РЕШЕНИЕ
номер ………../……11.2014,
град В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на двадесет и втори октомври Година 2014
в публично
заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
Секретар К.М.
като разгледа докладваното от съдията ( определен на случаен принцип)
търговско дело номер N828 по описа за 2014 г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на ГПК(2007г.) и се разглежда по правилата на търговските
спорове(чл. 365 т. 3 от ГПК).
Приети
са за разглеждане искове на К.Ж.К., ЕГН ********** *** срещу «В. ПАРАДАЙС“ООД, ЕИК ********* гр. В.,
ул. ***, представлявано от управител( в процес на спряна регистрация) Т.Д. К.,
съд. адрес ул. ***, чрез адв. В.Б.(ВАК), обективно
кумулативно съединени както следва:
1. за
установяване на съществуване на членственото й правоотношение като съдружник с
дялово участие, съответно на 25 от общо 50 дяла, формиращи капитала от 5000лв;
2. за
отмяна на решения за изплащане на дружествения й дял поради прекратеното й
членство, приемане на нов съдружник, записващ освободените от нея дялове и
промяна в начина на представителство, отразени в протокол от общо събрание на
съдружниците от 28.04.2014г, основан на твърдения за допуснати нарушения на
императивни законови норми за ред и начин на свикване на събранието, както и
необоснованост на решенията.
Ищцата
основава установителната си претенция на оспорване на заявеното за вписване от
дружеството прекратяване на членството й по силата на закона. Твърди, че не се
е осъществила хипотеза на чл. 517 ал. 3 ГПК, тъй като дружеството не е получило
надлежно изявление на взискател, а посоченото
от ответника писмо е адресиране до лице, различно от ответника на адрес,
различен от вписания адрес на управление и извън териториална компетентност на
съдебния изпълнител. Като счита, че нередовните процесуални действия на
съдебния изпълнител по връчване на изявление на взискател, насочил изпълнение
срещу дружествен дял, изключват позоваването на дружеството на действието му
като основание по чл. 125 ал.3 ТЗ, моли съда да установи, че членственото й
правоотношение в ответното дружество съществува, съответно като съдружник е
следвало да бъде поканена да участва при вземане на решенията на дружеството.
По
същество поддържа доводите си за недоказано надлежно връчване на изявлението на
взискателя и назаконосъобразно вземане на решенията
въз основа на необосновано констатирано прекратяване на членството на
съдружника. Подробно становище е обосновано в писмени бележки.
Ответното
дружество оспорва претенциите изцяло. Позовава се на получено от управителя на
дружеството, чрез куриер изявление от взискател за прекратяване на членство на
длъжник, след вписан запор на дружествения дял на ищцата. Твърди, че въз основа
на това изявление е съставен счетоводен баланс, определена е била стойността на
дела на съдружника К. от имуществото на дружеството, съответна на капиталовото
й участие в размер на 500лв и тази стойност е изплатена като вземане на
длъжника на съдебния изпълнител, в полза на взискателя, ползващ се от запора на
дружествения дял. Сочи, че с решението си останалия единствен след
прекратяването на членството на ищцата съдружник само е констатирал законови
последици от факта по чл. 517 ал. 3 ГПК. По същество моли претенциите да бъдат
отхвърлени. В подробни писмени бележки отново се сочат възражения по
допустимост на претенциите, като по същество се излагат и доводи за
ирелевантност на разминаването на описанието на книжата в куриерската пратка и
действителната им квалификацията.
Страните
претендират насрещно присъждане на разноски, индивидуализирани в списъци по чл.
80 ГПК( л. 82 и л. 83). Ищцовата страна е възразила
за прекомерност на заявения хонорар на представителя на ответника.
По
предварителните въпроси, допустимостта
на претенциите и спазване на преклузивния срок за упражняване на правата на
съдружник по оспорване на дружествено решение съдът се е произнесъл в закрито
заседание с определение №3281/14.08.2013г.(л. 63-64). В този акт съдът е
изложил изрично мотиви относно активната легитимация на ищеца, за която следи
служебно в рамките на проверката за допустимост, но същевременно е обсъдил и доводите
на ответника, изложени като възражение по допустимост на искове, приети за
разглеждане след отстраняване на нередовности на исковата молба. Същите са
приповторени в защитата по същество, без посочване на нови факти или доводи,
поради което съдът понастоящем не намира основание за преразглеждането на
произнасянето си, основано на установената практика със задължителен характер.
При
подготовката на делото съдът е съставил и проект( л. 66- 67), утвърден с
корекция като окончателен устен доклад в с.з. на 22.10.2014г (л. 85) с мотивите на съда относно окончателната
правна квалификация на претенциите, по-подробно изложение на релевантните
твърдения за оспорване на настъпилото по право прекратяване на членство на съдружник
от негов кредитор и незаконосъобразност на оспорените решения. Изрично с
доклада са изключени твърденията, представляващи основания на възражения на
длъжник срещу изпълнителна сила на издаден спрямо него изпълнителен лист,
приведен в изпълнение от взискател.
След проверка на представените
по делото доказателства, и въз основа на доводите на страните, съдът приема
следното:
І. по
иска за установяване на оспорено членство:
Между
страните са безспорни преюдициални обстоятелства по участието на ищцата в
дружеството:членството й е регистрирано като съдружник с дялово участие,
съответно на 25 от общо 50 дяла, формиращи капитала от 5000лв от учредяването,
вписано с решение от 06.12.2004г по ф.д. 3722/2004г на ВОС, ф.о.; по партидата
на търговеца е вписан запор( рег. № 20140127094146) в полза на взискател М.Д.Д. и ТД НАП В. по
запорно съобщение на съдебен изпълнител по изп. дело 20147320400004 до размер
на 61180.31 лв. - към 21.01.2014г. върху дяловете на К.Ж.К..
Признати
са фактите по образуваното изпълнително дело 20147320400004 на ЧСИ В. Ц. с
район на действие ОС – Г. въз основа на изпълнителни листи в полза на взискател М.Д.П. за присъдени съдебно-деловодни разноски по
гр.д. 2574/12 на ВРС. Правото на принудително изпълнение на взискателя е
надлежно установено и не може да бъде оспорвано инцидентно без участие на самия
взискател ( арг. от чл. 433 ал. 3 вр. ал.1 т. 7 ГПК).
Видно
от удостоверение № 1676/09.04.2014г изпълнителното дело е образувано от ЧСИ с
район на действие ОС –Г., като изпълнението е насочено само върху дружествения
дял на длъжника в търговско дружество – наложен е запор и взискателят е поискал
прекратяване на дружественото участие на своя длъжник(с изявление вх.№
870/12.02.2014г на л.80). Няма данни за обстоятелства, които да обосновават
местна компетентност на този съдебен изпълнител по чл. 427 ал.1 ГПК. Тази
разпоредба обаче урежда само компетентност при ефективно насочено изпълнение,
съответно и не може да намери приложение докато не бъде посочен конкретен
изпълнителен способ от взискателя. Съответно за всички подготвителни действия,
вкл. обезпечаване на определен способ(арг. от чл. 427 ал.2 ГПК), законът е
предоставил възможност на взискателя да упражни удобен за себе си избор на
орган на принудително изпълнение. Вярно е, че разпоредбата визира съдебен
изпълнител по неговото местожителство, доколкото целта е да се облекчи
взискателя, следва да му се признае и право да сезира и орган на друго, удобно
за него място. Доколко с възприемането на този избор на взискателя, съдебният
изпълнител не накърнява интересите на своите колеги(районирани именно според
гъстотата на населението с цел да се разпределят услугите и според
местожителството на взискателите) е въпрос, който остава само в сферата на професионалната
етика(съответно и в този смисъл е даденото указание от специализирания
професионален контролен орган на л. 29). Едва след пристъпване към ефективни
действия органът следва да прецени своята компетентност и да пренасочи
производството по правилата на специалните хипотези на чл. 427 ал. 1 ГПК.
Изключение е предвидено само по отношение на изпълнението върху вземания (
чл.427 ал.2 ГПК), тъй като този способ не ангажира пряко длъжника, а изисква
съдействие на трето задължено лице. Интересите на адресата на запорно съобщение
не налагат особена закрила, тъй като паричните задължения принципно са носими, съответно отново водещ е интересът на кредитора -
взискател упражняващ правата на своя длъжник като кредитор на третото лице.
Същите съображения следва да се отнесат и към дружеството при насочено
изпълнение срещу дял на съдружник – в резултат на упражнено потестативно право
на взискателя като неудовлетворен кредитор на съдружник, ефективното изпълнение
е идентично със събиране на парично вземане на длъжника от дружеството,
формирано като равностойност на дружествен дял при прекратяване на членство(
чл. 125 ал.3 ТЗ). Възраженията относно липсата на компетентност на съдебният
изпълнител, отправил изявлението на взискател
по реда на чл. 517 ал.3 ГПК са неоснователни.
Връчването
на съобщения от съдебния изпълнител не представлява принудително действие,
поради което и не попада в ограниченията на териториалната компетентност. В
случая изобщо не се твърди осъществено от самия орган връчване пи смисъла на
чл. 42 ал.2 ГПК, в който специален
случай частният съдебен изпълнител не действа като орган по принудително
изпълнение, а като специализиран връчител с удостоверителна компетентност
(което би наложило да действа в рамките на своя район). Напротив, действието по
връчване на изявлението на взискателя е елемент от съобщенията в рамките на
производство по принудително изпълнение, за които ЧСИ е адресант ( а не
връчител). Възраженията относно липсата на компетентност на съдебният
изпълнител, адресирал съобщение извън своя район са неоснователни. В този
случай приложение намират общите правила на глава VІ от ГПК, където връчването
на съобщение с куриерска пратка е изрично допуснато без изискване за използване
на този начин за връчване само в района на действие на съответния
орган-адресант.
По
делото са представени обратна разписка и съответстващо й копие за подател, от
които е видно, че по същото изпълнително дело е върнато известието за лично
доставяне до адресата. Ответникът е представил и наличните в негово държане екземпляри
от товарителница със същата идентификация. Съдебният изпълнител изрично е
удостоверил (л. 22), че именно изпратеното от него изявлението на взискателя е
получено на 14.02.2014г от управителя на „В. ПАРАДАЙС“ООД Т.Д. Д.. Действително в товарителницата ( л. 50) като адресат е
посочено погрешно наименование „Парадайс“ООД, но
вместо адрес на получателя на пратката е указано името на Т.Д. Д. и телефонен номер. Именно това лице е удостоверило с
подписа си на 14.02.2014г, че е получило пратката в офис на куриерската служба.
При съвкупната преценка на тези факти, съдът счита за установено, че именно
изявлението на взискателя и съпроводителното писмо на съдебния изпълнител (л.
79 и 80) са представлявали съдържанието на пратката, получена от управителя Д..
Обстоятелството, че в обратната разписка е посочено като съдържание на пратката
„2 бр. съобщения по чл. 96 ТЗ по изп. дело № 04/14“ не променя този фактически
извод. От една страна ответникът, който се позовава на това доказателство не е
участвал в съставянето на този текст, тъй като управителят само удостоверява
получаването, но не и съдържанието на изпратените книжа, съответно и
неточността в описанието не може да му вреди. Отделно от това, действително
посочената от подателя материално правна хипотеза визира друг вид дружество, но
потестативното право на взискателя по ГПК е уредено по аналогия на правото на
кредитора на неограничено отговорния съдружник по чл. 96 ТЗ, поради което
посочването на тази норма, вместо чл. 517 ал. 3 ГПК не представлява съществено
отклонение.
Доводите
за ненадлежно връчване са неоснователни.
На
първо място, обстоятелството, че третото задължено лице е дружество не налага
изключително връчване на съобщения до него да се извършва само по реда на чл.
50 ГПК. Специалната норма е задължително приложима само при необходимост от
прилагане на неблагоприятни последици на фикционно връчване, но не и когато
съобщението може да бъде получено лично от адресата на друго място (арг. от чл.
49 вр. чл. 45 ГПК).
На
второ място, за третото задължено лице (дружеството „В. ПАРАДАЙС“ООД) в
търговския регистър е било отразено колективно представителство (само заедно)
на двамата управители К.К. и Т.Д.. Доколкото единият
участник в този колективен орган е именно длъжника по изпълнителното дело,
адресантът на съобщението е съобразил по реда на чл. 46 ал. 3 ГПК
необходимостта да се изключи като получател на съобщението управителката К..
Адресирането на съобщението изрично и само до единият от управителите е изцяло
съответно на законовите изисквания. За
приемане на изявлението, адресирано до търговец, не е необходима съвместна
представителна власт, тъй като не представлява действие по управление. Пасивна
легитимация за получаване на адресирани съобщения се допуска дори и за
търговци, които законът е лишил от каквото и да е активно управление( арг. от
пар. 5 ал. 3 от ПЗРЗТР). Независимо, че пратката е приета само от един от един
от членовете на колективното управление, връчването е породило процесуални
последици.
На
трето място, дори и да не е било доставено именно чрез куриерската пратка,
изявлението на взискателя несъмнено е било получено от управителя, тъй като е
възпроизведено в протокола от 28.04.2014г на събранието на съдружниците. Релевантен
за фактическия състав на прекратяването на членството не е начина на
връчването, а фактическото узнаване от дружеството на изявлението на
взискателя. Посочената в писмената защита на взискателя практика изобщо не може
да се отнесе към настоящия случай, тъй като касае упражняването на специалното
право на взискателя да прекрати дружеството, а предпоставка за неговото
възникване е изтичането на срока по чл. 517 ал.3 изр. 2 ГПК. Като начало на този срок, редовността
на връчването действително ще има значение само ако е била осуетена
гарантираната от закона тримесечна възможност за третото лице(самото дружество)
да реши дали да удовлетвори претенцията на взискателя или да понесе своето
прекратяване, след като организира волеформиращия си
орган (състави междинен счетоводен отчет, свика събрание и вземе съответно
решение). Доколкото в настоящия случай няма спор, че общото събрание на
ответното дружество е било формирано само от ищцата (длъжника със запориран дял) и съдружника Д., който фактически е получил
и изявлението за прекратяване на дружеството, посочената от него дата на
получаване на изявлението на взискателя (удостоверена и от съдебният
изпълнител) следва да го ангажира не само като управител, но и като както
съдружник, чието членствено право също ще бъде застрашено, ако не предприеме
своевременно действията по уреждане ан отношенията с
взискателя. В тези случаи, аналогично на чл. 137 ал. 3 изр. второ ТЗ, волята на
съдружника-длъжник не следва да се отчита. Още от вписването на запора по партидата
на дружеството, членственото правоотношение е преминало в разпореждане на
съдебния изпълнител ( чл. 451 ал.1 ГПК), съответно и длъжникът не следва да
може да се противопоставя на решението на останалите съдружници относно
продължаването на дружествените дела.
Изявлението
на взискателя, който след запора пристъпва към ефективно осребряване на
членството на своя длъжник по реда на чл. 517 ал.3 ГПК има последици изцяло
аналогични с изявление на длъжника за напускане на дружеството, но за разлика
от съдружника, който дължи предизвестие, действията на взискателят ангажират
дружеството веднага(съответно обаче принуда спрямо третото лице чрез иска за
прекратяване, може да се упражни след изтичане на срока в полза на
дружеството). Ето защо при установено несъмнено изявление на взискателя, което
е достигнало до дружеството, чрез един от законните му представители, фактът на
прекратяване на членството е осъществен. Законът урежда едно самостоятелно
право на кредитора, последиците от упражняването на което при достигане на
изявлението му на дружеството, се изразяват в прекратяване на членствените
права на длъжника – съдружник от същия момент, като настъпването на това
обстоятелство не зависи от волята на последния (Така Р № 26/09.02.2007 г., т.д.
№ 520/2006 г., ВКС, І ТО и определения по т.д. №№ 171/2009 г., ІІ ТО, 331/2008
г., ІІ ТО и ч.т.д. № 272/2012 г.). В същата степен последиците не зависят и от
волята на самото дружество – то може само да избира дали да изплати дела на
взискателя или да рискува цялостното си прекратяване, но и в двата случая не
може да запази членството на длъжника. В този смисъл всички доводи за
евентуална злоупотреба на дружеството( чрез управителя Т.Д. – свързано лице с взискателя М. Д.а – негова сестра) нямат отношение към
факта на прекратяване на членството на ищцата, тъй като представляват основание
за възникване на отговорност за вреди причинени от материално-правно
незаконосъобразно изпълнение( а те биха възникнали само ако действително
членството на длъжника в дружеството е прекратено). Дори и взискателя да е
злоупотребил с правото си на принудително изпълнение(без наличие на материално
изпълняемо вземане) самото организиране на уведомяването на дружеството по начин изключващ узнаването на
този факт от длъжника – съдружник не може да е злоупотреба, тъй като дори
изявлението да бе получено от ищцата-също управител на третото лице, тя би била
длъжна да докладва в дружеството вече настъпилото прекратяване на членството й.
Защитата й като длъжник на взискателя е следвало да бъде предприета още при
налагането на запора на дела й чрез оспорване на изпълняемото право (евентуално
спиране на принудителното изпълнение).
В
заключение се налага извод за неоснователност на предявения установителен иск –
изявлението е достигнало до орган на дружеството, породило е действието си
незабавно и членството на ищцата е прекратено автоматично по силата на уреден в
закона правопрекратяващ фактически състав (чл. 517
ал. 3 ГПК).
ІІ.
По иска за отмяна на решения на дружеството
Към
момента на вземане на решенията отразени в протокол от общо събрание на
съдружниците от 28.04.2014г, членството на ищцата е било прекратено.
Независимо, че не е било оповестено с вписване в ТР (което проявява
конститутивно действие само по отношение на третите лица, по арг. от чл. 140
ал.4 ТЗ вр. чл. 7 ал.2 ЗТР и постановените по реда на чл. 290 ГПК р. №
39/15.04.2011 г. по т. дело № 526/2010 г. и р. № 690/3.12.2008 г. по т. дело №
349/2008 г. на ТК на ВКС), във вътрешните отношения между съдружниците,
прекратяването е следвало да бъде констатирано от волеформиращия
орган – общо събрание. Съответно и съставът му е бил редуциран до съдружника,
чието членство не е било засегнато от упражняването на потестативното право на взискателя – съдружника Т.Д.. Към този момент ищцата не е
била съдружник, съответно не е и легитимирана да иска отмяна на решенията.
Липсва интерес от упражняване на права по чл. 74 ТЗ, които принадлежат само на
съдружник, поради което производството по този иск следва да се прекрати.
ІІІ. По
претендирани разноски:
С
оглед неоснователност, съответно недопустимостта на предявените съединени
искове, ищцата следва да понесе в разноските, направени от ответната страна,
заявени като адвокатски хонорар в размер на 1000лв., съответен на удостоверен
като заплатен в брой в договора за правна помощ (л. 69). Този размер е оспорен
своевременно с възражение за прекомерност. Страната е договорила с
представителя си възнаграждение надхвърлящо нормативен минимум, възлизащ на
300лв, определен за неоценяемите претенции по чл.7
ал.1 т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. (изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г)
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е проведено
само едно заседание. Производството по конкретното дело съдът преценява като
незначително по сложност, доколкото се касае за оспорване на единствен факт. В
този смисъл хонорарът би следвало да се редуцира до минимума, възлизащ на общо
600лв за двата иска.
По
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.Ж.К., ЕГН ********** *** срещу «В. ПАРАДАЙС“ООД, ЕИК ********* гр. В.,
ул. ***, представлявано от управител( в процес на спряна регистрация) Т.Д. К.,
за установяване на съществуване на членственото й правоотношение като съдружник
с дялово участие, съответно на 25 от общо 50 дяла, формиращи капитала от 5000лв, на осн. чл. 71 ТЗ вр. чл. 517 ал.3 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по иска на К.Ж.К., ЕГН ********** *** срещу «В. ПАРАДАЙС“ООД, ЕИК ********* гр. В.,
ул. ***, представлявано от управител( в процес на спряна регистрация) Т.Д. К.,
за отмяна по реда на чл. 74 ТЗ на решенията, отразени в протокол от общо
събрание на съдружниците от 28.04.2014г, основан на твърдения за допуснати
нарушения на императивни законови норми за ред и начин на свикване на
събранието, както и необоснованост на решенията.
ОСЪЖДА
К.Ж.К., ЕГН ********** *** да заплати на «В. ПАРАДАЙС“ООД, ЕИК *********
гр. В., ул. ***, представлявано от управител( в процес на спряна регистрация) Т.Д.
К. сумата от 600лв /шестстотин лева/, представляваща част от разноските,
заявени по списък по чл. 80 ГПК, на основание чл.78 ал.5 вр. 3 и 4 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на
страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: