Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
27.01.2020 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение в открито съдебно заседание на пети декември през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Янко Янков
ЧЛЕНОВЕ: Живка Денева
Даниела Костова
Секретар ПЕТРАНКА ПАСКАЛЕВА
Прокурор СТЕФКА ЯКИМОВА
Разгледа докладваното от
съдия Ж.Денева
ВНОХД №366 по описа за 2019
г. на АС-Варна
Производството по делото е образувано по жалба на подс.Ф.К.Х., чрез пълномощника си - адв.Х.И.С.,
против присъда на ОС-Разград по НОХД №311/2019 г., постановена на 12.09.2019
г., с която подс.Ф.Х. е бил признат за виновен и на
основание чл.304а, предл.3,
вр. чл.304 ал.1, вр. чл.18.
ал.1 т.3, предл.2 от НК, вр.
чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58а
ал.1 от НК е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от една година,
което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим и глоба в размер на 500 лева.
Признал е подс.Х. за невиновен и
на основание чл.304 от НПК е оправдан за повдигнатото обвинение по чл.304а, предл.3, вр. чл.304 ал.1 от НК-даване на подкуп, както и да е
предложил подкуп на посочения полицейски служител, в присъдата на РОС, за да не
извърши действия по служба.
На основание чл.307а от НК е
постановил, отнемане в полза на държавата предмета на престъплението-пари в
размер на 25.00 лева.
Недоволен от така постановената присъда е останал
подсъдимия, като в подадената жалба се сочи, че съдът неоснователно е отказал
приложението на чл.55 ал.1 т.2 от НК. Сочи се, че за постигане на генералната и
специална превенция по смисъла на чл.36 от НК, би следвало да се наложи по леко
наказание, а именно -пробация.
В с.з. при разглеждане на делото от настоящата инстанция,
защитата на подсъдимия поддържа жалбата и прави множество възражения, с оглед
вида и размера на наложеното наказания. Моли жалбата да бъде уважена.
Представителя на АП-Варна, изразява становище, че присъдата
на РОС е законосъобразна, правилна и обоснована и моли съда да бъде потвърдена,
а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважения.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, прие
следната фактическа обстановка, установена и от първоинстанционният
съд:
Подсъдимият Х. живеел на съпружески начала с А. О.О.,
като същия полагал грижи за трите им деца.
Подсъдимият Ф.Х. независимо от това, че не
притежавал правоспособност за управление на МПС, той управлявал такова.
Вечерта на 27.08.2019 г. подс.Х. привел в движение л.а."Фолксваген пасат"
с рег. № Н 46 04 АХ, като потеглил от с.Осеновец, обл.
Шумен, в посока с. Подайва, обл. Разград. В автомобила,
освен подсъдимия Х., пътувал и неговия брат – свидетеля А.Х.. Избрания от
подсъдимия маршрут преминавал през с. Здравец, обл.
Разград.
На 27.08.2019 г. вечерта в
с. Здравец, обл. Разград, в изпълнение на служебните
си задължения - извършване на контролна дейност по Закона за движение по
пътищата, на ул. “Гео Милев“ се разположили със служебен автомобил „ Киа Сийд" с рег. № СВ 63 08 КК, свидетелите Н.Б.и М.Н.–
полицейски служители при РУ на МВР гр. Исперих.
Свидетелят Н.забелязал придвижващ се към тях
автомобил и решил да му извърши проверка. В изпълнение на намерението си той
подал знак със стоп палка на приближаващия се към тях автомобил. Водача на
същия реагирал на подадения знак и спрял, но не на указаното от полицейския
служител място, а на значително разстояние от тях. Поради тази причина,
полицейските служители заедно със служебния автомобил се придвижили до спрения
от тях л.а. и установили, че същият бил л.а."Фолксваген пасат" с рег.
№ Н 46 04 АХ.
При последвалата проверка, свидетелят Б.установил,
че автомобила е управляван от подсъдимия Ф.К.Х., както и че същият няма
правоспособност да управлява МПС. С апарат „Алкотест Дрегер 7510", свидетелят Б.пристъпил към проверка на
обвиняемия за употреба на алкохол, при която уредът отчел 0.47 на хиляда
концентрация на етилов алкохол в издишаните от подсъдимия Х. въздушни пари.
Свидетелят Б.обяснил на подсъдимия Х.,
че е нарушил разпоредбите на чл. 150 и чл. 103 от ЗДвП, поради което следва да
се пристъпи към съставяне на Акт за установяване на административно нарушение /
АУАН /. В изпълнение на тези си
намерения, свидетелят Бочев, заедно с документите на автомобила и тези на
подсъдимия Х. се върнал при служебния автомобил и седнал на мястото на водача,
предприемайки съставяне на АУАН.
От своя страна, подсъдимият Х.,
съзнавайки извършените от него нарушения и за да не му бъде съставен АУАН,
решил да даде подкуп на полицейския служител. В изпълнение на това свое
намерение и, тъй като той нямал пари в себе си, поискал от брат си парична
сума. Без да се колебае, свидетелят А.Х. дал на брат си намиращата се в него
парична сума в размер на 25 / двадесет и пет / лева, състояща се от две банкноти
от по 10 лв. сериен № БП 6448474 и, сериен № БТ 4434535, както и една банкнота
от 5 лв. сериен № БЛ 9934426. С паричната сума, подсъдимият Х. се приближил до
служебния автомобил, като застанал от страната на водача, след което през
отворения прозорец започнал да обяснява на свидетелят Бочев, че нямал книжка,
но щял да почерпи. Свидетелят Б.предупредил подсъдимия Х. да преустанови с
подобни предложения и му заявил, че така щял да навреди на себе си. Независимо
от предупреждението, подсъдимият Х. продължил да иска от свидетеля Б.да не му
съставя акт, за която щял да му даде пари и в изпълнение на намерението си,
протегнал през отворения прозорец ръката в която държал банкнотите и ги пуснал
в служебния автомобил. Междувременно, свидетелят Н.се приближил до подсъдимия Х.
със свален от автомобила му регистрационен номер и видял случващото се, а
свидетелят Бончев реагирал, като излязъл от служебния автомобил и задържал
подсъдимия Х., за което уведомил незабавно Дежурен Разследващ полицай при РУ на
МВР гр. Исперих. След явяване на същият и провеждане на първото следствено
действие - Оглед на местопроизшествие, отпочнало
бързото производство.
За извършените от подсъдимия Х.
административни нарушения, му бил съставен АУАН серия GA, № 88562/27.08.2019 г. за установени административни
нарушения по чл.103 и чл.150 от ЗДвП.
С Протокол за оглед на
местопроизшествие от 27.08.2019 г. били иззети две банкноти от по 10 лв. сериен
№ БП 6448474 и сериен № БТ 4434535, както и една банкнота от 5 лв. сериен № БЛ
9934426.
Производството по делото е протекло по
реда на глава двадесет и седма, поради и което предмет на обсъждане е само
видът и размера на наложеното наказание. Направените възражения от защитата на
подсъдимия в с.з. и тези в жалбата са неоснователни по следните съображения:
На първо место се сочи, че е налице незаконосъобразен отказ
от първата инстанция относно приложението на чл.55 ал.1 от НК, поради наличие
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Сочат се като такива пълните
самопризнания на подс.Х., като се изтъква, че първата
инстанция е отчела това да е направено, само с цел да се приложи специалната
разпоредба, предвидена в НПК. Такова становище в мотивите на първоинстанционният съд не е налице. Съдът е посочил, че
признанието на фактите и обстоятелствата е условие за прилагане на процедурата
по глава двадесет и седма, а не че е направено самопризнание с цел ползване на
подсъдимия от тази процедура. Последният е осъществил деянието подкуп спрямо
лице от състава на полицията при и по повод изпълнение на служебните му
задължения. Св.Бобев е реагирал незабавно при проверката на подсъдимия, а
заедно с него е бил и друг служител на полицията, също изпълняващ служебните си
задължения-св.Николов. Последния не само е чул какво се е случило, но е станал
и свидетел на направения опит от страна на подсъдимия да даде дар, неследващ се
при изпълнение на служебните си задължение от св.Бобев. Тези факти и
обстоятелства е невъзможно да бъдат отричани от подсъдимият, тъй като същият ги
е извършил на местопроизшествието. По отношение на и в присъствието на друг
служител от полицията. Ето защо съдът не би могъл да приеме, че направеното
самопризнание от подсъдимия е в повече, от това да бъде приложена процедурата
на съкратеното производство и ползването на предвидената от нея привилегия, при
определяне на наказанието.
Изтъкнатото обстоятелство, че целта на подсъдимия била да се
върне по бързо при детето си, защото било болно и поради тази причина се бил
притеснил да не бъде задържан, тъй като управлявал автомобила без свидетелство
за управление е защитна теза на същия. Подс.Х. не за
първи път управлява МПС без свид.за управление, бил е
употребил алкохол, а така също е осъждан и за същото такова деяние. Налице са
достатъчно неправомерни действия от страна на същия, за бъде прието, че
причината за да даде подкуп на служител на полицията е единствено в резултат на
страха му да не бъде задържан. Напротив точно защото е предложил такъв е бил
задържан и неговото твърдение противоречи на всякаква логика.
Не на последно место би следвало да се изтъкне факта, че
подсъдимия са налагани не еднократно административни наказания за нарушаване
правилата по ЗДвП. Следва да се изтъкне и неговото съдебно минало, като е
осъждан, освен за това, че е управлявал МПС без свидетелство за
правоуправление, а и за управление на такова след употреба на алкохол със
съдържание над 1.2 % в кръвта, за което също е налице постановена присъда.
Възражението на защитата на подсъдимия, че не би следвало да
бъде наказван за едно и също нещо два пъти не е основателно, тъй като
подсъдимият е наказван за едни и същи нарушения, но извършени не еднократно.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че така наложеното наказание с присъдата на пъвоинстанционният съд по вид и размер е определено
справедливо, а така също и, че следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като
наложените предходни наказания не са подействали възпиращо и превъзпитаващо на
подсъдимия и той години наред е продължил да извършва противоправни
действия, за които е бил осъден.
По
горните съображения присъдата на първоинстанционният
съд е законосъобразна и обоснована и така наложеното наказание е явно
справедливо, поради и което съдебният акт на РОС следва да бъде потвърден.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата,
поради и което същата следва да бъде потвърдена.
Водим
от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, вр.
чл.338 от НПК
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №21 от 12.09.2019 г. по НОХД №311/2019 г. по описа на ОС-Разград.
Решението подлежи на жалба и протест в
15-дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: