№ 61
гр. Варна , 08.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20213000500235 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Въззивницата Д. П. Н., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. К.М., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна М. Н. Д., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Л.П., редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Съдът докладва двете молби, постъпили от адв. К.М., едната на
07.06.2021 г. да се отложи делото поради служебна ангажираност и втората от
06.07.2021 г., че оттегля първата си молба. С факта на явяването на адв. М. в
съдебната зала остава безпредметна първата молба.
АДВ.М.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Д. П. Н.
от гр. Варна чрез адв. Кр. М. от АК-Варна, срещу решение №
426/26.02.2021г., постановено по гражданско дело № 2923 по описа за 2020г.
на Окръжен съд – Варна, с което същата е осъдена да заплати на М. Н. Д. от
гр. Варна, на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 36 421.50 лева, с която
ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, която сума е получила за
периода от 13.12.2013 год. до 14.12.2017 год., по силата на Договора за аренда
от 18.08.2007 год. за притежаваната ½ идеална част от имот с № 085019,
находящ се в с. Сърнино, общ. Генерал Тошево, целият с площ 177 693 кв. м.,
собственост на ищцата М.Д.; както и сумата от 3 079.51 лева, направени по
делото разноски, от които адвокатско възнаграждение в размер на 1 622.65
лева, намалени по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Счита се, че обжалваното
решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Счита се, че в нарушение на
процесуалните правила съдът е изключил изцяло показанията на водените от
ответната страна свидетели за установяване на съществувалото между
страните споразумение рентата от посочената земеделска земя да остава в
полза на Д.Н.. Показанията на тези свидетели не са били опровергани от
останалите доказателства по делото, а освен това съдът не е направил
съвкупен анализ на целия доказателствен материал, за да съпостави
свидетелските показания с останалите доказателства по делото. Не е бил
обсъден и установения по делото факт, който се явява косвено доказателство
за наличието на твърдяното от ответницата споразумение относно ползването
на рентата от земеделската земя, че в договора за аренда от 13.06.17г. вече
налице и изрична писмена уговорка в посочения смисъл. Не е обсъден и
факта, че през 2007г. ответницата е сключила договора за аренда от свое име,
но за дарената на децата земеделска земя, което отново посочвало на волята
на собствениците да отстъпят рентата на своята майка. Близките отношения
между майката и двете деца е била причината в договора за дарение от 1997г.
да не бъде включвана постигнатата устна уговорка за получаване на ползите
от земята от дарителката. Поради тези близки родствени връзки се счита, че е
налице допустимост на свидетелските показания за установяване на
постигнатото между страните споразумение. Счита се още, че са допустими
2
гласни доказателства и за установяване на факта на плащане на по 1/3 от
получаваната ежегодно от майката рента в полза на всяко от двете деца,
който факт се счита за установен и при съпоставяне с размерите на
изтеглените от банката парични суми, непосредствено след тяхното
постъпване по банковата сметка на ответницата. Счита се, че в случая е
приложима кратката погасителна давност от 3 години, а не общата такава от 5
години. Поддържа се оспорването на становището на ищцата, че с рентата от
земята тя е изпълнявала собствените си облигационни задължения за
издръжка по договора за прехвърляне на собственост срещу задължението за
издръжка и гледане от 1994г., тъй като такива задължения са били налице от
1994г., а дарението на земеделската земя от кредитора по цитирания
алеаторен договор е от 1997г., при което няма житейска логика кредиторът да
обезпечава изпълнение на своето вземане чрез дарение на друг свой имот на
длъжника. Не съществува сила на пресъдено нещо, формирана с решението
по гр.д. № 2018/18г. на ВОС по въпроса дали ищцата е изпълнявала
алеаторния договор чрез предоставяне на ответницата на рентата от земята.
Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, ведно с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна М. Н. Д. чрез адв. Л. П. от АК-Варна, с който същата е
оспорена като неоснователна. Споделят се съображенията на съда да не
кредитира показанията на водените от ответницата свидетели поради тяхната
заинтересованост, имайки предвид предприетите разпореждания от тях в своя
полза с имотите на ответницата. Въвеждането на твърдението за заплащане от
ответницата на по 1/3 от получаваната от земята рента е било несвоевременно
предприето и поради това недопустимо, а освен това същото е останало и
недоказано по делото. Дарствена уговорка за отстъпване на рентата не е била
налице, а отделно от това дарение на бъдеща рента от земята е нищожно.
Приложима е 5-годишна погасителна давност за вземането, тъй като страните
не са обвързани от договор с периодични платежи. Счита се за неправилно
приетото от първоинстанционния съд, че претенцията е с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД като не е била разгледана преди това хипотезата на чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, тъй като заявеното по делото от ищцата е, че се претендира
от ответницата сумата, която тя е получила в периода от 2013г.-2018г. вместо
3
ищцата като рента за собствената на ищцата ½ ид.ч. от описания земеделски
имот, вместо изплащането на издръжка, поради отпадане на основанието за
това – развалянето на договора за издръжка и гледане между страните,
обективиран в НА № 147, т. LІІІ, дело № 19697/1994г., с влизането в сила на
решението по гр.д. № 2018/18г. на ВОС – т. 7 от ППВС № 1/79г.; и само ако
не се установи, че рентата не е получавана по повод изпълнението на
алеаторния договор от страна на ищцата, то тогава сумите от получената от
ответницата рента се явяват получени без правно основание, при което
ответницата се е обогатила за сметка на ищцата и се дължи връщане на онова,
с което ответницата се е обогатила, но до размера на обедняването.
Претендира се решението да бъде потвърдено като законосъобразно, ведно с
присъждане на разноските по делото.
Страни не са формулирали доказателствени искания.
АДВ.М.: Не възразявам срещу Вашия доклад. Поддържам въззивната
жалба, няма промяна в нашето становище.
АДВ.П.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам възражения
по доклада.
АДВ.М.: Няма да соча доказателства. Представям списък на
разноските и договор за правна помощ.
АДВ.П.: Няма да соча доказателства. Представям списък на
разноските. Не правя възражения за прекомерност.
АДВ.М.: Не правя възражения за прекомерност.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага представените списъци на разноските и
доказателства за извършването на такива, представени от всяка от страните
по делото.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
4
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.М.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите въззивната
жалба и да отмените решението на ВОС, което считам, че е неправилно и
дълбоко несправедливо. Аз съм изложила подобни правни становища,
разбирания по въпросите, които считам, че са относими и обуславящи
крайния изход на делото. Няма да ги повтарям, само ще маркирам, но ще
започна отзад напред.
Всъщност уважаеми съдии, ищцовата страна, а и ВОС се опитват да ни
убедят, че е възможно и логично кредиторът по един договор за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане до такава степен ще улесни
своя длъжник, че видите ли ще му прехвърли едни други земи дарствено, за
да може той да си изпълнява задълженията по този договор чрез получаваната
рента. Това житейски дълбоко е нелогично. Очевидно е, че с цялата тази
поредица от правни действия е имало нещо друго, някаква друга е била
волята на страните, които са много близки - те са майка и дъщеря и син. 1994
г. се поема ангажимента за гледане и издръжка. 1997 г. е транслирането на
собствеността на тези земеделски земи. Но очевидно тогава уговорката между
син, дъщеря и майка е било, всъщност майката дарила земите си по
неизвестни за нас мотиви и причини, с уговорката тя да си получава тази
рента докато е жива. И тъй като до 2017 г. това беше възможно, закона го
разрешаваше, несобственик да сключи договор за аренда, това се е случило.
А всъщност уговорката е такава, рентата наистина се полага на собственика
на земята по закон, но уговорката е тези пари да се получават от Д.Н. докато е
жива. И впрочем 2017 г., когато се промени законодателството и когато вече
несобствениците не можеха да сключват договори за аренда обективирани са
действителните отношения и действителната воля между страните в този
договор, а каква е? 2017 г. страни по договора за аренда са М. и сина на Д. –
А., с уговорката вътре, че договорът се сключва в полза на Д. и тя има право
да си получава рентата. Не случайно претенцията е за сумата до 2017 г. Но до
2017 г. всъщност това е била действителната воля между деца и родител. Тук
ще маркирам тежкото процесуално нарушение, което е извършил ВОС. Той
каза – априори, щом свидетелите на Д. - А. и внучката й Д. са роднини аз не
ги зачитам тези показания, по силата на обстоятелството, че са роднини. Ама
то не е така. Процесуалният закон казва, че тези показания се ценят при едни
5
други обстоятелства, преценяват всички събрани по делото доказателства. А
какви са те? Те са тези, които свидетелите споделиха. Д. е получавала
рентата, но като майка още в банката, още в деня или следващия на
получаването на рентата е отивала в банката, теглила е съответните суми,
адекватни на това тя като майка има воля да даде на децата си, без да е имало
желание от тяхна страна, друго изрично, извън волята им тя да си получава
рентата, делила ги е и им ги е давала. Има доказателства, че това се е
случвало периодично абсолютно след всяко теглене. Съдът ни каза – „Да, ама
теглената сума не е съответна на това, което Вие твърдите, по-малко е
отколкото да се подели сумата на три равни части“. Да, разбира се, тя е
теглила само това, което е искала да даде на децата си, за да им помага в
живота. Кой български родител не прави така, всеки нормален българин така
прави докато децата му са живи, доколко това е правилно това е друга тема.
Освен това каква е логиката една възрастна жена да тегли такива огромни,
големи суми, за какво са й точно, без да има твърдения на насрещната, че те
са влагани за нещо, при всеки превод теглене на голяма сума. Какво ги е
правила, ако не ги е давала на децата си. А пък имаше и пряко доказателство,
Д. каза, че е свидетел и А. също, че парите са били разделяни в пликчета и
давани на А. и на М.. И ще отворя още една скоба и ще питам кой по-добре
знае за тези отношения, ако не сина А. А., той е страна по тези
правоотношения. Колегата се опита чрез доводи за сделките, които е
извършвала Д. в полза на А. да ни противопостави възражение за това, че
имаме интерес от изхода на делото. Какъв интерес имаме? Д. е тази, която се
разпорежда с имотите си и своето имущество както намери за добре. Факт е,
че е извършила транслиране на имоти в полза на А. и неговия син, но това са
други имоти, други правоотношения. Защо го е направила това е въпрос,
който не е предмет на настоящия спор. А освен това ВОС, аз Ви моля да
оцените това процесуално нарушение, както прие, че А. и Д. са роднини на
страната и са заинтересовани от едва ли не от изхода на делото, така не цени
по този начин показанията на дъщерята на М.Д., която дори не знаеше, че
баба й е имала болничен престой, а то се установява по делото, че поне на три
пъти Д. е била в болница. Т.е. тези показания не са стойностни, те не са
достоверни. Защото, ако това не знае внучката, че баба й е била в болница за
какви отношения говорим и за каква достоверност на сведенията, които е дал
свидетеля.
6
Моля Ви за справедливо решение. Моля Ви за разноските в случай, че
делото се реши в наша полза.
АДВ.П.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще Ви помоля да оставите без
уважение въззивната жалба и потвърдите първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Моля за присъждане на разноски. Моля за
кратък срок за писмени бележки.
Съдът дава възможност на процесуалния представител на въззиваемата
страна, в срок до 14.07.2021 г. включително, да депозира в писмен вид
съображенията си по съществото на спора, след което обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7