№ 13
гр. Велико Търново, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000296 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 260040/26.04.2021 година по т. д. № 5/2020 година на Окръжен съд
Плевен „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъдено да заплати в полза на М. А. П.
сумата 120 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.07.2019 година, причинено виновно от Я.
И. М. като неправоспособен водач на лек автомобил „Опел Астра“, с ДК № ЕН 77 ****,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно дружество „Евроинс“
АД, ведно със законната лихва от 8.08.2019 година до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до сумата 150 000 лева е отхвърлена поради уважено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а за разликата до пълния
претендиран размер – 220 000 лева, като неоснователна.
Със същото решение „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъдено да
заплати в полза на Г. И. А. сумата 15 000 лева (частичен иск от обща искова претенция в
размер на 25 500 лева) – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.07.2019 година, причинено виновно от Я.
1
И. М. като неправоспособен водач на лек автомобил „Опел Астра“, с ДК № ЕН 77 ****,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно дружество „Евроинс“
АД, ведно със законната лихва от 8.08.2019 година до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
С посоченото решение „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъдено да
заплати в полза на М. А. П. сумата 894 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди (разходи за болногледач) от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.07.2019
година, причинено виновно от Я. И. М. като неправоспособен водач на лек автомобил „Опел
Астра“, с ДК № ЕН 77 ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ведно със законната лихва от 8.08.2019 година
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Със същото решение претенцията на М. А. П. за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди (разходи за болногледач) за разликата до предявения размер – 1 117
лева, е отхвърлена поради уважено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
С посоченото решение „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъдено да
заплати в полза на М. А. П. сумата 346 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди (разходи за патерици и транспорт с линейка) от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 25.07.2019 година, причинено виновно от Я. И. М. като неправоспособен
водач на лек автомобил „Опел Астра“, с ДК № ЕН 77 ****, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ведно със
законната лихва от 8.08.2019 година до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Със същото решение претенцията на М. А. П. за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за разликата до сумата 408 лева е отхвърлена поради уважено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а за разликата до пълния предявен
размер – 575.71 лева, като неоснователна.
С посоченото решение е отхвърлен иска на М. А. П. против „Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД за заплащане на сумата 10 000 лева – обезщетение за имуществени
вреди – стойността на протезата на ампутирания ѝ крак, от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 25.07.2019 година, причинено виновно от Я. И. М. като неправоспособен
водач на лек автомобил „Опел Астра“, с ДК № ЕН 77 ****, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ведно със
законната лихва върху обезщетението от 2.08.2019 година, евентуално от 8.08.2019 година
до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъдено да
заплати в полза на Окръжен съд Плевен сумите: 5 449.60 лева – държавна такса върху
цената на уважените искове; 1 700 лева – възнаграждения за вещи лица, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
2
С посоченото решение „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъдено да
заплати на адвокат П.Д. К. сумата 5 106 лева – адвокатско възнаграждение по делото с
включен данък върху добавената стойност, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Със същото решение М. А. П., Г. И. А. са осъдени да заплатят на
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД сумата 425.34 лева – деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В законния срок е постъпила въззивна жалба адвокат П.К. – пълномощник на М.
А. П., против Решение № 260040/26.04.2021 година по т. д. № 5/2020 година на Окръжен съд
Плевен в частите, с които е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 120 000 лева до претендираните 220 000 лева; прието е наличие на
принос от страна на М. А. П. за настъпване на вредоносния резултат, алтернативно – принос
над 5%; отхвърлени са претенциите за имуществени вреди за сумата 285 лева поради
наличие на принос от страна на пострадалата. Във въззивната жалба се излага, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди на М. А. П. е занижено, не съответства
на претърпените и все още търпени от нея неимуществени вреди, не кореспондира със
съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип. Не е отдадена нужната тежест
на нечовешките болки, понесени от М. А. П. непосредствено след настъпване на инцидента,
особено тежкото състояние, застрашаващо живота. Недостатъчно задълбочено са
анализирани последиците от пътнотранспортното произшествие и причинените травми във
всички сфери от живота на увреденото лице. Загубата на крак и тоталната невъзможност да
ходи са променили бита на М. А. П. и живота на цялото семейство. Не е отчетено
обстоятелството, че с оглед напредналата възраст, влошеното психическо и емоционално
състояние прогнозата за нейното прохождане е много песимистична. Не е съобразено
тотално промененото вследствие на инцидента в недобра посока отношение на М. А. П.
спрямо нейните близки. Обезщетението е отсъдено в противоречие с обществения критерий
за справедливост, съдебната практика по аналогични случаи. Не е взет предвид лимитът на
отговорност към датата на пътнотранспортното произшествие – 10 000 000 лева.
Заключението на първостепенния съд за съпричиняване на вредоносния резултат
от двете ищци поради допуснато нарушение на чл. 108, ал. 1 от Закона за движенето по
пътищата е неправилно, алтернативно – погрешно е прието съпричиняване в размер на 20%.
Водачът на автомобила е предприел обратен завой в самото кръстовище/площадче, което е
изключително грубо нарушение на правилата за движение по пътищата; действие, което е
било изненадващо за останалите участници в движението. С оглед установения механизъм
на произшествието – страничната част на автомобила се е „вклинила“ върху ъгъла на
бордюра, М. А. П. е щяла да бъде притисната от моторното превозно средство дори да е
била и с двата си крака върху тротоара. От Снимка № 39 от приложения албум е видно, че
при рязкото движение на автомобила, завършващо с „вклиняване“ в ъгъла на тротоара,
същият би могъл да блъсне с такава сила намиращата се на тротоара пешеходка, че да я
3
притисне към оградата. При формирането на извода за съпричиняване съставът на Окръжен
съд Плевен не е взел предвид всички релевантни обстоятелства, респективно отдал е
прекалено голяма тежест на факта, че М. А. П. се е намирала с единия си крак на пътното
платно. Приносът на последната за настъпване на вредоносния резултат е не повече от 5-
10%.
Направено е искане да се отмени Решение № 260040/26.04.2021 година по т. д. №
5/2020 година на Окръжен съд Плевен в частите, с които е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 120 000 лева до претендираните 220 000
лева; прието е наличие на принос от страна на М. А. П. за настъпване на вредоносния
резултат, алтернативно – принос над 5%; отхвърлени са претенциите за имуществени вреди
за сумата 285 лева поради наличие на принос от страна на пострадалата, и да се постанови
друго такова, с което в полза на М. А. П. да се присъдят още 100 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди; 285 лева – обезщетение за неимуществени вреди; законна лихва
върху сумата от 8.08.2019 година до окончателното изплащане; в полза на адвокат П.К. да
се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за
адвокатурата с включен данък върху добавената стойност; да се отмени решението на
първостепенния съд в частта за присъдените на ответника разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, представлявано от юрисконсулт Йордан
Славов, с който я оспорва.
С писмен молба пълномощникът на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД
оспорва въззивната жалба.
В законния срок е постъпила насрещна въззивна жалба от „Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД против Решение № 260040/26.04.2021 година по т. д. № 5/2020
година на Окръжен съд Плевен в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на М.
А. П. обезщетение за неимуществени вреди над 80 000 лева до 120 000 лева; присъдена е
лихва за забава от 8.08.2019 година. Процесуалният представител на дружеството-
застраховател изтъква, че базовият размер на обезщетението (150 000 лева) е завишен. В
случая същото не следва да надвишава 100 000 лева. Безспорно е установено наличие на
съпричиняване от страна на М. А. П.. Механизмът на произшествието е анализиран
детайлно от съда и крайните му изводи са обосновани. Не са налице предпоставки за
определяне на по-малък принос от страна на жалбоподателката от приетия такъв. Излагат се
аргументи за дължимост на лихва за забава от 8.11.2019 година – изтичане на три месеца от
поканата по чл. 380 от Кодекса за застраховането. Същевременно съобразно чл. 380, ал. 3 от
Кодекса за застраховането непредставянето на данни за банковата сметка има последиците
на забава на кредитора по отношение на плащането и застрахователят не дължи лихва по чл.
409 от Кодекса за застраховането.
Направено е искане да се отмени Решение № 260040/26.04.2021 година по т. д. №
4
5/2020 година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части, с оглед изхода на спора по
главния иск да се коригират разноските; в полза на дружеството-застраховател да се
присъдят разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е депозиран отговор на насрещната въззивната
жалба от адвокат П.К. – процесуален представител на М. А. П., с който я оспорва.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на М. А. П.
оспорва насрещната въззивна жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 5/2020 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени от адвокат П.К. – пълномощник на М. А. П., Г. И. А.,
против „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД искове. В исковата молба се твърди, че
на 25.07.2019 година в гр. Никопол на кръстовище на ул. „Димитър Благоев“ и ул. „Веслец“
непълнолетният и неправоспособен Я. И. М. при управление на лек автомобил „Опел
Астра“, с ДК № ЕН 77 **** нарушил правилата за движение по пътищата и причинил
телесни увреждания на М. А. П., Г. И. А.. По образуваното НОХД № 285/2019 година по
описа на Районен съд Никопол Я. И. М. е признат за виновен със Споразумение от 5.12.2019
година. Към датата на инцидента за лекия автомобил е бил сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник. В съответствие с
чл. 380 от Кодекса за застраховането ищците предявили застрахователни претенции пред
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД на 8.08.2019 година, по които са образувани
щети, но дружеството-застраховател не е предложило плащане в регламентирания от закона
срок.
Описани са причинените на Г. И. А. травматични увреждания, претърпените от
нея болки и страдания. Вследствие на инцидента пострадалата М. А. П. е получила тежко
размачкване на тъканите в областта на глезена и стъпалото на левия крак; травматичен шок,
довел до разстройство на здравето, временно опасно за живота; психически стрес;
множество натъртвания и охлузвания по главата и тялото. След пътнотранспортното
произшествие М. А. П. е лекувана в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр. Плевен. На
1.08.2019 година е ампутирана подбедрицата на левия крак под коленната става,
осъществена е оперативна процедура на таза. Изброени са интервенциите, които са
осъществени на 21.08.2019 година на М. А. П. в резултат на вторична инфекция. Сочат се
претърпените от М. А. П. болки, страдания и неудобства в резултат на получените при
инцидента увреждания. Изреждат се направените разходи във връзка с лечението.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД да заплати на Г. И. А. обезщетение в размер на
5
5 000 лева (частичен иск от 25 500 лева), а на М. А. П. обезщетение в размер на 25 500 лева
(частичен иск от 180 000 лева) за причинените им неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на пътнотранспортното произшествие; на М. А. П. сумите: 1 117 лева,
575.71 лева – обезщетение за имуществени вреди. Претендират се суми за протезата на
ампутирания крайник, за нейната техническа поддръжка. Иска се присъждане на законна
лихва върху сумите от 2.08.2019 година, евентуално от 8.08.2019 година, на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, в който се излагат доводи за недопустимост на
исковете, нередовност на исковата молба. Оспорват се претенциите по основание и размер.
Навежда се възражение за съпричиняване на вредоносните последици от увредените лица –
нарушения на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата; чл. 113, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата; чл. 114, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат П.К. – процесуален
представител на М. А. П., Г. И. А., с който изразява становище по съображенията,
обективирани в отговора на исковата молба. Оспорва възражението за съпричиняване.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба от „Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД, с който поддържа аргументите, изложени в отговора на исковата
молба.
В съдебно заседание пред първостепенния съд пълномощникът на
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД поддържа отговора на исковата молба и
допълнителния такъв.
С протоколно Определение от 9.12.2020 година по т. д. № 5/2020 година на
Окръжен съд Плевен е допуснато изменение на размера на предявените искове за
неимуществени вреди – от 5 000 лева на 15 000 лева за Г. И. А. (частичен иск от обща
претенция за 25 500 лева); увеличаване на размера на общата искова претенция на М. А. П.
до 220 000 лева.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260040/26.04.2021 година по т. д. № 5/2020 година на Окръжен съд
Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба, допълнителната искова молба
обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените от адвокат П.К. –
пълномощник на М. А. П., против „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
6
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят – в случая „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането
(чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
С протоколно определение от 5.12.2019 година по НОХД № 285/2019 година на
Районен съд Никопол е одобрено споразумение, с което подсъдимият Я. И. М. е признат за
виновен в това, че на 25.07.2019 година в гр. Никопол, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, като
неправоспособен водач на моторно превозно средство, при управление на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № ЕН 77 ****, нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил на М. А. П. тежка телесна повреда – тежко
размачкване на тъканите в областта на глезена и стъпалото на левия крак, довело до
осакатяване на ляв крак; средна телесна повреда – травматичен шок, обусловил
разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал. 3,
предложение седмо, буква „а“, предложения първо и второ, във връзка с ал. 1, във връзка с
чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, респ.
одобреното от съда споразумение е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Влязлата в сила присъда на наказателния съд няма
задължителен характер за гражданския съд относно съпричиняването на
общественоопасните последици от страна на пострадалия (увредения), освен ако то
7
представлява елемент от състава на престъплението.
Решение № 260040/26.04.2021 година по т. д. № 5/2020 година на Окръжен съд
Плевен е влязло в сила в частите, с които „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е
осъдено да заплати на М. А. П. сумите: 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
причинени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.07.2019 година
по вина на Я. И. М., управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с ДК № ЕН 77 ****; 894 лева
(разходи за болногледач), 346 лева (разходи за патерици и транспорт с линейка) –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на същия инцидент. С оглед на
изложеното основанието на предявените осъдителни искове е установено със сила на
пресъдено нещо. Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
съставът на Окръжен съд Плевен законосъобразно е приложил критериите за справедливост
съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите при определяне размера на
заместващото обезщетение; наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на М. А. П.; моментът, от който се дължи лихва за забава от дружеството-
застраховател.
Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите Е. А. Д., А. Р. С. – съответно
син и дъщеря на М. А. П., за претърпените от последната вследствие на инцидента болки и
страдания, нейното състояние към момента.
От заключението на експерта доц. д-р Д. П. Д., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че при пътнотранспортното произшествие, станало
на 25.07.2019 година, на М. А. П. са причинени тежко разкъсване на меките тъкани и
костите в областта на глезена и стъпалото на левия крак; травматичен шок. Тя е
транспортирана и приета за лечение в реанимация, а след стабилизиране на състоянието и
овладяване симптомите на травматичния шок е преведена в Клиника по ортопедия и
травматология на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги
Странски“, гр. Плевен. След множество изследвания и консултации е оперирана. Извършена
е ампутация на подбедрицата на левия крак под коленната става. Поради вторична инфекция
на 21.08.2019 година е осъществена отново оперативна интервенция – ревизия на
оперативната рана, отстраняване (изрязване) на умъртвените меки тъкани. На 9.09.2019
година е изписана с препоръка да се придвижва с две патерици за срок от шест месеца до
изработване на протеза. Медико-биологичната квалификация на травматичните увреждания
в областта на глезена и стъпалото, последвалата ампутация на подбедрицата е осакатяване
на ляв крак (състояние до края на живота), а на травматичния шок, наложил първоначално
лечение в реанимация поради симптоми на опасност за живота – временно разстройство на
здравето, опасно за живота. Симптомите на травматичния шок за около една седмица са
били овладени напълно без остатъчни явления. Пострадалата е търпяла болки и страдания,
които условно разделени са били силни през първите два-два и половина месеца, средни –
през следващите около два-три месеца, слаби минимум за срок от още два-три месеца.
Около два месеца първоначално М. А. П. е била на легло и не е можела да се самообслужва.
Това състояние изисква хранене, обличане, обръщане, дезинфекция на тялото, талкиране
8
(пудрене) на кожата, поставяне и смяна на памперси. След това тя е можела да се придвижва
с две патерици, но особено през първия месец (докато „свикне с патериците“) е имала доста
затруднения, изпитвала допълнителни болки, включително в ръцете и рамената.
Ежедневните грижи като пазаруване, готвене, ходене до тоалетна, къпане на човек с един
крак и две патерици са изключително затруднени и изискват помощ от близки. След
изработване на индивидуална протеза пострадалата поне още два месеца ще търпи
допълнителни болки и страдания, докато „свикне“ да се придвижва с протезата и се
„напасне“ ортопедичния „чукан“ (мястото на ампутацията) с леглото на протезата. За целта
може да е необходима помощта на рехабилитатор.
От заключението на вещите лица д-р И. И. В. (специалист психиатър), А. Г. А.
(клиничен психолог), което съдът приема за законосъобразно и обосновано, се установява,
че М. А. П. боледува от F43.1 Посттравматично стресово разстройство. Същото възниква
като закъснял и протрахиран (продължителен) отговор към ситуация на прекомерна заплаха,
която е в състояние да причини дълбок дистрес у почти всеки човек. При нея води до
емоционална лабилност, инхибирани интереси и инициативност, мисловни руминации на
преживяното, понижена самооценка с нарушаване на стереотипите и активността, като се
влошава ежедневното функциониране. Пътнотранспортното произшествие и
здравословните последици от него стават психотравматични – за М. А. П. те са свръхсилни,
неочаквани и неприемвливи. Психотравмата е и в резултат от реакцията на личността на М.
А. П. от ампутацията на подбедрицата на левия крак, болките от физическите травми,
загубата на функция и лечебните процедури. На възрастта на М. А. П. (76 години) много
болезнено се преживяват здравословни и други неблагополучия поради намалената
възможност за адаптация, регидността и преживяването на загубата.
В съдебно заседание д-р И. И. В. е пояснила, че загубата на крайник е една от
най-тежките стресови ситуации за личността, тъй като съответното лице трябва да
организира живота си по друг начин. Основание за приемане на диагнозата
Посттравматично стресово разстройство е наличието на трудности в адаптацията, едно
драматично поведение, което се изразява в раздразнителност, в епизоди на плач, във
враждебност към близките – касае се за опит за изразяване на негативни емоции. Не се
очаква подобряване на състоянието на М. А. П..
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които
са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
отсъждане на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
9
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
25.07.2019 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 560 лева.
Обезщетение се дължи не само за съзнаваните болки, страдания и неудобства,
причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и за
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са дадените разяснения в ППВС
4/1968 година – понятието „справедливост“ не е абстрактно такова, а е свързано „с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства“, каквито са
„характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд на Република България, формирана с решения, постановени по реда на чл.
290 от ГПК – Решение № 83/6.07.2009 година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 1/26.03.2012 година по т. д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
189/4.07.2012 година по т. д. № 634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
95/24.10.2012 година по т. д. № 916/2011 година на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012 година на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
С оглед продължителността и интензитета на понесените неимуществени вреди
от М. А. П. вследствие на уврежданията, получени при пътнотранспортното произшествие,
станало на 25.07.2019 година, доказани в настоящото производство – тежко размачкване на
меките тъкани и костите в областта на глезена и стъпалото на левия крак, последвала
ампутация на подбедрицата, травматичен шок; проведеното лечение, включващо две
оперативни интервенции; нейната възраст (74 години към датата на инцидента), социално-
икономическите условия в страната при настъпване на вредите и към момента, прогнозата за
здравословното състояние на увреденото лице – осакатен ляв крак (състояние до края на
живота), Посттравматично стресово разстройство, на което не се очаква подобрение;
съществената промяна в начина на живот на М. А. П., съдът смята, че обезщетение в размер
на 150 000 лева е достатъчно да репарира понесените физически и морални болки и
страдания. Не са налице предпоставки за отсъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в по-висок размер от посочения или за неговото намаляване. Първостепенният съд е
обсъдил обстойно установените в хода на процеса обстоятелствата, които имат значение за
определяне по справедливост на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Уважаването на претенцията за неимуществени вреди в по-голям или по-малък размер би
довело до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди,
10
несъобразяване с обществения критерий за справедливост, както и с практиката на
съдилищата в подобни случаи. Присъждането на обезщетение не бива да служи за
обогатяване. Съобразно реално претърпените от М. А. П. неимуществени вреди,
конкретните икономически условия в страната, съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът намира, че
доводите на процесуалния представител на М. А. П. за занижаване на обезщетението с оглед
визирания по-горе размер са неоснователни. Обезщетението по чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите се присъжда според спецификата на всеки конкретен случай.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази в съвкупност всички
релевантни факти и обстоятелства, изброени по-горе. По същите съображения
неоснователни са и оплакванията на пълномощника на „Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди на М.
А. П.. Недопустимо е прякото вземане предвид на отсъдените обезщетения за
неимуществени вреди по различни дела и съответно поддържане на доводи за
противоречиво прилагане на регламентирания от закона принцип за справедливост.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При
граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите се налага заключение, че за да има принос на увредения към щетата е
необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните
от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението
по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
съществува, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното действащото лице
следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не
и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да
се определи обема на отговорността на виновния причинител на вредите.
От заключението на експерта маг. инж. В. Т. И., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че произшествието се състои в два последователни
удара между страничната лява част на лек автомобил „Опел Астра“, с ДК № ЕН 77 **** и
телата на пешеходките Г. И. А. и М. А. П.. На 25.07.2019 година в гр. Никопол, на ул..
„Дойран“ Я. И. М. управлявал моторното превозно средство към кръстовището, образувано
от улица „Димитър Благоев“ и ул. „Веслец“. На разстояние двадесет и един метра преди
челната част на автомобила да достигне да южния тротоар на ул. „Димитър Благоев“,
водачът на същия решил да направи обратен завой на кръстовището и завъртял кормилния
кръг на волана в посока на часовниковата стрелка под ъгъл, по-голям от шест градуса. В
резултат на реализираната промяна на посоката на предните ходови колела от водача
11
моторното превозно средство се занася, като задната лява ъглова част започва да изпреварва
предна лява и в процеса на това транслационно-ротационно движение върху пътната
настилка се отлага следа от протриване. Движението се характеризира като загуба на
напречна устойчивост на моторното превозно средство. Към този момент пешеходката М.
А. П. се е намирала в югоизточната част на кръстовището, образувано от ул. „Димитър
Благоев“ и ул. „Веслец“ – левият крак е бил на асфалтовата настилка на ул. „Димитър
Благоев“, а десният – върху южния тротоар. Пред нея върху асфалтовата настилка на
югоизточния ъгъл на кръстовището с ул. „Веслец“ до южния тротоар на ул. „Димитър
Благоев“ на разстояние 60-70 сантиметра е била ситуирана пешеходката Г. И. А.. Лек
автомобил „Опел Астра“, с ДК № ЕН 77 **** движейки се закъснително към югоизточния
ъгъл на кръстовището между ул. „Димитър Благоев“ и ул. „Веслец“ е достигнал до южния
бордюр на първата улица и се е доближил до страничните леви части от телата на
пострадалите пешеходки. Последвал е удар на левия праг от моторното превозно средство в
областта на предна лява врата в западната част на южния бордюр и едновременно
притискане на долната част от левия крак на пешеходката М. А. П. в южния бордюр на ул.
„Димитър Благоев“ с разкъсване на тъкан и кости от крака и притискане на левия чехъл
към бордюра. Едновременно с контакта с пешеходката М. А. П. е реализирано допълнително
завъртане на автомобила в посока на часовниковата стрелка в резултат на контакта на прага
с бордюра. В процеса на това завъртане задната лява част от моторното превозно средство в
областта на задна дясна страница и праг контактуват с левия крак и тялото на пешеходката
Г.А. като я отхвърлят към южния тротоар на ул. „Димитър Благоев“. Автомобилът
непосредствено преди контакта с пешеходките към момента на удара с тях отлага следа от
триене на предна лява гума и вследствие на силите на триене се установява в покой на
мястото, на което е намерен. Пешеходката М. А. П. при първоначалния контакт при удара е
била разположена с лява страна от тялото към страничната лява страна на моторното
превозно средство. Левият крак на М. А. П. към момента на контакт е бил упорен и
разположен върху асфалтовата настилка на ул. „Димитър Благоев“ в близост до южния
тротоар, а десният крак – на тротоара или не е бил упорен. Пешеходката Г.А. е била с лява
страна от тялото към страничната лява задна част на моторното превозно средство върху
пътната настилка на югоизточния ъгъл на кръстовището между ул. „Димитър Благоев“ и ул.
„Веслец, на около 60-70 сантиметра западно от пешеходката М. А. П..
В съдебно заседание маг. инж. В. Т. И. е пояснил, че съобразно характера и
механизма на произшествието пострадалата М. А. П. е била с левия си крак върху
асфалтовата настилка, а с десния – на южния тротоар на ул. „Димитър Благоев“.
Автомобилът не се е качвал върху южния тротоар в процеса на своето закъснително
движение – при условие, че М. А. П. е била върху южния тротоар, произшествието е било
предотвратимо. Липсват обективни данни за контакт на страничната лява част на процесния
автомобил с обекти върху тротоарната площ, южна на ул. „Димитър Благоев“.
Деформациите по прага на моторното превозно средство са свързани с удар на същото в
южния бордюр, без качване на южния тротоар – височината на бордюра е съотносима с
получилите се деформации по левия праг на автомобила. Положението на пострадалата М.
12
А. П. към момента на първоначален контакт с моторното превозно средство е съотносимо с
позиция 2 от скицата на страница 110 от досъдебно производство № 104/2019 година на
Районно управление Никопол, а това на Г.А. – с позиция 6 от същата скица. Г. И. А. е била
на пътното платно.
Пред въззивната инстанция не е оспорено обстоятелството, че към момента на
инцидента М. А. П. е била стъпила с левия си крак върху пътното платно.
В чл. 108, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е визирано, че пешеходците
са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. От събраните по делото
доказателства се установява, че при съприкосновението с лек автомобил „Опел Астра“, с ДК
№ ЕН 77 **** М. А. П. в нарушение на посочената разпоредба се е намирала частично на
пътното платно, а не изцяло на тротоара. Експертът маг. инж. В. Т. И. е категоричен, че
произшествието е било предотвратимо при ситуиране на М. А. П. върху южния тротоар –
моторното превозно средство не се е качвало върху тротоара в процеса на своето
закъснително движение. Следователно с поведението си М. А. П. е допринесла за
настъпване на вредоносните последици.
По изложените съображения, съдът смята, че приносът на пострадалото лице за
настъпване на уврежданията е установен при условията на главно и пълно доказване.
Възражението на процесуалния представител на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД
за съпричиняване на вредите поради нарушаване на чл. 108, ал. 1 от Закона за движението
по пътищата е основателно и доказано. Съпричиняването от страна на М. А. П. на
вредоносния резултат е в размер на 20%. Не са налице предпоставки за определяне на по-
нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. А. П..
Определеното обезщетение за претърпените от М. А. П. неимуществени вреди – 150 000
лева, следва да се намали на 120 000 лева в съответствие с чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от адвокат П.К. –
пълномощник на М. А. П., против „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата над 80 000 лева до размер на
120 000 лева, а в останалата част – за разликата над 120 000 лева до 220 000 лева, е
неоснователен и недоказан. Претенциите по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на суми над 894 лева до размер на 1 117 лева (разходи за болногледач), над 346
лева до 408 лева (разходи за патерици и транспорт с линейка) – имуществени вреди в
резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.07.2019 година, са
неоснователни и недоказани.
М. А. П., представлявана от адвокат А. Б., е сезирала „Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД с искане за заплащане на застрахователно обезщетение на
8.08.2019 година. С писмо от 21.08.2019 година застрахователното дружество е изискало от
увреденото лице да представи заверен препис от акт на съответния държавен орган в
13
зависимост от начина, по който е приключило наказателното производство; всички
изготвени в хода на досъдебното производство съдебномедицински и автотехнически
експертизи; всички други медицински документи, с които разполага, доказващи по вид и
размер телесните увреждания; банкова сметка, на която М. А. П. е титуляр, за изплащане на
обезщетение.
На 14.01.2020 година М. А. П. е предявила исковете по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането против „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД.
По реда на чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането застрахователят може да
изиска доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера на
претенцията, които увреденото лице има обективна възможност да представи. В случая
искането за представяне на акт, с който е приключило наказателното производство, е
неизпълнимо до изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за
застраховането – споразумението, с което е приключило наказателното производство, е
одобрено от съда на 5.12.2019 година – след изтичане на срока за произнасяне на
дружеството-застраховател. Изготвените в хода на досъдебното производство заключения от
вещи лица имат доказателствено значение само за нуждите на наказателния процес и не
обуславят произнасянето на застрахователя, който определя обезщетението чрез
застрахователна експертна комисия при него .
С оглед на изложеното искането на дружеството-застраховател за представяне на
изготвени в хода на наказателното производство експертизи и на акта за неговото
приключване не представлява такова по реда и при условията на чл. 106, ал. 3 от Кодекса за
застраховането. В тази хипотеза забавата на застрахователя настъпва съгласно чл. 497, ал. 1,
точка 2 от Кодекса за застраховането с изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от
Кодекса за застраховането за произнасяне по застрахователната претенция. Непосочването
на банкова сметка не е обстоятелство, обуславящо недължимост на застрахователното
обезщетение, и не възпрепятства неговото определяне. Разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от
Кодекса за застраховането не намира приложение при дължимо застрахователно
обезщетение по чл. 432 от Кодекса на застраховането, по отношение на което
застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането, в хипотезата на
оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявените от увреденото лице
преки искове в хода на първоинстанционното производство, както е в случая. Дружеството-
застраховател е изпаднало в забава на 9.11.2019 година след изтичане на 8.11.2019 година на
тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, точка 2, във връзка с чл. 496, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
С Решение № 128/4.02.2020 година по т. д. № 2466/2018 година, I т. о. на
Върховен касационен съд на Република България е прието, че при предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 от Кодекса за застраховането, в сила
от 1.01.2016 година, се включва дължимото от застрахования на увреденото лице
обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респективно
14
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от датата на
увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, точка 2 – лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 от Кодекса за
застраховането или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В чл. 494, точка 10 от Кодекса за
застраховането изрично е визирано, че застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от Кодекса за застраховането при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 от Кодекса за застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на
деликта до момента на уведомяване на застрахователя. С действащия Кодекс за
застраховането е въведена абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия
иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането – отправяне на писмена застрахователна претенция спрямо
застрахователя по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането. След предявяване на
претенцията от увреденото лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран срок
за произнасяне – чл. 496 от Кодекса за застраховането. Непроизнасянето на застрахователя и
неизплащането на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане на застрахователя
в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 от Кодекса за застраховането – в тази хипотеза той
дължи лихва за собствената си забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. В същия смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 година по т. д. № 2273/2018
година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България.
С оглед липсата на други данни по делото, настоящият състав приема, че
дружеството-застраховател е уведомено за застрахователното събитие на 8.08.2019 година с
предявяване на претенцията от увреденото лице. Следователно от 8.08.2019 година до
8.11.2019 година дружеството-застраховател дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с
чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането. След изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането дружеството-застраховател
дължи законна лихва за собствената си забава по чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че „Застрахователно дружество
„Евроинс“ АД дължи лихва за забава върху присъдените в полза на М. А. П. суми от
8.08.2019 година, както е прието от състава на Окръжен съд Плевен.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
15
съд. Решение № 260040/26.04.2021 година по т. д. № 5/2020 година на Окръжен съд Плевен
в обжалваните части е правилно – във въззивните жалби (първоначална и насрещна) не са
наведени доводи, обуславящи неговата неправилност, не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.
Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция М. А. П. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД сумата 100 лева –
възнаграждение за защита от юрисконсулт (отхвърляне на въззивната жалба), на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на адвокат П.К. сумата 2 076 лева с включен данък върху добавената стойност –
адвокатско възнаграждение за защита по насрещната въззивна жалба, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С Молба с вх. № 6207/23.11.2021 година процесуалният представител на
„Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е направил искане за отсрочване изпълнението
на съдебното решение с десет дни на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК при уважаване на
въззивната жалба на М. А. П. и отхвърляне на насрещната въззивна жалба с оглед
доброволно изпълнение на съдебния акт без излишни разноски за принудително
изпълнение.
Съгласно чл. 241, ал. 1 от ГПК при постановяване на решението съдът може да
отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или
на други обстоятелства. Целта на разпоредбата е да се отложи прилагането на
изпълнителната сила на решението. Изразената готовност от страна на процесуалния
представител на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД за доброволно изпълнение на
въззивното решение не е основание за отсрочване на неговото изпълнение. Не се установява
наличие на предпоставките на чл. 241, ал. 1 от ГПК за отсрочване изпълнението на
настоящото решение.
Въз основа на изложеното, съдът смята, че искането на процесуалния
представител на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД по чл. 241, ал. 1 от ГПК за
отсрочване изпълнението на решението, обективирано в Молба с вх. № 6207/23.11.2021
година, е неоснователно и следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260040/26.04.2021 година по т. д. № 5/2020 година
на Окръжен съд Плевен в обжалваните части.
ОСЪЖДА М. А. П., с ЕГН **********, от гр. Никопол, ******, с адрес за
16
призоваване: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ 6, офис 10 – адвокат П.К., да заплати в полза на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ 43, сумата 100 (сто) лева –
възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ 43, да заплати в
полза на адвокат П.К., с адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ 6, офис 10, сумата 2 076 (две
хиляди седемдесет и шест) лева с включен данък върху добавената стойност – адвокатско
възнаграждение за защита по насрещната въззивна жалба, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на „Застрахователно
дружество „Евроинс“ АД по чл. 241, ал. 1 от ГПК за отсрочване изпълнението на решението,
обективирано в Молба с вх. № 6207/23.11.2021 година, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17