О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 198
гр. Габрово, 24.02.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от двадесет
и четвърти февруари, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 326 по описа за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-2278 от 31.12.2021 г., подадена от „Нимфа –
Ганчев, Ганчева“ СД, със седалище – гр. Габрово, ЕИК: *********, против
Ревизионен акт /РА/ № Р- 04000421001337-091-001 от 15.09.2021 г., издаден от
началник сектор „Ревизии“ и главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Велико
Търново, ръководител на ревизията, поправен с РАПРА №
П-04000721167840-003-001/23.09.2021 г. и потвърден с Решение № 139 от 6.12.2021
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико
Търново.
С обжалвания РА е установени задължения по ЗДДС и
ЗКПО, по-конкретно: За данъчни периоди м. 12.2014 г.; м. 02 – м.12 /без м.
август/, 2015 г., са установени общо задължения за внасяне в размер на 71 712.46 лв., в което число – главници
от 49 005.90 лв. и лихви – 22 706.56 лв. Задълженията произтичат от ДДС – 12 137.54
лв., която сума включва допълнително начислен данък от 2 643.23 лв. и отказано
възстановяване на данъчен кредит от 9 854.04 лв.,както и лихви за просрочие – 7
751.20 лв. С РА са определени задължения за внасяне с произход -корпоративен данък от 36 868.36 лв. и лихви
– 14 955.36 лв., в което число е установен такъв данък за 2014 г. – 4 047.98
лв. и лихви – 2 654.59 лв.; допълнително установен такъв данък за 2015 г. в
размер на 4 714.72 лв. и лихви – 2 611.77 лв.; допълнително установен такъв
данък за 2016 г. – 8 252.09 лв. и лихви – 3 734.37 лв.; корпоративен данък за
2017 г. – 9 826.27 лв. /от който допълнително установен – 9 601.92 лв. и
деклариран, но невнесен – 224.35 лв./; и лихви – 3 450.39 лв.; корпоративен
данък за 2018 г. в размер на 10 027.30 лв. /в което число – установен – 9
892.77 лв. и остатък за довнасяне при деклариране – 134.53 лв./ и лихви – 2
504.24 лв. Посочените задължения са обжалвани по административен ред.
С Решението си директор Дирекция ОДОП е отхвърлил
възраженията на жалбоподателя по следните съображения:
Не са налице твърдяните от жалбоподателя
процесуални нарушения. РД е част от РА на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК и
подробно съдържа описание на релевантните факти и обстоятелства, както и мотиви
за направата на съответните изводи.
Не е налице и изтекла погасителна давност за
задълженията, вкл. за 2014 г. и 2015 г., съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
Допълнително определените задължения за 2014 г. по ЗКПО са със срок на внасяне
– 31.03.2015 г. и погасителната давност
за него започва да тече от 1.01.2016 г. и ако не е спирана или прекъсвана, тя
изтича на 1.01.2021 г., вкл. по отношение на лихвите. За установените
задължения по ДДС за посочените периоди на 2015 г. давността също започва да
тече от 1.01.2016 г. и изтича за най-стария период на 1.01.2021 г. На основание
чл. 172, ал. 1, т. 1 и 4 от ДОПК тя спира да тече при започнало производство по
установяване на публично вземане – до издаването на акта, но за не повече от
една година, както и когато издаденият акт се обжалва. Когато един РА бъде
отменен и преписката бъде върната за ново разглеждане се приема, че това става
в рамките наедно и също ревизионно производство, което започва с връчването на
първата ЗВР и завършва с издаването на окончателния РА /от повторната ревизия
при наличието на такава, какъвто е случаят/. Първата ЗВР е връчена на
жалбоподателя на 28.05.2020 г., преди да изтече срокът за задължението от 2014
г. и за задълженията от 2015 г. От издаването на РА до подаването на жалбата
против него са изтекли още 13 дни и от срока на най-старото задължение остават
да доизтекат още 5 месеца и 27 дни. След обжалването му отново давността е
спряла до издаване на Решение № 19 от 1.03.2021 г. на директора на Дирекция
ОДОП, с което РА е отменен и производството е възстановено, като е започнала
ревизията по ЗВР от 8.03.2021 г., през който период са изтекли още само 10 дни,
а със започването на новата ревизия давността отново е спряла да тече.
Същевременно са наложени и обезпечителни мерки на 12.08.2021 г., които са още
едно основание за спиране на срока. На основание чл. 172, ал. 2 и 3 от ДОПК с
издаването на новия РА от повторната ревизия давността е прекъсната и е
започнала да тече нова 5-годишна такава, следователно по отношение на нито едно
от установените с процесния РА задължения не е изтекла давност.
Относно възраженията по същество:
Дружеството е събирателно, с двама съдружници –
Росица Генчева и Георги Генчев. Основната му дейност е производство и продажба
на хляб и сладкарски изделия, както и търговия с дървесина и други хранителни и
нехранителни стоки. През ревизирания период 2014 г. – 2018 г. дейността му е
била реализирана в три обекта: 1. Производствено помещение; 2.Работилница за
закуски и 3.Павилион за продажба на закуски.
Трите се намират в гр. Габрово на посочени адреси. През периода
търговецът е имал една разплащателна и три депозитни банкови сметки, както и
осем лица, назначени на трудови договори. Дружеството не притежава недвижими
имоти, разполага с два броя МПС – лек и товарен автомобил. По време на
ревизията са извършени и насрещни проверки. Изискани и приложени са множество
документи, подробно описани в РД и Решението. Направен е извод, че в случая са
налице основания по чл. 122,ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за прилагане на специални
правила в производството по установяване на задълженията: налице са данни за
укрити доходи или приходи и липсва или не е представена счетоводна отчетност
съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата на данъчно облагане, както и документите, необходими за това
установяване, са унищожени не по установения ред. Подробно е обяснено по какъв
начин е водено счетоводството на дружеството, в тази връзка. Дружеството е
регистрирано по ЗДДС и е следвало да води счетоводна отчетност по съответните
правила, достатъчна за установяване на задълженията му от органите по
приходите, вкл. воденето на двустранно счетоводство, което обаче не е
организирано от търговеца.
Установените задължения са следните:
1. По ЗКПО
Данъчните основи за 2014 – 2018 г. са определени, като финансовият резултат на
жалбоподателя е преобразуван в увеличаване със сумата на допълнително
установените неотчетени приходи, по аналог на чл. 78 от ЗКПО, и в намаление /за
2015 г. – 2018 г./ със сумата на непризнатите разходи, по аналог на
разпоредбата на чл. 26, т. 2 от същия закон. За ревизирания период СД е отчело продажбите си основно по касов
път. При анализа на предоставените кочани от фактури за продажби са установени
малък брой фактури с отразено плащане по банков път, които са взети предвид при
определяне на приходите за съответната година. За ревизирания период търговецът
е отчитал продажбите от дейността си чрез ЕКАФП и ФП, функционирал в обекта
„работилница за закуски“. В павилиона не е имало такъв апарат и не са отчитани
обороти от продажби, т.к. обектът е ползван само като производствено помещение,
без да са извършвани продажби. След 18.04.2018 г. във втория обект също е
регистриран касов апарат с ФП, като до края на 2018 г. продажбите на
дружеството са отчитани чрез двата вече налични апарата.
За 2014 г. дружеството е декларирало с ГДД печалба от 580.60 лв. и
приходи – 130 388.55 лв. По данни от годишен фискален отчет оборотът от касовия
апарат е 170 868.38 лв. без ДДС. При ревизията не са установени издадени сторно
касови бележки, както обяснява и жалбоподателят по време на ревизията. Установените
недекларирани приходи за периода са 40 479.83 лв. и с тях е увеличен
финансовият резултат и недеклариран и невнесен данък от 4 047.98 лв., лихвата
върху който е 2 654.59 лв.
За 2015 г. аналогично на предходната година с касовия апарат са
отчетени по-големи от декларираните обороти, съответно – печалба. Установени са
и неотчетени приходи по фактури. Общата стойност на неотчетените приходи за
периода е 10 227.02 лв. Освен това са отчетени и пет дублирани фактури в
дневниците за покупки по ДДС на стойност 2 506.08 лв., които неправилно са били
отчетени двукратно като разход за дружеството. Така общото задължение на същото
за периода по ЗКПО е 4 714.72 лв. и лихви – 2 611.77 лв.
За 2016 г. аналогично на предходните два периода отчетените от
ЕКАФП продажби надхвърлят отчетените от дружеството приходи, като са установени
недекларирани приходи от продажби 21 282.16 лв., както и недекларирани приходи
от продажби, заплатени по банков път 1 825.12 лв. или общо недекларирани 23
107.28 лв. Също така дружеството е наддекларирало направени разходи, които не
са оправдани с нужните документи, като документално необоснованите разходи се
равняват на 59 413.63 лв. Така за периода е изчислен допълнително дължим
недеклариран корпоративен данък от 8 252.09 лв. и лихви– 3 734.37 лв.
За 2017 г. по подобие на предходните периоди са отчетени
недекларирани приходи /разлика между декларирани и отчетени от касовия апарат,
както и по неотчетени 12 фактури/, както и необосновани разходи, с оглед на
което допълнително дължимият корпоративен данък е 9 601.92 лв. и лихви – 3
450.39 лв.
За 2018 г. са установени недекларирани приходи, отчетени по касов
апарат /вече 2 броя/ от 14 430.69 лв., както и недекларирани приходи от
продажби, заплатени по банков път на стойност 11 822.00 лв. или общо
недекларирани 26 252.69 лв., както и наддекларирани разходи на стойност 72
675.00 лв. с който е преобразуван финансовият резултат на дружеството и,
съответно е изчислен допълнително дължим корпоративен данък от 9 892.77 лв. и
лихви – 2 504.24 лв.
По ЗДДС:
За данъчни периоди м. 10, 11 и 12, 2015 г. а начислен допълнителен ДДС от 119.32 лв.
по посочени три броя фактури от Община Габрово на м. 10 за транспорт и за
дадени закуски на ученици от ОУ на месеците 11 и 12. Те не са отразени в
отчетните регистри по ЗДДС – дневници за продажби за съответните периоди.
Начинът на разплащане по тях е по банков път и не е открито плащане по каса за
същите. За доставките е издаден данъчен документ с вписан на отделен ред ДДС,
но дължимият данък не е включен при определяне на резултата за съответните
данъчни периоди на търговеца в нарушение чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл.
6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и 2 от същия закон. По констатацията
дори не са постъпили конкретни възражения при подаването на жалбата против РА.
За данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05 и 06, 2015 г. е начислен допълнителен ДДС в общ
размер от 2 523.71 лв. по съставени 11 броя актове за брак на нереализирани закуски и върнати непродадени
закуски от магазините. Три от актовете за брак за без номера. Съгласно чл. 79,
ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което е приспаднало данъчен кредит за
произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаването
им, установяването на липси или при бракуването им, се начислява и се дължи ДДС
в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията се извършва в данъчния
период, през който са възникнали съответните обстоятелства чрез съставяне на
протокол за извършена корекция и отразяването му в дневника за продажбите и
справка-декларация за този период. При обща стойност на отчетения брак от 15
142.40 лв. е определена данъчна основа в размер та 12 618.69 лв. и дължим ДДС –
2 523.73 лв. В жалбата против констатацията е посочено, че в случая ставало
въпрос за технологичен брак, наложен поради изтичане срока на годност на
бракуваните продукти /стоки/, но решаващият орган не споделя това възражение,
т.к. жалбоподателят не разполага с документи за фирмени стандарти за нормите на
технологичния брак, няма данни бракуваните стоки да е станало поради изтекъл
срок на годност, не са представени документи, удостоверяващи какъв е този срок
и че той е изтекъл, поради което не се признава характеристиката на
технологичен брак в случая.
С РА е отказано право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 9 854.04 лв. по
36 документа, от които 27 фактури и 8 други, отразени в дневниците за продажби
на жалбоподателя, подробно изброени с реквизитите им в таблица. Установено е,
че в тези дневници са отразени редица документи за покупки на жалбоподателя,
които не са налични в счетоводството, а други са отразени повторно /дублирани
са/ и/или са отразени в по-късен данъчен период след срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, но с различни дати. По описаните
фактури дружеството е ползвало данъчен кредит, но в последствие повторно ги е
отразило– за втори, а някои дори за трети
път в дневниците си покупки и те освен дублиране, са отразени при последващите
пъти след законовия срок. Някои от отчетените фактури не са в счетоводството на
дружеството, поради което по тях също правилно е отказано правото на данъчен
кредит.
В резултат РА е потвърден изцяло.
Решението е връчено електронно на дружеството на
7.12.2021 г., видно разписката на л. 6 от делото.
Жалбата против РА е подадена чрез
административния орган на 17.12.2021 г. – в рамките на законния срок. Като
подадена от заинтересовано лице и против подлежащ на съдебно оспорване пред
административен съд ИАА жалбата се явява допустима, поради което следва да се
разгледа по същество в о.с.з. след конституиране и призоваване на страните.
Мотивите на жалбоподателя, въз основа на които
той иска отмяна на РА, са следните:
РА не е правно и фактически обоснован
Препращането към мотивите на РД не може да преодолее липсата на фактически
констатации, поради което той е негоден да породи правни последици. Също така
констатациите, съдържащи се в РА и РД, не са подплатени с доказателства, а
почиват на предположения и хипотези.
Конкретните възражения на търговеца са свързани с
това, че в РА не са посочени дублираните фактури, по които се отказва
признаване правото на данъчен кредит; фактурите за доставка на електроенергия и фактурите от доставчиците. Относно
разминаването на данните по счетоводни отчетени за продажби и отчетените чрез
АКФП не е анализирано по какъв начин и на какво основание дружеството е реализирало твърдяните в повече
приходи. Липсват доказателства за реално извършени доставки, за да може ДДС да
е изискуем. По отношение на периодите 2014 и 2015 г. относно отказан данъчен
кредит по фактури, отразени в Дневници за покупки, издадени от ЕТ „Елис
Елизабета Захариева“, „ИВ Строй“ ЕООД, „Владислава Трейдинг 2016“ ЕООД, „Аниел
86“ ЕООД, „Маяк“ АД, „Сладоледена фабрика“ ЕООД жалбоподателят намира, че не са
били изискани съответните документи по надлежния ред – фактури от доставчиците,
а предоставените такива не са анализирани в дълбочина и прецизност. Незаконосъобразно
е отказано и правото на ДК по документ № 1 от 30.06.2015 г. за 6 020.00 лв. и
ДДС – 1 024.00 лв. с предмет „материали“ – съгласно представения на ревизията
протокол, на 10.06.2015 г. служител е извършил оценка на извършени разходи във
фирмата във връзка със смяна на производствено помещение, като са установени
разходи за демонтаж на пещ за пици, монтаж на нова такава, транспортни разходи
и такива по товаро-разтоварна дейност, труд и др. на тази стойност. Представен
е РКО, от който е видно, че на работниците, участвали в преместването на цеха
за закуски на фирмата е следвало да се изплати тази сума. Не е извършен и анализ
относно стойностите на покупките по месеци, декларирани в дневниците за покупки
по ЗДДС за същия период. Неправилно не е признат и като технологичен бракът,
реализиран през 2015 г.
Съдът следва да укаже на жалбоподателя, че следва
да изложи конкретните си възражения срещу процесния РА и потвърдителното
решение, както и да конкретизира от какво произтичат те, както и да установи с
помощта на относими и допустими доказателства твърденията си.
В тази връзка и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 170, във вр. с чл. 9, ал.
4 от АПК, чл. 156 и сл., във вр. с чл. 129,, ал. 3 от ДОПК, Административен съд
Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА страни в производството:
1. Жалбоподател: Събирателно дружество „Нимфа – Генчев, Тенчева“ със
седалище гр. Габрово, ЕИК: *********, с адрес на управление – гр. Габрово, ул.
„Свищовска“ № 89. Същият адрес е и такъв за призоваване.
2. Ответник – Директор Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“, Велико Търново при ЦУ на НАП Велико Търново, с адрес за призоваване:
гр. Велико Търново, пл. Център № 2.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.03.2022г.
от 14.00 ч., за когато на страните да се изпратят призовки.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в РА, както и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му, вкл. че същият и потвърдителното Решение са
издадени от компетентни органи.
УКАЗВА на жалбоподателя, че същият следва да изложи конкретните си възражения срещу
процесния РА и потвърдителното решение, както и да конкретизира от какво
произтичат те. До първото о.с.з. да уточни дали оспорва РА в неговата цялост и
дали оспорва конкретни документи от преписката по делото, кои, на какво
основание и какво точно оспорва – авторство и/ли съдържание на същите.
В тежест на жалбоподателя е да представи
документи, които ревизията е счела за липсващи и е записала това в РД,
респективно – РА и от които той черпи права за себе си, в подкрепа на своите
твърдения.
Страната следва да докаже необходимостта от
бракуване на процесните стоки през 2015 г., посредством налични документи,
приети правила за бракуване, срок на годност на продуктите, начин установяване
изтичане срока на годност.
ДА СЕ ИЗИСКА от „Енерго – Про Продажби“ АД и
„Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД информация за заплатена от жалбоподателя
електроенергия за процесните периоди от месец май, 2016 г.; март, април и юли,
2017 г., за когато не са признати направените от жалбоподателя разходи за
електроенергия.
Препис от Определението да се изпрати на страните в едно с призовката.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/