№ 3046
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100506691 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „Ф.И.“ ЕАД срещу решение № 10659 от 04.10.2022 г., постановено по
гр.д. № 32220/2021 г. по описа на СРС, 28 състав, с което по предявения от Р. С. С.
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК е признато за установено,
че Р. С. С. не дължи на „Ф.И.“ EАД сумата от 731 лв., представляваща главница по запис на
заповед от 05.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на изпълнителен лист до окончателното изплащане на
задължението, за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по гр.д. № 12957/2013 г. по описа на СРС, 73 състав, поради изтекла погасителна
давност.
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост, като счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приложил тригодишна погасителна давност за процесното вземане. Намира, че срокът на
погасителната давност след влязла в сила заповед за изпълнение е 5 години и в случая не е
изтекъл, тъй като същият е спрял да тече до 26.06.2015 г. предвид ТР № 2/2015 г, на ВКС,
ОСГТК, а впоследствие давността е била прекъсната от подадени от взискателя молби за
1
предприемане на конкретни изпълнителни действия през 2018 г. и 2020 г. Ето защо моли
първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен.
Въззиваемият Р. С. С. не подава отговор на въззивната жалба и не изразява становище по
нея.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно по следните
съображения:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното основание
за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
по подадено от „К.“ ООД заявление е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.12.2013 г. и изпълнителен лист от
същата дата по гр.д. № 12957/2013 г. по описа на СРС, 73 състав, за установени вземания
срещу Р. С. С. и М.Г.И. при условията на солидарна отговорност в размер на 731 лв.,
непогасена главница по запис на заповед от 05.01.2012 г. Видно от изложеното в исковата
молба, между страните не се спори, че тази сума отразява действително възникнало
задължение на Р. С. С., като вземането е било прехвърлено с договор за цесия от 01.02.2018
г. в полза на ответника (видно от приложените книжа по изпълнителното дело – л. 48-53).
Спорно по делото остава обстоятелството дали задължението е погасено по давност.
Видно от книжата по приетото за послужване гр.д. № 12957/2013 г. по описа на СРС, 73
състав, и от копието на изпълнителното дело, издадената срещу Р. С. С. заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника на 02.03.2014 г. – заедно с поканата за
доброволно изпълнение в хода на изпълнителния процес, като при липсата на възражение в
двуседмичен срок (съобразно актуалната към този момент редакция на разпоредбата на чл.
414, ал. 2 ГПК) заповедта за изпълнение е влязла в сила на 18.03.2014 г. С влизането в сила
на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо,
като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Така се получава
2
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл.
371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на
новата давност е всякога пет години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на
регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от
20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта
за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за
правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне.
Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В този смисъл –
Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др. Следователно, за уважаване на иска в настоящото
производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение – 18.03.2014 г., е изтекла петгодишна погасителна давност, без да
са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес
давността може да се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен
способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и
молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към
удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
3
давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
За принудително събиране на вземането в случая е образувано изп. дело № 20148380401768
по описа на ЧСИ М.Б., като за периода от образуване на изпълнителното дело на 10.02.2014
г. до 25.06.2015 г. давността е спряла да тече – изпълнителното производство е образувано
по време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
като едва с постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че постановлението е изгубило сила и липсва основание за
спиране на давността по време на изпълнителното дело. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело №
3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, т.е. новото тълкувателно решение се прилага занапред по отношение на вече
образуваното изпълнително дело, поради което едва от датата на постановяването на
тълкувателното решение на 26.06.2015 г. е продължила да тече погасителната давност за
установените с влязлата в сила заповед за изпълнение вземания.
От книжата по приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че след образуването
му съдебният изпълнител е проучил имущественото състояние на длъжника чрез изготвяне
на справки, които не са същински изпълнителни действия. Давността за вземанията,
започнала да тече отново на 26.06.2015 г. (след като е спряла да тече в периода от влизане в
сила на заповедта за изпълнение на 18.03.2014 г. до 25.06.2015 г.), е била прекъсната преди
това на 25.02.2014 г. и на 05.03.2014 г. с налагането на запор върху вземанията на длъжника
С. по банкови сметки и от трудово възнаграждение от работодателя „Г.К.“ АД, а след
възобновяването на срока давността е била прекъсната с активни действия на взискателя,
обективирани в негови молби от 30.03.2018 г. и от 27.02.2020 г., с които същият е поискал
предприемане на конкретен изпълнителен способ за събиране на вземанията му – налагане
на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки и от трудови възнаграждения.
След възобновяване на давностния срок на 26.06.2015 г. в продължение на две години не са
предприети действия по изпълнението, като едва на 30.03.2018 г. ответникът „Ф.И.“ ЕАД е
подал молба за предприемане на конкретни изпълнителни действия, т.е. по изпълнителното
дело е настъпила перемпция. Същата обаче е без правно значение за давността и
обстоятелството, че делото е било прекратено по право поради перемпция, не възпрепятства
прекъсването на давността с предприемането на изпълнителни действия преди изтичане на
давностния срок. В т. 10 на ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК, не е разгледан въпросът при какви
условия и кога настъпва перемпцията, нито какви са последиците от нея по отношение на
погасителната давност, като трайната съдебна практика, постановена след тълкувателното
решение и обективирана в Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. №
4
1747/2020 г., IV г. о., Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. но ВКС и
др., приема, че това са два различни правни института с различни правни последици. За
разлика от изтеклата погасителна давност, перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение, поради което при предприемане на изпълнителни действия по
перемирано дело (преди изтичане на погасителната давност) същите не са недопустими, тъй
като съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане за предприемане на изпълнителни действия в ново изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право, но неизпълнението на това канцеларско
действие от съдебния изпълнител няма значение за прекъсването на давността.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че с молбата на взискателя от 30.03.2018 г., с
която същият е поискал да се предприемат действия по налагане на запор върху вземания на
длъжника по банкови сметки след настъпване на перемпцията по изпълнителното дело,
неизтеклата към този момент петгодишна погасителна давност за оспорените вземания
(започнала да тече наново на 26.06.2015 г.) е била валидно прекъсната, като същата е била
отново прекъсната и на 27.02.2020 г. с нова молба за предприемане на конкретни
изпълнителни действия.
Следователно, считано от последното прекъсване на давността на 27.02.2020 г. до подаване
на исковата молба по настоящото дело на 08.06.2021 г., респ. до приключване на устните
състезания по настоящото дело пред въззивната инстанция на 24.04.2024 г. петгодишният
давностен срок за оспорените вземания не е изтекъл, т.е. оспорените от ищеца вземания не
са погасени по давност, поради което предявеният от него отрицателен установителен иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на въззивника (ответник) направените разноски пред първата инстанция
за юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лв., както и направените пред
въззивната инстанция разноски предвид основателната въззивна жалба в размер на 125 лв.,
платена държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10659 от 04.10.2022 г., постановено по гр.д. № 32220/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, 28 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******“, ул.
„*******2, срещу „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
недължимост на сумата от 731 лв., представляваща главница по запис на заповед от
05.01.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на изпълнителен лист до окончателното изплащане на задължението, за която сума
е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по гр.д. № 12957/2013 г.
по описа на СРС, 73 състав, за събирането на които е образувано изп. д. № 20148380401768
по описа на ЧСИ М.Б..
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. *******“, ул. „*******2, да
заплати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски в
първоинстанционното производство, и сумата от 125 лв., разноски пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6