Р Е Ш
Е Н И Е
№
Плевен,
……………….
Плевенски окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на четиринадесети май 2020 г,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
при участието на секретаря
Евгения Русева като разгледа
докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА ПАНОВА т. дело. №208/2019 г по описа на Плевенски
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Плевенски окръжен съд е бил сезиран с искова
молба от М.В.Р. чрез адв. С.Ч. срещу ***
АД за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта при ПТП на Л.В. Г., брат на
ищцата и с оглед наличието на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ .
В исковата молба се твърди,
че при ПТП на 20.09.2016 г е причинена
смъртта на Л.В. Г. . Твърди се, че на
посочената дата чуждестранен водач е управлявал автомобил марка ***като в
района на с. ***, обл. Плевен ме у било отнето
предимство от лек автомобил ***с ДК № ***, в резултат на което е настъпил удар
между двата автомобила. Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на
водача на лекия автомобил ***, който е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 5 ал.1 т.1 , чл. 20 ал.1
от ЗДвП и чл. 46 ал. 2 от ППЗДвП. Твърди се,
че в резултат на ПТП са настъпили травми
при Л.В. Г., несъвместими с живота и той е починал. В ИМ се твърди, че
ищцата е сестра на починалия и с неговата смърт е загубила не само брат, но и
добър приятел. Чувства се покрусена и обезверена, усеща липсата на починалия си
брат и неговата подкрепа от всякакъв характер. Твърди се ,че връзката между тях
е била изключително силна, ищцата се е грижела за отглеждането на брат си, а
като възрастни хора са се подкрепяли при всички случаи в живота. Твърди се, че
след смъртта на брат си ищцата е станала затворена и раздразнителна, изпитвала
е чувство на безпокойство, не е могла да спи пълноценно, приемала е
успокоителни лекарства, а споменът за трагедията й е влияел негативно. Загубата
е била внезапна и неочаквана и е била съпроводена с преживявания, различни от
загубата на близък след заболяване. Претендира се заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв,
заедно с компенсаторна лихва от деня на увреждането.
В постъпилия отговор на
исковата молба се възразява, че искът е
недопустим, тъй като преди подаване на исковата молба няма предявена доброволна претенция от ищцата до ответника
по реда на чл. 380 от КЗ и в този смисъл не са налице предпоставките по чл. 498
ал.3 от КЗ вр. с чл. 496 за предявяване на иска. При
условия на алтернативност се оспорва изцяло
предявения иск като неоснователен. Оспорва се наличието на вина за процесното
ПТП на застрахования водач на лек автомобил. Твърди се, че представеният
протокол за ПТП не е официален документ
в частта относно механизма на настъпване на ПТП, няма влязла в сила присъда с
оглед приложението на чл. 300 от ГПК, а липсата на виновно противоправно
поведение на водача на лекия автомобил е пречка за ангажиране на отговорността
на застрахователя. Възразява се, че вина за настъпването на ПТП има и водача на
товарния автомобил, участващ в ПТП с оглед управляването му с несъобразена
скорост в населено място. Възразява се за наличието на съпричиняване
от страна на починалия с оглед липсата на поставен предпазен колан. Възразява се и относно степента на близост в
отношенията между ищцата и починалото лице доколкото липсват доказателства за
трайна, ежедневна и силна емоционална връзка, надхвърляща обичайните отношения
между брат и сестра. Според отговора ищцата не попада в кръга на лицата, имащи
право на обезщетение, поради липса на особено близка, трайна и дълбока житейска
и емоционална връзка с починалия.
Оспорва се размера на пар. 96 от ДР на КЗ, съгласно
която до влизане в сила на наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а ал.2 от КЗ, то обезщетението на
лицата по чл. 493а ал.4 , се определя в размер до 5000 лв
претенцията като крайно завишен като се цитира разпоредбата на. При условия на алтернативност
и при установяване на виновно поведение на застрахования водач е направено
възражение за висока степен на съпричиняване от
страна на пострадалото лице. Оспорват се обстоятелствата за наличието на трайна
духовна връзка между пострадалото лице и ищцата, което да установява и претърпени неимуществени вреди. Оспорва се и
размера на предявения иск като сериозно завишен и в противоречие с принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва се искането за присъждане на мораторна лихва от посочената дата като неоснователно. Взема се становище, че
ищцата не е предявявала писмена
претенция към застрахователя , не е представила банкова сметка ***, поради
което ответникът не е изпаднал в забава. Правата на ищцата са възникнали при
действието на КЗ от 2016 г. Възразява се ,че Директива 2009/103/ЕО няма пряко
действие в правото на държавите членки по аргумент за противното от чл. 15 ал.2
от ЗНА.
В допълнителната искова молба
се възразява от ищцовата страна относно приложението на разпоредбата на пар. 95,96 и чл.
493а от КЗ като се приема, че съдът не следва да ги прилага поради противоречие
с общностното право на ЕС.
Като обсъди събраните по делото доказателства
и съобрази доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е установено по
делото, видно от препис извлечение от акт за смърт, че Л.В. Г. е починал на
20.09.2016 г.
БЕЗСПОРНО е също така по
делото, видно от представеното у-ние за родствени връзки , че ищцата е сестра
на починалото лице.
БЕЗСПОРНО е също така по
делото наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП
20.09.2016 г по застрахователна полица на
*** АД № ***, валидна от 10.12.2015 г до
9.12.2016 г за л.а *** ***, ДК № ***
БЕЗСПОРНО е също така по
делото и с оглед справка в търговския регистър ,че ответникът представлява
юридическо лице, вписано по съответния ред и начин на представителство, описан
по регистрация.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на
ПТП при участието на застрахования лек автомобил , пострадало лице Л.В. Г.,
причина за ПТП, причинна връзка между ПТП и смъртта на пострадалия Л.В. Г.,
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, претърпени неимуществени вреди от ищцовата
страна по делото и размера на репарирането на претърпените
неимуществени вреди по справедливост
Видно от доказателствата на
л.7 и сл. от делото, представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съставен от служител на ОД на МВР – Плевен , на 20.09.2016 г е станало ПТП при
участието на л.а *** р.№ *** и ППС марка ***с румънска регистрация, прие което
ПТП са налице имуществени вреди по автомобилите, както и пострадали лица, от
които Л.В. Г. е починал. В представения протокол е констатирано ,че родачът на л.а *** като участник № 1 в ПТП не е спазил
предписанието на пътен знак „Б-2“ в с. ***
и е отнел предимството на правилно движещия се по път Е-83 от Плевен в посока
София участник № 2 в ПТП, ППС марка ***като последният го удря и настъпва ПТП с
материални щети, ранени и починали лица.
По настоящето дело са назначени съдебно –
медицинска и съдебно – автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в
чл. 11 от ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се обсъждат и възприемат от съда
съобразно правилата на посочения кодекс. По делото липсват доказателства за
наличието на наказателно дело от общ
характер , което ще бъде основание за спиране на настоящето производство
до приключване на наказателното такова. Това се установява от липсата на
доказателства в този смисъл по досъдебното производство, Липсват и твърдения от
страните в този смисъл. В този смисъл не са налице условията по чл. 229 ал.1
т.5 от ГПК . Само по себе си образувано досъдебно производство не обуславя
наличието на предпоставките в този законов текст за спиране на производството.
Необходимо е в хода на производството да е
разкрито престъпно обстоятелство и това обстоятелство да има значение за
изхода на гражданския спор. ГПК не предвижда задължителна за гражданския съд
доказателствена сила на издадените в досъдебното производство актове, поради
което решаващият съд не е обвързан от съдържащите се в тях констатации и с
оглед доказателствата по делото винаги може да приема за установени различни факти, а несъответствието с
евентуална влязла в сила присъда следва да се преодолее по реда на
осъществяването на извънинстанционния контрол по чл.
303 ал.1 т.2 от ГПК. – в т.см.
определение № 44 от 26.01.2010 г на ВКС по ч.гр.д № 15/2010 г, второ г.о,
определение № 378 от 28.05.2010 г по ч.т.д № 383/2010 г ва
ВКС , второ т.о.
Видно от приетата от съда автотехническа
експертиза Произшествието
се състои в сблъсък между челната част на товарен автомобил "******"
с рег.№ ***в странична
дясна част на лек автомобил "***", модел "***", д.к № ***,
което се е осъществило по следния механизъм:
До
сблъскването на 20.09.2016 г., около 15:40 ч. товарен автомобил "******"
с рег.№ ***се е движил по път 1-3 в с. *** в посока гр.
София със скорост Ууц.± - 23,63 м/сек = 85,1 км/час. Когато челната част на
товарния автомобил се е намирала на разстояние Sr.a.i2 - 50,56 м. от мястото на удара (позиция № 14 в
приложение № 1 от заключението), отляво спрямо посоката на товарния автомобил
лек автомобил "***", модел "***", д.к № ***, реализира
навлизане в кръстовището в посока от с. ***към гр. Червен бряг със скорост Ууд.г -
6,8
м/сек = 21,9 км/час
Така
движейки се един към друг, двете МПС са достигнали в определен момент до
мястото на сблъскване, с което е започнал удара между тях.
Получил се страничен - кос удар, който
отразен като вертикална проекция на контакгното петно
върху пътната настилка е в лентата за движение на товарния автомобил. Мястото
на контакт при удара между челните части на товарния автомобил и страничната
дясна част на автомобила ***, в надлъжно направления е на 8уд.надл. = 2,9 м източно от приетия при огледа Ор. № 1. В напречно направление, мястото на удара е на
8уд.напр. =0,4-2,1 м южно от десния край на асфалтовата настилка по посока на
движение на товарния автомобил. Двете МПС към момента на първоначален контакт
при удара е отразено с позиция № 13 в приложение №1 от заключението.
В
първата фаза на удара, челната част на товарния автомобил е контактувала със
странична дясна част от автомобила. За лекия автомобил *** това са страничните
десни врати, десен праг, десни колони. Така предната част на товарния автомобил
е започнала да деформира контактувалите части, при продължаващо движение на
двете МПС по техните посоки преди сблъскването. Контактувалите части за
автомобил *** са се деформирали отдясно наляво спрямо посоката му на движение.
С това силата на удара е нараснала, като същата е действала косо под ъгъл за
двете МПС. Заедно с нарастване на силата на удара, загубата на енергия
непрекъснато се увеличавала. В процеса на удара и в последващото
движение на двете МПС след удараот тях се отделят
части, които са намерени след ПТП.
Времето
от момента на първоначален контакт между МПС до момента на получаване на
пластичните деформации е десети от секундата. С достигане на максималните
деформации-пластични и еластични е завършила първата фаза на удара.
Втората
фаза съдържа транслационното движение на двете МПС , в процеса на което са се
отделили елементи, които са намерени при огледа на ПТП. След удара между МПС,
чрез транслационно-закьснително движение те се
установяват на местата, на които са намерени. С установяване на МПС в покой
произшествието е приключило.
Скоростта на процесния автомобил марка "***", модел "***",
Д.К № ***
към момента на първоначален контакт при удара е Ууд.2 »
6,8
м/сек = 21,9 км/час.
Скоростта на процесния автомобил марка "***",
модел "***", Д.К № ***
след удара е Ол-а 2.1 = 14,68 м/сек = 52,7 км/час.
Водачът на лек автомобил "***",
модел "***", д.к. № *** категорично е имал техническа възможност да
предотврати ПТП. Този водач е имал възможността своевременно да възприеме
наличната вертикална маркировка, предхождаща кръстовището и наличието на знак
Б2, да реализира закъснително движение чрез натискана на спирачния педал, да
спре преди кръстовището, да пропусне товарния автомобил "***" и след
това да продължи движението в избраната от него посока, с което да предотврати
ПТП.
При сравнение на разстоянието,
което *** изминава от момента на навлизане в кръстовището до мястото на удара с
дължината на "опасната зона" при реалната скорост при удара се
получава:
8л.а.22 =
13,0 М > 1
От
горното неравенство е технически възможно да се направи извода, че при действие
за спиране от страна на водача на *** към момента на навлизане в кръстовището,
МПС ще спре до мястото на удара. Т.е. спирането от страна на водача на *** до
мястото на удара е възможно и при реалната скорост на движение, ако водача на
МПС е предприел своевременно спиране към момента на навлизане в кръстовището.
От техническа гледна точка, причина за
настъпване на ПТП са действия от страна на водачите и на двете процесии МПС.
При сравнение на отстоянието, на което се е
намирал товарен автомобил "******" с рег.№ ***до мястото на удара към
момента на навлизане на *** в кръстовището с дължината на "опасната
зона" при реалната скорост на движение и при скорост 50 км/час се получава
следното неравенство:
0„„
= 94,56ж > Sr.a.12 = 50,56 м > Of = Ъ1,Ъ5м
От
изпълнението на горкото неравенство е технически възможно да се направи извода,
че водача на автомобил "******" с рег.№ ***е имал техническата
възможност към момента на навлизане на *** в кръстовището при движение със скорост
50 км/час или с по-малка от тази стойност да спре до мястото на удара и
предотврати ПТП, но сам се е поставил в това положение, движейки се със скорост
по-висока от максимално разрешената за съответния пътен участък и е допуснал
закъснение при използването на спирачната система.
Водачът на лек автомобил "***", модел
"***", д.к. № *** при реализирано спиране пред кръстовището е имал
възможността да пропусне товарния автомобил и предотврати ПТП.
Лек автомобил "****** ***" с рег.№ ***
е намерен с масивна пластична деформация на дясна странична част, с потъване
отдясно наляво. Деформациите обхващат преден десен калник, праг десен, таван,
предна дясна, средна и задна колони, врати. Предно стъкло липсва. Счупени са
стъклата на десните врати.. Предна дясна седалка е намерена извън автомобила.
Задна дясна гума намерена с изпуснат въздух. Липсва дясна чистачка. Най- голямо
потъване на прага на автомобила е измерено 0,5 м. Деформацията по дясната
страна на лекия автомобил е 3,0 м.
Към момента на първоначален контакт при удара,
скоростта на товарен автомобил "******" с рег.№ CL10NRA е Vye^i =
23,63 м/сек = 85,1 км/час, а на лек автомобил "******
***" с рег.№ *** е Vyft.2 =
6,08 м/сек = 21,9 км/час. Алгебричния сбор от двете скорости е 107 км/час.
Сьгласно наличните данни от протокола за оглед
на ПТП, изменението на скоростта на лек автомобил *** при удара между МПС е под
остър ъгъл, спрямо надлъжната ос на лекия автомобил. При изменение
на скоростта при удара АУд
= V3 =17,96m/s, компонента на инерционната
сила е от порядъка на =23946-5-9579 N (2443-5-9579kgf)H се
стреми да измести тялото на пострадалия надясно спрямо посоката на движение на
МПС. Поставен в нормалния си режим на заключване, триточковият
колан не изисква нагласяне на дължината и
позволява свобода на движението, когато автомобилът се движи с постоянна
скорост. При внезапно или рязко спиране обаче, или по време на силно ускорение
или забавяне, предпазният колан блокира автоматично, за да възпре тялото.
Схемата
на поставяне на триточковия колан, определя три точково захващане на колана,
като по този начин две зони от него фиксират тялото на пострадалия към седалка
от автомобила ( фигура 4 констативно съобразителна част от заключението).
Диагоналната част от предпазния колан преминава през среда рамо и през гръдния
кош. Тази зона на колана е над масовия център на тялото и при инерционно
натоварване не позволява изместването на горната част на тялото напред. Долната
зона на колана е в областта на хълбоците и е под масовия център на тялото. Тя
осигурява избягването на изместването на тялото напред и нагоре при процеса на
удара. При удар на лек автомобил, при поставен обезопасителен
колан, действащите върху пътника, инерционни сили се поемат в зоната на
контакта с колана.
В
разглеждания случай, за да се получат уврежданията на пострадалия (съчетана
механична травма - глава разкъсно контузна
рана, счупване на черепната основа, гръден кош пукване на гръдната кост, девет
леви ребра, счупване на първо дясно ребро, сътресение на гръдните органи,
крайници- напълно ампутация на крайните фаланги на първи и втори пръст на
дясното ходило, счупване на лява подбедреница),
тялото на пострадалия Лалъо Върбанов Г. се е
придвижило надясно в процеса на удара към задна дясна колона, вътрешната стена
на задна дясна врата и същевременно с това към облегалката на предна дясна
седалка спрямо надлъжната ос на МПС. Напречното преместване на тялото на
пострадалия към задна дясна колона и задна дясна врата е възможно при поставен обезопасителен колан, но движение на тялото на пострадалия
към облегалката на предна дясна врата не е технически възможно при поставен обезопасителен колан.
Ефективността на предпазния колан при
страничен удар е във функционална зависимост от разположението на тялото на
пътника спрямо посоката на ударния импулс и местонахождението му в купето на
МПС. При страничен удар относително стационарна е средната
част от тялото на пътник в МПС, като горната част от тялото се придвижва
транслационно в посока обратна на посоката на ударния импулс. Обезопасителният колан на пътника не ограничава напречното
преместване на горната част от тялото на пътника от удара в задна дясна колона
и задна дясна врата от купето на МПС.
Преди мястото на първоначален
контакт при удара липсват отложени следи от двете МПС от косовите гуми върху
пътната настилка. Предвид тези обстоятелства скоростите на двете МПС към
непосредствено преди ПТП са съизмерими с тези към момента на първоначален
контакт при удара мех<ду тях.
Скоростта на товарен автомобил "******" с рег.№ ***непосредствено
преди ПТП е Ууд.± = 23,63
м/сек = 85,1 км/час, а на лек автомобил "****** ***" с рег.№ *** е Ууд.г = 6,08 м/сек = 21,9 км/час.
В материалите по делото липсват
данни за техническа повреда или неизправност в някое от двете МПС, които да са
в причинна връзкса с ПТП.
По посока на движение на
процесния автомобил "***", модел "***", Д.К. № ***, непосредствено преди навлизане в кръстовището
съществува наличие на вертикална маркировка, изразяваща се в знак В2.
По посока на движение на товарен
автомобил "******" с рег.№ CL10NRA преди навлизане в
кръстовището, съществува знак БЗ.
Мястото на ПТП е реализирано на кръстовище в
населено место с. ***.
В съдебно заседание ВЛ И. е обяснило пред съда
каква е разликата между предпазните колани на съвременните автомобили и на по
старите МПС като участващия в ПТП лек автомобил ***. Дал е обаче заключение
пред съда, че независимо от вида на колана придвижването на тялото настрани не
може да се ограничи независимо от вида на колана, а това може да се случи само
напред.
Видно от приетата по делото съдебно медицинска експертиза е налице пряка
причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на Л.В. Г..
Експертизата дава заключение, че при механизма на настъпване на ПТП
уврежданията на пострадалия са щели да настъпят независимо от наличието или не
на предпазен колан.Това становище експертът е потвърдил и пред съда в открито
съдебно заседание при отговор на въпрос на ответната страна. Експертът е
заявил, че починалият е бил от страната на удара, коланът не би могъл да
ограничи страничните движения и уврежданията, установени при аутопсията, са
щели да са налице. Коланът ограничава движението напред, но не и встрани. Пострадалият е бил на дясната задна седалка с
оглед данните от протокола за ПТП, а ударът е настъпил именно от тая страна.
Причината за смъртта е черепно мозъчна травма. Експертизата е посочила
наличието на редица травми без наличието на увреждания на коремни органи, но
при отговора на въпрос 10 е посочено, че причината за смъртта е именно черепно
мозъчната травма.
Съдът възприема заключенията на експертизите като подробни,
непротиворечиви и неоспорени от страните.
Видно от показанията на св. И.С. същият живее
в с. ***и познава починалото лице и ищцата от 16-17 годишната си възраст.
Твърди, че ищцата му е първа братовчедка, че живее в ***в
момента на показанията, но е живяла в с. ***, когато се е оженила за Л., който
е починалият. Свидетелят заявява, че
ищцата М. е била женена за Л., че М. има между 4 и 7 братя, но свидетелят не
знае колко. Посочва С. и М., но не знае имената на другите. Свидетелят твърди,
че познава починалия Л., той е бил мъж на ищцата М., а тя живее в ***близо до свидетеля. Свидетелят твърди,
че Л. отишъл да купува коне и се блъснал с ТИР. М. много е тъжала. По нататък в
показанията си свидетелят се извинява и заявява, че е сбъркал за връзката между
М. и Л.. Заявява, че са брат и сестра. М. е живеела в с. ***, а Л. в ***, но са
се виждали постоянно. Свидетелят твърди, че е виждал Л. на центъра на с. ***и
от него знае, че сестра му е идвала на гости. Твърди, че са се виждали на
седмица по 2-3 пъти, а той ги е видял за около две години 2 -3 пъти заедно.
Свидетелят твърди, че след смъртта на брат си
ищцата М. е дошла при него и е
живяла със свидетеля. Свидетелят твърди, че е бил на погребението на Л., М.
също е била, била е тъжна, две години след
погребението е живяла при свидетеля, а после е заминала в чужбина като се е
връщала 2-3 пъти. Според свидетеля тъжи за брат си и не иска да се прибира.
Видно от показанията на св. С.
С. той познава ищцата и починалия Л., които са били брат и сестра. Л. е живял в
с. ***, а М. в с. ***. Свидетелят твърди, че преди 28 години е живял две години
в ***, тъй като е бил женен там. Бил е женен за братовчедка на Л.. Свидетелят
твърди, че в ***живее през 6-7 къщи от Л., че всяка седмица М. е идвала при
брат си в ***и според него са се събирали за всякакви поводи. По нататък в
показанията си свидетелят уточнява, че идването й е било почти всяка седмица.
Според свидетеля М. е живяла в ***година преди да почине Л..Според свидетеля М.
се е оженила преди 2-3 години, а преди това година е живяла при Л.. Свидетелят
твърди, че не са живели в социални домове, били са четири сестри и трима братя.
Свидетелят твърди, че до 2000 г Л. е живял в с. ***, а после в ***след като се
е оженил. Свидетелят твърди, че в с. *** е живял със сестрите си. Свидетелят
твърди, че след смъртта на Л. ищцата М. е живяла в ***една година и е гледала
децата на брат си. Свидетелят твърди, че я е виждал през този период, ревяла
и пищяла, но едновременно с това твърди
,че като я заговорел тя е отговаряла „Несе занимавай с мен“.
Съдът не кредитира показанията на св. И.С., които са
противоречиви и неточни по отношение на редица обстоятелства. Съдът счита, че объркването
на връзките между М. и Л.В. Г., липсата на точност относно семейството на М. и
броя на нейните братя или сестри и твърдението при това ,че свидетелят две
години е живял заедно с М. сочи недостоверност на показанията и не дава
увереност на съда, че изложеното от свидетеля поне в някаква степен отговаря на
истината.
В показанията на св. С. С.
не са налице такива съществени противоречия, но по различно време в
показанията си свидетелят твърди, че М. е идвала при брат си в ***веднъж „
всяка седмица“, а после „ почти всяка седмица“ като посочва, че са се събирали
по всякакви поводи без да посочва какви точно. Свидетелят също така твърди, че
е говорил с М., но заедно с това заявява, че като я заговорел тя отвръщала да
не се занимава с нея. Твърди, че е била тревожна, ревяла и пищяла. Твърди, че
една година преди смъртта на Л. М. е живяла с брат си. В този смисъл съдът
приема ,че от показанията на този свидетел може да се приеме за установено, че
между починалото лице и ищцата са били налице контакти, които са с неустановена
епизодичност през по - голямата част от
времето и по – постоянни преди смъртта му. Съдът приема също така ,че ищцата е
изпитвала определена тревожност и тъга след смъртта на брат си, която с оглед
времевите рамки може да се отнесе към случилото се, но не са налице
доказателства за наличието на конкретни преживявания, както и подробно за вида
и характера на връзката между двамата.
Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.
Съгласно чл.6 т.1 от ЗДП Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, съгласно ал. 2 на същия текст 
водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДП при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава скорост от 50 км/ч в населено място за категории А, В,С,D, B+ E, C+ E, D+ E, T и 45 км/ч за
кат.М, а 40 км/ч за самоходни машини.
Съгласно чл. 25 ал.1 от ЗДП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1
от ЗДР и от двамата водачи, участници в ПТП.
Налице е нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДП на водача на лекия автомобил ***.
Налице е нарушение на чл. 6 т.1 от страна на водача на лекия автомобил *** и на чл. 21 ал.1 от ЗДП от страна на водача
на ППС марка ***. От автотехническата
експертиза са установява, че водачът на автомобила марка ***се е движел със
скорост от 85 км/ч, което е значително
над допустимо разрешената скорост в рамките на населено място. Това при всички
случаи е повлияло върху възможността за адекватна реакция при наличието на
опасност , съкратило е времето за такава реакция и е допринесло за настъпването на ПТП. Предвид гореизложеното следва да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат при настъпилото
ПТП в съотношение 65% за лекия автомобил
и 35 % за ППС марка ***.
Съгласно чл. 226 от КЗ /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Застрахователят може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3
и 4 и чл. 224, ал. 1. Когато
застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна по закон,
застрахователят не може да прави и възраженията за самоучастие
на застрахования. По задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да прави и
възраженията по чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал. 4 и чл. 191, ал. 2 във връзка с
чл. 189, ал. 4 и чл. 190, ал. 4.
По застраховка "Гражданска
отговорност", която е задължителна, застрахователят отговаря спрямо
увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. От значение са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди
и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне размера на
вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят
тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно
тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. ВКС неизменно приема, че справедливостта се
основава на преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет.
В случая се касае за предявен иск от
сестрата на починалия.
Наличието на основания за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е предмет
на разглеждане и от ТР 1/2016 г от 21 юни 2018 г на ОСГТНК на ВКС на РБ. Съгласно разрешението ,дадено в посоченото
ТР , кръгът от лица, легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък, не е уреден в законодателството на Република
България. Липсата
на законодателна уредба е наложила за целите на
правоприлагането лицата
с право на обезщетение да бъдат определени от Пленума на
Върховния съд
/ВС/. За отправна точка
при очертаване кръга на правоимащите е използван
принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД.Съгласно посоченото ТР най-близките на
починалия (по смисъла на двете постановления) се
ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото
на най- близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано,
ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките.
Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани
неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на
Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в
Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Особено близка привързаност може да съществува между
починалия
и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен
обосновават основание да се направи изключение от
разрешението,
залегнало
в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в
случай на
смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
Наличието на особено близка житейска връзка,
даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт,
следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да
се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е
провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,
за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.Възприетото в ТР са
основава и на разпоредбите на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент.
В конкретния случай се касае за внезапно настъпила смърт при ПТП на
млад човек на 36 години . От
събраните по делото гласни доказателства
обаче се установява, според Пл ОС, че
починалият и неговата сестра не са
живели дълго време в едно домакинство
и са имали епизодични контакти помежду си до
една година преди случилото се. От показанията на св. С. С. не се установява наличието
на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност)
морални болки и страдания. От събраните по делото гласни доказателства
не може да се направи
категоричен извод за доказаност на
твърденията в исковата молба за ежедневен контакт и подкрепа. От събраните по делото доказателства се
установява, че двамата са живели дълго време в различни населени места, не са
имали ежедневни контакти помежду си, а
срещите им и преките контакти са
били по – редки. С оглед гореизложеното
в случая Пл ОС приема ,
че не се касае за наличието на условия съгласно
цитираното по – горе ТР, които да дават правно основание на съда да присъди
обезщетение за неимуществени вреди и да уважи предявените искове, независимо в
какъв размер.
Предвид
гореизложеното следва да се отхвърлят предявените искове изцяло като
неоснователни. При този извод на съда не следва да се обсъждат възраженията
относно приложението на пар. 96 от
ДР на КЗ, съгласно която до влизане в сила на наредба за утвърждаване на
методиката по чл. 493а ал.2 от КЗ, то
обезщетението на лицата по чл. 493а ал.4 , се определя в размер до 5000 лв.
При този
изход на делото следва да се осъди ищцовата страна да заплати разноски на другата
страна. Ищцата е освободена от внасянето на държавна такса и разноски по
производството, но не и по отношение на другата страна.
Претендираните
разноски на ответната страна са в размер на 363 лв
разноски за експертизи, както и размер на юрисконсултско
възнаграждение в размер от 450 лв.
Съгласно чл. 78
ал.8 от ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл. 37
от Закона за правната помощ. В този смисъл и съобразно разпоредбите на чл. 37 от ЗППомощ
и чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ съдът определя възнаграждение за
представителството от юрисконсулт в размер на 200 лв,
което е средно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.Р. ЕГН ********** СРЕЩУ
*** АД – София ЕИК ***ИСКОВЕ на осн. чл. 226
ал.1 от КЗ/отм./ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 20.09.2016 г на Л.В. Г. в размер на 100 000 лв ,заедно с компенсаторна лихва от деня на
увреждането до изплащането на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ