№ 4200
гр. Варна, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско
дело № 20223100502205 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ 49, бл. 53Е, вх.В срещу
разпореждане №35723/02.10.2022 год. по гр.д. № 11847/22 год. на ВРС – 20-ти състав, с
което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление, В ЧАСТТА, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника М. М. Ц., ЕГН **********, адрес:
*** за сумата от 69,68 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 21.08.2021 г.
– 20.06.2022 г., сумата от 14,58 лв., обезщетение за забава върху договорното
възнаграждение за периода 21.08.2021 г. – 20.06.2022 г., на основание чл. 411, ал.2, т.2 от
ГПК.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Поддържа се, че заповедният съд не разполага с възможност на
този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Правомощията на съда по чл. 411, ал.2, т. 3 от ГПК визират
единствено преценка за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, но не и
такава за валидност на сделката, поради нарушение на закона и накърняване на добрите
нрави. Клаузата от договора, с която е регламентирана дължимостта на мораторна лихва не е
неравноправна. Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползване на кредита
извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху
просроченото плащане. В заключение се настоява за отмяна на разпореждането в
обжалваната отхвърлителната му част.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно заявлението и постъпилите уточняващи молби, заявителят претендира и
обезщетение за забава в размер на 69,68 лв., върху главницата от 600 лева по договор за
1
потребителски кредит №40005072325/21.07.2021г. за периода 21.08.2021 г. – 20.06.2022 г., и
обезщетение за забава в размер на сумата от 14,58 лв., върху договорното възнаграждение
125,50 лева за периода 21.08.2021 г. – 20.06.2022 г. В изпълнение на указанията по
разпореждане №33288/14.09.2022г. с молба от 23.09.2022г. заявителят изрично е уточнил, че
обезщетението за забава е формирано от сбора на законната лихва ( ОЛП + 10% върху
съответната вноска) и договорната лихва по кредита върху усвоената и непогасена на
падежа главница.
Видно от разпоредбата на чл. 12.1 от приложения към заявлението договор за
потребителски кредит №40005072325/21.07.2021г. при просрочие на месечна
вноска(включваща и възнаградителна лихва) потребителят дължи лихва уговорения в т.VI
от договора лихвен процент върху усвоената и непогасена главница, както и обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху размера на просроченото плащане. Лихвеният
процент по договора е уговорен на 40. 90% годишно.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице противоречие на уговорката съгл. т.
12.1 от договора за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на просрочени
задължения с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК , която предвижда, че при забава потребителят
дължи само лихва в размер на законната /съответния определен от БНБ ОЛП от 0. 00% и 10
пункта надбавка/. Претендираните, уточнени на два пъти суми, представляващи
обезщетение за просрочие, макар и да са в съответствие с договора, не изпълняват
императивната законова разпоредба.
Съдът има служебно правомощие да следи за спазване на потребителското
законодателство, в частност на императивна законова норма, която гарантира правата и
интересите на по-слабата страна в правоотношението. Неоснователен е доводът, че съдът не
може да извършва преценка за съответствието на клаузите по договора за потребителско
кредитиране с императивни законови разпоредби. Правомощията на съда в този смисъл
следват пряко от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК. Съображенията, изложени в
жалбата във връзка с неравноправността на клаузата, регламентиращи лихва за забава са
неотносими, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение в разглежданата част
не е отхвърлено, поради наличие на основания по чл.410, ал. 2, т.3 от ГПК.
Поради това, като е отказал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за претендираното обезщетение за просрочие върху главницата и договорната лихва, съдът е
постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №35723/02.10.2022 год. по гр.д. № 11847/22 год. на
ВРС – 20-ти състав, с което е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател „Профи
Кредит България“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“България“ 49, бл. 53Е, вх.В заявление В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника М. М. Ц., ЕГН **********, адрес: *** за сумата от 69,68
лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 21.08.2021 г. – 20.06.2022 г., сумата
от 14,58 лв., обезщетение за забава върху договорното възнаграждение за периода
21.08.2021 г. – 20.06.2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3