РЕШЕНИЕ
№ 1113
Враца, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | МИГЛЕНА РАДЕНКОВА |
| Членове: | ТАТЯНА КОЦЕВА НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ |
При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ канд № 20247080700205 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.
Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД ***, депозирана чрез ** П. Т. против Решение №35 от 29.01.2024 г., постановено по АНД № 1160/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е изменено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № К-003569/20.10.2023г., като наложената имуществена санкция в размер на 25 000 лв. е намалена на 5000 лв. от съда.
В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се приетият от съда правен извод, че е налице нелоялна търговска практика, като не са обсъдени доводите на жалбоподателя, че средният потребител не може да бъде заблуден, когато препоръчителните цени се различават от обявените от търговеца. Поддържа се, че потребителят разполага с възможност да се информира и провери цената на отделните опаковки чрез устройство „прайзчекър“. Необосновано според касатора съдът е отхвърлил довода за невъзможност да се преетикетира стоката, като и приел, че действителната/реална цена може да се постави с етикет върху продуктите.
Иска се отмяна на решението и отмяна изцяло на НП или в условията на алтернативност намаляване на наложеното наказание до законовия минимум. Претендират се разноски. Пред касационния съд не се явява представител.
Ответникът по касационната жалба, в с.з. редовно призован, не се явява и представлява. От процесуалния му представител ** С.Д. е представено по делото писмено становище, с което жалбата се оспорва с доводи, че обжалваното решение не страда от сочените в нея пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно е установил фактите и е приел, че е налице нелоялна търговска практика. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в писменото становище доводи и съображения и след извършване на служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С оспореното против Решение №35 от 29.01.2024 г., постановено по АНД № 1160/2023 г. по описа на Районен съд – Враца, съдът е изменил издаденото от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № К-003569/20.10.2023г., като наложената на касатора имуществена санкция в размер на 25 000 лв. е намалена на 5000 лв.
В решението, предмет на касационна проверка е прието, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до цялостна отмяна на последното. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, е безспорно установено, че на 31.03.2023 г. в ***, търговецът „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД в стопанисван от него обект – магазин „Л.В.163“ в ***, е предоставил невярна и подвеждаща информация, относно продажната цена на предлагани за продажба стоки - различни разфасовки на замразен пилешки фенер, произведен от „П.“ ЕООД, предварително опаковани от производителя с определен от него грамаж и посочена продажна цена върху опаковката, като при маркиране на касата се продават на по-висока продажна цена. С това поведение дружеството касатор е осъществило нелоялна търговска практика, квалифицирано като административно нарушение по чл. 68в, във вр. с чл.68г, ал.4, във вр.с чл.68д, ал.1, предл. първо от ЗЗП, ал.1, т.3 от ЗЗП и му е наложена имуществена санкция на основание по чл. 210а от ЗЗП. Санкционната разпоредба предвижда за посоченото административно нарушение на едноличните търговци и юридическите лица да се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв.
Решението на районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на съдопроизвод-ствените правила.
Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка и законосъобразно е прието, че извършеното от жалбоподателя попада в приложното поле на текстовете от ЗЗП, регламентиращи института на нелоялните търговски практики, които същият забранява. Обсъдени са всички възражения, изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства обосновано са приети за неоснователни възраженията на жалбоподателя за несъставомрност на деянието и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда при индивидуализация на наложеното наказание частична основателност на жалбата. Правният извод на първоинстанционния съд, че адекватна и справедлива за деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството не е наложената от административния орган имуществена санкция в размер на 25000 лв., а в близкия до минимума съгласно чл.210а ЗЗП размер на сумата 5000 лева, който извод се споделя и от касационния съд. Затова и правилно е изменено оспореното НП в санкционната му част, като не са налице основания за допълнителното й намаляване до минималния размер, предвиден за този вид санкция, каквото алтернативно искане отправя касатора.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Първостепенният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки без да игнорира или анализира превратно събраните в хода на производството доказателства.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски, в полза на ответника, следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, а именно възнаграждение в минимален размер от 150 лева.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №35 от 29.01.2024 г., постановено по АНД № 1160/2023 г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД ***, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
| Председател: | |
| Членове: |