МОТИВИ към Решение № 1500/05.12.2019г. по НАХД № 5070/2019г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр.
Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Ц.И.Д. с ЕГН: **********
за извършено от него престъпление по
чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 НК, а именно за това, че на 15.08.2019г. , около 16.45 часа в гр. ***,
по ул."***", до дом №51, в посока ул."***" е управлявал МПС
- ел. мотопед, марка „***“, модел "М80- D" с номер на рама № L8YMSGBD0DS701072
и номер на двигател № 13034016150, който не е бил регистриран по надлежния ред.
Пред районния съд
делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият се явява лично и
заяви, че не желае да ползва адвокатската защита и не желае да се провежда
разпит на свидетелите и вещите лица, а на основание чл. 378, ал.2 НПК да се
ползват протоколите от досъдебното производство. Депозира кратки обяснения, в
които застъпи че действително е управлявал процесния мотопед от около 2-3
години, но посочи, че не е знаел, че изискванията на закона са променени и е
трябвало да го регистрира.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че
фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по
несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „Глоба“ в минимален размер.
Обвиняемият Д. заявява, че е съгласен с казаното от
прокурора, като в предоставената възможност за последна дума заявява, че желае
минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият
Ц.И.Д. с ЕГН: ********** е род. на ***г***. Той живее
в гр. ***, ул.“***“ №18 и е неосъждан.
Обвиняемият Д. не притежава валидно СУМПС, включително и за категория „АМ“. На
11.07.2016г. срещу него е било издадено НП № 16-7779-000165/11.07.2016г. на РУ-***,
с което за нарушения по чл. 140, ал.1, т.1 ЗДвП (управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред) и по чл. 150 ЗДвП (управление на МПС без
съответното СУМПС) на подсъдимия е било
наложено административно наказание „Глоба“ в общ размер на 200 лева и наказание
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Наказателното
постановление е било връчено на 17.01.2018г., не било обжалвано и влязло в сила
на 25.01.2018г., като видно от надлежното отбелязване – глобата била платена от
подсъдимия.
Преди около 3-4 години св. Д.Д.–
дъщеря на обвиняемия Д. закупила от сайт за продажби нерегистриран ел. мотопед,
марка „***“, модел "М80- D" с номер на рама № L8YMSGBD0DS701072 и
номер на двигател № 13034016150. След това тя го подарила на баща си, да го
ползва. На неустановена дата след тези събития св. Димитрова посетила сградата
на Сектор „ПП“-Бургас и провела разговор с лице, чиято самоличност не си
спомня, което й казало, че не е необходимо мотопедът да се регистрира.
Свидетелката не подала заявление за регистрация, а се прибра и от тогава баща й
продължил да управлява мотопеда, без да го регистрира.
На 15.08.2019г. свидетелите Т.П.-
мл. автоконтрольор при РУ на МВР- *** и Т.Я.- старши полицай при РУ на МВР- ***
били на работа в гр. *** за времето от 07.30 часа до 19.30 часа. Около 16.45
часа свидетелите видели , че по улица „***“, до дом №51 се движело МПС -
двуколесен ел. мотопед, като водачът бил без каска. Свидетелят П.му подал
сигнал със стоп палка по образец и водачът спрял. При проверката се установило,
че ел.мотопедът се управлявал от обв. Ц.Д. ***, който бил неправоспособен и ел.
мотопедът бил без регистрационна табела. При проверката се установило , че в
масивите на МВР нямало данни ел. мотопед- марка „***“, модел "М80-D"
с номер на рама № L8YMSGBD0DS701072 и номер на двигател № 13034016150 да е бил
някога регистриран. Обвиняемият Д. бил отведен в сградата на РУ на МВР-***,
където същия дал обяснения и му бил съставен АУАН, серия АА №083407 от
15.08.2019г., който Д. подписал без възражения.
По случая било
образувано настоящето производство, в хода на което Д. бил привлечен като
обвиняем. Била назначена СТЕ, която излязла със заключение, че мотопедът е МПС
по смисъла на закона и по точно – L1е-В по смисъла на Регламент № 168/2013г.
на Европейския парламент и Съвета, вр.с чл. 149, ал.1, т. 1 ЗДвП.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното и съдебното производство доказателствен
материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – Т.П.(л. 26 от ДП); Т.Я.(л.
27 от ДП); Д.Д.(л.28 от ДП) и
обяснения на обвиняемия Ц.Д. (л.12
гръб от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л.11 от съдебното
производство); АУАН серия АА №083407 от 15.08.2019г (л.5 от ДП); справка за
водач (л.24 от ДП); справка в централната система на КАТ (л.7 от ДП); фактура
(л.8 от ДП); справка от Сектор „ПП“-Бургас (л. 36 от ДП).
От експертизите: Съдебно техническа експертиза (л. 29-35 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени
материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да
излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия,
поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ
на доказателствените материали. Доколкото доказателствата са непротиворечиви,
то такъв анализ се явява и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на
МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на ел. мотопед -
марка „***“, модел "М80-D" с номер на рама № L8YMSGBD0DS701072 и
номер на двигател № 13034016150 в движение и придвижването му в пространството в
гр. ***, по ул. „***”, в посока към ул. „*** ”, представлява „управление” на
МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания
на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г.,
според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че ел. мотопед - марка „***“, модел "М80-D" с
номер на рама № L8YMSGBD0DS701072 и номер на двигател № 13034016150, който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е
снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. В този
смисъл съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по отговора на Въпрос
№ 1 от СТЕ, където след детайлен анализ на техническите характеристики на
ППС-то, вещото лице също е достигнало до извод, че се касае за МПС по смисъла
на закона и по точно категория – L1е-В
по смисъла на Регламент № 168/2013г. на Европейския парламент и Съвета, вр.с
чл. 149, ал.1, т. 1 ЗДвП.
На
последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по
надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като
съдържанието й следва да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми
към регистрирането на МПС на територията на страната. Правната регламентация на
въпросните правоотношения е намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата, съгласно която - по отворените за обществено
ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с
поставени на определените места табели с регистрационен номер. За приложение на
разпоредбата е приета и Наредба № I-45/24.03.2000
година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл.2 от
Наредбата - МПС задължително се представят за регистрация от секторите
"Пътна-полиция" при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния
адрес на собственика, като последният е длъжен, с оглед разпоредбата на чл.4, ал.1,
лично да представи превозното средство и необходимите документи за извършване
на регистрацията. За всяко регистрирано превозно средство се издава
свидетелство за регистрация /чл.9 от Наредбата/ и се предоставят табели с
регистрационен номер/ чл.10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на
местата, определени от производителя. В конкретния случай и този признак от
обективна страна е налице, доколкото видно от писмото от Сектор „ПП“ - Бургас,
а и от признанието на самия обвиняем – мотопедът никога не е бил регистриран на
територията на страната, респективно за него не са издавани регистрационни
табели. В случая мотопедът е от категория L1е-В и
не попада сред изключенията по чл. 1, ал. 4 от Наредба № I-45/24.03.2000
година, поради което и е следвало да бъде надлежно регистриран. Именно липсата
на надлежна регистрация прави управлението на мотопеда престъпно, поради което
и съдът счита, че правилно РП-Бургас е квалифицирала деянието по чл. 345, ал.2,
вр. с ал. 1 НК.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият Д. е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от обвиняемия, че с действията си същият привежда в движение мотопедът
и го предвижва в пространството, че пътят, по който се движи е отворен за
обществено ползване, както и че мотопедът е „МПС” по смисъла на закона и не е
регистриран по надлежния ред, като от волева страна обвиняемият е искал да
управлява МПС-то въпреки липсата на регистрация.
Тук е мястото да се посочи, че
твърденията на обвиняемия Д., че не е знаел, че електрическият му мотопед
следва да се регистрира, не е извинително. Основно правно положение, още от
римското право е, че незнанието на закона не извинява /Ignorantia legis non excusat/, поради което и всеки гражданин
следва да познава законите и да съобразява поведението си с тях, а не да се
опитва да извини поведението си със собственото си незнание.
Съдът счита, че в конкретния
случай е неприложим институтът на „малозначителност“ на деянието. Съгласно тази
разпоредба на материалното наказателно право (чл.9, ал.2 НК), не е престъпно
деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда
малозначителност на деянието, извеждаща липса на престъпление, в два
варианта-отсъствие (липса) на обществената опасност поради негова
малозначителност, или наличие на обществена опасност на деянието, но с нейна
явна незначителност. При разискване на признаците на нормата на чл. 9, ал. 2 НК
в отделните случи, се изследват деянието и обществената опасност като елементи
на всяко престъпление. Както е известно, конкретиката на всеки процесен случай
е тази, която обосновава позицията за наличие или не на условията, заложени в
обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите компоненти по настоящото дело
не дава възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете
алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете както
личността на обвиняемия, като част от преценката за самата обществена опасност
на престъплението, така и конкретиката на самото деяние.
В случая обвиняемият вече е
бил веднъж санкциониран по административен ред през 2016г. за управление на
нерегистрирано МПС и то без валидно СУМПС, което говори, че процесното нарушение
не е инцидентно в живота му. На следващо място – касае се не за изолиран случай
на управление на процесния мотопед, а за честото му използване в един доста
продължителен период от 3-4 години. С оглед на това, съдът счита, че
конкретното деяние разкрива сравнително високата степен на обществена опасност и
води до извода, че е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
В допълнение към горното,
настоящият състав следва да посочи и че в случая се касае за формално
престъпление, при което следва да се приеме, че съгласно законодателната логика
осъществяването на признаците на престъплението от обективна и субективна
страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде
криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни
последици. По принцип, при сравнително зачестилия брой на ПТП-та, в резултат на
грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата обществените нагласи са
особено чувствителни към недисциплинирани водачи, поради което обвиняемият е
следвало да прояви повече усърдие при изпълнение на задълженията си като водач и
- или да регистрира мотопеда си по надлежния ред, или да не управлява същия по
улиците.
На последно място, съдът
следва да посочи, че конкретното деяние не представлява административно
нарушение, а престъпление, както правилно е приела РП-Бургас. При анализ на
нормите на ЗДвП и НК се установява, че административна отговорност за
управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, е предвидена в разпоредбата на чл. 140, ал.1 вр. с чл.175 ЗДвП още в
редакцията към 1999 г. и е възпроизведена в измененията от 2002, 2016 и 2017 г.
Същевременно с изменение на наказателния закон от 29.11.2016 г. е предвидена
втора алинея на чл. 345 НК, съгласно която е криминализирано и управлението на
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
Безспорно е, че от м.декември
2016 г. едно и също деяние /управлението на моторно превозно средство, което не
е регистрирано по надлежния ред/ е както административно нарушение, така и
престъпление .
Съотношението между
наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от
разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и ал. 2, чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вкл. и
чл. 70, б. "г" от ЗАНН. Тези норми утвърждават принципната
постановка, че в случаите, когато с едно деяние се нарушава едновременно
наказателна и административнонаказателна норми с един и същи обект на защита,
по-тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. Със
санкционирането на извършеното престъпление държавата охранява най-значимите
обществени отношения, а наказателно-правната репресия най-интензивно въздейства
върху дееца. Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения,
правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност
или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете
едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се
ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Изрично в този смисъл
са и мотивите на Тълкувателно Решение №
3/22.12.2015г. на ВКС. Предвид горното - приоритет има наказателно-правната
норма, поради което и обвиняемият Д. следва да носи отговорност съгласно
разпоредбата на чл. 345, ал.2 НК.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок до една година или глоба от петстотин до хиляда лева. В същото време по
отношение на обвиняемия Д. са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за умишленото престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е бил неосъждан
и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII,
Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не
е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са
налице множество престъпления.
Доколкото практиката на съдилищата е
константна, че винаги, когато са налице, предпоставките за освобождаване от
наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи този ред, то и настоящата
инстанция намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и на същия да се наложи административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на
наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че същият е в почтителна
възраст, както и че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени други
криминални прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита
като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на Д., доколкото същото е
отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо
място обв. Д. е пенсионер, като изразява искрено съжаление и разкаяние за
постъпката си Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е
лице с ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно деяние е
инцидентна проява в живота му, както и че същият осъзнал стореното. Поради тези
съображение и като съобрази имущественото положение на обвиняемия (към момента
той е пенсионер), съдът счита, че спрямо следва да му се определи наказание при
наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния
размер, а именно – „Глоба” в размер на 1000 лева.
Същевременно, въпреки наличието
на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът няма как да приложи
разпоредбата на чл. 55 НК. Това е така, доколкото още с т.6 на ППВС № 7/1985г. е дадено задължително тълкуване, съгласно
което в производството по приложение на чл.78а НК не се прилагат разпоредбите
на чл. 55 НК.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато
съдът намери обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените
по делото разноски. В настоящия случай по делото има доказателства за сторени
на досъдебната фаза разноски в размер на 134,40 лева за изготвена експертиза, поради
което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати в полза на
ОДМВР-гр.Бургас. Същият на основание чл. 190, ал.2 НПК следва да заплати по
сметка на РС-Бургас и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да изискват произнасяне в този смисъл.
Мотивиран от
горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.