Р
Е Ш Е
Н И Е
№ІІІ-16 10.02.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНКА МАЙСКА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 1932 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№
5236/08.11.2019г. на РС-Поморие от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.„Христо Г.Данов”
№ 37, заявена чрез пълномощник юк.Кристиян Николаев против Решение № 221/28.10.2019г. по гр.д.№
234/2019г. по описа на ПРС, с което е уважена претенцията на Н.П.И. с ЕГН-**********
от гр.П., ул.М. № ** за признаване
на установено по отношение въззивника, че не дължи на последния сумата от 1
822,70 лв., начислена от ответника за периода от 15.12.2016 г. до 22.03.2017
г., по фактури № **********/23.01.2017 г., № **********/23.02.2017 г., №
**********/23.03.2017 г. и № **********/21.04.2017 г. за обект на потребление
на ищеца в гр.П., „М.” № **, ИТН - 2713262,
клиентски № ********** и в тежест на въззивника са възложени сторените от ищеца
разноски.
Във въззивната
жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния
закон. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е достигнал до извод, че
поради недоказване вината на клиента не е осъществен фактическият състав за
едностранно коригиране сметката на клиента. Твърди се, че сумата не е
допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ, каквито твърдения е навел ищецът, а
представлява сума за редовно доставени и използваната електрическа енергия и
мрежови услуги в обекта на клиента. Поддържа се, че ищецът не е изпълнил свое
основно задължение по чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН, като не е заплатил реално
доставените до имота му количества ел. енергия в размер на 11063 кВт/ч за
периода от 15.12.2016 г. до 22.03.2017 г., на стойност от 1822,70 лв.. Допълва,
че поради нефактуриране на доставените количества ел. енергия за периода от
15.12.2016 г. до 22.03.2017 г., довело
до увеличаване на данъчната основа на съобразно разпоредбата на чл. 115, ал. 3,
предл. 1-во от ЗДДС и на осн.чл.115,
ал.1 от ЗДДС е издадено дебитно известие № **********/14.02.2019г..
Моли
съда, да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново решение, с което
да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на разноските,
сторени пред двете инстанции. При евентуално потвърждаване на решението прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес
от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4
и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради
което е процесуално допустима.
За въззиваемия Н.П.И. с ЕГН-********** от гр.П.,
уведомен чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.Сашо Керанов от
БАК в законоустановения срок не е депозиран отговор по въззивната жалба. Не
ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
За
въззивника, редовно призован представител не се явява в с.з.. Постъпило е
писмено становище от пълномощника по същество.
Претендира разноски.
Процесуалният представител на
въззиваемия се явява в с.з. и заявява, че оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
а бъде оставено в сила. Представя договор за правна защита и съдействие.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск от Н.П.И. от гр. П.
против „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, гр.Пловдив с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата 1 822,70 лв., начислена от ответното дружество за периода
от 15.12.2016 г. до 22.03.2017 г., по фактури № ********** от 23.01.2017г., №
********** от 23.02.2017г., № ********** от 23.03.2017г. и № ********** от 21.04.2017г.
за обект на потребление на ищеца в гр.П., „М.” № **, ИТН - 2713262, клиентски № **********.
Доводите
на ищеца могат да бъдат обобщени в следните групи: Ищецът твърди ответникът е
коригирал едностранно сметката му без правно основание, въз основа на неверни
фактически обстоятелства, при липса на предпоставките, предвидени в Общите към
Договора за продажба на електроенергия, и в нарушение на процедурата за
извършване на корекция, установена в общите условия на електроразпределителното
дружество. На следващо место е твърди, че не е доказано по безспорен начин, че
ищецът като потребител неправомерно е въздействал върху СТИ, с което да е
нарушил разпоредбата на чл. 54, ал. 2, т. 1 от Общите условия, както и чл. 48,
ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, на база на които е извършено начислението. И на
последно место се сочи, че СТИ е собственост на ответника и той носи
задължението да го поддържа и охранява, а ищецът няма достъп до СТИ и не
притежава необходимите технически познания, за да въздейства върху него.
С
подадения в законния срок писмен отговор, ответното дружество е оспорило така предявения
иск. Видно от отговора по чл. 131 ГПК твърди се, че на 22.03.2017 г. служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД са извършили
проверка на електромер № *********, отчитащ доставяната енергия в обекта на
ищеца, с цел демонтаж на измервателното средство за последваща проверка, като
на негово място е бил монтиран нов електромер. За тези си действия извършилите
ги съставили констативен протокол. Сочи, че при извършена впоследствие
метрологична експертиза на средството за измерване в Българския институт по
метрология (БИМ) било установено, че е променена тарифната таблица по часови
зони, вследствие на която електромерът е отчел с 11 063.6 кВтч по-малко от
реално консумираната енергия. Предвид посоченото и тъй като в паметта на
електромера са запаметени реалните количества електрическа енергия на ищеца
основателно била начислена процесната сума за посочения в исковата молба
период. Поддържа, че сумата от 1822,70 лева е дължима за редовно използваната
енергия и мрежови услуги в обекта на ищеца. Излага доводи, че сумата не е
допълнително начислена по реда на ПИКЕЕ, а въз основа на Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД (ОУ на ЕВН ЕС) и Общите условия на договорите за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” АД (ОУ на ЕВН ЕР). Поради това и на основание чл. 115,
ал. 1 ЗДДС на ищеца били издадени дебитни известия с посочения по-горе №.
Твърди се, че процесната сума е основателно начислена и дължима на основание
чл. 98а ЗЕ, чл. 11, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН
ЕР.
Не се спори по делото, че ищецът е битов абонат на
ответното дружество за обект на потребление в гр.П., ул.
„М.”, № **, ИТН 2713262, клиентски № **********.
От представения констативен
протокол № 336285 за техническа проверка и подмяна на средство за търговско
измерване, ИТН 2713262, се установява, че на 22.03.2017г. от служители на „ЕВН
България електроразпределение” ЕАД в присъствието на двама свидетели е
извършена проверка на електромер с фабричен № ********* на Н.П.И., при която
средството за измерване било демонтирано и поставено в безшевна торба,
пломбирана с пломба № 476922, а на негово място е бил монтиран друг електромер.
Протоколът е подписан както извършилите проверката и от свидетелите.
От констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 860/01.10.2018 г., се
установява, че при извършената в БИМ метрологична експертиза на демонтираното
при проверката средство за измерване на ищеца е установено, че липсват
механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера,
налични са необходимите обозначения на табелката на електромера, както и са
налични пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на
електромера. Установено е по време на проверката, че е променена тарифната
таблица по часови зони, в резултат на която манипулация електромерът е отчел с
11 063.6 кВтч по-малко от реално консумираната енергия.
Предвид горното на 08.02.2019 г. е изготвена
справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца за неотчетена и
нефактурирана ел. енергия от 11 063.6 кВтч за периода от 15.12.2016 г. до
22.03.2017г., дебитно известие № **********/14.02.2019г. към фактури № **********/23.01.2017 г., № **********/23.02.2017 г., №
**********/23.03.2017 г., № **********/21.04.2017 г. и писмо от „ЕВН България
електроснабдяване” ЕАД до ищеца, че съобразно констатациите от извършената
проверка и експертиза, ответното дружество е начислило на същия допълнително
сумата 1 822.70 лв. за процесния период.
По делото е прието неоспорено заключение на
вещото лице по назначената съдебно-техническа и
икономическа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. Според
експертизата електромерът на ищеца с фабричен № ********* е тип
АСЕ 2000 и попада в групата на еднофазните електромери, същите преминаващи
последваща проверка на 6 години, каквато е направена през
За
да уважи предявения иск по чл.124 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че в ОУ
на ЕВН ЕС не се съдържа изрично регламентиране на реда, по който следва да бъде
уведомен клиента за извършването на едностранна корекция на сметката, поради
което ответникът не разполага с
възможност да претендира от ищеца сумата по коригиращата сметка на основание
ПИКЕЕ.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) посочва, че крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД
(ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., са
влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите
им при продажбата и доставката на електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1
от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в
обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл.
18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача
стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на
чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за
пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД.
Посочените
клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, издадени въз основа на законовата
делегация на чл. 98а ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да
заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и
крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на
договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Това, че абонатът
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното
дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното
задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия.
Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя
основните характеристики на продажбеното правоотношение. В Закона за
енергетиката не се съдържат специални разпоредби, които да изключат
приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати
цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било доставено
определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е
отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва
специална правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след
отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г.,
в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане
на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС представена
в Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС,
Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС,
Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС, чиито
изводи се споделят от въззивната инстанция с настоящото съдебно решение, с
което съдебният състав изоставя досегашната си практика, базирана на Решение №
111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение №
173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК.
По
настоящото дело е безспорно установено, че за периода от 15.12.2016 г. до 22.03.2017
г. в обекта на ищеца с ИТН 27113262 са били реално доставени и потребени 11063
кВт/ч електроенергия на стойност 1822,70 лева с ДДС, които не са били своевременно
фактурирани и заплатени. Ето защо процесната сума от 1822,70 лева е дължима по
силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР.
В случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение
на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на
цената на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за
продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия. Независимо, че ищецът своевременно е заплащал
задълженията си по ежемесечните фактури, той дължи заплащане и на сумата от 1822,70
лева, представляваща разлика между фактурираната цена и действително дължимата съобразно
реално потребеното количество електроенергия за процесния период. Разпоредбите
на чл. 115, ал. 1 вр. ал. 3, пр. 1 ЗДДС не са правопораждащ юридически факт за
дължимост на процесната сума, а представляват основание за издаване на дебитни
известия към издадените за процесния период фактури с оглед спазване
изискванията на данъчното законодателство.
Неоснователни
са изложените в отговора на въззивната жалба доводи относно законосъобразността
на извършването на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал
период на основание ПИКЕЕ. На първо място, по делото ответникът не навежда
твърдения, че процесната сума е дължима на основание чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ. На
второ място, съдът споделя гореизложеното становище (обективирано в Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150
от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от
01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), че купувачът дължи
заплащане на реалното количество доставена електроенергия независимо от
наличието на действащи ПИКЕЕ. Това обстоятелство изключва относимостта на
доводите относно законосъобразното извършването на едностранна корекция на
сметката на потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което така предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззивното
дружество има право да му бъдат присъдени сторените пред двете инстанции
разноски съобразно представените по делото доказателства за извършването им,
както следва: 500 лева – за внесени депозити за СТЕ и СИЕ; 36,45 лева – за държавна
такса за въззивна жалба. На въззивника следва да бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева за двете
инстанции съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Ето защо въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 736,45 лева, представляваща
сторени по делото разноски пред двете инстанции.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
221/28.10.2019г. по гр.д.№ 234/2019г. по описа на Районен съд – Поморие, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.И.,
ЕГН **********, с адрес гр.П., ул. „М.”, № ** иск против „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов”
№ 37, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 1 822,70
лв., начислена от ответника за периода от 15.12.2016 г. до 22.03.2017 г., по
фактури № **********/23.01.2017 г., № **********/23.02.2017 г., №
**********/23.03.2017 г. и № **********/21.04.2017 г., за обект на потребление
в гр.П., „М.”, № **, ИТН 2713262,
клиентски № ********** като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК Н.П.И.,
ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов”
№ 37, сумата от 736,45 лева, представляваща сторените по делото разноски пред
двете инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ. 1.
2.