№ 1074
гр. София, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501672 по описа за 2021 година
при участието на секретар Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ищеца в първоинстанционното производство П. Г. П. чрез адвокат В.О. и въззивна жалба на
ответника „Бул инс“ АД срещу решение 261771 от 14.12.2020 г. на Софийски градски съд,
Първо ГО, 17 състав по гр.д. 15347/2018 г.
Ищецът иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на
разликата до претендираните 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
21.06.2018 г., като се твърди, че присъдените 40 000 лева не са достатъчни предвид травмите
и възстановителния период от около 18 месеца.
Ответникът иска отмяна на решението в осъдителната част над 5000 лева, като се
твърди, че справедливото обезщетение за доказаните травми във връзка с инцидента е между
8000 и 10000 лева, а следва да се отчете и 50 % принос на ищеца като велосипедист с
рисково поведение.
В подаден отговор от името на ищеца въззивната жалба на ответника се оспорва.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Страните не са направили доказателствени
искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал
1
качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и
наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред
въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на
ищеца, както и дали той има и в каква степен принос за настъпването им.
За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаните
заключение на СМЕ и допълнително заключение на СМЕ, представените медицински
документи и събраните свидетелски показания.
Заключението на СМЕ, изготвена от в.л. д-р Х. М. – специалист неврохирург, оспорена
от ответника, съдът кредитира като обективно и компетентно. От заключението се
установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
Контузия с болезненост при натиск в поясната област; фрактури на телата на XII -ти гръден
и IV-ти поясен прешлен (Тх12 и Л4); травматичен десностранен поясно-кръстов радикулит.
Фрактурата на телата на описаните прешлени е от стабилен тип, без нарушаване целостта на
гръбначния канал и проявяваща се с локални болки, ограничени движения и десностранна
коренчева симптоматика. Обоснован е извод, че травмата при ищеца е довела до трайно
затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни, в конкретния случай до 6-8
месеца. Според приетото заключение на СМЕ контузията на гръбначния стълб с описаните
прешленови фрактури е получена при рязко завъртане на тялото на пострадалия при удара
от лекия автомобил и последващото падане на терена. Обосновано е, че е напълно възможно
телесните увреждания да бъдат получени при конкретния механизъм на ПТП -
велосипедист, ударен от лек автомобил. Отоносно лечението, вещото лице сочи, че
непосредствено след инцидентна медицинска помощ на пострадалия е оказана в Спешно
отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“. Извършени били необходимите прегледи и
изследвания. Описани са оплаквания от болки в кръста без ирадиация (излъчване към
крайниците) и лекостепенно снишение на тялото на Л4 прешлен. Поставена е диагноза:
Повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация.
Код по МКБ S 30.9. На 25.07.2018 г., след проведено ЯМР -изследване на поясен отдел на
гръбначен стълб, ищецът е прегледан от невролог. Описани са продължаващи силни болки и
изтръпване в дясната подбедрица, затруднени движения и походка. Провежданото лечение е
обезболяващи медикаменти, постелен режим, външна имобилизация с лумбостат. Изразено е
мнение за провеждане на вертебропластика на Л4 и Тх12 (оперативно въвеждане в телата на
фрактурираните прешлени на костен цимент). Периодът на възстановяване на увредите при
счупвания на прешлени с характер на процесните е 12-18 месеца. Към момента на прегледа -
06.11.2019 г. П.П. се намира в добро общо състояние, с умерено изразен лумбо-вертебрален
синдром - напрегната поясна мускулатура, болка при натиск с характер на дифузна,
ограничени движения в крайните фази, разстояние пръсти-под 20 см. Походка -
самостоятелна, ненарушена. Налице е умерено изразен болков синдром в поясната област на
гръбначния стълб, с леко ограничени движения. Ищецът продължава да търпи непостоянни
болки в поясната област - при умерени физически натоварвания, неблагоприятни
метеорологични условия, продължителен престой изправен или седнал.
Назначената по искане на ответника допълнителна СМЕ, изготвена от вещо лице д-р П.
С. П. – специалист неврохирург, неоспорена от страните, съдът кредитира като обективна и
компетентна. Вещото лице посочва, че на П.П. в спешно отделение на УМБАЛ „Царица
Йоана ИСУЛ” ЕАД са направени образни изследвания на гръден кош-фасова проекция, таз-
фасова проекция, поясни прешлени-профилна проекция и ехография на коремни органи. В
консултацията от рентгенолога е описано лекостепенно снишаване на тялото на четвърти
поясен прешлен /Л4/. След прегледите ищецът е бил освободен. В заключението на
допълнителната СМЕ е обосновано, че травмата при ищеца е високоенергийна и това е
изисквало при описаното снишаване на тялото на четвърти поясен прешлен/Л4/ и
оплакванията от болки П. да бъде хоспитализиран и диагностичният процес да продължи с
компютърна томография на гръдно-поясния преход /ТН11 – Л2/ и поясни /лумбални/
2
прешлени. При консултация с неврохирург но 01.08.2018 г. в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, на
база на магнитно резонансна томография са констатирани данни за фрактури на XII -ти
гръден и IV-ти поясен прешлен (Тх12 и Л4), без компрометиране на спиналния канал, като е
дадено мнение за вертебропластика на Л4 и Тх12 (оперативно въвеждане в телата на
фрактурираните прешлени на костен цимент).
Вещото лице д-р П. при изследване на образа от профилната проекция на лумбални
прешлени от оригиналния диск от 21.06.2018 г. на П.П. е установил: при увеличение на
образа от профилната снимка на поясния/лумбален/ отдел на гръбначния стълб тялото на
четвърти поясен прешлен /Л4/ е леко снишено и с двойно вдлъбнат контур в горната
повърхност. В горния край на същата рентгенова снимка се вижда и тялото на дванадесетия
гръден прешлен-Тн12. При увеличение образа то също е с двойно вдлъбнат контур в горната
повърхност. Вещото лице неврохирург пояснява, че на профилната снимка на лумбален
/поясен/ отдел на гръбначния стълб-двойния контур и снишаването на тялото на четвърти
/Л4/ поясен прешлен са сигурни белези за фрактура на тялото. Сочи се, че на магнитно-
резонансното изследване от 09.07.2018г./осемнадесети ден от травмата/ са описани фрактури
на телата на дванадесети гръден и четвърти поясен прешлени. Останалите изменения в
отдела са в резултат от дегенеративен процес, развил се в годините при ищеца.
Компресионните счупвания на телата на прешлените на образните изследвания се
представят най-често като предно клиновидно снишаване, двойно вдлъбнат контур или
смачкване на прешлена. Те са най-широко разпространените гръдно-поясни счупвания -
около 50%. Компресионните фрактури обикновено се резултат от аксиално компресивно
натоварване, което може да бъде съчетано с предно огъващ момент и се считат за стабилни
счупвания. Обосновано е, че здравината на прешленните тела намалява с около 12% на
декада. По повод характера на травмите и тяхната давност вещото лице е заключило, че
данните за удължение на латенциите от костния мозък/костно-мозъчен едем/ на телата на
дванадесети гръден и четвърти поясен /лумбален/прешлени показват, че фрактурите са
пресни, не с давност.
Според показанията на свидетеля С. И., доведена дъщеря на ищеца, след претърпяното
произшествие той бил в много лошо състояние, почти не можел да се движи, имал силни
болки в кръста и в долните крайници. Около месец не можел да става. Не постъпил в
болнично заведение, но си направил изследвания в ИСУЛ. Бил на легло около месец, като за
него се грижели нейните братя. Помагали му ходи до тоалетна, хранели го на леглото.
Постепенно започнал да се раздвижва. Предписан му бил колан с пластини, който да
придържа прешлените и той започнал да го носи. Пиел обезболяващи. Започнал да се
обслужва сам след 7-8 месеца. Св. И. посочва, че към настоящия момент се оплаква от болки
в кръста и в дясната част на тялото.
Съдът кредитира показанията поради тяхната последователност и поради факта, че
отговарят на заключенията на СМЕ и допълнителната СМЕ.
При тези доказателства съдът приема за установена причинната връзка между ПТП и
фрактури на телата на XII -ти гръден и IV-ти поясен прешлен (Тх12 и Л4). Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба на ответника, че травматичните увреждания не са във
връзка с пътния инцидент. Безспорно е, че фрактурата на прешлените е установена при ЯМР
двадесет дни след инцидента. При рентгеновото изследване в деня на индицента е описано
лекостепенно снишаване на тялото на четвърти поясен прешлен, а неврохирургът при
прегледа е описал болки в кръста. При разпита си в с.з. д-р М. е обяснил, че тези фрактури
са актуални и че за двадесет дни не могат да настъпят значими промени в образа на
фрактура. Белези на стари фрактури не могат да настъпят за двадесет дни. Д-р П. П. е
категоричен, че магнитно-резонансното изследване е най-полезно при оценка на
компресионни счупвания и че счупванията на XII -ти гръден и IV-ти поясен прешлен са
пресни спрямо датата на изследването на ЯМР. Заключението на допълнителната СМЕ е
прието без оспорване от страните.
3
От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищеца към
момента на увреждането – 57 год., вида и характера на травмите - контузия с болезненост
при натиск в поясната област; фрактури на телата на XII гръден и IV поясен прешлен (Тх12
и Л4); травматичен десностранен поясно-кръстов радикулит, довели до трайно затруднение
на движенията на снагата за около 6-8 месеца, възстановителният период от 12-18 месеца,
постелния режим от един месец и нуждата от чужда помощ, както и наличните и към
момента болков синдром в поясната област на гръбначния стълб и с леко ограничени
движения. При съобразяване на деня на ПТП – 21.06.2018 г. отнесен към застрахователните
лимити, съдът намира, че обезщетение от 50 000 (петдесет хиляди) лева е справедливо.
Частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението.
По спорния въпрос за приноса на пострадалия въззивният съд излага следните
съображения. От заключението на САТЕ, изготвена от доц. А., се установява механизъм на
ПТП: на 21.06.2018 г. около 12.15 ч. в град София по улица „Летоструй“ в посока от бул.
„Ботевградско шосе“ към ул. ул. Александър Екзарх в дясната пътна лета се е движил
велосипед марка „MARIN“, управляван от П.Г.П., като се е приближавал към кръстовището
с ул.Витина. Когато е навлязъл в зоната на моста на „Сухата река“ на десния тротоар за
велосипедиста е поставен пътен знак БЗ -„Път с предимство"', отдясно по напречната улица
„Витиня“ към същото кръстовището се е приближавал л.а. „Ситроен Ксара“, управляван от
застрахования водачм с неустановена скорост. На десния тротоар преди кръстовището на
ул. „Витиня“ е поставен пътен знак Б1- „Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Според в.л. автоексперт водачът на лекия автомобил „Ситроен Ксара“ или не се е съобразил
с пътния знак Б1 или е имал неточна преценка за относителното движение, но е навлязъл в
зоната на кръстовището. По тази причина е настъпил удар, при който л.а. Ситроен е ударил
с левия край на предната си броня, предната вилка на велосипеда. При удара са
деформирани предна вилка и предната капла на велосипеда, който е бил завъртян в посока
обратна на часовника. Според в.л. доц.А. тялото на велосипедиста е продължило напред и е
достигнало зоната на лявото външно огледало, което е увредено. Велосипедистът е паднал
вляво от автомобила, без да е прегазен. В приетото заключение е обоснован извод, че както
водачът на МПС, така и велосипедистът са имали видимост към другия участник в
движението. Велосипедистът се е движил по път с предимство и не е извършил нарушение
на правилата за движение, като е преминал през кръстовището. Ето защо, правилно е прието
от СГС, че няма основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да бъде основателно
възражението за принос поради наличието на рисково поведение, последното трябва да и
противоправно, а в случая то не е.
Решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата от 40 000 до
50 000 лева обезщетение и потвърдено в останалата част. На ищеца следва да се присъди
допълнително обезщетение от 10 000 (десет хиляди) лева със законната лихва, приета от
СГС, срещу която няма оплаквания - 21.09.2018 г.
Разноските за първата инстанция следва да се променят, като на адв. О. се дължат 2118
лева с ДДС (1694,40х50000/40000), като следва да му бъдат присъдени допълнително 423,60
лева. Разноските, дължими на ответника, са 2050 лева и решението следва да бъде отменено
за разликата до 2460 лева (2460х50000/60000). Дължимите от „Бул инс“ АД в полза на
бюджета на СГС разноски са 2000 лева държавна такса и дружеството следва да заплати още
400 лева и още 60 лева за СМЕ и АТЕ.
За въззивната инстанция „Бул инс“ АД дължи в полза на бюджета на САС сумата от
200 лева на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. В полза на адв. О. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв се
дължат 456,66 лева с ДДС (2330х10000/60000х1,2).
Предвид горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 261771 от 14.12.2020 г. на Софийски градски съд, Първо ГО, 17
състав по гр.д. 15347/2018 г. в следните части:
Искът на П. Г. П., ЕГН ********** срещу „Бул инс“ АД с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 21.06.2018 г. е отхвърлен
за разликата от 40 000 лева до 50 000 лева със законната лихва от 21.09.2018 г. до
плащането
П. Г. П. е осъден да заплати на „Бул инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
за първата инстанция за размера от 2050 лева до 2460 лева
и вместо това постановява
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на П. Г. П., ЕГН ********** на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително обезщетение от 10 000 (десет хиляди) лева за
неимуществени вреди от ПТП на 21.06.2018 г. по вина на водача на л.а. марка „Ситроен
Ксара“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество
със законната лихва от 21.09.2018 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. В. В. Орт. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатски хонорар за представителство на П. Г. П. за първата инстанция
в размер на 423,60 с ДДС и 456,66 лева с ДДС за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата от 460 (четиристотин и
шестдесет) лева и по сметка на САС сумата от 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5