Решение по дело №492/2019 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  24.Х.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на двадесет и четвърти септември , две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

 

Предявен е отрицателно установителен иск, намиращ правно основание в чл. 439 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

Ищеца П.  М.С. ЕГН ********** ***, чрез адв. К.С. САК твърди, че срещу него е образувано и се води изпълнително дело №20188740400521 на С. П. - образувано по молба на ответника „ОТП Факторинг България" ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Банка ДСК” ЕАД срещу ищеца на 21.І.2008г. по ч.гр. дело №29/2008г., по описа на РС – Димитровград. По силата на изпълнителния лист ищеца бил осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД  суми както следва: 9 791.58лв.- главница по договор за кредит, 3 581.93лв.- договорна лихва забавено изпълнение, и 674.47лв. -разноски по делото.

Твърди се, че изпълнително дело №20188740400521 на С. П. е образувано по молба на ответника „ОТП Факторинг България” ЕАД за принудително събиране на сумите в размер на:  9 791.58лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.І.2008г., както и за сумата в размер на 585.16лв. - остатък от сумата в размер на 3 581.93лв, съставляваща договорна лихва забавено изпълнение.

Процесуалния представител на ищеца счита, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение.

Сочи се , че въз основа на посочения изпълнителен лист от 21.І.2008г. е било образувано по молба на „Банка ДСК” ЕАД от 19.І.2009г. предходно изпълнително производство срещу ищеца, образувано под номер №20098740400031 на ЧСИ С. П.. След образуване на изпълнителното дело били извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като била направена справка от Национална база данни „Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полагал труд. Извършена била справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти.  Тези действия не съставлявали същински изпълнителни действия, а само обезпечавали успешното провеждане на изпълнението. Поканата за доброволно изпълнение също била действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие. Липсата на надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочавало изпълнението, но сама по себе си поканата не съставлявала същинско изпълнително действие.

Твърди се , че с молбата за образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, на основание чл. 116 б. „В" от ГПК се прекъсва давността, с която се погасява самото вземане. От този момент започвало да тече нова давност, която се прекъсва с всяко валидно предприето изпълнително действие. Давността, с която се погасявало вземането, е давността, установена за самото вземане, тъй като в случая вземането не било установено по силата на влязло в сила съдебно решение, когато давността е винаги петгодишна, а въз основа на извънсъдебно изпълнително основание. Тъй като в случая се касае за задължения по договор за кредитна карта, процесуалния представител на ищеца счита, че те се погасяват с изтичането на петгодишна погасителна давност.

Според представителя на ищеца в конкретния случай задълженията, претендирани с посочения изпълнителен  лист, се  явявали  погасени  по  давност  към  датата  на предявяване на настоящия иск, тъй като бил изтекъл петгодишен период от време, през който Взискателят е бездействал като не е предприел действия по принудително събиране на дълга.

Сочи се, че последното валидно извършено действие по изпълнително дело №20098740400031 на ЧСИ С.П., предприето срещу ищеца П.С. съставлява налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца от дата 01.ІV. 2010г., като в следствие на така наложения запор нямало извършени удръжки, и след тази дата спрямо ищеца П.С. нямало предприемани други валидни изпълнителни действия. От този момент, с изтичането на двегодишен преклузивен срок на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК настъпвало, по силата на закона, прекратяване на изпълнителното дело. С прекратяване на изпълнителното дело, с обратно действие - от датата на последното валидно предприето изпълнително действие /в случая 01.ІV. 2010г./ започвало да тече давността, с което се погасява самото вземане, като в случая давността изтичала на 01.ІV.2015г., тъй като се касаело за вземане по договор за кредит, които се погасявали с петгодишна погасителна давност.

Процесуалния представител счита , че в случая изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона на 01.ІV.2012г., тъй като към този момент са се осъществили визираните предпоставки. За да настъпи прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК,  не било необходимо съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на производството. То настъпвало по силата на закона. С прекратяване на изпълнителното производство се преустановявали окончателно изпълнителните действия и се обезсилвали вече извършените такива. С прекратяване на изпълнителното производство се погасявало правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се прекратявало задължението същите да се извършват и понасят. Правна последица от прекратяване на изпълнителното производство, било то и в случаите, в които прекратяването настъпва по силата на закона, е че последващи изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство се явявали недопустими и не произвеждали правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство.

Твърди се , че с разпореждане на ЧСИ С. П. от 15.ІІ.2013г., върху трудовото възнаграждение на П.С. бил наложен нов запор, в следствие на който били извършвани удръжки за периода 28.ІІ.2013г. -28.VІІІ.2015г., но тези действия били  предприети и извършени по прекратено по силата на закона изпълнително производство, т.е. не пораждали правни последици и не били в състояние да прекъснат започналата да тече в полза на ищеца давност.  Сочи се, че с прекратяване на самото изпълнително производство вземането не се погасява само по себе си, но при прекратяване на изп.производство, било то и по силата на закона, с обратна сила, считано от датата на последното валидно предприето изпълнително действие започвала да тече давността, с която се погасява самото вземане.

Твърди се, че по отношение на момента, от който започва да тече давността - дали това е моментът на последното изпълнително действие или датата на прекратяване на изпълнителното производство е налице задължителна съдебна практика, съгласно която давността тече от последното валидно предприето изпълнително действие – Тълкувателно решение № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното проц. представител на ищеца счита, че от датата на последното изпълнително действие - 01.ІV.2010г., когато първоначално е наложен запор върху трудовото възнаграждение на С., в следствие на който запор няма извършвани удръжки, започва да тече нова погасителна давност, която е петгодишна такава, тъй като вземането в конкретния случай произтича от договор за кредит, поради което в конкретния случай на 01.ІV.2015г. вземането по изпълнителния лист се явявало погасено по давност и след тази дата, вземането, установено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 29/2008г., по описа на PC - Димитровград, не можело да бъде предмет на принудително изпълнение.

Твърди се, че независимо от факта, че вземането по изпълнителния лист се явявало погасено по давност, през 2018г. било образувано по молба на Взискателя - „ОТП Факторинг България” ЕАД, изпълнително дело №20188740400521 на С. П.. Това изпълнително дело, според представител на ищеца било образувано на отпаднало правно основание, поради което всякакви изпълнителни действия срещу длъжника се явявали незаконосъобразни.

Тъй като срещу ищеца се водило изпълнително дело №20188740400521 на С. П. и към момента ЧСИ не бил постановил постановление за прекратяване на изпълнителното дело, то за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение с което да установи, че ищецът П.М.С. не дължи по отношение на ответника следните задължения, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр. дело №29/2008г., по описа на PC- Димитровград, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 21.І.2008г., а именно: сумата 9791.58лв. - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.І.2008г., както и за сумата в размер на 585.16лв. - остатък от сумата в размер на 3581.93лв., съставляваща договорна лихва забавено изпълнение.

Претендира се присъждане на разноски по делото.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответника „ОТП Факторинг България”, чрез юрисконсулт С. А.Й.  е депозирал отговор на исковата молба, в който е  застъпено становището, че предявения иск е допустими, но неоснователен и като такъв да бъде оставен без разглеждане.

В отговора се твърди , че въз основа на изпълнителен лист от 21.І.2008г. по ч. гр. д. 29/2008г. на Районен съд Димитровград, издаден на основание чл. 237 и чл. 242 до 248 от ГПК (отм.) срещу  ответника С., е образувано изп.д. № 31/2009г. по описа на ЧСИ С. П. с рег. № 874 и район на действие Окръжен съд Хасково от страна на Банка „ДСК”ЕАД. По изпълнителното дело била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 306/21.І.2009г. до длъжника П.М.С. ***.  На обратната разписка било отбелязано, че „Получателят се е преместил на друг адрес”. На 14.V.2014г. с покана за доброволно изпълнение с изх. № 11278 от 13.V.2014г. горепосоченият адрес бил посетен, като длъжникът не бил открит на адреса и по сведения на съседите такова лице не живее на този адрес.

Тъй като длъжникът не бил открит, на адреса било залепено уведомление и  изготвена разписка за залепването от 14.V.2014г., с което указания, че всички книжа във връзка с изпълнителното дело са на разположение в кантората на ЧСИ С. П. и могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.На основание чл.47 ал.5 от ГПК съобщението се считало за връчено с изтичане на срока за получаване, визиран в чл.47 ал.2 от ГПК.

Процесуалния представител на ответника сочи , че съгласно Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.ІV.2005г. „Банка ДСК”ЕАД предоставила на ищеца - в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 10 000.00лв., като било договорено , че кредитът ще бъде изплатен в срок от 84 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при общ лихвен процент 10 %.

Поради нередовно обслужване и на основание т.19 буква ,,б” от Общите условия, „БДСК” ЕАД обявила кредита в предсрочно изискуем и предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред. На 21.І.2008г. по ч.гр.д. № 29/2008г. по описа на Районен съд Димитровград бил издаден изпълнителен лист от Районен съд Димитровград на основание чл. 237 и чл. 242 - 248 ГПК (отм.),  въз основа на който П.М.С. ЕГН **********, бил осъден да заплати сумата в размер на 9 791.58лв.-неизплатена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.І.2008г. до окончателното й изплащане, сумата от 3 581.93 лева - представляваща договорна лихва, както и направените разноски по делото в размер на 674.47лв.

Твърди се , че на 11.ІІ.2013г., (след снабдяване с Изпълнителен лист от 21.І. 2008г. по ч.гр.д. № 29/2008г., по описа на РС Димитровград), Банка „ДСК”ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, прехвърлила на ответното дружество  вземането си от кредитополучателя П.М.С. ЕГН **********, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 19.ІV.2005г., ведно с всичките му принадлежности, привилегии, изтекли лихви и обезпечения.

Сочи се , че в изпълнение на изискванията на чл. 99 ЗЗД и по силата на изрично пълномощно, „ОТП Факторинг България” ЕАД от името на „Банка ДСК" ЕАД изпратило до длъжниците уведомителни писма за цесията.  С писмо с баркод *РБГАВС 004СЕ2Т* „ОТП Факторинг България” ЕАД , уведомило П.М.С., че на 11.ІІ.2013г. е сключен договор за прехвърляне на вземания с „„Банка ДСК"ЕАД, по силата на който цедира вземането си по изпълнителното дело, ведно с всички принадлежности към него, на "ОТП Факторинг България" ЕАД.

По силата на Договора за цесия и във връзка с чл. 429 ГПК, цесионерът „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК: *********, се явявал частен правоприемник на заявителя Банка „ДСК"ЕАД и като такъв се ползва от издадения Изпълнителен лист.

С молба от 24.VІ.2014г. ответното дружество поискало да бъде конституирано на мястото на „Банка ДСК"ЕАД като взискател по изпълнително дело № 31/2009г. по описа на ЧСИ С.П. с рег. № 874 и район на действие Окръжен съд Хасково. По образуваното изпълнително дело били изготвени и изпратени Покани за доброволно изпълнение по ИД 31/2009г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874 на адреса на длъжника.  С молба от 23.І.2009г. от „Банка ДСК"ЕАД по ИД 31/2009 по описа на ЧСИ С. П. с рег. № 874 бил поискан запор на трудово възнаграждение на П.М.С., вследствие на което нямало постъпили суми. На 30.ІІІ.2010г. поради смяна на работодател по изп. дело № 231/2009г. спрямо длъжника бил поискан запор на трудово възнаграждение.

Процесуалния представител сочи, че съгласно решение № 170 от 17.ІХ. 2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г.о. на ВКС, с което било прието разрешението, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.VІ.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.ХІ.1980г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т.10 от ТР № 2/26.VІ.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това - т. е., до отмяната на ППВС № 3/18.ХІ.1980г., давността по образуваното изпълнително дело е спряла да тече.  

Твърди се, че с молба от 15.ІІ.2013г.„Банка ДСК” ЕАД е поискала за налагане на запор на трудово възнаграждение на кредитополучателя С. и такъв е наложен . В следствие на него са последвали постъпления по изпълнително дело 31/2009 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874 от трето задължено лице.  Процесуалния представител счита, че въпреки изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,  по него всички действия преди прекратяването са валидни, включително и последното извършено плащане от запор на трудово възнаграждение на ищеца на 28.VІІІ.2015г. -  което е прекъснало давността и считано от тази дата е започнала да тече нова погасителна давност за цялото вземане, включително и за лихвите върху вземането.

В отговора е застъпено становището за неоснователност на доводите на ищеца, че изпълнителното производство следвало да се счита прекратено по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тъй като по силата на посочения текст не се погасява вземането на взискателя, а само е дадена една възможност за прекратяване на изпълнителното производство, когато в продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия /т.н. перемция/. Погасителната давност не се прилагала служебно, затова и след прекратяването на изпълнителното дело волята на взискателя  била да образува ново производство срещу длъжника. Такова ново производство било инициирано с Молба за образуване на изпълнително дело от 12.VІІ.2018г., входирана при ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874 на КЧСИ, въз основа на която , ведно с приложените към нея документи било образувано ИД 521/2018г. по описа на ЧСИ С. П. с рег. № 874 на КЧСИ.

Твърди се , че със съобщение с изх. № 1154 от 24.І.2019г. връчено лично на ищеца С.  на 27.І.2019г., той бил уведомен за образуваното изпълнително дело № 521/2018г. и за наложен запор на банкови сметки.

 

Процесуалния представител на ответника  сочи че съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С образуването на изпълнителното дело № 31/2009г. по описа на ЧСИ С. П. с per. № 874, давността е била прекъсната, с исканите от страна на взискателя изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, а именно:

-    с молба от 23.І.2009г. -  поискан запор на трудовото възнаграждение на длъжника;

- с молба от 30.ІІІ.2010г. - поискан запор на трудовото възнаграждение на длъжника и наложен на 01.ІV.2010г.;

- с молба от 15.ІІ.2013г. - поискан запор на трудовото възнаграждение на длъжника, след което са постъпвали суми в периода 28.ІІ.2013г. до 28.VІІІ.2015г.

В отговора на исковата молба е застъпено становището , че давността за вземането по изпълнително дело 31/2009 по описа на ЧСИ Самуил Пеев с peг. № 874 на КЧСИ се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.ХІ.1980г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115 ал. 1 б. „ж” от ЗЗД.

Твърди се, че изпълнителното дело № 31/2009г. по описа на ЧСИ С. П. с peг. № 874, е било преобразувано под № 521/2018г. по описа на ЧСИ С. П., въз основа на депозирана молба отстрана на взискателя на дата 12.VІІ.2018г. като по него е наложен запор на банкови сметки на длъжника на 24.І.2019г.

Моли съда да постанови решение с което отхвърли предявения иск изцяло като  неоснователен.

Претендира се присъждане на разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25 ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено следното:

От приобщеното заверено като препис ксерокопие на изпълнително дело № 31/2009 г. по описа на ЧСИ С. П. с рег. № 874, с район на действие Окръжен съд -  Хасково се установява , че то е образувано по молба вх. № 00938/ 19.І.2009г. от „ Банка ДСК” . С молбата е  представен изпълнител лист по ч. гр.д. № 29 / 2008г. по описа на РС Димитровград , по силата на който ищеца С.  е осъден да заплати на банката сумата от 13 373. 51 лв. от които : 9 791.58лв. - главница , 3 581.93 лв. дължима и договорена, но незаплатена лихва, ведно със законната лихва върху остатъка от главницата, считано от 11.І.2009г.  до окончателното изплащане на сумата, направени деловодни разноски в размер на 267.47лв. и възнаграждение за юрисконсулт 407лв. С молбата е поискано , едновременно с изпращане на призовките за доброволно изпълнение да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника .

До длъжника – ищеца по делото С. е изпратена Покана за доброволно изпълнение – с писмо изх. № 306/ 21.І.2009г. , което се е върнало с отбелязване : „ Получателя се е преместил на друг адрес”.

С Писмо изх. № 307/ 21.І.2009г. е изпратено Запорно съобщение до „ СюТранс” ООД гр.Свиленград. 

Изпратени са писма до :ОДП Хасково, Група „ Български документи за самоличност „ , Началник ПП КАТ гр. Хасково,Общински служба по земеделие и гори гр. Симеоновград , Община Симеоновград Служба ГРОН и др. 

С Писмо изх. № 2651/ 01.ІV.2010г. е изпратено Запорно съобщение до „ Агро – Ж.А.” ООД с. Коларово. 

С молба от вх. № 1247/ 15.ІІ.2013г., подадена от банката е поискано да бъде налогжен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Димида „ ЕИК **** гр. Харманли.

С Писмо изх. № 2317/ 15.ІІ.2013г. е изпратено Запорно съобщение до „Димида „ ЕООД гр. Харманли . 

Приложени са преписи от кредитни преводи за сумите от по 136.85лв. от работодателя „Димида „ ЕООД гр. Харманли, в които като основание за плащане е посочено „ ИД 20098740400031”

С молба от 24.VІ.2014г. , подадена от „ОТП Факторинг България „ ЕАД гр. София,  е направено искане на да бъде конституиран като взискател, позовавайки се на сключен с „Банка ДСК „ ЕАД договор за цесия от 11.ІІ.2013г.

Със Съобщение изх. № 20614/ 14.ХІ.2017г. взискателя „ОТП Факторинг България „ ЕАД гр. София е уведомен, че на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК с постановление е прекратено изпълнителното дело.

С молба с вх. №7464/11.VІІ.2018г. взескателя е поискал да му бъде предоставен в оригинал изпълнителния лист  и с протокол от 12.VІІ.2018г. той е предаден. 

 

От приобщеното заверено като препис ксерокопие на изпълнително дело № 521/2018г. по описа на ЧСИ С. П. с рег. № 874, с район на действие Окръжен съд -  Хасково се установява , че то е образувано по молба вх. № 7494/12.VІІ.2018г. от „ОТП Факторинг България „ ЕАД гр. София .

С Писмо вх. № 1154/ 24.І.2019г. длъжника е уведомен за образуваното изпълнително дело № 521/2018г. по описа на ЧСИ С. П. с рег. № 874, с район на действие Окръжен съд -  Хасково. Съобщението е получено на 27.І.2019г. лично от С..

 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание. Доколкото в случая длъжникът – ищец по делото П.М.С., се позовава на погасителна давност, за която се твърди, че е изтекла след издаване на изпълнителното основание, предвид на това, предявеният от него иск е допустим.

Безспорно по делото е установено, че вземането на праводателя на ищеца е установено със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, против която от страна на ищеца не са подавани възражения по чл. 414 и чл. 423 ог ГПК, което е довело до стабилизиране на заповедта за изпълнение. Като извънреден способ за защита на длъжника срещу влязлата с вила заповед за изпълнение, законодателят е предвидил хипотезата по  чл. 439 от ГПК - при новонастъпили обстоятелства, на която ищецът е основал претенцията си, позовавайки се на изтекла погасителна давност и настъпила перемпция. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел да отрече съществуването на изпълняемото право, като може да се основава само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора.

По отношение въведеното с исковата молба твърдение за погасяване на вземането по давност, следва да се посочи, че приложим в разглеждания казус е общият пет годишен давностен срок, изхождайки от характера на вземанията, като такива, произхождащи от договор за кредит, при който е налице неделимо плащане, предвид това, че договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи. При преценка дали е изтекъл давностния срок следва да се има предвид дали са налице обстоятелствата, които да прекъсват течението на срока. Относно лихвите, приложимият давностен срок е три години. Разноските в качеството им на акцесорни вземания се считат погасени с погасяване на главното задължение.

Съгласно чл. 114 ал.1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. По въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е по-искал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, е постановено ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В т.10 от ТР е дадено разрешение на поставения въпрос, като е направено разграничение между изпълнителния и исковия процес и последиците от подаването на исковата молба и молбата за образуване на изпълнително дело. Доколкото изпълнителното производство се характеризира със своята динамичност и в някои случаи и по-дълга продължителност, както и като се вземат предвид последиците на всяко едно от производствата, от значение за прекъсването на давността в изпълнителния процес е не моментът на образуването на изпълнителното дело, а предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането (чл.116 б.„в“ от ЗЗД). Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18 ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

От приложеното по делото копие на изпълнително дело № дело № 31/2009 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874, с район на действие Окръжен съд - Хасково се установява последователно предприетите по отношение на ищеца изпълнителни действия. С молбата за образуване на изпълнително дело от 19.І.2009г. взискателят е възложил на ЧСИ във връзка с провеждане на изпълнителното производство да проучи имущественото състояние на длъжника, като насочи принудителното изпълнение към трудовото му възнаграждение.

На 21.І.2009г. до длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, както и Запорно съобщение до „ Сю-Транс” ООД гр.Свиленград. На 01.ІV.2010г. е изпратено Запорно съобщение до „ Агро-Ж.А.” ООД с.Коларово, на 15.ІІ.2013г. е изпратено Запорно съобщение до „Димида „ ЕООД гр. Харманли . 

От така изброените изпълнителни действия, предприети по отношение на ищеца това, което прекъсва течението на погасителната давност е налагането на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника , съответно на 21.І.2009г. и 01.ІV.2010г. От тази дата започва да тече двугодишният срок, с изтичането на който на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, изпълнителното производство се „перимира“. Този срок е изтекъл на 01.ІV.2012г., тъй като в рамките на тези две години по отношение на ищеца не са били извършвани никакви изпълнителни действия, било е налице пасивност в поведението на кредитора.

С Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че прекратяването на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК настъпва по силата на закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт от съдебния изпълнител. Постановлението за прекратяване в тази хипотеза има само декларативен характер, а не конститутивен. Ето защо с изтичането на две години от последното валидното изпълнително действие – на 01.ІV.2012г. изпълнителното производство по отношение П.М.С. се е прекратило по право. Осъществените от взискателя действия след датата на прекратяване ex lege са правно ирелевантни и непротивопоставими по отношение на длъжника. Всички, предприети по делото изпълнителни действия (с изключение на тези, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети лица плащания) се обезсилват по право. Затова и налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на 15.ІІ.2013г. не би могло да е  валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, доколкото е извършено, след като изпълнителното дело вече е било прекратено. Като се има предвид, че общият петгодишен срок за погасяване на вземането на ответника по давност започва да тече от последното валидно изпълнително действие, а именно от 01.ІV.2012г., то същият е изтекъл на 01. ІV.2017г., т.е. спорното вземане се е погасило по давност, като същото се е превърнало в естествено право, лишено от възможността за принудителното му удовлетворяване.

С молба с вх. № 7494/12.VІІ.2018г. до ЧСИ С. П.,  „ОТП Факторинг България „ ЕАД гр. София е представило изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29 / 2008г. по описа на РС Димитровград с оглед образуване на ново изпълнително производство. По този повод е образувано изпълнително дело № 521/2018г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев с рег. № 874, с район на действие Окръжен съд -  Хасково, по което са предприети изпълнителни действия, включително и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Всички тези изпълнителни действия са били извършени след изтичане на давностния срок, поради което те са без правно значение.

Гореизложеното налага извода, че предявената претенция е основателна и следва да бъде уважена така както е предявена , доколкото по делото безспорно се установи, че вземанията на ответника по изпълнителен лист по ч.гр.д. № 29/ 2008г. по описа на РС Димитровград, са погасени по давност.

 

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски за които той е направил съответно искане и е представил списък по чл.80 ГПК, за сумата от 641.51лв. – включващи адвокатски хонорар и внесена държавна такса. 

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р      Е      Ш      И   :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ОТП Факторинг България”  ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София бул.”***представлявано от И.Г.Д. –М. - представител  и Е.Д.К. – прокурист, че П.  М.С. ЕГН ********** *** , не дължи сумите установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 29/2008г., по описа на PC- Димитровград, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 21.І.2008г., а именно: сумата 9791.58лв.- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.І.2008г., както и за сумата в размер на 585.16лв. - остатък от сумата в размер на 3 581.93лв., съставляваща договорна лихва забавено изпълнение, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20188740400521 по описа на частен съдебен изпълнител С. П. рег. № 874, с район на действие Окръжен съд – Хасково, поради погасяване на вземанията по давност.

 

ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България”  ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София бул***  представлявано от И. Г. Д. –М. - представител  и Е.Д.К. – прокурист, да заплати на П.  М.С. ЕГН ********** ***,  сумата от 641.51лв. разноски по делото .

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Хасково.

 

                                                             Районен съдия: ........................