№ 351
гр. К., 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20221850100786 по описа за 2022 година
Ищците М. И. З., ЕГН ********** от гр. С. и К. Х. Х. – А., ЕГН
******* от гр. С., чрез адв. Х. – САК са предявили против ответниците П. С.
Ц., ЕГН ********** от с. П. и В. Т. Ц., ЕГН ********** от гр. К. иск по чл.
108 от ЗС - да бъде признато за установено, че ищците са единствени и
изключителни собственици собственици при равни квоти на подробно
описания в исковата молба недвижими имот, както и съдът да осъди
ответниците да предадат на ищците владението върху процесния имот. Също
така е предявен и иск по чл. 59 от ЗЗД, с който ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищците обезщетение за ползването на сграда с идентификатор
56215.19.45.1 без правно основание в размер на 30 600.00 лева, за периода от
23.02.2021 г. до 14.09.2022 г. / една година и шест месеца /, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 14.09.2022 г. до
окончателно плащане на вземането.
В исковата молба ищците твърдят, че на 23.02.2021 г. е сключен
нотариален акт за продажба на недвижими имот № 107, том I, рег. № 736,
дело № 78 от 23.02.2021 г. по описа на нотариус Д. Н., съгласно който И.М.Б.,
ЕГН ********** продава на ищците - М. И. З., ЕГН ********** и К. Х. Х. –
А., ЕГН ******* следния недвижим имот, а именно : сграда с идентификатор
56215.19.45.1 по кадастралната карта на с. П.ч, която сграда се намира в
1
поземлен имот с идентификатор 56215.19.45, със застроена площ от 167 кв.
м., два етажа.
Сочи се още в исковата молба, че с влизане в сила на постановление за
възлагане с изх. № 5685 / 22.11.2019 г. издадено по изп. дело №
20178640400001 на ЧСИ В.Н., рег. № 864 на КЧСИ, влязло в сила на
30.11.2019 г. правото на собственост върху процесната сграда от
патримониума на ответниците е преминало в патримониума на И.М.Б.. От
този момент е отпаднало и основанието на ответниците да упражняват
фактическата власт върху имота.
От момента на придобиване собствеността върху процесния недвижим
имот, ищците редовно и многократно са го посещавали. Но и към настоящия
момент ответниците продължават да обитават имота и да го използват за
жилищните си нужди. По този начин пречат на собствениците
необезпокоявано да упражняват правото си на собственост по отношение на
процесната сграда.
Ищците твърдят, че са отправили нотариална покана / рег. № 1254, том
1, акт № 49 от 21.02.2022 г. по описа на Д. Н. – нотариус с район на действие
КРС / към ответниците, които са я получили лично в кантората на нотариус Д.
Н., но в определения 14 – дневен срок ответниците не са предприели действия
по напускане на имота и предоставяне на достъп до същия. Владеейки имота
без да имат основание за това, ответниците са се обогатили за сметка на
ищците, тъй като са имали възможност да владеят имота, да го ползват, да
извличат облаги и ползи от него и т. н.
С оглед на гореизложеното ищците молят съдът да постанови решение,
с което да ги признае за единствени и изключителни собственици при равни
квоти на следния недвижим имот, а именно : сграда с идентификатор
56215.19.45.1 по кадастралната карта на с. П.ч, която сграда се намира в
поземлен имот с идентификатор 56215.19.45, със застроена площ от 167 кв.
м., два етажа, както и да осъди ответниците да предедат на ищците
владението на процесната жилищна сграда. Молят също така съдът да осъди
ответниците на основание чл. 59 от ЗЗД да им заплатят обезщетение за
ползването на сградата с идентификатор 56215.19.45.1 по кадастралната карта
на с. П.ч, без правно основание, за периода от 23.02.2021 г. до датата на
подаване на ИМ – 14.09.2022 г. в общ размер 30 600.00 / тридесет хиляди и
2
шестстотин / лева, т. е. по 15 300.00 / петнадесет хиляди и триста / лева – за
всеки един от тях. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция ищците редовно
призовани, не се явяват, вместо тях се явява упълномощеният им защитник –
адв. Д. – САК / преупълномощена с пълномощно – л. 71 /, която поддържа
така предявените искове.
Ответниците редовно призовани пред настоящата инстанция не се
явяват, за ответника П. С. Ц. се явява упълномощеният му защитник – адв. Т.
– САК, който не оспорва така предявения иск по чл. 108 от ЗС, но оспорва
искът по чл. 59 от ЗЗД, като сочи, че не е било проведено пълно и главно
доказване на иска и моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
иска по чл. 59 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна :
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 107, том I, рег. № 736, нот. дело № 78 / 2021 г. на нотариус Н., с район на
действие КРС, от който се установява, че И.М.Б. продава на М. И. З. и К. Х.
Х. – А. следния свой недвижими имот, а именно : СГРАДА с идентификатор
56215.19.45.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П.ч,
община К., област С., одобрени със Заповед № РД – 18 – 77 / 30.01.2020 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата : с. П.ч, сградата е
разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56215.19.45, със
застроена площ от 167 кв. м., два етажа, с предназначение на сградата :
Жилищна сграда, - еднофамилна, стар идентификатор : няма, номер по
предходен план : няма за сумата от 201 300.00 лева, която е изплатена
напълно от купувачите.
По делото е приложено Удостоверение на основание чл. 19 ал. 2 от
Правилника за вписванията вх. № 5685 / 22.11.2019 г. издадено от ЧСИ В.Н.,
рег. № 864 по изп. дело № 20178640400001 от което се установява, че И.М.Б.
се явява на проведената публична продан на 06.10.2019 г. за подробно
описания недвижим имот.
С влизането в сила на 30.11.2019 г. на Постановление за възлагане от
21.11.2019 г. издадено по по изп. дело № 20178640400001 по описа на ЧСИ
3
В.Н., рег. № 864, вписано в СВ – София с вх. рег. № 1449 / 30.09.2020 г., акт
№ 10, том № 6, дело № 790 от 2020 г. правото на собственост върху
процесната сграда е преминало от патримониума на ответниците, в
патримониума на И.М.Б., като от този момент е отпаднало и основанието на
ответниците да упражняват фактическата власт върху имота. Като
доказателства по делото са приложени заверени преписи от скица на сградата
№ 15 – 456162 – 28.04.2022 г. и удостоверение за данъчна оценка изх. №
********** / 07.09.2022 г.
От приложената по делото нотариална покана рег. № 1254, том 1, акт №
49 от 21.02.2022 г. по описа на Д. Н. – нотариус с район на действие КРС,
която ответниците са получили лично на 18.03.2022 г. е видно, че ищците са
отправили такава за доброволно уреждане на спора в 14 – дневен срок. Но и
до настоящия момент ищците сочат, че ответниците все още обитават
сочения имот, който е собственост на ищците и по този начин пречат на
собствениците да упражняват правото си на собственост по отношение на
процесната сграда.
От приложените към отговора писмени доказателства се установява, че
съгласно нотариален акт № 13, том I, рег. № 96, нот. дело № 13 / 2021 г. на
нотариус Д. Н., с район на действие КРС, че П. С. Ц. и съпругата му В. Т. Ц.
продават на М. И. З. следния недвижим имот, придобит по време на брака, а
именно : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56215. 19.45 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. П.ч, община К., област С., одобрени със
Заповед № РД – 18 – 77 / 30.01.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот : с. П.ч, местност „Под село / Ливаге /“ за сумата от
8 700.00 лева.
С оглед предявения иск о чл. 59 от ЗЗД по делото беше допусната
съдебно – оценителна експертиза, като за целта ответниците следваше да
осигурят достъп на вещото лице, но въпреки многократно дадената им
възможност такъв не беше осигурен и съдът отмени определението за
допускане на съдебно – оценителна експертиза и прие, че размерът на наема
на процесния имот е този посочен в исковата молба.
По делото бяха разпитани свидетелите М.М.Г. и Г.П.К., чийто
показания съдът кредитира, като последователни и подкрепящи се от
събраните по делото доказателства. Свидетелите са категорични, че са
4
ходили до имота с ищците, но не са можели да влезнат в сградата, тъй като
вътре е имало хора, а ищците, въпреки че са закупили имота не са можели да
влезнат във владение на същия.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна : Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от
ЗС. Това е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. За
да е основателен и доказан така предявения иск е необходимо ищцовата
страна да докаже наличието на три кумулативно дадени и свързани помежду
си предпоставки, а именно : на първо място да е собственик на процесния
имот, на второ място – имотът да се владее от ответната страна и на трето
място – ответната страна да го владее или държи без правно основание.
Ищците се легитимират като собственици по силата на приложен
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 107, том I, рег. № 736, нот.
дело № 78 / 2021 г. на нотариус Н., с район на действие КРС върху процесния
имот.
Ответниците още в отговора навеждат доводи за недопустимост на иска
по чл. 108 от ЗС в установителната му част, тъй като същите не са оспорвали
принадлежността на правото на собственост на ищците.
Съдът споделя становището на ищците, че не може да се говори за
частична недопустимост на иска по чл. 108 от ЗС в случай ,че ответниците не
оспорват принадлежността на правото на собственост на ищците, доколкото е
установено по несъмнен начин, че ответницте владеят целия имот без
основание. Също така ответниците още в отговора сочат, че те не живеят
постоянно там, т. е. в процесния имот.
Предвид тези съображения, съдът приема, че е налице първата от
предвидените в чл. 108 от ЗС предпоставки за основателност на предявения
иск –ищците доказаха активната си легитимация по него като собственици по
покупко - продажба на процесния имот. Налице е и втората такава – не се
спори по делото, че ответниците са във владение на процесния имот без
основание.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице и третата от
кумулативно предвидените в чл. 108 от ЗС предпоставки за основателност на
ревандикационния иск – ответниците владеят процесния имот без правно
основание и, че същият е основателен и като такъв следва да се уважи.
5
Относно допустимостта на иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД
Налице е имуществено разместване, причинило обедняване на ищците и
обогатяване на ответниците и липса на основание за това имуществено
разместване. В настоящото производство се доказа, че правото на собственост
върху недвижимия имот принадлежи на ищците, както и че имотът се владее от
ответниците без основание. Поради това, съдът намира за доказано, че ищците са
понесъли имуществени вреди, в резултат на създадена от П. С. Ц., ЕГН
********** и В. Т. Ц., ЕГН ********** невъзможност да упражняват
правомощието си ползване, изключено от ползването от последните на имота, без
да са носители на вещно или облигационно право по отношение на същия имот.
Поради това, за времето през което същите са препятствали ищците да
упражняват правата си, за периода от 23.02.2021 г. до 14.09.2022 г. / датата на
подаване на ИМ / им дължат обезщетение в общ размер на 30 600.00 / тридесет
хиляди и шестстотин / лева.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на
ищците сумата в общ размер 30 600.00 / тридесет хиляди и шестстотин / лева,
т. е. по 15 300.00 / петнадесет хиляди и триста / лева – за всеки един от тях,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им
недвижим имот, за времето от 23.02.2021 г. – 14.09.2023 г.
С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК предвид направеното искане за присъждане на
разноски, да заплатят на ищците паричната сума от 1 666.29 / хиляда
шестстотин шестдесет и шест лева и двадесет и девет стотинки / лева –
заплатена ДТ, 2 400.00 / две хиляди и четиристотин / лева – адвокатско
възнаграждение, а относно исканите 400.00 / четиристотин / лева –
възнаграждения за вещо лице, ищците следва да подадат молба и сумата да
им бъде върната, тъй като определението за допускане на съдебно –
оценителна експертиза беше отменено и такава не беше изготвена по вина на
ответниците.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. С. Ц., ЕГН
********** от с. П. и В. Т. Ц., ЕГН ********** от гр. К., че М. И. З., ЕГН
********** от гр. С. и К. Х. Х. – А., ЕГН ******* от гр. С. са собственици
при равни квоти на следния недвижим имот : СГРАДА с идентификатор
56215.19.45.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. П.ч,
община К., област С., одобрени със Заповед № РД – 18 – 77 / 30.01.2020 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата : с. П.ч, сградата е
разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56215.19.45, със
застроена площ от 167 кв. м., два етажа, с предназначение на сградата :
Жилищна сграда, - еднофамилна, стар идентификатор : няма, номер по
предходен план : няма и ОСЪЖДА ответниците да им предадат
собствеността и владението на процесната жилищна сграда.
ОСЪЖДА П. С. Ц., ЕГН ********** от с. П. и В. Т. Ц., ЕГН **********
от гр. К. на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТЯТ на ищците М. И. З.,
ЕГН ********** от гр. С. и К. Х. Х. – А., ЕГН ******* от гр. С. сумата в общ
размер 30 600.00 / тридесет хиляди и шестстотин / лева, т. е. по 15 300.00 /
петнадесет хиляди и триста / лева – за всеки един от тях,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения им
недвижим имот, за времето от 23.02.2021 г. – 14.09.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК П. С. Ц., ЕГН **********
от с. П. и В. Т. Ц., ЕГН ********** от гр. К. да заплатят на М. И. З., ЕГН
********** от гр. С. и К. Х. Х. – А., ЕГН ******* от гр. С. направените по
делото разноски / приложен е списък по чл. 80 от ГПК /, а именно : сума от 1
666.29 / хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и двадесет и девет
стотинки / лева – заплатена ДТ и 2 400.00 / две хиляди и четиристотин / лева –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7