№ 138
гр. Нова Загора, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20212220200457 по описа за 2021
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Настоящата жалба е подадена от Г.Д.И., ЕГН: **********, с постоянен адрес **********,
ЧРЕЗ пълномощника адв. П.Х. К., АК Стара Загора, със съдебен адрес за
кореспонденция:*************, чрез пълномощника адвокат П.Х. К., тел. **********
Против: Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия „К" №3936275 на ОД на МВР гр.
Стара Загора.
В жалбата се твърди,че с горепосочения ЕФ, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 6
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет
лева/ за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Същия ЕФ бил неправилен и
незаконосъобразен поради следните съображения.
Административното наказание било наложено за това, че на 17.08.2020 г. в 14:47 ч. в обл.
Стара Загора, на Автомагистрала "Тракия", км 180 в посока към гр. Бургас при управление
на товарен автомобил „БМВ X 6 X ДРАЙВ 40 Д" с ДКН **********, собственост на Г.Д.И.,
при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е установено превишение
на скоростта с 57 км/ч, заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-M 572. С
посоченото било извършено нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
На първо място, описаното в електронния фиш нарушение било несъставомерно от
обективна страна, тъй като на посочените място, дата и час на извършване на нарушението,
а именно 17.08.2020 г. в 14:47 ч. в обл. Стара Загора, на Автомагистрала Тракия, км 180 в
1
посока към гр. Бургас, не е имало валидно въведено с пътен знак В-26 ограничение на
скоростта от 90 км/ч. В обжалвания електронен фиш при посочване на въведеното
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 не било уточнено с какъв акт е въведено това
ограничение по Автомагистрала "Тракия", където иначе по ЗДвП максимално допустимата
скорост за движение на леки автомобили е 140 км/ч. Твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено ограничение на скоростния режим, поради
което именно санкциониращият орган следва да установи и докаже както влизането в сила
на ограничението, така и датата, считано от която действа това ограничение. Липсата на
доказателства за валидното въвеждане на ограничение на скоростта в посочения участък на
Автомагистрала "Тракия" имало за последица необоснованост и недоказаност на
извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение. В съдебното
производство по обжалване на наказателно постановление, респективно на електронен фиш
за налагане на глоба, наказващият орган бил длъжен да установи и докаже при условията на
пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. Скоростта била обективен елемент от състава
на административното нарушение, за извършването на което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Г.И., и поради наличието на несъответствие
между отразеното в електронния фиш и разположението на поставените в участъка пътни
знаци жалбоподателя счита, че обвинението е недоказано. Липсата или неправилното
описание на съставомерните елементи на нарушението и на относимите към него факти
винаги представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като накърнявало правото
на защита на нарушителя да научи за какво деяние е подведен под отговорност и следва да
понесе административно наказание, съответно - да организира защитата си, с оглед
обстоятелството, че той се защитава на първо място по фактите, а след това по правната им
квалификация. Ето защо възприетата от наказващия орган фактическа обстановка досежно
въведеното ограничение на скоростта в участъка от пътя, където е било разположено АТСС,
се явява недоказана, а описаното административно нарушение - несъставомерно от
обективна страна.
В допълнение към изложеното, неправилно било посочено и друго обстоятелство от
обективната страна на нарушението, а именно видът на автомобила, с който е извършено то.
Според съдържанието на обжалвания електронен фиш нарушението е извършено с товарен
автомобил „БМВ X 6 X ДРАЙВ 40 Д" с ДКН **********. Наказващият орган не е взел
предвид, че автомобилът, собственост на жалбоподателката не е товарен, а лек. Тоест, в
случая не е ясно точно по какъв начин и с какво превозно средство е осъществено описаното
в електронния фиш деяние.
Независимо, че доколкото липсва нарушение от обективна страна въпросът за наличието на
вина у жалбоподателя не може да се поставя, следвало да се посочи, че описаното
нарушение е несъставомерно и от субективна страна. В случая на посочените в електронния
фиш дата, час и място не е имало валидно въведено ограничение на скоростта от 90 km/h с
2
пътен знак В-26 и на водача няма как да е било известно съществуването на такова
ограничение. За пътуващите трябва във всеки един момент да бъдат ясни правилата за
движение по пътищата, по които се движат. Липсата на обозначение или някакъв вид
сигнализация води съответно до липса на предпоставки за формиране на осъзната представа
за извършване на нарушение и изключва умисъла и вината на водача, предвид което не е
налице елемент и от субективната страна на състава на нарушението.
Неоснователно в електронния фиш се сочело като релевантна санкционната разпоредба на
чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП като основание за налагане на административно наказание.
Същата ебилаприложима в случаи на превишаване на допустимата скорост на движение с
над 50 km/h. Предвид обстоятелството, че в процесния участък не е било въведено
ограничение на скоростта от 90 km/h, а максимално допустимата скорост за движение е била
140 km/h, е налице превишаване на скоростта със 7 km/h, за което в разпоредбата на чл. 182,
ал. 2 от ЗДвП законодателят не е предвидил налагане на административно наказание.
На следващо място, поставянето на технически средства, които автоматично да записват
нарушения, трябвало да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на
определени изисквания. Процедурата по налагане на административно наказание с
електронен фиш, макар и значително по-олекотена от тази за издаване на наказателно
постановление по ЗАНН, следвало да отговаря на условията, при които се издава електронен
фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издавал електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Издаването на електронен
фиш, като изключение от общите правила, било подчинено на строго определени
изисквания, изброени изчерпателно в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно - нарушението да е
установено и заснето с техническо средство и в отсъствие на контролен орган и нарушител.
Аналогична е и разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, която позволява за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в
отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи да налагат глоби, за което се издава електронен фиш. Или издаването на
електронен фиш е възможно само в случаите, в които съответните технически средства са
позиционирани предварително, стационарно, със съответни предварителни
обозначения за съществуването им и които средства работят на автоматичен режим,
неналагащ непосредствено обслужване от съответен контролен орган. За всички останали
случаи на използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани
непосредствено от контролен орган, въпросната разпоредба не важи и за констатираните с
тези технически средства нарушения на ЗДвП, следва да се спазва общият ред предвиден в
ЗАНН, като се съставя акт за установяване на административно нарушение и се издава
наказателно постановление.
На следващо място се оспорва техническата годност на автоматизираното техническо
3
средство, с което е установено и заснето нарушението, като се моли съда да задължи
административнонаказващия орган да представи данни за извършените замервания и
контрол на техническото средство, данни и схема за поставянето му, спецификация и
инструкция за употреба, от които да е видно, че са изпълнени изискванията на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и
на Закона за измерванията. Всяка камера трябвало да притежава удостоверение за одобрен
тип техническо средство, посочващо датата на одобрение и протокол за проверка на
Българския институт по метрология, който удостоверява датата на провеждане на
проверката. Следва също така да бъде установено кога и къде е било разположено АТСС за
контрол, дали е било в работен режим към датата на твърдяното нарушение и каква е била
посоката на движение на контролираните превозни средства, за да стане ясно спазени ли са
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи.
Наред с гореизложеното апелаторът счита, че издаденият електронен фиш не отговарял на
изискванията на закона и не представлявал годен административен акт, с който могат да се
налагат наказания. Същият не носел каквито и да било данни за издателя си и прави
невъзможна преценката дали административнонаказващият орган попада сред лимитативно
изброените в чл. 47 от ЗАНН лица. Посочена била единствено териториалната структура на
МВР, от името на която е издаден фишът. Всеки документ, независимо дали е издаден на
хартиен или електронен носител, представлявал волеизявление на конкретно лице с
определени правни последици, а в частност административния акт е волеизявление на
конкретен орган, натоварен изрично с властнически правомощия и функции, с което
волеизявление се засяга благоприятно или не правната сфера на трети лица. Липсата на
предвиден издател като задължителен реквизит на електронния фиш лишава последния от
горепосочените характеристики на документ и административен акт и обуславя
материалната му незаконосъобразност. С оглед наличието на законова празнота по този
въпрос, липсата на законово изискване електронният фиш да бъде подписан от неговия
издател, както и липсата на този реквизит в одобрения образец на електронен фиш -
приложение към заповед № 1з-305/04.02.2011г. на министъра на вътрешните работи, по
аргумент от чл. 46, ал. 2 от ЗНА, приложими по отношение на съдържанието на електронния
фиш са аналогичните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН, включително относно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което е издало /или
съответно разпечатало и поставило официален печат върху/ електронния фиш. Друг пропуск
е липсата на предвидена в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП дата на съставяне на
електронен фиш като негов реквизит. Наличието на този реквизит е задължително, тъй като
предпоставя решаване на редица и със съществено значение правни въпроси, като приложим
към датата на издаване на фиша материален и процесуален закон, наличие на компетентност
на издаващото го длъжностно лице, изчисляване на релевантни срокове, в това число
давностни, и други.
Освен това, в процесния електронен фиш липсвала информация за срока на обжалването му,
4
както и пред кой орган може да се обжалва той. Начинът и срокът за обжалване били едни
от задължителните реквизити на административните актове. Това обстоятелство било в
нарушение на законовите правила, в частност на разпоредбите на ЗАНН и АПК.
Жалбоподателят поради горните основания счита, че при издаването на електронния фиш са
допуснати горепосочените нарушения на императивните разпоредби на ЗДвП. Законът за
движението по пътищата изрично гарантира правото на защита на жалбоподателя и
законосъобразното установяване на административните нарушения с автоматизирано
техническо средство или система и тяхното санкциониране. Допуснатите в конкретния
случай нарушения при издаването на фиша били съществени, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя и неотстраними, поради което електронният фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен, неправилен и издаден в противоречие с материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения.
Отделно от изложеното,жалбоподателят заявява,че ако съдът приеме, че е налице
осъществен състав на административно нарушение, счита, че в настоящия случай са налице
всички предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съгласно която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. по тълк. д. №1/2007 г., на Върховен
касационен съд, ОСНК преценката за „маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол.
В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от
ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на акта поради издаването
му в противоречие със закона. При извършване на преценка дали са налице основанията на
чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6
от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай " е този, при който
извършеното престъпление с оглед липста или незначителността на вредните последици или
с оглед други смекчаващи обстоятелства разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на
санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана
възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен
способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл. 6, чл. 12, чл.
27 и чл. 28 от ЗАНН давали повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо
да се подхожда индивидуално като се извърши конкретна преценка. Преценката за
маловажност не е изключена по отношение на нарушенията на ЗДвП. Апелаторът в
настоящия случай счита, че извършеното разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид, тъй като към
момента на нарушението за водача не е било налице никакво обозначение, че скоростта е
била ограничена,управлявал е автомобила с убеждението, че максимално разрешената
5
скорост е 140 км/ч. Освен това не са налице настъпили вредни последици, както и няма
данни за други предишни нарушения на ЗДвП от страна на Г.И.. Ето защо наложената
санкция се явява несъразмерна с извършеното административно нарушение, тъй като е
налице ниска степен на обществена опасност на деянието, а неприлагането на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и
същият подлежи на отмяна и на това основание.
Предвид изложеното жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да бъде
отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия „К", №3936275 на ОД на МВР гр. Стара Загора,
като неправилен, незаконосъобразен и издаден при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Моли на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН да му се присъдят сторените в производството
разноски.
Прави следните доказателствени искания:
1. Моли да се задължи административнонаказващия орган да представи доказателства за
компетентността си да налага административни наказания по ЗДвП.
2. Моли да се задължи административнонаказващия орган да представи цялата
административнонаказателна преписка, включително записа от АТСС и снимков
материал към него, с оглед установяване точните географски координати на мястото
на нарушението.
3.Моли да се задължи административнонаказващия орган да представи доказателства за
годността на АТСС №TFR1-M №572, с което е заснето описаното в електронния фиш
нарушение, а именно дали към 17.08.2020 г. същото е било технически годно и калибрирано
съгласно изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата и Закона за измерванията. Моли също така да се задължи органа да
представи Протокол, изготвен по реда на чл. 10 от Наредбата за дата 17.08.2020 г., който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, мястото на поставени пътни знаци за ограничение и др.
обстоятелства, необходими за да бъде извършена преценка за законосъобразността на
издадения електронен фиш.
4. Моли да се изиска справка от Община Чирпан и от Агенция Пътна инфраструктура,
Областно пътно управление гр. Стара Загора относно следните обстоятелства: какви
4
пътни знаци са били поставени на Автомогистрала „Тракия', км 180 в посока към гр.
6
Бургас, важащи за участниците в движението, пътуващи в посока към гр. Бургас и
каква е била схемата на разположението им към 14:47 ч. на 17.08.2020 г.? В случай, че
се потвърди наличието на ограничение на скоростта, моли да се изиска представянето
на препис от Заповедта на директора на Агенция Пътна инфраструктура или
оправомощено от него лице, с което е въведено същото.
5. Моли да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел служителят на сектор
„Пътна полиция" към ОД на МВР гр. Стара Загора, който е работил с
автоматизираното техническо средство на 17.08.2020 г. и който го е подготвил и
поставил в режим на работа. С показанията си същият щял да допринесе за
изясняване на факти и обстоятелства, свързани с мястото на поставяне на
техническото средство, ограничението на скоростта, което е съществувало в
съответния участък, важало ли е то за движещите се по Автомогистрала „Тракия" км
180 в посока към гр. Бургас и др.
АНО-ОД МВР Ст.Загора е депозирал писмено становище по случая,чрез юрк.И.М.,с което
се излагат съображения за потвърждаване на обжалвания ЕФ.
Районна прокуратура Сливен не изразява становище по случая.
Страните редовно призовани не се явяват в насроченото открито с.з.,проведено на
01.12.2021г.Не се явяват и техни процесуални представители.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Видно от приетия като доказателство по делото снимков материал, че в обхвата на
заснемащото автоматизирано техническо средство е преминал със скорост 152 км/ч /при
ограничение 90 км/ч/ процесния автомобил БМВ с рег. № ********** на 17.08.2020 г. в
14:47:36 часа. Посочено е отклонение на скоростта от 62 км/ч.
Видно от справката на КАТ,извършена при промяна на регистрацията на заснетото МПС
приета като доказателство в настоящото производство заснетия автомобил е товарен,марка
„БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 40 Д“,с горния регистрационен номер и е собственост на
жалбоподателя Г.И. и още едно лице.
От протокол от проверка № 3-48-19/31.10.2019г. на ГД“НП“ сектор “УС“-полицейска
техника,Лаборатория за проверка на радар скоростомери се установява,че заснемащото
техническо средство е било проверено на същата дата и е годно за употреба в срок от една
година,в т.ч. и към момента на заснемането,което е посочено и в долуцитирания протокол.
Видно от протокол №3722/19.08.2021г.заснемащото устройство е било използвано и
разположено на км180 общ.Чирпан,АМ“Тракия“,посока на движение запад-изток при
ограничение на скоростта с поставен пътен знак-90 км/ч.
7
Издадена е заповед №РД-11-251/26.032020г. на АПИ за временна организация и безопасност
на движение в участък от км 168+000 до км 208+100, ляво и дясно платно,с която е въведено
временно ограничение на скоростта в същия участък-90км/ч.Срокът на действие на
заповедта е до 31.12.2020г.А видно от констативен протокол съставен на основание същата
горна заповед на 30.03.2020г.след извършен оглед на място е констатирано,че са поставени
ограничителните знаци,указващи ограничението на скоростта за съответния участък.
Въз основа на горните данни ОД МВР Ст.Загора в качеството си на АНО е издал
обжалвания ЕФ серия К № 3936275 срещу жалбоподателя, затова, че на 17.08.2020г. в
14.47ч. в обл.Ст.Загора,АМ“Тракия“,км.180 при ограничение на скоростта от 90 км/ч ,
въведено с пътен знак В – 26 и приспаднат толеранс от – минус 3 км/ч е установено
нарушение с мобилна радарна система ТFR1-М 572 с МПС „БМВ Х 6 Х ДРАЙВ 40 Д“,вид-
товарен автомобил, рег. № **********,като е установено превишение на скоростта от 57
км/ч,установена скорост от 147 км/ч. Затова с този ЕФ на собственика на т.а. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 650 лева, на основание чл. 189 ал.4 във вр.
с чл. 182 ал.2 т.6 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл. 21 ал.2 във вр. с
ал.1 от ЗДвП.
Видно от АИС АНД на МВР процесния ЕФ е бил съставен на 02.09.2020г.,а е бил връчен на
апелатора на 21.07.2021г./отбелязване върху ЕФ/, който е подал жалбата си чрез АНО на
29.07.21г.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законовия 14-дневен срок и от
лице, срещу което е издаден обжалвания ЕФ,затова то има правен интерес от подаването на
жалбата.
Жалбоподателят възразява относно годността на заснемащото АТС,неговото
местоположение и липсата на указването му на пътния участък,съдържанието на ЕФ и
наличие на маловажност на случая-чл.28 от ЗАНН.
Събраха се достатъчно писмени доказателства,от които безспорно съдът следва да приеме,че
заснемащото устройство е било проверено и годно за употреба към момента на заснемане на
нарушението.Мястото на нарушението е било указано с вертикална маркировка въвеждаща
ограничение на скоростта от 90 км/ч,както е за периода от време,за който е било въведено
това ограничение.С оглед на това съдът намира възраженията на жалбоподателя за напълно
неоснователни и голословни,което води до ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП „При нарушение, установено и заснето с техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание ЛПУМПС или отнемане на
контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
8
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС,
собственика на когото е регистрирано ПС, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й плащане.
Образецът на ЕФ се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съблюдавайки изискванията на чл. 189 ал.4 от ЗДвП АНО е издал ЕФ с оглед
констатираното административно нарушение срещу собственика /единия от тях/на заснетото
МПС, съдържащ всички визирани в нормата реквизити и по утвърдения от министъра
образец. Затова съдът намира, че АНО е спазил и изпълнил точно законовите изисквания по
издаването на ЕФ.
Спазена е и нормата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП закрепваща възможността ЕФ да се връчи на
нарушителя,по пощата чрез обратна разписка или чрез длъжностните лица от службите за
контрол, както е сторено в настоящия случай.
Съдът счита , че не са допуснати никакви съществени нарушения по издаването и
връчването на ЕФ, водещи до ограничаване процесуалните права на нарушителя, а от там и
до отмяната на обжалвания ЕФ,а и жалбоподателя не спори по авторството на извършване
на административното нарушение,т.е.че е управлявал процесния автомобил в момента на
нарушението,който във всеки един момент,а не само на указаните за това места е длъжен да
спазва правилата за движение по пътищата и да възприема и отчита хоризонталната и
вертикална маркировка,даваща указания на водачите.
Възразява се в жалбата,че били налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.Съдът
счита тези възражения за напълно голословни.Същите се основават на тезата,че
жалбоподателя се е намирал на път,който позволявал управление на МПС със скорост от 140
км/ч.Но след като се установи,че за съответния участък от пътя е било въведено ограничение
на скоростта от 90 км/ч установеното превишение на скоростта е значително и няма смисъл
да се обсъжда по-задълбочено.
С оглед горните мотиви и поради обстоятелството, че съобразно установеното превишение
на скоростта е наложено съответното административно наказание, то ЕФ следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия „К“ № 3936275 на ОД МВР Ст.Загора,с
който на Г.Д.И., ЕГН: **********, с постоянен адрес ********** е наложено
административно наказание – “Глоба” в размер на 650,00/шестстотин и петдесет/лева, за
нарушение на чл. 21 ал.2 във вр.с ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189 ал.4 във вр. чл. 182
9
ал.2 т.6 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
по реда на АПК, пред Административен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10