Решение по дело №3535/2014 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ

към решение по НАХД № 3535/2014 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

            Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд гр. Пловдив досъдебно производство – дознание № 129/2013 г. по описа на Отдел „ИП” при ОД на МВР гр. Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.78 А от НК с налагане н административно наказание глоба спрямо обвиняемия Г.А.М. за престъпление по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК за това, че на 31.07.2008 г. в гр. Пловдив, при условията на посредствено извършителство – чрез С. В. В. – банков посредник, съзнателно се е ползвал – като е представил пред Д.Н. Л. – служител на „Банка ДСК” ЕАД, Финансов център „Център” – Пловдив, от неистински частни документи –договор за наем с посочена дата на съставяне 14.01.2008 г. и със страни Н.М.С. и Т.М.С. като наемодатели и Г.А.М. като наемател, в частта му относно положените подписи от името на Н.М.С. и Т.М.С., и договор за наем с посочена дата на съставяне 26.01.2008 г. и със страни А. Н. К. като наемодател и Г.А.М. като управител на „А.” ЕООД гр. Созопол като наемател, в частта му относно положения подпис от името на А. Н. К., като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

            Прокурорът поддържа обвинението спрямо Г.М. по посочената в постановлението правна квалификация, както и направеното с постановлението предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност на основание чл.78 А от НК и налагане на административно наказание глоба. Не конкретизира размера на исканото за налагане административно наказание глоба.

            Обвиняемият Г.А.М. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, не дава обяснения. Поддържа прокурора в искането му за приложението на чл.78 А от НК. По отношение на желания краен съдебен акт не взема становище, предоставя на преценката на съда.

             Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

            Обвиняемият Г.А.М. е роден на роден на *** ***, б., български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Обвиняемият Г.А.М. упражнявал търговска дейност чрез търговско дружество „А.” ЕООД гр. Созопол, на което бил управител и едноличен собственик на капитала. Обвиняемият чрез „А. – Ж” ЕООД гр. Созопол стопанисвал под наем в гр. Созопол ресторант „Ж.”, наемодатели за който търговски обект били свидетелите Т.М.С. и Н.М.С., както и сутеренен етаж с площ от 70 кв. м., оборудван като компютърен клуб, с наемодател свидетелят Н.Т. К.. За ползването на тези обекти били подписани действителни договори за наем за срок от 1 година с посочените по – горе наемодатели, съответно от 01.04.2003 г., 01.04.2004 г. и от 01.04.2005 г. относно заведението с наемодателите С. и от 01.01.2007 г. относно компютърния клуб с наемодателят К. След изтичането на сроковете по тези договори последните били прекратени и съответно помещенията били освободени от М.. От тези предходни договори за наем обвиняемият разполагал с данните на свидетелите наемодатели, както и с данните на св. А.К. – майка на св. Н.К..  

През 2008 г. Г.М. като управител на дружеството си „А.” ЕООД кандидатствал пред „Банка ДСК” ЕАД Финансов център „Център” в гр. Пловдив за отпускане на инвестиционен кредит с цел закупуване на недвижим имот — механа в гр. Пазарджик. За нуждите на този кредит бил консултиран от външен посредник „А.” ЕООД гр. Пловдив /с което дружество банката имала договор за привличане на клиенти/, представлявано от свидетелката С. В. В., която свидетелка му предоставила и образците на необходимите документи. В разговорите с представители на банката и с посредника обвиняемият останал с впечатление и убеждение, че за да му бъде отпуснат кредита, банката изисквала представяне на два договора за наем в уверение на това, че дружеството му развива подобна дейност. Тъй като по това време той в действителност не ползвал под наем подобни търговски обекти, а и нямал собствени такива, решил сам да състави такива договори и да ги представи пред банката с цел да му бъде отпуснат желания банков кредит.

Воден от това си желание обвиняемият през първата половина на 2008 г. обвиняемият Г.М. се снабдил с договор за наем с посочена дата на съставяне 14.01.2008 г. и със страни Н.М.С. и Т.М.С. като наемодатели и Г.А.М. като наемател за ползване на пицария „Ж.” и договор за наем с посочена дата на съставяне 26.01.2008 г. и със страни А. Н. К. като наемодател и „А.” ЕООД гр. Созопол, представлявано от Г.А.М., като наемател за ползване на помещение – компютърен клуб. Двата договора били съставени като обвиняемият разпечатал две типови бланки на договори за наем, помолил неустановени в хода на разследването лица под негова диктовка да изпишат ръкописните текстове в тях и да положат подписи за „наемодател” на местата, където такива били предвидени в договорите – съответно от името на свидетелите Н. И Т. С. в договора от 14.01.2008 г. и от името на св. А.К. в договора от 26.01.2008 г. В договорите били написани произволни дати на съставянето им от месец януари 2008 г.

След като договорите били попълнени ръкописно и подписани Г.М. ги предал заедно с останалите необходими документи на св. С.В., за да ги представи пред банката, без жената да е била наясно с неистинността на предадените й договори. Св. В. представила на 31.07.2008 г. в „Банка ДСК” ЕАД Финансов център „Център” гр. Пловдив в гр. Пловдив пред св. Д.Н. Л. – служител на банката, предоставените й от обвиняемия два договора за наем. Кредита бил одобрен и на 22.08.2008 г. в гр. Пловдив в същия банков клон бил подписан и договорът за кредит между банката и обвиняемият М., по силата на който на управляваното и представлявано от М. дружество бил отпуснат банков кредит в размер на 55000 евро. Кредитът бил обслужван редовно в продължение на няколко месеца, след което станал проблемен и плащанията по него били спрени.  

Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно – графологична експертиза /съдебно – почеркова/ /л.102 – 108 от досъдебното производство/ ръкописният текст в графа „Наемодател” в договора за наем от 26.01.2008 г. и теста „Созопол” най – горе в същия договор е положен от лицето Г.А.М.. ръкописните текстове в двата договора за наем /от 14.01.2008 г. и от 26.01.2008 г./ и в искането за предоставяне на кредит не са положени от лицата Г.А.М., А. Н. К., Н.М.С., Т.М.С., Д.Н. Л. и С. В. В.. Подписът за наемодател в договора за наем от 26.01.2008 г. е несравним с подписите на лицата А. Н. К., Г.А.М., Н.Т. К., Д.Н. Л., С. В. В., Н.М.С. и Т.М.С. и не може да се даде заключение дали тези лица са положили или не са положили тези подписи. Двата подписа за наемодатели в договора за наем от 14.01.2008 г. са несравними с подписите на лицата Н.М.С., Т.М.С., Г.А.М., Д.Н. Л., С. В. В. и Н.Т. К. и не може да се даде заключение дали тези лица са положили или не са положили тези подписи.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите Н.С., Т.С., А.К., Н.К., С.В., Д(Л., дадени в хода на досъдебното производство и ползвани от съдебния състав на основание чл.378 ал.2 от НПК, от заключението на вещото лице по СГЕ, договори за наем, писма, справки, договор за посреднически услуги, приемно – предавателен протокол, талон – заявка, талон за уведомяване, договор за кредит, анекс към договор за кредит, искане за предоставяне на кредит, справки за лице, характеристична справка, справка за съдимост.

Съдът кредитира дадените в хода на досъдебното производство пред разследващ орган свидетелски показания, които показания се ползват на основание чл.378 ал.2 от НПК като последователни, логични, кореспондиращи си и взаимно допълващи се.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по приложената СГЕ като компетентно, изготвено с нужните знания и опит в съответната област, неоспорено от страните по делото.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемият Г.А.М. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК, тъй като при условията на посредствено извършителство – чрез С. В. В. – банков посредник, съзнателно се е ползвал – като е представил пред Д.Н. Л. – служител на „Банка ДСК” ЕАД Финансов център „Център” Пловдив, от неистински частни документи – договор за наем с посочена дата на съставяне 14.01.2008 г. и със страни Н.М.С. и Т.М.С. като наемодатели и Г.А.М. като наемател, в частта му относно положените подписи от името на Н.М.С. и Т.М.С., и договор за наем с посочена дата на съставяне 26.01.2008 г. и със страни А. Н. К. като наемодател и Г.А.М. като управител на „А.” ЕООД гр. Созопол като наемател, в частта му относно положения подпис от името на А. Н. К., като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

 От обективна страна обвиняемият М. е предоставил на св. С.В. договор за наем с посочена дата на съставяне 14.01.2008 г. и със страни Н.М.С. и Т.М.С. като наемодатели и Г.А.М. като наемател и договор за наем с посочена дата на съставяне 26.01.2008 г. и със страни А. Н. К. като наемодател и Г.А.М. като управител на „А.” ЕООД гр. Созопол като наемател, която свидетелка В. ги е представила пред св. Л. на 31.07.2008 г. в гр. Пловдив пред „Банка ДСК” ЕАД Финансов център „Център” Пловдив, целейки с тези договори за наем получаване на кредит за управляваното от него дружество на „А.” ЕООД гр. Созопол в размер на 55000 евро., придавайки по този начин, че е налице обективирана воля от страна на наемодателите по договорите, въпреки, че такава нямало. Представените договори за наем от дата 14.01.2008 г. и 26.01.2008 г. не били истински, същите представляват неистински частни документи. Чрез представянето им е осъществена формата на изпълнителното деяние – ползване. В случая особеното от обективната страна, е че е налице усложнена престъпна дейност и откъм субекти на извършване на престъплението. Престъплението е осъществено от обвиняемия Г.М. при условията на посредствено извършителство – чрез свидетелката С.В., за която не е било налице нито съзнание за неистинността на инкриминираните документи относно авторството на лицата наемодатели в частта за полагането на подписите, нито воля за осъществяване на действия с документите като такива – неистински частни документи. 

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Обвиняемият М. е съзнавал обществено – опасния характер на деянието, съзнавал е и желал и участието на св. В., чрез която да се представят неистинските документи, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Налице е и елементът от субективната страна на състава на престъплението – деянието да е извършено съзнателно. За наличието му съдът счита от знанието на обвиняемия, че такива договори с лицата наемодатели към датите 14.01.2008 г. и 26.01.2008 г. изобщо не са били сключвани с обективирана от посочените в него лица наемодатели воля, от съгласието му с отразеното в тях и представянето им чрез св. В. с користна цел.

С оглед на посочената правна квалификация на деянието – по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК, настоящата инстанция счете, че обвиняемият трябва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78 А ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание глоба, тъй като в случая са налице всички комулативно предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт.  Г.М. е пълнолетно лице, не е осъждан, не се е ползвал друг път от нормата на чл.78А от НК, за осъщественото от него престъпление, което е умишлено, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.

Що се касае до размерът на наказанието съдът като взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – признанието на вина, чистото съдебно минало, липса на доказателства за други каквито и да било противообществени прояви, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и като съобрази обществената опасност на престъплението и на дееца, прие, че най – справедливият размер за административното наказание глоба в конкретния случай е глоба в размер на минимално предвидения. Към момента на извършване на престъплението законодателят в редакцията на чл.78 А ал.1 от НК е предвиждал налагане на административно наказание глоба в размер от 500 до 5000 лева и с оглед на приложение на принципа на чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК – за приложени на по – благоприятния за дееца закон /сегашната редакция на чл.78 А ал.1 от НК предвижда налагане на административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лв./, съдът прие да определи и наложи на обвиняемия М. глоба в размер на 500 лв., който размер се преценя като съответен на стореното и на личността на извършителя, а и като целесъобразен.

Направените по делото разноски в размер на 100 лв. – за възнаграждение на вещо лица, с оглед изхода на делото съдът присъди в тежест на обвиняемия Г.А.М. за заплащането им на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ПРС  в  полза на  ВСС.

            По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.