Р Е Ш Е Н
И Е
№ 110 25.05.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 83 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.Д.
М. от АК – Кюстендил като пълномощник на „К.В.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и
адрес на управление *** обжалва решението по а.н.д. №1329/2021г. на РС -
Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с недоказано
деяние поради отсъствие на нормативните основания за застраховане на
работниците за риска „трудова злополука“, включително за пострадалия работник
Ильов, чиято длъжност „водопроводчик“ не се включва в правилата за
застраховането. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
съдебно заседание касаторът не се представлява.
В
писмо до съда и.д. директор на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ –
Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Евентуално, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че въззивният съд
е постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил материалния закон
и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран
правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №10-0000996/12.02.2020г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Кюстендил, с което на „К.в.“ ЕООД в качеството на
работодател за нарушение на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел за установено, че на 13.11.2019г. е
настъпила трудова злополука в с.Блажиево при ремонт на уличен водопровод на
обект на санкционираното дружество. По този повод е извършена проверка на
място, а на 22.11.2019г. и по документи от служители на ДИТ – Кюстендил св.Я.и
св.М. Установено е, че дружеството в качеството на работодател до 13.11.2019г.
не е застраховало за риска „трудова злополука“ работещите в дружеството,
извършващи работа в основната и спомагателната дейност, в т.ч. пострадалия Р.В.
И. – водопроводчик. В икономическа дейност „събиране, пречистване и доставяне
на вода“ с код по КИД-2008 – 36 работещите подлежат на задължително застраховане
за риска „трудова злополука“ съгласно заповед №РД-01-879/22.10.2018г. за
определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2019г.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за доказано
противоправно деяние. Съдът е приел, за безспорно установено качеството на
дружеството като работодател по §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на
пострадалия, който на 13.11.2019г.е полагал труд на длъжност „водопроводчик“ с
трудов травматизъм по посочената заповед по-висок от средния за страната.
Според съда, съобразно нормата на чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“,
пострадалия И. и останалите работещи в дружеството от тази категория са
подлежали на задължително застраховане за риска „трудова злополука“, което е
следвало да се извърши за сметка на работодателя - чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ. Съдът
е посочил, че задължителното застраховане на работника се включва в широкия
смисъл на понятието „осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“,
поради което неизпълнението на задължението на работодателя осъществява състава
по чл.413, ал.2 от КТ. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП. С
оглед изхода от спора съдът е осъдил дружеството да заплати на ИА „ГИТ“
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Правилото на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ задължава
работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и
здравето им, да се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за
сметка на работодателя при условия и ред, определени с акт на МС. Нормата на
чл.52, ал.2 от ЗЗБУТ допълва условията и реда за застраховане по чл.52, ал.1 от
ЗЗБУТ, въвеждайки необходимостта да се отчитат осъществяваната икономическа
дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота
и тежест на трудовите злополуки. Дефинициите за „здравословни и безопасни
условия на труд“, „работодател“ и „работещ“ по §1, т.1, 2 и 2а от ДР на ЗЗБУТ включват
в условията на труд, условията, които не водят до злополуки при работа;
определят работодателя като идентично понятие с дефиницията по §1, т.1 от ДР на
КТ и дефинират като работещ определена категория лица, между които е всяко
лице, което е наето от работодателя. Препращането в чл.52, ал.1 от ЗЗБУ относно
условията и реда за застраховане правят приложими изискванията на Наредба за
задължителното застраховане за работниците и служителите за риска „трудова
злополука“ /обн. ДВ, бр.15/17.02.2006г., изм. и доп./. Правилото на чл.2, ал.1
от Наредбата задължава работодателят да застрахова работниците и служителите,
които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок
от средния за страната. Съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата икономическата дейност
на предприятието се определя съгласно Националната класификация на
икономическите дейности, а нормата на чл.4, ал.4 от Наредбата сочи, че трудовия
травматизъм се определя чрез коефициент на заложена в нормата нормативна база.
Правната уредба допълва Параграф единствен от ЗР към ПМС №24 на МС от
06.02.2006г. за приемане на Наредбата, съгласно който коефициентът за трудов
травматизъм се определя ежегодно от министъра на труда и социалната политика по
икономически дейности по данни на НОИ от информационната система за трудови
злополуки и се обнародва в ДВ.
Приложимата към казуса нормативна уредба правилно е
анализирана от районния съд и е формиран верен извод за нарушение на
задължението от дружеството по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ.
Съгласно фактологията по делото, на 13.11.2019г.
дружеството не е застраховало работниците за риска „трудова злополука“, т.к.
представените застрахователни полици на л.9 и 10 от делото на районния съд касаят
периодите 23.05.2018г. – 22.05.2019г. и 14.11.2019г. – 13.11.2020г. Съгласно
трудовия договор и допълнителните споразумения към него, към 13.11.2019г. лицето
Р. В. И. е работил в дружеството на длъжност „водопроводчик вън. ВиК“ по
безсрочен трудов договор, а видно от Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ
длъжността е с име по КИД „събиране, пречистване и доставяне на води“. Извършваната
от работника дейност е включена като т.27 от Приложението към заповед
№РД-01-879/22.10.2018г. на министъра на труда и социалната политика за
определяне на Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2019г., с коефициент от 0.92 при среден за страната от 0.65.
Видно от регистрацията на дружеството в ТР, основната дейност по НКИД е „водоснабдяване
и канализация“. Следователно, на 13.11.2019г. пострадалият И. е имал качеството
на „работещ“ при работодателя „К.в.“ ЕООД и е извършвал работа като
водопроводчик на обект: “Авариен ремонт на уличен водопровод на ул.“Св.Иван
Рилски“ в с.Блажиево, община Бобошево. За тази работа същият е следвало да бъде
застрахован от работодателя, т.к. извършваната дейност като водопроводчик е в
обхвата на основната дейност на дружеството по НКИД, която основна дейност принадлежи
към икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за страната
по заповедта на министъра на труда и социалната политика. Бездействието на
работодателя правилно е санкционирано по общия състав на чл.413, ал.2 от КТ. ЗЗБУТ
и посочената по-горе Наредба въвеждат правила за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, едно от които е задължението на работодателя да
застрахова определена категория работещи лица за риска „трудова злополука“.
В контекста на изложеното, неоснователно е
възражението на касатора за неприложимост на правилата за задължително
застраховане по отношение на дружеството и пострадалия работник.
Наложената имуществена санкция в размер на 1500лв. е
съобразена с изискванията на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН.
Поради законосъобразност на оспореното НП районният
съд правилно е разрешил въпроса за деловодните разноски в тежест на органа по §1,
т.6 от ДР на АПК във вр. с чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
Независимо от изхода на делото, ответникът няма
право на юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, т.к. липсва
осъществено представителство от юрисконсулт /писмено или в открито съдебно
заседание/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№25/08.02.2022г. по а.н.д.№1329/2021г. на РС – Кюстендил.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.