№ 6961
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511597 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Т. Н. срещу Решение № 8301/08.05.2024 г. по
гр.д. № 13639/2023 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав, поправено с Решение №
12362/23.06.2024 г. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, твърди се същият да не е съобразен с най –
добрия интерес на детето на страните В.Р.Н., родено на **** г. Отправено е искане за отмяна
на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което претенцията му с
правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде уважена като му бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на детето В., местоживеенето на
малолетната да бъде определено при него, да бъде разписан режим на лични отношения на
майката С. К. В. с детето В. и майката да бъде осъдена да заплаща на подрастващата
месечна издръжка. При условията на евентуалност, в случай на потвърждаване на
първоинстанционното решение в частта за родителската отговорност и местоживеенето на
детето, прави искане за отмяна на решението в частта за определения му режим на лични
отношения с дъщеря му В. като бъде определен по – широк режим на лични отношения
помежду им, включващ два месеца през лятото, доколкото живее на територията на
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. Желае отмяна на решението в
частта за произнасяне по претенцията по чл.149 СК като издръжката за минало време бъде
намалена до минималния размер, а издръжката по чл.143, ал.2 СК да бъде опредЕ. в размера
1
от 300 лева. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. К. В. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 8301/08.05.2024 г. по гр.д. № 13639/2023 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти
състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение
на детето В.Р.Н. е предоставено на неговата майка С. К. В., при която е посочено то да
живее, определен е режим на лични отношения на бащата Р. Т. Н. с детето (всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 18.00 ч. на петъчния ден до 18.00 часа на неделния
ден с право на преспиване, като първа събота и неделя е тази, в която всички дни от
седмицата са от същия месец, като при невъзможност за личен контакт през периода, поради
местожителството на бащата във Великобритания, режимът в тези дни може да се
осъществява чрез видеовръзка, посредством софтуерни програми „Viber“, „Меssanger“,
„Whatsapp“ или друга подобна; всеки вторник и четвъртък за времето от 18.30 до 19.30 часа
чрез видеовръзка, посредством софтуерни програми „Viber“, „Меssanger“, „Whatsapp“ или
друга подобна, за коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден
обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване; за новогодишните празници –
всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците
/почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на
преспиване; за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за
начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен
/почивен ден/ с право на преспиване. на рождения ден на децата бащата може да присъства,
ако пожелае това; тридесет календарни дни през лятото /в периода от 01 юли до 01
септември/, разделени на два периода от по 15 последователни календарни дни, по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, за времето от 10.00 часа на първия
ден от периода до 19.00 часа на последния ден от периода, като майката следва да съобщи на
бащата писмено в срок до 31 май на всяка календарна година кога в периода 01 юли - 01
септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не изпълни
задължението си за уведомяване своевременно, то бащата има право да осъществи режима
на лични отношения за времето от 10,00 часа на 01 юли до 19,00 часа на 16 юли, и за
времето от 10.00 часа на 01 август до 19.00 часа на 16 август като бащата взема и връща
детето от и до дома на майката; при взаимно съгласие между страните бащата и детето могат
да упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди; за
Коледните празници, новогодишните празници и Великденските празници, в годините, в
2
които бащата няма право да упражнява режим на лични отношения с детето общият режим
петък-неделя на лични отношения между тях не се прилага и майката има право да прекарва
празниците с детето, упражнявайки родителски права). Със съдебното решение Р. Т. Н. е
осъден да заплаща на на малолетната си дъщеря В., чрез нейната майка и законен
представител С. К. В., месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 16.03.2023г. до
навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или
изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, както и месечна издръжка за периода от 15.01.2023 г. до
15.03.2023г. в размер на 300 лева. Бащата е осъден да заплати на детето разноски за
адвокатско възнаграждение по иска за издръжка за минало време в размер на 300 лева и по
сметка на Софийски районен съд – държавна такса в размер на 626 лева. Допуснато е
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената на детето издръжка.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение за раждане от
09.04.2020 г. се установява, че страните са родители на роденото на **** г. дете В.Р.Н..
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не
съжителстват заедно от края на месец януари 2023 г. и понастоящем детето живее при
неговата майка.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът Р. Т. Н.
поддържа искане за възлагане на родителската отговорност по отношение на детето В. на
него и определяне на местоживеенето на малолетната при него в Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, доколкото подрастващата понастоящем не живее в
здравословна среда, наплашена е, често е оставяна от майка си на грижите на бабата по
майчина линия, която я наказва. Твърди, че детето съжителства с вуйчо си, който страда от
психическо заболяване. Изказва опасения, че влиянието на средата в дома на другия родител
се отразява неблагоприятно върху развитието на детето, чийто говор съответства на този на
двугодишно дете. Категоричен е, че е в състояние сам да се грижи за дъщеря си, тъй като се
е уговорил с работодателя си да премине в дневен график на работа и лечението му от
износване на тазовите дискове е довело до нормализиране на състоянието му, премахнало е
кризите и съпроводената с тях болка. Посочва, че живее сам в двуетажна къща в гр.
Макълсфийлд, която разполага със самостоятелен паркинг, голяма градина и обособена стая
за детето. Приема, че промяната в местоживеенето на детето не би му се отразила по
негативен начин, тъй като домът е познат на детето, което е живяло в него, родено е в
Обединеното кралство и иска да се върне там. Уверен е, че може да разчита на подкрепата на
родителите си, които живеят на десет минути пеша от неговото жилище. Посочва, че работи
през делничните дни в интервала 22:00 часа – 06:30 часа като почистващ в хотел, когато има
възможност работи и в почивните дни, но това зависи от натовареността в хотела. В случай,
че местоживеенето на детето бъде определено при майката и родителските права се
възложат на нея, желае да вижда детето през време на ползвания платен годишен отпуск в
продължение на поне един месец през лятото или два пъти по петнадесет дни, като
контактите с дъщеря му през останалото време счита, че трябва да се осъществяват чрез
3
средствата за комуникация от разстояние.
При изслушването от въззивния съд въззиваемата С. К. В. е категорична, че тя трябва
да упражнява родителската отговорност по отношение на дъщеря си В., доколкото винаги тя
се е грижила за малолетната, а бащата не е полагал самостоятелни грижи, бил е подкрепян
от нея или наетата в Обединеното кралство детегледачка. Категорична е, че средата на
детето е в Република България. Посочва, че живее с подрастваща и майка си в общинско
жилище, предоставено под наем на последната, в което е предприето преустройство за
обособяване на самостоятелна стая за В.. Понастоящем детето спи при нея по препоръка на
лекуващ невролог, поради преживян епилептичен пристъп от малолетната. Споделя, че
работи като личен асистент на дъщеря си на осемчасов работен ден, но е договорила
възможност да започне работа на половин работен ден. При отглеждането на детето може да
разчита на подкрепата на майка си, а финансово и на партньора си, с когото не съжителстват
съвместно, въпреки което същият е изградил добра връзка с В.. Разказва, че заболяването на
бащата е било съпроводено със силни болки и дълги периоди на неработоспособност.
Понастоящем детето посещава логопед, психолог, ерготерапевт и занимания по гимнастика,
а месечната му издръжка възлиза на около 700 лева. Не се противопоставя на искането на
бащата режимът му за лични контакти да включва период от един месец през лятото или два
пъти по петнадесет дни, стига да не съвпада с рождения ден на малолетната, тъй като при
последното честване на този личен празник на детето с въззивника В. е била разстроена,
заявила е скучно прекарване и нежелание отново да празнува в гр.Добрич. Споделя, че
среща сериозни затруднена да накара детето да общува с баща си чрез средствата за
отдалечена комуникация, а последният изисква това, независимо от състоянието и
желанието на малолетната. В последствие допълва, че разписаният с привременните мерки
от първоинстанционния съд контакт чрез средства за отдалечена комуникация всяка първа и
трета седмица от месеца за времето от 18.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния
ден създава конфликт между родителите, тъй като бащата настоява за комуникация, когато
прецени през този интервал, без да се отчита емоционалното състояние на малолетната.
В допълнително изявление по делото въззиваемата е съобщила, че при осъществяване
на режима на лични отношения на бащата с детето съобразно определеното от
първоинстанционния съд в привременните мерки за летния период бащата е пропускал да
даде на детето назначения му антиконвулсант и не е завел малолетната за провеждане на
изследване на чернодробни ензими, резултатите от което да послужат за корекция на
терапията, независимо от уговорката помежду им.
Въз основа на заключението на приетата по делото Комплексна съдебна психологична
и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че при детето В. са налице данни за
неврологично заболяване (епилепсия), провежда се лечение с антиконвулсант. При нея в
психичен, предимно езиков план експертизата е установява известно изоставане, както и
промени в поведението, характерни за органично-мозъчни заболявания с импулсивност,
експлозивност и известна ригидност, без данни за реактивни или адаптационни нарушения.
Състоянието на В. изисква специфични грижи и редовно проследяване в неврологична
4
клиника. В тази връзка майката е поела ангажимент и отговорност за здравословното
състояние на детето, което редовно се проследява от лекуващ лекар и му се предоставят
максималния брой специфични грижи като посещение при психолог, логопед, ерготерапевт,
каквито услуги могат да се предоставят и чрез социалните служби. Нуждата от специфична
грижа е породила и необходимостта майката да стане личен асистент на детето, за да бъде на
негово разположение за справяне с ежедневни потребности и нужди.
И двамата родители обичат детето и са с добра родителска годност да полагат грижи
за него. В. е в много добра и топла емоционална връзка и с двамата родители, липсват данни
за отчуждение или конфликт на лоялност. Майката е подпомагана в грижите за малолетната
от бабата, която притежава умения за грижа, отговарящи на специфичните потребности на
детето. Този прародител В. откроява като значима фигура.
Експертизата е направила извод, че с оглед спецификите в развитието и конкретното
състоянието на детето би било подходящо режимът на отглеждането му да остане без
съществени промени, като малолетната пребивава един месец през лятото при бащата, но с
присъствието на майката или бабата по майчина линия. В тази връзка е отчетено от вещите
лица отсъствието на достатъчна информация доколко средата в страната по местоживене на
бащата може да отговори на нуждата от полагане на специализирани грижи, отговарящи на
заболяването и потребностите на В. и доколко близките там могат да откликнат в ситуация
на евентуална криза. Експертизата е отчела като неблагоприятен за детето фактор
различната езикова среда в Обединеното кралство на фона на изоставането в езиковото му
развитие, което за В. се явява проблематична сфера на функциониране.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се
възприема от съда.
От разпита на вещите лица по делото се установява, че по време на експертното
изследване не са наблюдавани поставени от двамата родители в достатъчна степен правила и
граници за детето, на което те позволявали повече, отколкото е здравословно за него, в
стремежа си да не му създават напрежение. Ограничения в полазването на електроника
(телефон и компютър) са нужни единствено при фоточувствителна епилепсия. Прекараното
от детето „екранно време“ не може да бъде основание за ограничение в контата с бащата.
Връзката чрез мобилни приложения и социални мрежи с този родител веднъж или два пъти
седмично не е често. Такива контакти е препоръчително да се случват при определяне на
часови диапазон, който да се оползотворява в зависимост от състоянието на В., от което ще
се определи и продължителността на всеки контакт. По този начин детето и бащата
поддържат добрата връзка помежду им и понастоящем.
От изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Оборище се установява,
че основни грижи за детето понастоящем полагат майката и бабата по майчина линия.
Подкрепа за отглеждането на В. въззиваемата получава и от лелята по майчина линия. С. К.
В. полага адекватни грижи за задоволяване на емоционалните и ежедневни потребности на
детето. Същата притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане на
5
малолетната, активна и загрижена е за здравето и живота на дъщеря си, а в семейството й не
са констатирани рискови фактори за отглеждане на В.. Между този родител и подрастващата
има изградена емоционална привързаност. Домът на въззиваемата разполага с подходящи
условия за отглеждане и възпитание на детето в спокойна и сигурна среда. Понастоящем
малолетната споделя едно спално помещение с майка си, но предстои преустройство за
обособяване на самостоятелна стая за детето. В апартамента е създадена уютна домашна
обстановка, поддържат се отлични битово – хигиенни условия и за подрастваща е осигурено
всичко необходимо съобразно пола и възрастта й. На малолетната са гарантирани здравни
грижи, има избран личен лекар и са й поставени всички задължителни имунизации. В. е
контактна, лесно губи внимание и трудно се концентрира. Тя е в добро психо – емоционално
състояние, но се нуждае от работа с психолог. По отношение на детето е издадено експертно
решение на ТЕЛК, което е установило 50 до 70,99 % увреждане с нужда от чужда помощ,
поради епилепсия и психично разстройство в поведението. Малолетната е преживява един
пристъп до момента и приема медикамент „Конвулекс“. Тя посещава частен психолог,
логопед и ерготерапевт, обучава се ДГ № 20 „Жасминов парк“.Особеностите на
заболяването изисква засилено внимание към потребностите на детето. Бащата заплаща
опредЕ.та от съда издръжка. Той поддържа връзка с детето чрез средствата за отдалечена
комуникация и вижда и взима детето, когато пребивава на територията на страната. Майката
посочва, че среща затруднения да накара детето да говори с баща си по телефона. Самото
дете споделя, че баща му не го разбира при разговор, което го кара да не желае да говори с
него, нарекло е този родител „тъп и луд“. Социалното проучване е установило, че
комуникацията между двамата родители е затруднена. Застъпено е становище, че в интерес
на малолетната е родителските права да се упражняват от майката, а на бащата да бъде
определен режим на лични контакти.
В първоинстанционното производство е проведено социално проучване по
местоживеене на бащата от компетентните социални служби на Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, което е установило, че домът на въззивника има
добър вид, в него е обособена стая за В., обзаведена подходящо за възрастта й. Имотът се
обитава единствено от Р. Т. Н.. Този родител среща езикови затруднения, заявява проблемна
комуникация с майката, отрича зависимости.
За нуждите на въззивното производство е възложено актуално социално проучване,
констатирало, че при бащата живее негов братовчед, който планира да се завърне в
Република България. Въззивникът работи като чистач в хотел „Мотрам Хол“ в
гр.Макълсфийлд при 40 часова работна седмица, полага труд в делнични дни, понякога
поема смени в събота и неделя. Заявява, че може да съобразява смените си с учебните часове
на дъщеря си. Р. Т. Н. е декларирал, че при полагане на грижи за детето може да разчита на
подкрепата на родителите си, които живеят в близост до дома му, в същото населено място.
При трикратните посещения на адреса на въззивника не са възниквали въпроси, пораждащи
безпокойство.
От приетите като писмени доказателства по делото епикризи се установява, че на В. е
6
поставена диагноза Grand mal припадъци (с малки пристъпи или без тях), неуточнени.
Малолетната е постъпила в лечебно заведение през ноември 2023 г. с анамнезни данни за
един генерализиран тонично – клоничен гърч на 13.11.2023 г., като при нея са установени
данни за огнищни епилептиформени промени в левите центро – темпорални отвеждания по
вертекса. Назначен й е прием на „Конвулекс сироп“. Констатирана е задръжка в
експресивната реч.
Видно от приетия от въззивния съд като писмено доказателство по делото
амбулаторен лист от 10.07.2025 г., издаден от МЦ „Надежда Клиникал“ ЕООД на
подрастващата е поставен и диагноза затлъстяване, неуточнено.
С експертно решение № 91598 от 140 заседание на ТЕЛК към МБАЛ „Национална
кардиологична болница“ ЕАД, проведено на 22.07.2024 г. на детето В. са определени 54 %
степен на увреждане и нужда от чужда помощ за срок от три години, поради Grand mal
припадъци (с малки пристъпи или без тях), неуточнени и други смесени проблеми в
поведението и емоциите /л.78/.
Въз основа на приетото от въззивния съд като писмено доказателство по делото
тристранно споразумение от 29.08.2024 г. по делото се установява, че въззиваемата е
назначена за личен асистент на дъщерята на страните В..
Обединена терапевтична практика „Детски истории“ е удостоверила, че малолетната
посещава Кабинет за ранно въздействие и терапия при деца с проблеми в развитието, където
е включена в програма за комуникативно стимулиране и сензорно интегративна терапия, а
сумата за проведените към месец януари 2025 г. терапевтични сесии възлиза на 2 100 лева.
Във въззивното производство Р. Т. Н. декларира и доказва среден месечен доход в
размер на 1 800 паунда от заплата. Майката декларира среден месечен доход, възлизащ на
1 200 лева.
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за
определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето
в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите
на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение,
право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на
детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да
живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му.
При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, към който препраща нормата на
чл.127, ал.2 ГПК, съблюдавайки най-добрия интерес на детето, включващ в най-широк
смисъл добруването и благоденствието му и с оглед конкретните обстоятелства по делото,
настоящата инстанция намира, че местоживеенето на детето В.Р.Н. следва да бъде при
неговата майка С. К. В., която да упражнява родителските права.
7
Несъмнено е, че двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват
родителските права по отношение на малолетната им дъщеря, която има изградена много
добра емоционална връзка с всеки от тях. При детето основна фигура на привързаност е тази
на майката (виж заключение на съдебната психологическа експертиза на вещото лице
доц.А.). При нито един от родителската двойка не се констатират преки или косвени данни
за рискови фактори за отглеждането на детето. Не се твърди и установява социалното
обкръжение на кой да е от тях да съставлява източник на риск за В..
Установено бе в производството, че и двете страни притежават съпоставим
родителски капацитет, включително преценен през призмата на възпитателските им
качества (в този смисъл е заключението на приетата от въззивния съд комплексна
експертиза, приетата в първоинстанционното производство психологична експертиза и и
проведеното социално проучване от АСП, Д „СП“ – Оборище).
Двамата родители разполагат с добра родителска годност да полагат грижи за детето.
По този критерий преимущество следва да се даде на майката, която е полагала грижи за В.
при нейното отглеждане по време на съвместно съжителство на страните, а след раздялата
си и понастоящем е поела непосредствената грижа за подрастващата, посветила се е на
нейното развитие, ставайки личен асистент на детето. Бащата е полагал грижи за детето по
време на съжителството на родителската двойка, като самостоятелни такива понастоящем
осигурява при осъществяване на личните си отношения с дъщеря му. По делото не се твърди
и доказва въззивникът да е живял продължително време с детето, полагайки самостоятелни
грижи за него, без помощта на майката и наетата в Обединеното кралство детегледачка, като
дадените пред първоинстанционния съд показания в обратната насока от свидетеля К.К. и
свидетеля М.К., преценени по реда на чл.172 ГПК, се явяват изолирани и лишени от
темпорална конкретика. Не без значение е обстоятелството, че след диагностициране на
малолетната непосредствените грижи за нея са полагани изключително от майката, която е
съумяла да осигури адекватно задоволяване на базисните и здравни грижи за В..
Бащата установява по – висок доход от този на майката, но и двете страни са в
състояние да осигурят собствените си и на детето материално нужди.
Домът на бащата е по – просторен и в него детето разполага със самостоятелна стая.
Потенциал и намерение за обособяване на такава са заявени в дома на майката.
Понастоящем там детето споделя едно спално помещение с въззиваемата по лекарска
препоръка. Видно от заключението на приетата по делото психологическа експертиза
малолетната се чувства добре в семейната среда на майката. Последната разполага с
възможността да се ползва от подкрепата на бабата по майчина линия на детето, към която
последното е силно привързано (виж изводите в неоспорената комплексна психологична и
психиатрична експертиза) и с която живее (в тази насока са изводите от социалното
проучване). В тази връзка изказаните от бащата опасения за възпитателните методи на
бабата на детето по майчина линия и отношенията помежду им се явяват неоснователни.
Бащата декларира възможност да се ползва от подкрепата на своите родители, които живеят
в близост до дома му, но липсват данни как подрастващата би се чувствала в семейната
8
среда на този родител понастоящем.
От заключението на КСППЕ, приетата в първоинстанционното производство
психологическа експертиза и социалното проучване на АСП, Д „СП“ - Оборище се доказва
в производството, че с оглед пола, възрастта и специалните потребности на детето (предвид
здравословното му състояние) на настоящия етап от развитието му интересите му налагат
родителската отговорност да се възложи на майката, която е базовата фигура на
привързаност, от която детето не се е отделяло и която следва да изгради женския модел на
поведение, който в голяма степен се отличава от бащиния такъв. Интересът и отчетените от
експертизата специфики при В. (изоставане предимно в езиковото развитие) предполага
непосредствената грижа за развитието на малолетната да се осъществява от този родител,
доколкото промяната на местоживеенето би засегнала най- проблематичната сфера на
функциониране за детето, при въвеждане на неяснота относно възможността на средата при
бащата да отговори адекватно на специфичните здравни потребности на детето. В
последната насока съдът съобразява, че майката работи като личен асистент на дъщеря си. В
противовес на това въззваемият има трудови ангажименти, налага му се изпълнение на
служебни задължения и в неработните дни от седмицата, а понастоящем полага труд в
нощни смени. Майката е гарантирала адекватно задоволяване на нуждите на детето, чието
здравословно състояние изисква регулярна проследимост, а промяната в местоживеенето на
детето предполага нова организация на здравните грижи за подрастващата, което не се
установява да е в неин интерес.
Съдът разглежда въпроса за предоставянето на родителските права в контекста на
местоживеенето на малолетната, доколкото целесъобразно е детето да живее при този от
родителите, на когото е възложено упражняването на тези права при липсата на важни
обстоятелства, които да правят допустимо отделното живеене на детето.
Формираната привързаност на детето към бащата, установеното относно желанията
на същото и на страните, както и потребността на В. от време с бащата следва да намерят
отражение в режим на лични отношения на малолетната с неотглеждащия родител съгласно
диспозитива на съдебния акт. Този режим съобразява отдалечеността на домовете на
страните, разположени в различни държави.
Определеният с първоинстанционното решение режим не е изцяло съобразен с
нуждите и интересите на детето, както и с възможностите практически да се изпълнява, за
да постигне целта си – детето да се развива с грижата и подкрепата и на баща си.
Осъществяването на режим на лични отношения всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя предполага много чести пътувания на
бащата от гр. Макълсфийлд до гр.София със самолет, осигуряване на значителни средства за
транспорт и за престой в столичния град (доколкото бащата разполага с жилище в
гр.Добрич), което би акумулирало значително средства и време, поставяйки под съмнение
възможността за реалното изпълнение на този режим (виж и заявеното от въззивника при
изслушването му, че извън периода на платения си годишен отпуск няма да може да се
връща в страната).
9
Предвид географската отдалеченост на градовете, в които живеят Р. Т. Н. и дъщеря
му, основателно е искането на последния, направено при изслушването му пред въззивния
съд, извън периода на платения му годишен отпуск режимът на лични контакти с
малолетната В. да се осъществява чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна
връзка (Решение № 600/18.10.2024 г. по гр.д. № 5136/2023 г. на ВКС, III г.о.). Понастоящем
не са установени данни осъществяване на тези контакти да се отразява неблагоприятно
върху здравословното състояние на подрастващата предвид диагностицирането й (виж
изслушване на вещите лица д-р М. и В.) и доколкото не се установява да се касае за
фоточувствителна епилепсия.
Видно от изявленията на майката осъществяването на режима на лични контакти
всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя
(определен по идентичен начин с привременните мерки в първоинстанционното
производство – виж Определение № 35506/08.10.2023 г.) чрез средства за отдалечена
комуникация провокира противоречия между страните, което рефлектира неблагоприятно
върху детето. Поради това за провеждане на контактите следва да се определи конкретен
времеви интервал, но продължителността на всеки контакт следва да се съобразява от
двамата родители със здравословното и емоционално състояние на детето.
На бащата следва да се определи по – дълъг период за осъществяване на лични
контакти с детето през лятото, когато същият заявява, че ползва платения си годишен
отпуск. Това ще предостави възможност за реално изпълнение на режима с оглед
местоживеенето на бащата и трудовата му ангажираност извън пределите на страната, ще
осигури повече време, което да споделят пълноценно.
През първата година от влизане в сила на съдебното решение първоначално
контактите през летния период на бащата с детето следва да се осъществяват в присъствие
на майката или бабата по майчина линия на В., които притежават нужните умения за
разпознаване и адекватно откликване на нейните нужди. Този преходен етап ще осигури
възможност на бащата пълноценно да усвои тези умения и би намалило недоверието на
майката към другия родител, с което да се способства за предпазването на детето от
неблагоприятната рефлексия на родителските отношения върху него. В тази насока съдът
съобразява препоръките в неоспорената от страните КСППЕ. Това разрешение е съобразено
със споделеното от бащата, че при осъществяване на контакти с детето в гр.София е наемал
апартамент.
Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/2013 от
09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в мотивите към ТР № 3/2023 от 27.06.2024 г. на
ОСГК на ВКС, при засиленото служебно начало в производствата по спорна съдебна
администрация относно упражняването на родителски права по отношение на ненавършили
пълнолетие деца, въззивният съд не е и ограничен от оплакванията във въззивната жалба –
правилото на чл.269, изр.2 ГПК не се прилага. В производството пред въззивния съд,
прилагайки едновременно както диспозитивното, така и служебното начало, съдът може
служебно и да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в
10
жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата, при което не важи и забраната за
влошаване на положението на обжалващия по чл.271, ал.1, изр.2 ГПК (Определение № 2977
от 10.06.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1037/2025 г. на VI г.о.).
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени в частта
относно режима на лични контакти и да се постанови друг посочен в диспозитива на
настоящето решение, съобразно установения в производството интерес на детето.
Възрастта, установените по делото нужди на подрастващата и материалните
възможности на нейните родители налагат извод, че общата месечна издръжка на В. по
чл.127, ал.2 вр.чл.143 СК е правилно опредЕ., както и частта от нея, която следва да се поеме
от бащата (предвид имението в размер на тази искова претенция – л.362 от делото на СРС).
В тази връзка по делото се установява, че малолетната посещава частен психолог, логопед,
ерготерапевт и часове по гимнастика, включена е в програма за комуникативно стимулиране
и сензорно – интегративна терапия (разходите, за която не се поемат от НЗОК) и страда от
заболяване, което изисква поддържащо лечение (също непоето от Здравната каса – л.257
гръб от делото на СРС) и регулярно проследяване.
Определеният с първоинстанционното решение размер на дължимата за периода
15.01.2023 г. – 15.03.2023 г. издръжка от бащата е съобразена с материалните възможности
на родителите и нуждите на детето с оглед възрастта му и доколкото през този период не се
установяват специфични здравни или образователни нужди на В.. Доколкото липсва жалба
срещу дължимостта на тази издръжка за периода от 15.01.2023 г. до 21.01.2023 г., въпреки
заявеното от С. К. В. при изслушването й от първоинстанционния съд, то съдът няма
основание за ревизиране на първоинстанционното решение в тази част.
Доколкото въззивната жалба е частично основателна (относно режима на лични
контакти на въззивника с детето), липсва недобросъвестно поведение на страните и не са
налице предпоставките за цялостното потвърждаване на правното твърдение на една от тях,
то разноските следва да останат за страните, както са сторени (Тълкувателно решение от
27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС).
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8301/08.05.2024 г. по гр.д. № 13639/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, поправено с Решение № 12362/23.06.2024 г., в частта, в която, на
основание чл.127, ал.2 СК, е определен режим на лични отношения на бащата Р. Т. Н., ЕГН
**********, с детето В.Р.Н., ЕГН **********, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Р. Т. Н., ЕГН **********, с
детето В.Р.Н., ЕГН **********, както следва:
1.бащата Р. Т. Н. има право да осъществява контакти с детето
В.Р.Н. чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка (посредством
11
приложения „Viber“, „Меssanger“, „Whatsapp“ или други) всяка седмица във вторник,
четвъртък и неделя във времевия диапазон от 19:00 часа до 20:00 часа българско време с
продължителност на контакта, съобразена със здравословното и емоционално състояние на
детето, като майката С. К. В., ЕГН **********, се задължава да осигури техническото
осъществяване на контакта;
2. през първата година от влизане в сила на съдебното решение бащата Р. Т. Н. има
право да вижда детето В.Р.Н. всеки ден за времето от 10:00 часа до 18:00 часа в периода от
двадесет и пети юни до десети юли в присъствие на майката С. К. В. или бабата на детето
по майчина линия и има право да вижда и взема детето В.Р.Н. всеки ден за времето от 10:00
часа до 18:00 часа в периода от първи август до петнадесети август;
3. след изтичане на първата година от влизане в сила на съдебното решение бащата Р.
Т. Н. има право да вижда и взема детето В.Р.Н.
-всяка година за времето от 18:00 часа на двадесети юни до 18:00 часа на десети юли
и от 18:00 часа на първи август до 18:00 часа на двадесети август;
-всяка нечетна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на
двадесет и седми декември;
-от 10:00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 18:00 часа на първи
януари на следващата нечетна година;
- всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия
понеделник.
Бащата има право да присъства на честването на рождения ден на детето всяка
година.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8301/08.05.2024 г. по гр.д. № 13639/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, поправено с Решение № 12362/23.06.2024 г., в останалите обжалвани
части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12