Присъда по дело №1172/2010 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 1172/2010Г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

С внесен от Варненската окръжна прокуратура обвинителен акт по отношение на подсъдимите И.А.Н. - ЕГН **********  и Г.Д.Д. - ЕГН ********** e повдигнато обвинение по чл. 116 ал.1 т.11 и 12 предл.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, за това, че:

- На 28-29.12.2009г. в гр. Варна в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили М. В. М.ов, като убийството е извършено по хулигански подбуди и представлява опасен рецидив, а смъртта е настъпила по-късно на 29.12.2009 г.

         В пледоарията си в хода на съдебните прения представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение и моли съда да признае подсъдимите за виновни. Навежда доводи, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин и намира за правилна правната квалификация изведена в обвинителния акт. Мотивира алтернативни наказания при условията на чл.54 от НК „лишаване от свобода” в максимален размер или доживотен затвор, което да бъде изтърпяно с подходящия режим.

В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия Н. обосновава няколко възможности за правни квалификации всички те противни на тази подържана от прокурора. На първо място изразява несъгласие със фактическата обстановка възприемана от прокуратурата, че липсва нападение от страна на убития. По тази причина намира, че подсъдимите следва да отговарят за телесни увреждания, защото обективно са причинили именно това, без същите да имат връзка с телесното увреждане, което е причина и за фаталния изход. На следващо място счита, че деянието не може да е извършено по хулигански подбуди, защото пострадалия  е предизвикал ответна реакция от страна на подсъдимите чрез уплахата, смущението, заканата с убийство и нападението. Именно тези обстоятелства са ги принудили да упражнят насилие, с което са целили преодоляване на неговото агресивно поведение. В заключение намира, че се касае за престъпление при условията на чл.124, ал.3 от НК, с оглед и предходните осъждания на подсъдимите, като намира тази позиция за  най-справедливата, вярната и точна квалификация на извършеното деяние от страна на двамата подсъдими.

В пледоарията си в хода на съдебните прения защитника на подсъдимия Д. счита, че обвинението по отношение на подсъдимия Д. не е доказано по категоричен и безспорен начин. Навежда доводи, че обвинението се крепи единствено на самопризнанията на Н., като изключва експертизите. До колкото не е изяснено кой е нанесъл фаталните удари, а Д. е участвал в нанасянето само на един удар с длан по лицето на падналия и по късно  починалия, авторството не е безспорно за неговия подзащитен. В подкрепа на това навежда доводи, че липсва мотив и причина, за да  убият М.ов, тъй като Н. е предприел защитна теза, която е и правилна, защото той самият е бил нападнат. Отделно се твърди, М.ов на следващия ден е бил адекватен, което предполага причиняването на  тежка телесна повреда, която е довела до смъртта на М.ов.

Подсъдимият И.Н. в своя защита твърди, че деянието не може да се квалифицира по чл.116 от НК, защото той не е искал смъртта на жертвата и е бил нападнат.

Подсъдимият Г.Д. в своя защита, твърди, че нараняванията на пострадалия са от такъв тип, че той не би могъл да измине над 2 км, ако са причинени на мястото където са били заедно.

         В последната си дума  подсъдимия Н. се признава  за виновен, но не и за престъпление по чл.116 от НК.

В последната си дума  подсъдимия Д. смята, че е невинен.

Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Подсъдимият И.А.Н. ЕГН ********** ***, български гражданин. Има завършено основно    образование. Не работи и водил скитнически   начин   на   живот   към   момента  на  извършване на деянието.  Осъждан е както следва:

1. С Присъда по НОХД № 175/1982г. на Районен съд Варна, Потвърдена с решение на ВОС в сила от 11.03.1982г. му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година ПРИ ОБЩ РЕЖИМ за престъпление по чл.251 от НК за деяние извършено на 04 срещу 05.10.1981 г.

 2. С Присъда  НОХД №1038/1982г на Районен съд Варна, Потвърдена с решение на ВОС в сила от 23.09.1982г му е наложено наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК З ГОДИНИ ПРИ СТРОГ РЕЖИМ за престъпление по  чл. 252, ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.7, чл.18, ал.1 от НК за деяние извършено през периода 16-23.03.1982 г.

 3.С Присъда  НОХД №63/1989г, от 12.04.1989г на Военен съд - Плевен, в сила от 24.04.1989г му е наложено наказание по реда на чл.23 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 17 ГОДИНИ ПРИ УСИЛЕНО СТРОГ РЕЖИМ за престъпления по чл.152, ал.4, алт. З и чл.116, т.5, 8 и 11 от НК, за деяния, извършени на 05.01.1988 г. На основание чл.25 от НК към наказанието е групирано и наказанието от 1 година лишаване от свобода, за извършено престъпление по чл.253, ал.1, т.1 и чл.26, ал.1 от НК, с присъда, постановена по НОХД № 84/1988 г. / няма бюлетин/

4. С Присъда НОХД № 252/2004г, от 24.06.2004г на Районен съд Провадия в сила от 10.07. 2004г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр с чл.18 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК З ГОДИНИ И 6 МЕСЕЦА при СТРОГ режим, за деяние извършено на 26.12.2003 г.

С определение от 20.12.2006 г. на ОС Варна по ЧНД №2343/2006 г. е  УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на остатъка от 9 месеца и 4 дни от наложеното наказание по НОХД № 252/04 г. на РС като е постановена ПРОБАЦИЯ по време на изпитателния срок , като определя пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2 от НК:

-Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 месеца и 4 дни.

-Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9 месеца и 4 дни. Определението влязло в законна сила на 28.12.2006 г.

5. С определение от 21.10.2004г на Районен съд Варна по НОХД № 2947/2004г е одобрено Споразумение с което му е наложено наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 1 ГОДИНА ПРИ СТРОГ РЕЖИМ за престъпление по . чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195,ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК за деяние извършено на 15/16.12.2003 г

С определение на ВРС от  25.01.2005 г. в. сила от 10.02.2005 г., на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 от НК са групирани  наложените наказания, както следва: наказанието по НОХД  № 252/2004 г. на РС Провадия, с НОХД № 2947/2004 г. на ВРС 1 с-в, като му определя едно общо наказание в размер на най-тежкото от така посочените наказания, А ИМЕННО- ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК З ГОДИНИ И б МЕСЕЦА което да изтърпи ПРИ СТРОГ РЕЖИМ.

6. С Присъда по НОХД № 2187/2007г,от  28.05.2007г на Районен съд Варна, в сила от 13.06.2007г. за деяние извършено на 12.04.2004 г. в с. Пчелник, на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК му е наложено наказание ПРОБАЦИЯ, изразяваща се в следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от б месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от б месеца

С Определение на ВРС от 17.09.2007 г. по ЧНД 3193/07 г  в сила от  03.10.2007 г. Наказанието е групирано с тези по НОХД № 2947/04 и 252/04 г. като е определено  наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от З ГОДИНИ И 6 МЕСЕЦА при общ режим.

Подсъдимият Г.Д.Д. ЕГН ********** ***, български гражданин. Има завършено  средно   образование. Не работи и водил скитнически   начин   на   живот   към   момента  на  извършване на деянието.  Осъждан е както следва:

1. С Присъда на Районен съд Варна по  НОХД №436/1983,  в сила от 11.10.1983г. му е наложено наказание  ГЛОБА В РАЗМЕР НА 150 ЛЕВА за престъпление по чл. 254 от НК ,извършено на 11.12.1982 г

2. По НАХД № 308/1988 на  Районен съд Варна, в сила от 7.03.98 на основание чл. 78 А от НК му е наложено наказание: ГЛОБА В РАЗМЕР НА 250 ЛЕВА

3. С присъда по  НОХД №470/1988г, от 27.10.1988Г на Окръжен съд Варна, в сила от 11.11.1988г му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 1 ГОДИНА за престъпление по чл. 252, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, НК за деяние извършено на 05.01.1988 г.

4. С присъда по НОХД № 912/1991Г, НОХД, от 05.09.1991г на Районен съд Варна, в сила от 01.11.1991г, ИЗМЕНЕНА от ВОС по ВНОХД № 305/ 1991 година му е наложено наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 2 ГОДИНИ за престъпление чл. 253, ал. 1, т, 1 от НК за  деяние извършено на: 15/ 16.11.1990 г.

5.  С присъда по   НОХД №315/1997г от 17.03.1998г на Окръжен съд Варна, в сила от 26.10.1998г  ПОТВЪРДЕНА с решение на АС - Варна по ВНОХД № 22/ 1998 г. и с решение  на ВКС по нак. дело № 426/ 1998 г. му е наложено  наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 2 ГОДИНИ и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСЕЛВАНЕ ЗА СРОК ОТ З ГОДИНИ, КОЕТО ДА ИЗТЪРПИ ПО МЕСТОЖИВЕЕНЕ за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, за деяние извършено през м. 09.1993 г.

6. С определение от 12.12.2003г на Районен съд Варна по НОХД 4812/2003г е одобрено Споразумение по което му е наложено наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК З ГОДИНИ ПРИ СТРОГ РЕЖИМ за престъпление по  чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.20, ал,2, вр. чл.54 от НК За деяние извършено на 21.05.2002 г.

7. С Присъда  по НОХД № 494/2006г от 22.05.2006г на Районен съд Варна, в сила от 07.06.2006гму е наложено Наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 1 ГОДИНА И 2 МЕСЕЦА при СТРОГ режим за престъпление по чл. 297, ал. 1от НК за деяние извършено на 24.04.2005 г. в с. Разделна

 С определение по ЧНД № 3225/2006г. от 23.10.2006г на Районен съд Варна, в сила от 08.11.2006г на основание чл.27, ал. 1 от НК е ПРИСЪЕДИНЕНО изцяло наложеното с присъда по НОХД № 494/06 г. на ВРС наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА  към неизтърпяната част, към 24.04.05г. от наказанието ЛС, наложено с присъда по НОХД № 4812/03 г. на ВРС, което да изтърпи при строг режим.

Двамата подсъдими, независимо, че имали регистрации за настоящ адрес водели скитнически начин на живот. Препитавали се предимно от просия. Този начин на живот ги свързвало и  с жертвата- М. М.ов и със свидетелите Т.Л., Т.Т., М.В. и И.В., които живеели по същия начин. Често те консумирали предимно евтино вино, което купували от различни магазини. Нощували на различни места, едно от които наричали „турския затвор" изоставена сграда в близост до Морска администрация, бивш Дом на транспортните работници. Обикновено се движели на групи от едни и същи хора, но се познавали визуално и най-често по прякори. През 2009г. св. Л. живеела с подс. Г.Д., първоначално в дома им, но след това близките на Д. ги изгонили. На 27.12.2009 г. двамата били отново по улиците на гр. Варна. По обяд до църквата св.”Анастасий” срещали двама бездомници, сред които и подс. Н., когото Л. знаела по малко име -И.. Първоначално Д. и Л. седнали на отделни пейки от подс. Н. и неговия придружител и пили червено вино, но след това четиримата отишли до изоставена сграда, където продължили да пият. На следващия ден 28.12.2009г. сутринта четиримата отишли до склад за наливен алкохол „Алвина” ,купили си вино и в района на ж. п. гара Варна двамата подсъдими и свидетелката го изпили. След това ходили до т.нар. „турски затвор”, но като не намерили никой, продължили да просят и с изкараните пари отново купили вино, което изпили до следобедните часове и отново се върнали на същото място. По това време там вече се били събрали други бездомници, които също употребявали алкохол- вино, но имало и храна. Сред тях били лице с неустановена самоличност от гр. Г.Т., св. И.В. - ”Татара”, жертвата М. М.ов, който същия ден бил в компанията на св. М.В. и св. Т.Т. „Кмета”. Последните трима също целия ден пиели вино, което преди това били намерили в туби. В „турския затвор” имало запален огън и всички консумирали вино. Около 20ч. виното свършило и по-голямата част от присъстващите отишли за вино, като край огъня останали подс. Н. ***. Т.. Между тях възникнал скандал и се сбили. Когато другите се върнали продължили да употребяват алкохол. Св. В. и Т.  си тръгнали, около 22,30ч-23.00ч, като предложили на М.ов да тръгне с тях. Той обаче бил вече изпил голямо количество алкохол и отказал, след което заспал . На излизане В. и Т. срещнали други двама бездомници с неустановена по делото самоличност /Ердован и „Рамбо”/, които като разбрали, че подс. Д. е пиян се отказали от намеренията си да влязат във вътрешността на сградата. Към полунощ св. Л. видяла на светлината от огъня мъж, в лицето на който не разпознала М.ов и го чула да казва: ”Аз съм наемен убиец и идвам да убия Г.. Платиха ми 150 долара”. Н. пръв реагирал на тези думи станал и се приближил към него с думите "Ти кого ще убиваш бе, къв си ти". Последвала размяна на удари с ръце, като с ударите  в тялото на М.ов, подс. Н. го повалил на земята. Св. Л. видяла, че на земята паднало ножче, което било сгънато, след което го взела и хвърлила на страни. М.ов лежал странично на хълбок, а Н. продължил да нанася удари с крака, като ударите попадали по тялото и главата на М.ов. Към подс. Н. се присъединил и подс. Д., който също започнал да нанася удари с ръце и крака по тялото и главата на жертвата. Междувременно подсъдимият Н. взел кух железен прът /квадратен профил/ с дължина около 1м. и разменяйки си го с подс. Д. продължили да нанасят удари по тялото на М.ов с него. После подсъдимите спрели ударите, тъй като М.ов лежал без да реагира. Малко след това М.ов се размърдал. Подсъдимите отново започнали да нанасят удари на М.ов с крака и ръце, като по такъв начин нанасяния побой продължил около 30мин. След окончателното прекратяване на побоя напуснали мястото, като подсъдимите и Л. отишли в друга сграда, където прекарали остатъка от нощта. На 29.12.2009г. сутринта тримата се върнали до „турския затвор”, но само подсъдимите влезли във вътрешността на сградата. Огледали мястото и видели ножчето хвърлено от Л. и един часовник, марка „Касио” с верижка от плат, които взели. Като излезли, коментирали, че М.ов е добре, въпреки че видели множеството наранявания по него, като тези по главата били превързани с чаршаф. Подс. Д. дал  на св. Л. часовника, заедно с ножчето. Взетите вещи преди това били подарени на жертвата М.ов, от св. Т.Т.. В близост до „турския затвор”, след като го напуснали, подсъдимите се срещнали със св. Т. и В. на които казали, че са видели М.ов пребит и превързан. Всички заедно отишли в кв. „Чайка” където пак пили. Същия ден М.ов успял да се придвижи до ул.”Цариброд” и „Ал. Дякович”  в близост до склад на  "Топ Билд" ООД, където около 14 ч. бил видян в безпомощно състояние от св. И.Б., Х.И. и П.Й.. На последния му направило впечатление, че дълго време М.ов лежи в едно и също положение и отишъл при него. Видял следи от побоя по лицето му и се обадил на „Бърза помощ". Екип откарал пострадалия в МБАЛ „Св. Анна", но въпреки проведените реанимационни мероприятия, М.ов починал.

На 29.12.09г. в 15.45ч. в ОДЧ на ПЪРВО РУ НА МВР Варна дежурният в Администрацията Н.К.К. получил съобщение от спешния център на МБАЛ "СВЕТА АННА"- ВАРНА, че при тях е починало лице с неустановена самоличност. В резултат на проведените издирвателни мероприятия –идентификация по дактилоскопни отпечатъци в системата AFIS на МВР, било установено, че това е лицето М. В. М.ОВ ЕГН **********, за което било изготвено експертна справка /л.202 сл. д./ Дежурният К. от своя страна изготвил докладна записка/л.185 сл. д./ Служителите на МВР започнали издирвателни мероприятия, като разпитвали бездомници дали им е известно нещо за жертвата. Подсъдимите също били спирани от полицейски служители, които им показали снимка на убития. Никой от тях обаче не споменал, че са били заедно. Подс. Д. дори казал, че вероятно М.ов е бил бит, защото имал навика да псува хората. На 30.12.2009г. двамата подсъдими и св. Л. отново били обект на проверка от страна на полицията и били отведени за снемане на обяснения в РУ на МВР.

Междувременно бил извършен оглед на тротоарната площадка между ул.”Ал. Дякович” №2 и ъгъл на ул.”Цариброд”, където чрез описване и фотографиране била фиксирана и иззета найлонова торбичка с надпис „Кауфланд” в която се намирали две пластмасови бутилки и сноп меден проводник /л.9-14сл.д./

На мястото на деянието - т.нар.”турски затвор” бил извършен оглед, /л.3-8сл.д./ по време на който били фиксирани чрез описване и фотографиране следните обстоятелства: местопроизшествието представлявало изоставена сграда, находяща се на ул.”Вардар” срещу №1, която била оградена със строителни платна. Във вътрешното пространство се влизало през отвор образуван от липсващо платно. Срещу „входа” под стена се намерило остатъци от огън и два дюшека с завивки, множество камъни, а в  дясно от огнището част от диван. На около 1м. от дивана /в посока арковиден вход/ се намерило кухо желязо боядисано в светъл цвят с дължина около 1м., леко огънато в средната си част. На около 4м. От желязото е намерено бетонно блокче с неправилна форма на куб с приблизителни размери 20х20х15см. Върху блокчето се намерили две  петна с червено -кафяв цвят. В резултат на огледа са иззети фиксираните желязо и бетонно блокче.

При разследването са изследвани иззетите от местопроизшествието циментово блокче и кухо желязо с квадратен профил, както  и дънковия панталон предаден от подс. Д.. В заключението на изготвената експертна справка /л.199 сл.д./ е посочено, че по представените обекти №1 –циментово блокче и №3 дънков панталон се доказва наличие на човешка кръв, а по обект №2- кухо желязо с квадратен профил не се доказа наличие на кръв. Материала е съхранен за изследване по ДНК метод, като от дънките били направени три броя изрезки.

Обект на криминалистическо изследване са били и иззетите при огледа торбичка с надпис „Куфланд” , 2бр. празни бутилки и медни проводници, като от заключението на експертната справка /л.201сл.д./ е видно, че по същите не са намерени годни за идентификация дактилоскопни следи.

В хода на досъдебното производство за нуждите на разследването са предадени:

-  с протокол за доброволно предаване, подс. Г.Д. предал панталони от син дънков плат /л.142 сл.д./

- с протокол за доброволно предаване св. Л. предала: сгъваемо ножче със зелена дръжка и дължина на острието 10см. и черен електронен часовник „Касио” с платнена верижка /л.141сл.дело/

- с приемо-предавателен протокол от д-р С. марля със засъхнала кръв взета от трупа на М. М.ов /л.208сл.д./

По делото са назначени следните експертизи:

Съдебно-медицинска експертиза на труп /л.68 сл.д./ От заключението на същата е видно, че М.ов е получил травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с обем около 230 мл. в дясна слепоочно-теменно-тилна област, притискащ дясното голямо мозъчно полукълбо, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно, тежък оток на мозъка, множество кръвонасядания на меките черепни обвивки, околоочен хематом в ляво, разкъсно-контузна рана по дясната вежда, множество ожулвания, кръвонасядания и травматични отоци по лицето и главата, епистаксисис (кръвоизлив от носа), разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и травматични отоци по устните на устата, слабо изразена аспирация (вдишване) на кръв в белите дробове, счупвания на ребра двустранно с кръвонасядания по меките тъкани около счупванията, контузия на десен бъбрек, хематоурия, подкожен травматичен хематом в дясна поясна област, кръвонасядания по меките тъкани по задната повърхност на гръдния кош, контузия на черния дроб, кръвонасядане на меките тъкани на коремната стена, травматични отоци и кръвонасядания по гърба на двете длани в основата на пръстите, кръвонасядания по вътрешната повърхност на дясната предмишница, счупване на външния глезен на левия крак, множество ожулвания и кръвонасядания по тялото и долните крайници.

Констатирани са още лявостранна хипертрофия на сърцето, хронични възпалителни промени в белите дробове, хроничен хепатит, мастна дегенерация на черния дроб, повърхностни изгаряния по предната повърхност на гръдния кош от действието на електроди на дефибрилатор.

Като причина за смъртта на М.ов е посочено травматичният кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с обем около 230 мл. притискащ дясното голямо мозъчно полукълбо и довел до развитие на тежък мозъчен оток.

Изрично е посочено че:

-описаните травматични увреждания са резултати от множество удари с или върху твърди тъпи предмети, вкл. на такива с изразен ръб. Имат давност до около едно денонощие преди настъпването на смъртта.

-травматичният кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка е резултат на удар (удари) в дясната слепоочно-теменно-тилна област на главата. За развитието на кръвоизлив с подобен обем е необходимо време след нанасянето на ударите по главата, през което пострадалият би могъл да се предвижва, да говори, като съзнанието му постепенно се замъглява до изпадане в безпомощно състояние и мозъчна кома. За да се предотврати настъпването на смъртния изход е необходимо да се окаже високоспециализирана медицинска помощ в по-ранните етапи от развитието на кръвоизлива.

-кръвонасяданията по вътрешната повърхност на дясната предмишница носят характеристиката на т. нар. "защитни" наранявания, които се получават при предпазване от нанасяни удари.

-травматичните отоци и кръвонасяданията по гърба на двете длани в основите на пръстите биха могли да се получат при нанасяне на удари с юмруци от страна на М.ов.

-счупванията на левите ребра от второ до шесто по средноключичната линия биха могли да се получат и в резултат от извършения индиректен сърдечен масаж по време на реанимационните мероприятия проведени в  МБАЛ "Св. Анна - Варна" АД.

-счупванията на ребра в дясно са разположени по различни анатомични линии и е по-вероятно да са причинени от директни удари с предмети с ограничена повьрхност, вкл. и от удари с ръце и крака.

-състоянието на трупа по време на аутопсията отговаря на  смърт от първото денонощие; починалия М.ов е с кръвна група АВ (о) и в кръвта и гръбначно-мозъчната му течност не  се установява  съдържание на алкохол изследвано по газ-хроматографския метод

В съдебно заседание вещото лице подържа заключението и уточнява, че времето, необходимо от нанасянето на ударите до развитието на кръвоизлива съвпада с давността на общите травматични увреждания. В конкретния случай консистенцията на кръвоизлива го е мотивирало да твърди, че случая е  пресен, отговарящ на такъв период  не по-голям от денонощие на получаване. Подчертава, че подобен травматичен кръвоизлив не може да възникне без наличието на външни травми. Наличието на всички останали външни травми имат такава давност, за това кръвоизлива не може да се разглежда изолирано от травмите по главата. Вещото лице счита, че тези сериозни травматични увреждания по черепа е възможно да се получат от удар с крак обут с маратонка, като подчертава, че има наличие на множество удари в областта на главата. Ударът или ударите, защото е възможно в една и съща област да са попаднали няколко удара, с огромна вероятност са в дясната слепоочно-теменно-тилна област на главата и е възможно тези удари или удар да са от крак обут в маратонка. Обичайно ударите с желязна арматура оставят и ожулвания, разкъсно-контузни рани. По-вероятно е в случая за тези рани по главата предизвикали кръвоизлива, да не са нанесени от удари с арматурното желязо, представено в залата. Възможно е други от травмите по лицето- разкъсно-контузни рани, ожулвания,  да са от предмет с изразен ръб или груба повърхност. Счита, че в своята съвкупност травмите изключено е да са получени при падане, дърпане на тялото и при тътрене на главата по камениста повърхност, защото са разположени в множество анатомични плоскости и в защитени области, където е трудно да се получат.

Съдебно-медицинска експертиза- освидетелстване на Д. /л.102-106сл.д./ От заключението на същата е видно, че по задната повърхност на средната фаланга на трети пръст на лявата ръка  на Д. се   установява   ожулване   с   линейна   форма, дължина 8мм. ориентирано в посока отдолу нагоре и от ляво надясно, покрито с червено кафява коричка

Травматичното увреждане е резултат на удар с или върху предмет с подчертан ръб. Такова би могло да бъде получено във времето на 28.12.09 год, включително при нанасяне на удар със задната повърхност на лявата ръка в областта на зъбите и същото обусловило е чувство на болка и страдание.

Съдебно-медицинска експертиза- освидетелстване на Н. /л.107-112сл.д./ От заключението на същата е видно, че в дясната половина на брадата се установяват оток и палпаторна болезненост на площ с диаметър около 4-5 см. По лигавицата на долната устна в дясната половина личи червеникаво кръвонасядане с диаметър около 15-20 мм. По дясната повърхност на шията в средна трета личи ивицесто ожулване с кафеникав цвят, ширина около 8-10мм и дължина  около 15 мм. ориентирано вертикално. Гърбът на дясната длан е значително отекъл, болезнен, значително   в областта на 4 дланно пръстна става. По задната повърхност на дланно пръстната става на 5  пръст на лявата ръка се установява ожулване с кафеникав цвят и диаметър около 7-8 мм.

Травматичните увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени във времето отразено в предварителните данни -на 28.12.2009г. Изрично е посочено че:

- уврежданията в областта на лицето, шията, биха могли да бъдат резултат на удари с ръце в дясната лицева половина и шията.

-уврежданията в областта на горните крайници биха могли да бъдат получени включително при нанасяне на удари с двете ръце.

- в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Съдебно-медицинска експертиза- освидетелстване на св.И.В. /л.113-117сл.д./ От заключението на същата е видно, че свидетеля се е оплаквал от болки и слабост в областта на левия крак и дясното рамо, които отдава на стари травми. За предвижване същия използва бастун.

Направени са изводи:

         - не    се    установяват    пресни травматични увреждания.

- предвид старата травма в областта на левия крак, поради която освидетелстваният използва бастун за предвижване, е малко вероятно същият да нанася удари с крака. Не е изключено В. да е нанасял удари с ръце или с предмет. Силата на подобни удари по медицински път не може да се определи.

В съдебно заседание вещото лице подържа заключението.

Съдебно психиатрична и психологична експертиза на Г.Д. /л.80 – 90 сл.д./ От заключенията се установява, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил  психично здрав, в състояние на обикновено алкохолно опиване -средна степен. Това му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В заключението за психологическото изследване е посочено, че:

- касае се за личност, която е с черти и особености от т.нар. слаб тип Висша нервна дейност, т.е. с повишена невротичност, нестабилност на нервната система; чувствителна, сензитивна, със завоалирана мнителност, сдържана, с интровертна насоченост.

- Разминаването между желания и потребности с реалните постижения  формира ниска самооценка и недобро самочувствие.

-има свои вътрешни страхове, които проецира неопределено. Преживяванията са във вътрешен план / лоши мисли, недобро бъдеще и т.нат. В този смисъл е и непълноценността на Аза/

- Комуникацията с другите в съвместна ситуация е неефективна. Правят се опити да се съпреживее проблема на другите в съвместна ситуация на фрустрация, но това е в контекста на социалната желателност. В повечето от случаите се набелязва фиксация към пречката или бариерата в жизнени ситуации, което е индикатор за лесна капитулация пред трудностите.

- в конкретния случай поведението на подсъдимия е било мотивирано,  както от личностовата особеност- сензитивност, така също и от придобиване на сила и кураж от подс. Н., който е бил заедно с него /т.нар. придобиване на смелост, когато индивида е в група/

В съдебно заседание вещите лица потвърждават заключението си и го допълват, че лицето е психично здраво, и че в него е възможно отключване на нормалната човешка агресия в резултат на повлияването от алкохола - от една страна като част от характерните му особености и от факта, че той не е бил сам, а в своеобразна група. При употреба на алкохол по принцип се изключва възможността личността да изпадне във афект, тъй като физиологичния афект е състояние, което се манифестира към здрава, контактна психика. При повлияването на психиката от екзогенна нокса /вещество- в случая алкохол/, не може да се говори за физиологичен афект, защото се попада в друга сфера, която е на алкохолното опиване.

 

Съдебно психиатрична и психологична експертиза на И.Н. /л.91- 101 сл.д./ От заключенията се установява, че към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил Психично здрав, в състояние на обикновено алкохолно опиване -средна степен. Това му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В заключението за психологическото изследване е посочено, че:

- налице е примитивна личностова структура.

- към момента на психологичното освидетелстване, случилото се е доминаращо съзнанието на Н.. Той го преработва в контекста на своите възможности като включва множество несъзнавани психологични защитни механизми, характерни за здравата в психично отношение личност.

- има ситуативно поведение и начин на реагиране. Набелязва се и тенденция към конформизъм, което е условие за успешна адаптация в общността в която, в даден момент, пребивава лицето. В този смисъл може да се обсъжда повлияване от чуждо мнение.

- случилото се, би могло да предизвика страх, а от там и стенична емоционална реакция / отключване на инстинкт за самосъхранение под формата на самоотбрана.

В съдебно заседание вещите лица потвърждават заключението си и го допълват, че лицето е психично здраво. Н. има ситуативен начин на поведение, ситуативно реагиране. В зависимост на това каква е реакцията на отсрещния има съответната негова реакция. При него се набелязва тенденция към конформизъм- опитва се да се адаптира в средата, в която се намира, да го приемат по-добре, да е социално желан, но така или иначе ситуативно не може да овладява своите емоции. В този смисъл може да се повлияе от чуждо мнение в даден момент. Фактът, че е бил под влиянието на алкохол изключва физиологичен афект.

 

ДНК експертиза на веществени доказателства /л.118-126 сл.д./ Обекти на експертиза са били :

№1 – три парчета от дънков плат зацапани с червено-кафява материя.

№2 - прашинки от червено -кафява материя, изстъргани от бетонно блокче с неправилна форма

 №3 - сравнителен материал, изсушена върху марля кръв иззета от трупа на М. В. М.ОВ - ЕГН **********

От заключението на същата е видно, че :

-човешката кръв по дънките и бетонното блокче (обекти № 1 и 2) има ДНК профил, който е еднакъв с този на сравнителния материал от пострадалия М. В. М.ОВ.

Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен М. В. М.ОВ, е 1 на 21 700 000 000 000

- тези резултати представляват категорично доказателство, че човешката кръв по обектите № 1 и 2 (дънки и бетонно блокче) произхожда от пострадалия М. В. М.ОВ.

В съдебно заседание заключението се подържа.

 

Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал: частично от обясненията на подсъдимите; показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключенията на съдебно -медицинските експертизи на труп и живи лица, съдебно медицинска експертиза по ДНК метод, комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи

 Съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, обективни и взаимно допълващи се и незаинтересовани показанията на свидетелите- Т.Т., М.В., И.В., И.Б., Х.И. и П.Й..

 Съдът кредитира и показанията на св. Л., като ги оцени за достоверни по отношение на изнесената фактология, като взе предвид преди всичко тези дадени на досъдебното производство, пред съдия и приобщени по надлежния процесуален ред, тъй като същите са в непосредствена близост по време към деянието. От тях обаче съдът намери, че  не следва да кредитира онази част в която, тя изнася само откъслечни факти за участието на подсъдимия Г.Д., тъй като същите противоречат на обясненията на подс. Н., на обективните находки установени по време на освидетелстването на подс. Д., на находките изложени в експертната справка от която се извеждат доказателства за наличие на кръв по дънките на Д. и резултати от ДНК експертизата. В тази си част същите са обясними поради факта, че подс. Г.Д. и св. Л. преди деянието са живеели на семейни начала в дома на подсъдимия. След това са останали близки и същата е явно заинтересована да омаловажи участието на Д. в деянието. По такъв начин съдът изключи като недостоверни показанията на свидетелката, че Д. е нанесъл само един удар с отворена длан по главата на жертвата. Впрочем в показанията си в съдебно заседание, същата използва на няколко пъти фрази от които може да се извлече, че боя е нанасян от двамата подсъдими, тъй като ползва множествено число. В свободния и преразказ са налице и такива фрази: „Започнаха да го бият и не обръщах внимание. Последно видях като Г. го удари само един път”, което съдът възприе като нежелание от нейна страна да даде подробности  за участието на подс. Д., по посочените по горе причини. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не дискредитира останалите и показания отнасящи се до обстоятелствата, как е започнал побоя над жертвата, къде тя /жертвата/ се е намирала, къде са били подсъдимите и тяхното участие в деянието, като съвместни действия, които макар и непълни и поради алкохолното и опиянение са в унисон с останалите доказателства.

Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията по посочените по горе експертизи.

Подсъдимият Н. се признава за виновен /като оспорва правната квалификация/ и дава обяснения, че е познавал М.ов бегло. Вечерта на деянието се били събрали със свидетелите и подс. Д. в изоставената сграда и пили алкохол. Той лично седял до М.ов. Когото виното свършило почти всички отишли до магазина, а той останал с лице от гр. Г. Т.. С него се скарали и сбили. След това заспал и бил събуден от подс. Д., който му казал, че останалата група си е тръгнала, като са взели виното. Допивали бутилка с вино и решили да тръгват, но преди това ходили по отишли по малка нужда с подс. Д.. Докато е уринирал е чул шум от към гърба си и почувствал докосване в областта на шията. Обръщайки се получил удар в дясната част на брадата си от убития М.ов, който той лично същата вечер не разпознал. Н. нанесъл два удара по тялото на нападателя. В резултата на тях М.ов паднал на земята. От това положение М.ов се опитал да му нанесе удар с нож, но той го избил, а след това Н. го изхвърлил. След това го ритнал няколко пъти по тялото. В този момент към него се присъединил Г.Д.. Д. нанасял удари по тялото на М.ов, с ръце и крака като ставал все по ожесточен. Н. видял как подс. Д. с коляно удрял /тъпчел/ М.ов в главата и тялото. Не отрича, че е взел желязо и е насял удари с него по тялото на убития, като ги локализира в областта на краката. Обяснява още, че след това подс. Д. също е нанасял удари със същото желязо в областта на таза. След като М.ов вече не реагирал, престанали с ударите. В последствие подновили побоя над него, тъй като М.ов хвърлил в негова посока едно горящо дърво. Според него побоя е продължил около 30 мин. След това тримата си тръгнали, а на следващия ден отишли до „турския затвор”,е идва тогава разпознали  М.ов. Същия бил с превързана глава, като ги отпратил без да им каже от кого е бит. След това срещнали групата свидетели която си била тръгнала, пили заедно в кв.”Чайка”. По късно били спрени за проверка от полицаи които показали снимка на М.ов, като им казали, че някой го е убил. Подс. Д. обяснил, че убития псувал хората и често бил бит.

Съдът намери, че обясненията му като поредица от действия са правдиви, а като степен на достоверност тези дадени на досъдебното производство, но не ги кредитира напълно. Съдът не кредитира обясненията на Н., че е бил нападнат до като е бил с гръб към М.ов; че в ръката на жертвата е била ножката -веществено доказателство по делото с отворено острие;  че  е нанасял удари само по тялото на жертвата; повода по който побоя е продължил, както и че по време на продължението на побоя, че го е ритнал веднъж по задника. Тези моменти съдът намери за защитна позиция, на която той има неизменно право. В тази част обясненията му противоречат на свидетелските показания на Л., която твърди, че Н. е седял около огъня и е реагирал на думите на жертвата, след което е станал и се е приближил към нея с думите  "Ти кого ще убиваш бе, къв си ти", след което се сбили при което М.ов паднал на земята и Н. започнал да го рита по тялото. Тук е мястото да се отбележи, че съдът приема за достоверно твърдението на Н., че е получил удар в дясната част на брадата, което е установено чрез неговото освидетелстване и не може да бъде опровергано от факта, че преди деянието е участвал в друго сбиване, тъй като липсват свидетелски показания в този смисъл и евентуалното съмнение, че въпросното нараняване е получено от друг, а не от М.ов се възприема в негова полза. Това обаче не разколеба увереността на съда, че М.ов е бил повален на земята от ударите на Н., каквито са свидетелските показания на Л., а и обясненията на самия него. Пак от показанията на очевидката се изяснява, че ножката за която Н. твърди, че е била в отворено положение е невярно, защото Л. твърди че е възприела нейното падане в затворено положение. Впрочем, за състоянието на ножката, а именно в сгънато положение твърди самия подсъдим в обясненията си на досъдебното производство, които съдът приобщи по надлежния процесуален ред с оглед на това ,че същите са дадени пред съдия. Обясненията на Н., че е нанасял ритници само по тялото на жертвата, като изключва главата съдът намери за недостоверно, тъй като това обстоятелство не кореспондира нито с обективните медицински находки върху трупа, нито със свидетелските показания на Л., която твърди именно за такива по вид удари в главата на жертвата осъществени от Н..

 Подсъдимият Д. не се признава за виновен и дава обяснения, че на 28-ми е валяло дъжд и влезли  в изоставената сграда. Там имало още 5 човека – „Татара”, М., „Кмета”, М. и едно момче /копанарче/, което не познавал. Пили вино, яли М.ована риба и хляб. Като свършило събирали пари за вино и цигари Отишли до магазина а когато се върнали обратно, момчето го нямало, но разбрал, че са се сбили с И.. Продължили да пият след което М. и „Кмета” казали  на М. да си тръгват, но той отказал и останал. След това с Т. отишли в центъра, а когато се върнали „Татара” и И. спели и той ги събудил и започнали да пият. Отишъл по малка нужда , а след това търсил дърва. Забавил се около 10 минути. Когато бил покрай оградата чул гюрултия и се върнал. Видял М. на земята, а И. до него с желязото в ръка. Тогава станало на въпрос, че М., който не разпознал, че брат  му е платил 150 долара и е тръгнал мен да го убива, но го объркал с И.. Възприел това с насмешка. До като М.ов бил на земята той с крака подбутвал тялото му и се опитвал да разбере кой е платил коментираните 150 долара. Отрича да е нанасял удари с крака и признава, че му е ударил един шамар. Твърди, че не разпознали М.ов, поради което го местили по близо до огъня като той го държал за мишниците, а Н. за краката. Първото му изявление за това обстоятелство бе, че са завъртели тялото към огъня. На следващия ден отишли на мястото на инцидента, като намерили М.ов с омотан около главата чаршаф, но по негово мнение в добро състояние -разговарял нормално, търсел си шапката. След това ходили в кв.”Чайка”, където пак пили със свидетелите които са си тръгнали. Същия ден ги спрели полицаи и от тях разбрал ,че някой е убил М..

 Съдът намери, че обясненията му в частта им касаещи инцидента са изцяло защитна теза, на която той има несъмнено право и не кредитира неговите обяснения с изключение на тези които съдържат оценка на думите на жертвата, - а именно, че ги е възприел с насмешка. В останалата част, съдът ги възприема като правдиви за поредица от действия.

За да направи такава оценка съдът взе предвид, че обясненията на Д., дори при подпомагащата позиция на св. Л., за която стана реч по горе, противоречат на нейните твърдения. Освен това същите са в пълно противоречие с останалите доказателства по делото- най вече с обясненията на подс. Н., обективните находки при огледа на местопроизшествието, тези от освидетелстването му, такива от заключението на  експертизата на трупа, находките върху дрехите му и заключението на ДНК експертизата. Освен посоченото обясненията противоречат и на формалната логика. Ето защо съдът отхвърли като достоверно, че Д. е събирал дърва към началния момент на деянието, защото св. Л. твърди, че той е седял до нея в близост до огъня и след като Н. е нанесъл първите удари той се е присъединил към него. Впрочем принципно невъзможно е едновременно подсъдимият да е бил отдалечен от огъня и да е чул репликата на жертвата, както и да има възприятия как Н. е обезоръжил М.ов, в чийто смисъл са част от обясненията му. Действията на Д. подробно се описват от неговия съучастник, а те  напълно кореспондират с констатациите от СМЕ на трупа; с фиксираните по място и вид веществени доказателства, с констатациите за кръв по дънките и заключението на СМЕ по ДНК метода. Л. твърди, че удар нанесен от Д. е бил насочен към главата на жертвата, което впрочем потвърждава и  подсъдимия, но неговата теза, че това е било шамар се опровергава от освидетелстването му, което доказва че удара е нанесен с външната страна на дланта, респективно ръката. За отношението на подс. Д. към убития са и думите чути от св. Л. преди да види замахването на Д.- „Сега ти дай сто и петдесет долара".

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ

Независимо от  различната цел на обясненията на подсъдимите, принципно и двамата отричат авторството на деянието, като се стремят да мотивират както противоправно поведение от страна на жертвата, така и липсата на удар или удари, които съгласно заключението на СМЕ е предизвикало смъртта на М.ов.

Анализа на доказателствата обаче налага безпротиворечивост на следните основни факти:

- от показанията на Л. и двамата подсъдими е видно, че непосредствено преди началото на побоя М.ов не е бил част от тяхната компания, което се потвърждава и от св. Т.Т. и  М.В., които са го оставили да спи.

- от показанията на Л. е видно, че М.ов се е приближил в близост до огъня и е бил бит на това място където тя го е възприела, тъй като същата е наблюдавала действията на подсъдимите с оглед осветеността на помещението само от него. По данни от огледния протокол за разположението на в.д -желязо и бетонно блокче, мястото където е убит М.ов е не повече от 5 метра от огъня.

- двамата подсъдими към този момент са седели около огъня и Л. е чула репликата на М.ов, след което пръв е станал Н. и е тръгнал към него.

- след като подс. Н. е повалил М.ов, към него се е присъединил подс. Д.

- и двамата подсъдими са нанасяли удари по цялото тяло на жертвата с ръце, крака и железен прът, в резултат на което са причинени:   травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с обем около 230 мл. в дясна слепоочно-теменно-тилна област, притискащ дясното голямо мозъчно полукълбо, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно, тежък оток на мозъка, множество кръвонасядания на меките черепни обвивки, околоочен хематом в ляво, разкъсно-контузна рана по дясната вежда, множество ожулвания, кръвонасядания и травматични отоци по лицето и главата, епистаксисис (кръвоизлив от носа), разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и травматични отоци по устните на устата, слабо изразена аспирация (вдишване) на кръв в белите дробове, счупвания на ребра двустранно с кръвонасядания по меките тъкани около счупванията, контузия на десен бъбрек, хематоурия, подкожен травматичен хематом в дясна поясна област, кръвонасядания по меките тъкани по задната повърхност на гръдния кош, контузия на черния дроб, кръвонасядане на меките тъкани на коремната стена, травматични отоци и кръвонасядания по гърба на двете длани в основата на пръстите, кръвонасядания по вътрешната повърхност на дясната предмишница, счупване на външния глезен на левия крак, множество ожулвания и кръвонасядания по тялото и долните крайници

-причината за смъртта на М.ов е травматичният кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с обем около 230 мл. притискащ дясното голямомозъчно полукълбо и довел до развитие на тежък мозъчен оток. Същия е резултат на удар (удари) в дясната слепоочно-теменно-тилна област на главата. За развитието на кръвоизлив с подобен обем е необходимо време след нанасянето на ударите по главата, през което пострадалият би могъл да се предвижва, да говори, като съзнанието му постепенно се замъглява до изпадане в безпомощно състояние и мозъчна кома. За да се предотврати настъпването на смъртния изход е необходимо да се окаже високоспециализирана медицинска помощ в по-ранните етапи от развитието на кръвоизлива.

- по задната повърхност на средната фаланга на трети пръст на лявата ръка  на подс. Д. се   установява   ожулване   с   линейна   форма, дължина 8мм. ориентирано в посока отдолу нагоре и от ляво надясно, покрито с червено кафява коричка. Същото е резултат на удар с или върху предмет с подчертан ръб, би могло да бъде получено във времето на 28.12.09 год, включително при нанасяне на удар със задната повърхност на лявата ръка в областта на зъбите.

- гърбът на дясната длан на подс. Н. е значително отекъл, болезнен, значително   в областта на 4 дланно пръстна става. По задната повърхност на дланно пръстната става на 5  пръст на лявата ръка се установява ожулване с кафеникав цвят и диаметър около 7-8 мм. Увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да бъдат получени във времето на 28.12.2009г. включително при нанасяне на удари с двете ръце.

- човешката кръв на три места по дънките доброволно предадени от подс. Д. и бетонното блокче фиксирано и иззето при огледа на местопроизшествието има ДНК профил, който е еднакъв с този на сравнителния материал от пострадалия М. В. М.ОВ и  произхожда от същия.

- Г.Д. към момента на извършване на деянието е бил  психично здрав, в състояние на обикновено алкохолно опиване -средна степен. Това му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

- И.Н. към момента на извършване на деянието е бил психично здрав, в състояние на обикновено алкохолно опиване -средна степен. Това му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От правната доктрина и от неизменната практика на ВКС в множество решения е известно, че при установяване субективната страна на престъпленията против живота и здравето на гражданите следва да се изхожда от психическото отношение на дееца към резултата, като се имат предвид средството, с което е действувал, интензивността на нападението, броят и силата на ударите и уязвимостта на органа, върху които са нанесени.

В настоящия случай подсъдимите са нанесли множество удари с ръце и крака и железен прът по главата, която е едно от уязвимите места за живота на човека и показват, че Н. и Д. са съзнавали, че по този начин ще причинят смъртта на пострадалия, която действително е настъпила. Същите са били с голяма интензивност и в продължение на дълго време, достатъчни по сила да причинят вътрешни кръвоизливи, които в случая са налице както под твърдата мозъчна обвивка дясна слепоочно-теменно-тилна област така и под меките мозъчни обвивки двустранно . За множеството удари в главата свидетелстват и другите съпътстващи наранявания по главата - околоочен хематом в ляво, разкъсно-контузна рана по дясната вежда, множество ожулвания, кръвонасядания и травматични отоци по лицето и главата, кръвоизлив от носа, разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и травматични отоци по устните на устата. Впрочем за целенасоченността на ударите на подсъдимите към дясната част на главата свидетелстват и  кръвонасяданията по вътрешната повърхност на дясната предмишница които носят характеристиката на т. нар. "защитни" наранявания, които се получават при предпазване от нанасяни удари.

Отделно от това на убития в резултат на ударите на подсъдимите са причинени увреждания които са довели до кръв в белите дробове, счупвания на ребра поне в дясната част на гръдния кош с кръвонасядания по меките тъкани около счупванията, контузия на десен бъбрек, хематоурия, подкожен травматичен хематом в дясна поясна област, кръвонасядания по меките тъкани по задната повърхност на гръдния кош, контузия на черния дроб, кръвонасядане на меките тъкани на коремната стена, травматични отоци и кръвонасядания по гърба на двете длани в основата на пръстите, счупване на външния глезен на левия крак, множество ожулвания и кръвонасядания по тялото и долните крайници

Пак от съдебната практика е известно, че за да е налице съизвършителство и общност на умисъла, трябва съучастниците да нанасят побой заедно - едновременно или поотделно, или единият в отсъствие на другия, но с последващо продължение на съвместните действия, при което видът на жертвата ясно да показвал какво й е сторено до този момент, какъвто е настоящия случай. Следователно, по отношение и на двамата подсъдими е бил налице субективният обединяващ признак на съизвършителството - т.нар. "общ умисъл", защото всеки от дейците при осъществяването на своята проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и е желаел от така съчетаната дейност да бъде причинена смъртта на пострадалия. Впрочем и двамата са разбирали добре, че в състоянието на алкохолно опиване на пострадалия, нанасянето на нечовешки по своята жестокост, сила и интензивност побой ще има за естествена последица смъртта на този, по отношение на който се упражнява насилието.

На следващо място съдът намери, че деянието е обусловено от хулигански подбуди, тъй като само по себе си то е достатъчно непристойно и грубо, нарушаващо обществения ред и е изразило явно неуважение към обществото. Не е нужно хулиганските подбуди да се проявят във всички случаи в хулигански действия по смисъла на чл.325 от НК, различни от убийството, респективно да го предшествуват или съпровождат. Убийството по хулигански подбуди предполага отсъствието на лични отношения, на вражда, на завист и пр. между подсъдимите и пострадалия. Такъв е и настоящия случай, защото едва на сутринта подсъдимите са разбрали кого в същност са пребили. Хулиганските действия изглеждат често като необясними или като неадекватни ответни действия. Хулиганският мотив като елемент от субективната страна на деянието убийство се изразява в демонстрация на явно неуважение към обществото, издевателствуване, употреба на сила, незачитане на човешката личност. В случая една реплика, която и тримата /двамата подсъдими и св. Л./ присъствали са счели за несериозна е мотивирала Н. да предприеми действия по отношение на жертвата, изявявайки се като лидер на група, решавайки и да накаже дръзналия М.ов да я изрече. Това му проявление ясно се вижда в думите които св. Л. е чула, а и той самия споделя. Същият е бил подхода и на подс. Д.. Реплика, която по думите на Д. е предизвикала в него насмешка, но със светкавичното решение, че убития, следва да „заплати същата цена” което пък е проявено в неговите думи „сега ти дай 150 долара”, след което започнал да нанася удари. Както се посочва още в Постановление № 2/1957 г. на Пл. на ВС чл. 116, т. 10 НК, следва да се прилага не само когато убийството е съпроводено с хулигански действия, но и когато то е "извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото". Явно неуважение към обществото има и "когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността"

 

Съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият Н. е  осъществил състава на чл. 116 ал.1, т.11 и т.12 предл.1, вр. с чл.115, във вр. чл. 20 ал.2, във вр с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, поради което и го призна за виновен в това че:

 На 28 - 29.12.2009 г. в гр. Варна в съучастие като съизвършител с  Г.Д.Д. в условията на опасен рецидив и по  хулигански подбуди умишлено умъртвил М. В. М.ов

 

Съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е  осъществил състава на чл. 116 ал.1, т.11 и т.12 предл.1, вр. с чл.115, във вр. чл. 20 ал.2, във вр с чл.29, ал.1, б.”а” и „б”  от НК, поради което и го призна за виновен в това, че

На 28 - 29.12.2009 г. в гр. Варна в съучастие като съизвършител с И.А.Н. *** условията на опасен рецидив и по  хулигански подбуди умишлено умъртвил М. В. М.ов.

 

Квалификацията „опасен рецидив” за подс. И.Н. се определя от това, че е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр с чл.18 от НК на лишаване от свобода за  СРОК З ГОДИНИ И 6 МЕСЕЦА с Присъда НОХД № 252/2004г, от 24.06.2004г на Районен съд Провадия в сила от 10.07. 2004г. Наказанието е изтърпяно на 20.12.2006г. когато е бил УПО и му е бил определен изпитателен срок от 9 месеца и 4 дни, което ще рече, че не е изтекъл срока предвиден в чл.30 от НК и в такъв случай са налице изискванията на чл.29, ал.1, б.”а” от НК. Вярно, е че същия е осъждан и с още две присъди по  НОХД № 2947/2004г Районен съд Варна на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 1 ГОДИНА ПРИ СТРОГ РЕЖИМ за престъпление по . чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195,ал.1, т.3, вр. чл.26, ал.1 от НК и С Присъда по НОХД № 2187/2007г. от  28.05.2007г на Районен съд Варна, но същите са групирани по реда на чл.25 от НК с цитираната по горе присъда и съгласно утвърдената практика на ВКС в такива случаи е налице само едно осъждане.

Квалификацията „опасен рецидив” за подс. Г.Д. се определя от това, че е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по  чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.20, ал,2, от НК С определение от 12.12.2003г на Районен съд Варна по НОХД 4812/2003г по което му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК З ГОДИНИ ПРИ СТРОГ РЕЖИМ, както за умишлено престъпление по чл. 297, ал. 1 от НК, с Присъда  по НОХД № 494/2006г от 22.05.2006г на Районен съд Варна, в сила от 07.06.2006г като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 1 ГОДИНА И 2 МЕСЕЦА при СТРОГ режим. От изтърпяването на наказанията не е изминал срока на чл.30,ал.1 от НК, поради което са налице условията визирани в чл.29,ал.1,б.”а” и „б” от НК.

Съдът намери, че деянието предмет на настоящото наказателно производство е извършено и при квалифициращите обстоятелства  „особено мъчителен начин за убитият” и “особена жестокост” по смисъла на чл.116, ал.1, т.6,  предл. 2 и 3 от НК, за които не са предявени обвинение с обвинителния акт, поради което съдът следва да ги отчете като отегчаващи вината обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими.

Квалификацията „особено мъчителен начин за убитият” се обуславя от конкретните характеристики на умъртвяването на М.ов с нанесени множество удари, които са били  съпътствани със страдания за жертвата, която е била в съзнание и е разбирала намеренията на подсъдимите за умъртвяването й, както и бавното настъпване на смъртта, за около 15 часа. Съгласно заключението на СМЕ през това време съзнанието му постепенно се е замъглявало до изпадане в безпомощно състояние и мозъчна кома.

Квалификацията “особена жестокост” на престъпното деяние се обуславя от факта, че изпълнителната деятелност на подсъдимите по интензитет явно надхвърля необходимото за причиняване смъртта на пострадалият Убийството е извършено по начин, граничещ със садизъм и изразяващ пълна безчовечност.

 

ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на престъплението- незачитане на човешкия живот, употреба на голямо количество алкохол

ПО СТАНОВИЩЕТО НА ЗАЩИТАТА

Адв. Н., като защитник на подс. Д. счита, че обвинението по отношение на подзащитния му не е  доказано по категоричен и безспорен начин. Навежда доводи, че обвинението се крепи единствено на самопризнанията на Н.. Счита, че не е изяснено кой е нанесъл фаталните удари, като изключва това да е сторено от Д.. Позовава се на св. Л., която твърди и в двете фази на процеса, че Д. е нанесъл само един шамар , от който не може да се счупи череп. Констатираната по дънките на Д. кръв, обяснява че съгласно разпита от 30.12.2009 г.,  същия е разказал, че е преместил М.ов и е могла да попадне от това действие. Изразява становище, че  ако Д.  удря с желязо не може да се получи там кръв. Изрично подчертава, че и двамата подсъдими не са имали мотив и причина, за да убият М.ов, като твърди, че Н. е предприел защитна позиция, която е и правилна, защото той самият е бил нападнат и е трябвало да се защити. Счита участието на Д. в този побой за нищожно и той не е нанесъл смъртен удар. В този ред от мисли оспорва и квалификацията. Намира, че след като М.ов е бил адекватен на следващия ден, то следва да се приеме, че му е нанесена тежка телесна повреда от която по-късно е настъпила смъртта, с което обосновава приложението на чл.124 от НК.

Адв. Й., като защитник на подс. Н. намира, че при изяснена фактическа обстановка, е неприемлива е интерпретацията, на прокуратурата по отношение на правната квалификация. Счита, че подсъдимите са искали и допускали настъпването на телесни увреждания, но в никакъв случай не са целели причиняването на смъртта на пострадалия. Твърди, че Н. безспорно е бил нападнат, което се потвърждава и от освидетелстването му. Нападението е станало на няколко метра от огъня когато се е облекчавал. Допуска, че казаното от М.ов е било шега, защото е било прието несериозно от всички, но Н. и Д. са  го е пречупили в своето съзнание като противоправно нападение. Именно за това за да преодолеят агресивното нападение са били мотивирани да нанесат побой на пострадалия. Счита следва да се отчете и обстоятелството, че когато подсъдимите са преодолели неговата защита и са го оставили, пострадалият е продължил да се съпротивлява, като хвърлил пръчка от огъня върху подсъдимите, което отново ги е провокирало да продължат побоя. Защитата твърди, че репликата на М.ов изключва хулиганските подбуди защото, той е предизвикал тази ответна реакция от страна на подсъдимите чрез уплахата, смущението, заканата с убийство и нападение. Именно тези обстоятелства са ги принудили да упражнят насилие, с което са целили преодоляване на неговото агресивно поведение. В заключение счита, че е налице  виновно поведение, но за умишлено престъпление, с което се цели нанасянето на телесни повреди и в резултат на които непредпазливост е настъпила смърт, което обуславя квалификация по чл.124, ал.3 от НК, с оглед и предходните осъждания на подсъдимите.

Съдът намира така изложените становища за неправилни по следните съображения:

1. Авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими е установено по несъмнен начин. Касае се за съизвършителство по смисъла на чл.20,ал.2 от НК и не е нужно да бъдат преповтаряни мотивите изложени по горе за това. Участието на Д. в деянието се извежда не само от обясненията на подс. Н., но се подкрепя от частичните показания на Л., които съдът коментира подробно. Подкрепя се и от обстоятелствата фиксирани в огледния протокол и освидетелстването на Д.. Заключението от освидетелстването, което е категорично, че нараняването по ръката му е от външната страна и по своя характер има признаците на удар в зъби. За вложената сила от страна на Д. само на този удар може да се съди по два факта, а те са възприятията на очевидката за замах и от  дължината на нараняването- 8 мм. Становището на защитата /въпреки, че подсъдимия даде обяснения в подобен смисъл,  се позовава на следствено действие, което не е приобщено по реда на НПК /, че кръвта по дънките на този подсъдим е попаднала по време на преместването на жертвата ,не отговаря на обективните находки. Това е така защото от заключението на СМЕ на трупа е видно, че единственото по-обилно кървящо място, което е описано, това е носът на М.ов. Останалите наранявания нямат характер на кървящи рани. Това обяснява и изключително малкото кръв на мястото където е лежала жертвата, фиксирана в огледния протокол единствено върху иззетото бетонно блокче /л.8 сл.д.сн.№2/ В огледния протокол е фиксирано местонахождението му- на около 5м от огъня. За същото разстояние свидетелства с показанията си Л., която изобщо не споменава М.ов да е пренасян. Това означава, че убития не е местен, както твърди Д. и по скоро е вярно, че само са го завъртели в посока на огъня. Такива са възприятията и на Л., че М.ов е лежал на хълбок, което обяснява изтичането на кръв. Топографското разположение на кръвта по дънките – на три места , две от които по вътрешният шеф на двата крачола са на различна височина. Едното е в средната част между стъпалото и коляното, а другото по-високо към колянната става. Третото е в задната част на дънките разположено ниско към ходилото. Те се обясняват единствено и само с нанасяне на удари с крак и тъпчене в лицето на пострадалия и то в кървяща област. Това подкрепя и обясненията на Н., че Д. е удрял М.ов както с ритници, така и с коляно, а отделно и че го е тъпчел, което защитата умишлено пропуска, изключвайки произхода на кръвта във връзка с използването на желязото.  Тук е мястото да се отбележи, че защитата на подс. Н. изрази, макар и неубедителни съмнения, че не е доказана причинната връзка между побоя нанесен от подсъдимите и причината за смъртта -тежък мозъчен кръвоизлив, тъй като М.ов преди това е имал нараняване. Това съмнение не намира почва в доказателствата по делото, защото вещото лице извършвало СМЕ на трупа ясно заяви, че се касае за кръвоизлив получен в рамките на не повече от едно денонощие ,както и че същия не може да се разглежда изолирано от установените многобройни травматични увреждания констатирани по главата. Тази теза не е съобразена и със свидетелските показания на Т.Т., който категорично заяви, че М.ов е имал нараняване в областта на дясното око, което е получено при падане на 26.12.2009г., когато е работил в ресторант „Одаята”

2. Съдът не споделя виждането на защитата, че в конкретния случай е налице противоправно нападение от страна на М.ов. Изявленията на Н. в тази част са декларативни и не почиват на никакви доказателства. Св. Л., категорично заявява, че убития не е извършвал никакви действия, освен че се е приближил към огъня. Н. е станал и е отишъл при него. Нанесъл му удари и изпаднала ножка, която е била свита. Нещо подобно той е заявил и в разпита пред съдия на досъдебното производство- че е свил ножа и го е хвърлил към огъня. Не само защото съдът не кредитира тази част от обясненията, но защото и правната доктрина и съдебна практика изисква нападението да е реално и да не е завършило. /Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС т.5 и т.9/ , тази теза бе отхвърлена като несъстоятелна. Впрочем такова е разбирането на защита тъй като нито се позовава на чл. 12 от НК, нито на чл.119 НК /явно е разбираемо, че чл.118 НК изключва случаите на чл.116, ал.1 т.11 и т.12/ и се обединява към правна квалификация за умишлено престъпление каквото е чл.124 , ал.3 от НК изключвайки и ал.4 на цитираната норма. Особено показателно за това разбиране е използваната от защитата терминология: „когато подсъдимите са преодолели неговата защита и са го оставили, пострадалият е продължил да се съпротивлява”. Това е действителното субективно психическото отношение на дейците към резултата. Н. е седял до огъня, чул репликата на М.ов и потърсил саморазправа. Реално Н. е предприел нападение, приближавайки се към М.ов за му потърси сметка. Удара нанесен от М.ов е ответна реакция, а и след втория удар от страна на същия подсъдими е бил повален на земята. След това Н. продължил с побоя заедно с Д., като дори подбрали и оръдие за изпълнение на намеренията си. Побоят над жертвата е бил възобновен, не защото са били заплашени. За последващи действия на М.ов свързани с хвърляне на дърво, не споменават нито Л., нито подс. Д.. Действията на подсъдимите са подновени защото  М.ов е бил жизнен и разбрали, че исканата цел не е постигната. Последващото им връщане на мястото на следващия ден е свързано само с обстоятелството да разберат кого са пребили. Получената увереност от думите на пострадалия /който вече е бил с признаците на замъглено съзнание/, че няма да бъдат разкрити действията им ги е мотивирало да напуснат мястото и да твърдят пред св. Т.Т. , по късно и пред полицаите работещи по случая, че М.ов е бил бит от някой друг. Впрочем последното обстоятелство е отговора и на съжденията на подс. Н., че ако е искал смъртта на М.ов е имал възможността да го довърши на следващия ден, което няма правна стойност, тъй като е известно, че умисъла на деянието не се извежда от последващите обяснения на дееца.

3.Съдът не приема и свързаното с по горе казаното твърдение на защита, че липсват хулигански подбуди, тъй като са касае за агресия от страна на убития. Не само защото съдът не споделя тезата за нападение от страна на М.ов, но и защото съдебната практика е категорична, че убийство по незначителен повод, както вече бе посочено изглеждащо без мотивно /каквото е разбирането и на защитата/ е  извършено по хулигански мотиви. Чрез хулиганския акт деецът иска да "изяви" себе си като игнорира установения ред и всичко, което е пречка на пътя му. Той иска да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите на обществото, какъвто е и настоящия случай / Решение № 641 от 19.VIII.1991 г. по н. д. № 287/91 г., I н.о; Решение № 124 от 30.III.1990 г. по н. д. № 112/90 г., I н. о; Решение № 156 от 7.VI.1995 г. по н. д. № 562/94 г., I н. о/ Впрочем дори когато се даде израз на изпитвани негативни чувства с поведение, изразяващо пълно пренебрежение към установения обществен и правов ред, към спокойствието и сигурността на околните - това поведение осъществява всички признаци на състава на чл. 325, ал. 1 НК, независимо от продиктувалия го личен мотив /Решение № 782 от 8.11.2005 г. на ВКС по н. д. № 1113/2004 г., III н. о/

4. Виждането на защитата за правна квалификация на деянието по чл.124 ,ал. 3 от НК е неправилно. При престъплението телесна повреда деецът цели накърняване само на телесния интегритет на жертвата. Той нито иска, нито допуска смъртта на пострадалия. Когато обаче деецът действува с нанасяне на ритници и на юмруци , използва за ударите железен прът, върху такава част от тялото на жертвата – главата , в случая и гръдния кош и с такава сила, каквито са действували подсъдимите, смъртта на пострадалия е била неизбежна. Цялото поведение на подсъдимите сочи, че те са целели не само да ударят пострадалия, но и да го лишат от живот. Затова, след като Н. го е съборил на земята, нанесъл няколко удари, вече с ритници, а при присъединяването на Д. побоя продължил с ръце, крака и оръдие - железен прът. Изобщо  поведението  на подсъдимите и то на два пъти за общо време от около 30 мин, при което са нанесени множество удари в главата и гръдния кош ясно сочат за тяхното намерение да умъртвят пострадалия, а не само да го наранят. С оглед естеството и начина на нанасяне ударите, техния брой и областта от тялото на пострадалия, в която същите са нанесени, не може да се счете, че подсъдимите не са предвиждали настъпването на общественоопасните последици, макар и да са  били длъжни и да са могли да ги предвидят, или че са предвиждали настъпването тези последици, но са мислили да ги предотвратят, което е характерно за непредпазливостта. Възрастта, интелектът и социалният опит на подсъдимите изключват възможността да не са съзнавали, че от нанесения голям брой тежки удари на пострадалия няма да настъпят предизвиканите от тях последици – смъртта. Последващите им действия с нищо не предполагат друго отношение към настъпилите обществено опасни последици- те просто са напуснали място, за да не бъдат свързани по никакъв начин с мястото на което са оставили безжизнения М.ов, макар и то и да е било по уютното.

При определяне на наказанието съдът взе предвид

За подсъдимия И.А.Н.

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – съдействие при разкриване на обективната истина по делото.

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА - недобри характеристични данни -минали осъждания/ не влияещи на квалификацията/, едно от които за същото престъпление; бруталност; престъпна упоритост; проява на особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития, не включени в квалификацията на деянието; абсолютно безразличие изразяващо се във възможност да се да окаже помощ, но не оказана такава .

За подсъдимия Г.Д.Д.

СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – съдът не отчете такива

ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА- недобри характеристични данни -минали осъждания /не влияещи на квалификацията/, едно от които за престъпление с употреба на сила; ескалираща бруталност; престъпна упоритост; проява на особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития, не включени в квалификацията на деянието; абсолютно безразличие изразяващо се във възможност да се да окаже помощ, но не оказана такава и възползване от състоянието на жертвата за да отнеме вещи.

Съдът намери, че деянието на подсъдимите е с изключително висока степен обществена опасност с оглед спецификата на осъществяването му /извън съставомерните признаци/ , както и че дейците са с много висока обществена опасност, като при определянето на наказанието бе взето предвид и явния превес на отегчаващите вината обстоятелства над смекчаващите, а за Д. дори липса на смекчаващи изобщо.

Доколкото качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната дейност, то начинът на осъществяване на престъпния състав също има значение за тази преценка. Скитническия начин на живот воден от подсъдимите явно не им позволява социализирането и приобщаването към обществото, където насилието е недопустимо и морално укоримо. Многократното изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, /в това число за същото при Н. или такова с употреба на сила при Д./ не са предизвикали съответни положителни промени в съзнанието на дейците, с което постигането индивидуалната превенция в случая е немислимо с прилагането отново на този институт. Впрочем подобно приложение при демонстрираната бруталност и интензивност на деянието в осъществяване на престъпления по Глава втора на НК - посегателства над най-ценното благо на личността, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви /само на територията на гр. Варна - три убийства извършени от бездомници за около една година/, и предвид облика на визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност, индициращ на сериозна социална нетърпимост, сочи на съществуваща реална опасност, същият да бъде възприет като безнаказаност. Социалният отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция налагат извода, че за постигане целите на наказанието, е наложително подсъдимите да бъдат поставени в изолация от обществото лишавайки ги до края на живота им от възможността да вършат други престъпления. За да достигне до този извод съдът, съобрази и изискванията на чл.38а,ал.2 от НК Липсата на законова легална дефиниция за "изключително тежко" престъпление, за налагане на наказанието "доживотен затвор" означава, че извън свързаните със санкцията белези по чл. 93, т. 7 от НК следва да са налице и други допълнителни факти и доказателства, които да придават изключителност на тежкото престъпление. Съгласно съдебната практика тези допълнителни факти и обстоятелства могат да бъдат от най-разнообразно естество, като например многобройност на съставомерните квалифициращи елементи, характеристични данни за дееца, обстоятелства, свързани с резултата от гледище обема на засегнатите правно защитени блага, общественият резонанс от престъплението и други подобни. Допълнителните белези, придаващи изключителност на тежкото престъпление трудно могат да бъдат предварително фиксирани, поради което бяха предмет и на преценка във конкретния случай. Според всички обстоятелства, извън квалифициращите такива на конкретното престъпление, извършеното от подсъдимите несъмнено е изключително тежко, защото престъплението е извършено при наличието на два съставомерни квалифициращи признаци – по хулигански подбуди и в условията на опасен рецидив. Наличието на само едно от посочените от гледище на законовата инстанция по чл. 116 НК съответства на характеристиката по чл. 93, т. 7 НК за "тежко престъпление", а в конкретния случай са налице едновременно две квалифициращи обстоятелства, при които само това в достатъчна степен характеризира престъплението като изключително тежко. И ако от вниманието на прокуратурата е убегнало, че деянието е извършено с особена жестокост и  по особено мъчителен начин за убития, то това бе взето предвид от настоящия съдебен състав и бе оценено като отегчаващи обстоятелства и настъпилите вредни последици разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието  и е несравнимо по-тежък от обикновен случай на квалифицирано убийство по чл. 116 НК. Наред с това характеристичните данни за подсъдимите  са подчертано негативни:

-И.Н. е с примитивна личностова структура, злопаметен и отмъстителен, което е в основата да предизвика друг конфликт непосредствено преди деянието. Пряк резултат на ниските му волеви задръжки е широкия спектър от извършени престъпления в миналото, независимо от средата в която се е намирал, в това число едни от най-тежките посегателства срещу личността - убийство и изнасилване. Начина му на живот е насочен към реинтеграция в обществото и в явно противоречие с нормите на общежитие.

-Г.Д. е  личност, която е с черти и особености от т.нар. слаб тип висша нервна дейност,  с повишена невротичност, нестабилност на нервната система; чувствителна, сензитивна, със завоалирана мнителност, сдържана, с интровертна насоченост. Същия има неефективна комуникация с другите в съвместна ситуация . Поведението му лесно се мотивира от други лица в придобиване на смелост , без върху това да влияят волевите задръжки дори когато се касае за човешкия живот. Богатото му съдебно минало, в това число като извършител на грабеж и бягство от място за лишаване от свобода, избрания начин за живот е показателно за неговата отчужденост към обществото, в разрез с нормите на поведение.

Съдът като съобрази горното, намери че и двамата подсъдими следва да бъдат принудително изолирани до края на живота им в места за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” и им определи наказание „доживотен затвор”. Така определеното наказание ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК, да се отнеме възможността на подсъдимите да вършат други престъпления както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Като се съобрази с вида на наказанието, на основание чл.61,т.1от ЗИНЗС съдът определи  „СПЕЦИАЛЕН” режим на изтърпяване на наказанието „ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР” при условията на затвор.

По делото са направени разноски в размер на 1084,27лева , поради което съдът осъди  на основание чл.189,ал3 от НПК подсъдимите да ги в полза на Държавата по сметка на ВОС, както следва: И.Н. в размер на 542,14 лева  и Г.Д. в размер на 542,13 лева

Съдът постанови веществените доказателства по делото: метална куха с квадратен профил пръчка, бетоново блокче, дънков панталон , торбичка с надпис „Кауфланд", празна бутилка „Кока Кола" 1,250 мл, празна   бутилка   от  течност   концентрат   против замръзване, сноп от медни проводници с неправилна форма, плик с червено -кафява течност изстъргана от бетонно блокче, плик с марля напоена с кръв от М. М.ов и плик с парчета от дънки напоени с кръв, електронен черен часовник КАСИО с черна платнена каишка, сгъваема ножка с жълтеникава дръжка и акт издаден против Н., след влизане на присъдата в сила да се унищожат поради липса на стойност.

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата.

 

Мотивите се изготвиха на 28 септември 2010г

                                                                

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                  

                                                                   ЧЛЕН  СЪДИЯ :