Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна,
………..
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, втори тричленен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при
участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа
докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 439/2023г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба вх. № 2865/23.02.2023г. на С.А.А., ЕГН **********,***, чрез
адвокат П.В., срещу Решение № 41/10.01.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20223110203022/2022г.
по описа на Районен съд гр. Варна, четиридесет и пети състав, с което е изменен
електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К,
№ 6095707, издаден от Областна дирекция на МВР гр. Варна.
С касационната
жалба се иска от съда да отмени решението на районния съд, като неправилно. В
тази връзка се посочва, че доколкото правната квалификация на нарушението е
била непълна и некоректна до степен да се приеме, че липсва такава, с начина на
процедиране съдът е изправил пропускът на наказващия орган, който е бил
съществен, но това не е било допустимо поради това, че липсата на конкретно
волеизявление от наказващия орган е било запълнено от съда и макар съдът да е
посочил действително приложимата в случая санкционна норма, посоченият подход е
в противоречие с принципа на двуинстанционния съдебен контрол по този тип
производства. Сочи, че в жалбата пред въззивния съд е направил възражения
относно липсата на дата на издаване на електронния фиш, като в мотивите на
решението си съдът не е обсъдил направените в тази насока възражения, а единствено
и само се е мотивирал, че не са допуснати процесуални нарушения. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. С депозирана писмена молба с.д. №
4411/23.02.2023г. поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител К.Л.А., с депозирани писмени бележки с.д. №
4400/22.03.2023г. оспорва жалбата, считайки същата за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено съобразно
материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата
на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка
съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С
обжалваното решение № 41/10.01.2023г. на Районен съд гр. Варна, 45 състав,
въззивният съд е изменил Електронен фиш серия К, № 6095707, издаден от Областна
дирекция на МВР гр. Варна, с който на С.А.А., ЕГН: **********, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл. 182,
ал.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00
лева, като преквалифицирал санкционната норма в такава по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, и намалил размера на наложеното административно наказание глоба от 800.00
лева на 400.00 лева.
Позовавайки
се на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено от фактическа
страна, че на 15.03.2022г. в 20.52 часа в гр.Варна, по бул. „Васил Левски“, в
посока бул. “Княз Борис І“, срещу бл.60-62 на ж.к. „Чайка“ с МПС лек автомобил „Мерцедес
С 500“ с рег. № **, от жалбоподателя е извършено нарушение за скорост
установено и заснето с автоматизирано
техническо средство АТСС /ARH CAM
S 1/
№ 120с511, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост на движение
на посоченото МПС – 81 км/ч и превишението е 31 км/ч. За извършеното нарушение
е съставен процесният Електронен фиш серия К, № 6095707, издаден от Областна
дирекция на МВР гр. Варна Прието е, че нарушението е извършено в условията на повторност
в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФК 4464297. Приетата от съда фактическа
обстановка се установява от събраните и приобщени по делото доказателства.
Неоснователни
са изложените в касационната жалба възражения. Настоящият съдебен състав
споделя изцяло съображенията на районния съд, с които е приел за неоснователни
наведените от жалбоподателя възражения. Правилен е извода на въззивния съд, че
оспорваният електронен фиш е издаден при спазване на процесуалните правила, по
одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата. За да
постанови съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за
изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните
доказателства е била изяснена обективната истина, а постановеното решение не
почива на предположения. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията
на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК
всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността
на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са
направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да
се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи
извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена
фактическа обстановка. Наред с това следва да се посочи, че от съдържанието на
електронния фиш е видно, че са описани фактическите обстоятелства, относими към
състава на извършеното нарушение. Налице е законосъобразно упражнено по чл.63,
ал.2, т.4, във връзка с чл.7, т.1 от ЗАНН правомощие от въззивния съд с оглед
предпоставките, предвидени в цитираните процесуални норми за изменение на
електронния фиш, когато се налага да се приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
Категорично установено е
спазването на предвидените специални нормативни изисквания за установяване на
нарушенията санкционирани по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което
решението на районния съд се явява постановено при съобразяване на приложимия
материален и процесуален закон. Установените данни от страна на районния съд
законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателя е извършил
вмененото му нарушение, в резултат на което законосъобразно административнонаказващият
орган е ангажирал административнонаказателната му отговорност. Законът за
движение по пътищата урежда преди всичко правилата за движение по пътищата,
чиято основна цел е да се опази живота и здравето на участниците в движението
по пътищата. С превишението на скоростта водачът на моторно превозно средство
освен, че поставя в риск себе си, поставя в риск и другите граждани. Именно
превишението на скоростта е една от основните причини за тежки
пътно-транспортни произшествия. С оглед на това, извършеното нарушение не би могло
да се характеризира като такова с ниска степен на обществена опасност.
Предвид
горното, съдът при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на
закона. Не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
С оглед
изхода на спора, основателно и своевременно направено се явява искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на ответника сумата в размер на 80.00 лева, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна, втори тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 41/10.01.2023г. на Районен съд гр.Варна, четиридесет и пети
състав, постановено по н.а.х.д. № 20223110203022/2022г.
ОСЪЖДА С.А.А.,
ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Варна сумата от
80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: