Решение по дело №14322/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262300
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Костадин Божидаров Иванов
Дело: 20205330114322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262300

гр. Пловдив, 04.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, VI граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИН ИВАНОВ

 

            при участието на секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14322 по описа на съда за 2020 г., за да се  произнесе, взе предвид следното:     

Производството по делото е образувано по иск, предявен от Е.И.К., ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника, като погасени по давност, следните суми: 3379,29 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта Euroline от *** г., 189,13 лв. договорна лихва за периода 15.01.2007 г. – 22.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. до изплащането й, както и разноски от 71,37 лв. държавна такса и 296,46 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение № ***/*** г. и изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № ***/** по описа на ПРС, * гр. състав, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № **.

В исковата молба се твърди, че със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № ***/**г. на ПРС е разпоредено ищецът да заплати на „***“ АД сумата по изпълнителен лист – 3379.29 лв. главница по договор за издаване на кредитна карта от ***., договорна лихва от 189.13 лв. за периода от 15.01.2007г. до 22.11.2012г., ведно със законната лихва от 13.12.2012г. до изплащането й, както и разноски от 71.37 лв. ДТ и 296.46 лв. адвокатско възнаграждение по заповедното производство. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № ***/***г., по което били налице следните изпълнителни действия – образувано на ***, което не прекъсвало давността, молба за налагане на възбрана от същата дата, което било годно да прекъсне давността, връчване на ПДИ на ***, което не прекъсвало давността. С молба от *** ответното дружество поискало опис и оценка на движими вещи, с разпореждане от *** бил насрочен опис, който не бил осъществен, с молба от *** взискателят поискал запор на банкови сметки. След това *** констатирал с постановление от ***, по молба на ищеца, че от месец *** до постановлението, че няма поискани изпълнителни действия и делото следва да се прекрати поради перемпция. Реално делото се било перемирало, според ищеца, още през месец ***. Последното валидно действие, което било годно да прекъсне давността било от ***. Действията от дати ***, *** и ***г. били поискани на фона на прекратено поради перемпция дело и нямали правно значение. Следователно погасителната 5-годишна давност била изтекла от 08.02.2013г. на 08.02.2018г., поради което вземанията, за които бил издаден изпълнителният лист, били погасени по давност. Съдържа се позоваване на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2 по описа за 2013г. на ВКС. През ***г. ответникът поискал връщане на изпълнителния лист и въз основа на него образувал ново дело с № *** на същия ***. Настоящият взискател търсил вече описаното вземане, като по делото имало няколко действия, поискани и извършвани след факта на погасяване на вземането, тоест било налице неактивно вземане, което не можело да се ползва с изпълнителна сила. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, предмет на цитираното изпълнително дело от ***г.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове. На ** бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който прехвърлителят е прехвърлил на ответното дружество вземанията, посочени в приложение към договора. Давността била прекъсвана многократно – с подаване на молба за образуване на делото, след това било образувано изп.дело № ***/***г., преобразувано през ***г. в такова под № ***. Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнителното дело безспорно прекъсвала давността. Искането на взискателя за прилагане на определен способ също прекъсвало давността, защото съдебният изпълнител бил длъжен да го приложи. Съдържа се позоваване на решение № 170/17.09.2018г. по гр.дело № 2382 по описа на ВКС за 2017г., както и на ППВС № 3/18.11.1980г., според което по време на изпълнителното производство давност не течала. Изпълнителното производство било образувано при действието на ППВС, тоест давността била спряна и спирането следвало да се счита преустановено от момента на обявяване на цитираното ТР. Тоест започвала да тече отново от ***, поради което изпълняемото право не било погасено. Поради изложеното е направено искане за отхвърляне на предявените искове. Не се Направено е възражение за прекомерност на разноските на ищеца.

Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения с исковата молба изпълнителен лист от *** г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № ***/*** г. по ч.гр.д. № ***/*** г. ищецът е бил осъден да заплати на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, следните суми 3379,29 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта Euroline от *** г., 189,13 лв. договорна лихва за периода 15.01.2007 г. – 22.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. до изплащането й, както и разноски от 71,37 лв. държавна такса и 296,46 лв. адвокатско възнаграждение, поради погасяване на правото на принудително изпълнение. Това вземане впоследствие е било прехвърлено по силата на договор за цесия от дата *** г. от предишния кредитор „Юробанк и Еф Джи България“ АД на цесионера и настоящ ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като длъжникът е надлежно уведомен за цесията. Фактът на прехвърляне на вземането не се оспорва от страните, изрично е признат от ищеца и се установява от представеното към исковата молба уведомление (л.9), както и от материалите по приложеното изп.дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № ***.

В тази насока следва да се посочи, че по делото са изискани и приложени копия на изп.дело № ***/*** г. и на изп.дело № ***/*** г. и двете по описа на ***, рег. № ***, образувани за събиране на процесното вземане.

Видно от материалите по изп.дело № **/*** г. същото е образувано по молба от *** г. на взискателяЮробанк и Еф Джи България“ АД, като с молбата са поискани предприемането на действия по принудително събиране на процесното вземане – налагане на запори и вписване на възбрани, по данни, съобразно приложенията към молбата. По изпълнителното дело са направени искания от дата *** г. за вписване на възбрана на ½ ид. част от правото на собственост на длъжника Е.К. върху четири недвижими имота. Вписани екземпляри от възбраните не са приложени по изпълнителното дело, като датата на вписването – *** г. се установява от съобщенията, с които е поискано заличаване на възбраните. Впоследствие като взискател по изп.дело № ***/*** г., през *** г., е конституиран цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД на мястото на цеденетаЮробанк и Еф Джи България“ АД. По делото са постъпили молби за предприемане на изпълнителни действия от новия взискател на дати *** г., *** г. и *** г., без обаче да са предприемани конкретни действие по принудително събиране на вземането въз основа на тях. С постановление на съдебния изпълнител от дата *** г. са констатирани предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на производство по силата на закона поради бездействие на взискателя за повече от 2 години. След прекратяването на производството по делото, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е получил обратно изпълнителния си лист и е образувал ново дело.

Въз основа на молба от *** г. на кредиторът „ЕОС Матрикс“ ЕООД за събиране на процесното вземане е образувано изп.дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № ***, копие от което е приложено и по настоящото гражданско дело. С молбата е поискано от взискателя налагането на запор на вземанията по банковите на длъжника, както и насрочване на опис. По това изпълнително дело са наложени два запора на банковите сметки на настоящия ищец Е.К., а именно в „**“ АД на дата *** г. и в „***“ ЕАД – отново на *** г., видно от приложените обратни разписки от куриера. И двете банки са върнали отговор, с техни изходящи номера от дата *** г., че признават вземането и че запорите са наложени. Насрочен е и опис на движими вещи, който обаче не е извършен. Понастоящем изп.дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № ***, е висящо и не е прекратено.

По настоящото гражданско дело е приета и справка от Служба „Архив“ към ПРС, съгласно която ч.гр.д. № ***/*** г. е унищожено, поради изтичане на 5-годишния срок за съхранение.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:  

Предявен е иск по чл. 439 ГПК, като съгласно ал. 1 и ал. 2 на посочения член длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая процесното вземане е обект на принудително изпълнение по изп.дело № ***/** г. по описа на ***, поради което ищецът има интерес от неговото предявяване, доколкото твърди, това изпълнение да е незаконосъобразно поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, което погасяване да е настъпило след влизането в сила на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № ***/*** по описа на ПРС. В тази насока искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е неоснователен предвид следното:

Правото да се събере по принудителен ред едно изискуемо вземане в принципен план се погасява с изтичането на петгодишна давност (арг. чл. 110 ЗЗД). На основание чл. 116, б. В ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като по силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, т.е. нов петгодишен срок.

Относно въпроса за приложението на института на погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес, през годините са действали два акта на върховните съдилища, които са били със задължителна сила. Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Противоположно на това разбиране е изведено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което давност тече и по време на изпълнителния процес. Настоящият състав споделя съдебната практика, обективирана в Решение №170/ 17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение №252/ 17.02.2020 по дело №1609/2019 на ВКС, ГК, съгласно която, при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред, респ. от този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. Следователно в случая, до приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г., приложение следва да намери ППВС № 3/1980 г. по въпроса за приложението на института на погасителната давност в хода на изпълнителния процес.

Предвид горното следва да се посочи, че изп.дело № ***/*** г. е образувано на дата *** г. по молба на действащия кредитор. В продължение на повече от две години взискателят не е поискал предприемането на действия по принудително изпълнение, като първата такава молба е от дата *** г., и е депозирана от новия кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Трайна е съдебната практика, че прекратяването настъпва по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира това обстоятелство. Следователно, дори да се приеме, че лисват действия, прекъсващи срока на т.нар. перемция (доколкото вписването на възбраната е действие прекъсващо давността, настъпило в хода на изпълнителния процес), то делото би било прекратено по силата на закона, считано от дата *** г. По силата на задължителните указания на ППВС № 3/1980 г., приложими през този период, предхождащ приемането на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давност няма да е текла по време на изпълнителното дело. Петгодишният срок на погасителната давност за вземането ще е започне да тече от момента на прекратяването на делото по силата на закона – от дата *** г., като последващите молби или изпълнителни действия няма да имат правно значение, защото ще са депозирани, респ. предприети по едно вече прекратено дело. Следователно подадените молби за предприемане на изпълнителни действия от новия взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД на дати *** г., *** г. и *** г. са ирелевантни за изхода на настоящия спор.

По въпросите за давността, след дата *** г., и касаещи вече новообразуваното и понастоящем висящо изп.дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № ***, приложение ще намери ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото прекъсва давността предприемането  на  кое  да  е  изпълнително  действие  в  рамките  на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или  възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за  събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,  назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.  до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети  задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,  изпращането  и  връчването  на  покана  за  доброволно  изпълнение,  проучването  на  имущественото  състояние  на  длъжника,  извършването  на  справки,  набавянето  на  документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на  непогасения  остатък  от  дълга,  извършването  на  разпределение,  плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.  

Следователно с образуването на изп.дело № ***/*** г. давността за процесните вземания не е прекъсната. Същата обаче е прекъсната с налагането на запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника в „*** “ АД и „***“ ЕАД на дата *** г. с получаване на съобщението от третото задължено лице по арг. от чл. 507, ал. 3 ГПК. Следва да се отбележи и че третите лица са признали съществуването на вземанията. Предвид указанията в посоченото тълкувателно решение, това действие, е прекъснало давността, като същата все още не е била изтекла към тази дата. От момента на налагане на запорите е започнала да тече нова давност, която понастоящем не е изтекла.    

С оглед на гореизложеното искът се явява неоснователен.

Предвид изхода на спора разноски в полза на ищеца няма да се присъждат. Няма да се присъждат и разноски в полза но ответното дружество, доколкото не е направено искане в тази насока, нито са представени доказателства за сторени разноски или пък списък по чл. 80 ГПК.

По тези съображения съдът

 

Р    Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.И.К., ЕГН **********,***, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Малинова долина, бул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност, следните суми: 3379,29 лв. главница по Договор за издаване на кредитна карта Euroline от *** г., 189,13 лв. договорна лихва за периода 15.01.2007 г. – 22.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2012 г. до изплащането й, както и разноски от 71,37 лв. държавна такса и 296,46 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение № ***/*** г. и изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.д. № ***/*** по описа на РС - Пловдив, * гр. състав, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. №***.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

                                                          

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/К. Иванов

Вярно с оригинала.

М.К.