МОТИВИ към РЕШЕНИЕ N 260498/29.10.2020г., постановено
по
АНД № 6031/2020г. по описа на
ПРС, VI н.с.
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Районна прокуратура – Пловдив е
повдигнала обвинение срещу И.Е.М. – роден на ***г***, ***, български гражданин,
с висше образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН: ********** за това, че
на 16.04.2019г., в гр. Пловдив, като управляващ и представляващ търговско
дружество „Абарт Груп“ ЕООД с ЕИК: ********* в
30-дневен срок от спиране на плащанията, считано от 16.03.2019г. до 15.04.2019г.
включително, по безспорни и изискуеми публичноправни задължения в размер на
337 675,06лв. към ТД на НАП – Пловдив, установени с Ревизионен акт N
Р-16001617007131-091-001/06.06.2018г., издаден от ТД
на НАП – Пловдив, влязъл в сила на 15.03.2019г., не е поискал от съда – Окръжен
съд – Пловдив да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл.227б,
ал.2, вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като
предлага обв. И.М. да бъде признат за виновен.
Счита, че фактическата обстановка, изложена в постановлението му се подкрепя
изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Тъй като
обвиняемия е с добри характеристични данни и тежко материално положение,
държавният обвинител предлага на Съда да го освободи от наказателна
отговорност, като му наложи минималното предвидено в чл. 78а, ал.1 от НК наказание.
Защитникът на обв.М. – адв.Р.
подкрепя изложеното от прокурора, като също моли Съда да наложи минимално
административно наказание на подзащитният й, като счита, че последния не е имал
необходимата информация за производството по несъстоятелност. Моли наказанието
глоба да е в минималния размер от 1000 лв.
Обв. И.М. се признава за виновен и
моли съда за минимално наказание.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
И.Е.М. е роден на ***г***, ***,
български гражданин, с висше образование, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
Дружеството „Абарт Груп“ с ЕИК ********* било вписано като ЕООД в
Агенция по вписвания към Търговски регистър на 09.09.2014г.
с едноличен собственик на капитала и **** обв.И.Е.М.,
а седалище и адрес на управление на дружеството – гр.Пловдив, ж.к. Тракия, бл.
155а, вх. Б, ет. 21, ап. 7. Преди това дружеството било ООД, като дяловете били
разпределени между С.К. и С.С.. Предметът на дейност
на същото било проектантска и строителна дейност, както и всякаква друга
търговска дейност, незабранена със закон. Дружеството се обслужвало счетоводно
от бащата на обв. И.Е.М. – Е. Р. М., към настоящия момент починал. Дейността на
дружеството се осъществявала от обв.И.М..
Последното плащане от страна на
дружеството към ТД на НАП – Пловдив за публични задължения – данъци било
направено на 12.05.2016г., като същото било в размер на 43.57 лв. От страна на
ТД на НАП – Пловдив започнала данъчна ревизия на дружеството по ЗДДС и по ЗКПО.
Заповедта била връчена на обв.И.М.. При провеждане на
ревизионното производство било установено, че са подадени справки-декларации в
срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС от м.08.2014г. до
м.09.2017г., като ДДС за внасяне бил деклариран през три от месеците –
м.08.2014г., м.04.2016г. и м.09.2017г., съответно 510 лв., 43.54 лв. и 212.77
лв. Останалите справки-декларации посочвали ДДС за внасяне 0 лв. В хода на
ревизионното производство била извършена проверка на факти и обстоятелства,
като било установено, че няколко немски търговски дружества са фактурирали
доставки към българския си контрагент „Абарт Груп“
ЕООД с управител обв.М., като сумите са заплатени в
брой от обв.М.. Доставките от страна на немските
дружества са ВОД и били отразени в VIES-декларациите. Било констатирано, че
ролята на дружеството „Абарт Груп“, регистрирано по
ЗДДС била укриване на последващи продажби, като не
издава фактури и не посочва реалните получатели по тези фактури. По този начин
се избягвало начисляване на ДДС и неговото плащане. Стоките били реализирани на
територията на България и с тях не са извършвани ВОД и/или износ към трети
страни. Целта била прикриване на следващия по веригата. /С постановление на
Окръжна прокуратура – Пловдив са отделени материали от настоящото дело, касаещи
данни за престъпление по чл.255 от НК и е образувана пр.пр.
№ 9856/2019г. по описа на ОП Пловдив/. Ревизионното производство приключило с
издаване на Ревизионен акт № Р-16001617007131-091-001/06.06.2018г.,
с който били установени данъчни задължения в размер на 337675.06 лв. Същият бил
връчен по електронен път на електронна поща на обв.И.М..
Електронната препратка била активирана на 14.06.2018г. от електронната поща на
обвиняемия. Недоволен от констатациите на приключилата ревизия, обв.М. обжалвал по административен ред ревизионният акт
като подал жалба вх.№ 70-00-7397/26.06.2018г. пред Директор на дирекция
„ОДОП“-Пловдив. Жалбата не била уважена, като с Решение № 504/30.08.2018г. на
Директор дирекция „ОДОП“-Пловдив, Ревизионен акт № Р-16001617007131-091-001/06.06.2018г. бил потвърден. Решението не било обжалвано пред
компетентния административен съд и влязло в законна сила на 15.03.2019г.
Същевременно в ТД на НАП – Пловдив
било образувано изпълнително дело № *********/2018г. с общ размер на
задължението към 17.04.2019г. 360177.31 лв, от които
главница 255154.07 лв. и лихва 105023.24 лв. Било издадено постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки, с което били изпратени запорни съобщения до всички банки в страната и Централен Депозитар. Било установено, че дружеството няма открити
банкови сметки и не притежава безналични ценни книжа.
Видно от разпита на св.Вишева и от приложените
писмени доказателства, е направено пълно проучване на активите на дружеството,
като било установено, че вземането е несъбираемо, поради липса на такива. По
изпълнителното дело не постъпили суми нито чрез извършено доброволно плащане,
нито били събрани такива по принудителен ред. Плащане от страна на дружеството
не било направено, поради липса на финансови средства - нямало дълготрайни
материални активи и налични парични такива, т.е. било неплатежоспособно.
Според Търговския закон,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ. Същото се
отнася и за публичноправно задължение, свързано с
търговската му дейност, или до задължение по частно държавно вземане.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори.
Обвиняемият И.Е.М., в качеството си на
собственик и управител на „Абарт Груп“ с ЕИК
*********, бил наясно с невъзможността на последното да изпълни така
установеното по основание и размер задължение към държавата. Въпреки това, той
не предприел законоустановеното си задължение да
обяви в 30-дневен срок това обстоятелство, сезирайки компетентния окръжен съд с
молба за откриване производство по несъстоятелност, което следвало да направи
от 16.03.2019г. до 15.04.2019г. включително /понеделник, първи присъствен ден след
изтичане на 30-дневния срок - 14.04.2019г. /неделя, неприсъствен ден/.
Изложената фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от обясненията на обвиняемия
И.Е.М., който признава вината си и поддържа позицията на защитника си, както и от приложените по делото писмени доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа
обстановка по делото, Съдът прави извода, че обвиняемия
И.Е.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
чл. 227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК за това, че на 16.04.2019г., в гр. Пловдив, като
управляващ и представляващ търговско дружество „Абарт
Груп“ ЕООД с ЕИК: ********* в 30-дневен срок от спиране на плащанията, считано
от 16.03.2019г. до 15.04.2019г. включително, по безспорни и изискуеми
публичноправни задължения в размер на 337 675,06лв. към ТД на НАП –
Пловдив, установени с Ревизионен акт N Р-16001617007131-091-001/06.06.2018г., издаден от ТД на НАП – Пловдив, влязъл в сила на
15.03.2019г., не е поискал от съда – Окръжен съд – Пловдив да открие
производство по несъстоятелност.
От обективна страна се събраха достатъчно
доказателства за извършване на изпълнителното деяние на престъплението по чл.
227б, ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което е
повдигнато обвинение на обв. И.М.. Към момента на деянието обв.М.
е бил управител и представител на действащото търговското дружество „Абарт Груп” ЕООД гр.Пловдив, което е квалифициращият
признак по чл. 227б, ал.2 от НК. Цитираното дружество е търговец по смисъла на
Търговския закон, като същото е имало задължение към фиска
видно от Ревизионен акт N Р-16001617007131-091-001/06.06.2018г. публични
парични задължения към ТД на НАП Пловдив. Дружеството не притежавало никакви
средства и активи, поради което не можело да осъществи плащанията по това
задължение към 15.03.2019г., дата в която ревизионния акт влязъл в сила. От
този момент започнал да тече 30-дневен срок за обявяване на неплатежоспособност
на търговеца, който е изтекъл, като в този срок обв. М. не е изпълнил
задължението си като управител на дружеството да поиска от съда да открие
производство по несъстоятелност, поради което същият е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал противоправността
на деянието си, а именно, че управляваното от него дружество е изпаднало в
неплатежоспособност, но въпреки това не е заявила това в съответния Окръжен
съд.
За извършеното от обвиняемия И.Е.М. престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Видно от
приложената по делото справка за съдимост обв.М. не е
осъждан, не е освобождаван по реда на чл. 78 А от НК и от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
Предвид това са налице материално правните предпоставки за приложението на
чл.78А ал.1 от НК, като Съдът счита, че И.М. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание ГЛОБА. При
индивидуализация размера на така посоченото наказание Съдът отчита всички
обстоятелства по делото – чистото съдебно минало, тежкото материално положение,
които следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства.
Отегчаващи отговорността не бяха констатирани. С оглед на така изложеното Съдът счита, че най - справедливо е на обвиняемия да се определи и наложи
наказание глоба, съобразена с констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства, която да бъде в минималния предвиден от закона размер, а именно
1000 /хиляда/ лева. По този начин целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК ще се изпълнят. Обвиняемият ще има
възможност да преосмисли поведението си и да се поправи, предвид фактът, че с
наложеното наказание ще бъде ограничен да разполага с финансови средства.
По изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.