№ 43
гр. Шумен, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500377 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260045 от 08.07.2021г. по гр.дело №646/2020г. Районен съд-гр.Велики
Преслав е изменил, на основание чл. 59, ал.9 от СК, определените с влязло в сила решение
№132/17.04.2018 г. по гр.д.№651/2017г. на ВПРС, мерки, като е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете С. С.И. с
ЕГН********** на бащата С.И.С. и е определил местоживеенето на детето при него.
Определил е режим на лични отношения на майката М.К. А. с детето, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване от 09.00 часа на съботния ден до
18.00 часа на неделния ден, както и двадесет дни през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск. Със същото решение майката е осъдена да заплаща на детето, чрез неговия
баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 163лв., считано от 29.12.2020
г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж десето число на
месеца, за който се дължи. Присъдени са и следващите се деловодни разноски и държавна
такса.
Недоволна от така постановеното решение останала ответницата М. К. АЛ., който го
обжалва изцяло. Сочи, че не били обсъдени всички относими факти, обстоятества и
доказателства по делото. По никакъв начин не били доказани изложените в исковата молба
твърдения. Детето се било изправило срещу майка си, повлияно от своя баща и възможност
да живее без правила и добри навици. По делото не се събрали каквито и да е доказателства
А. да е тормозила детето и същото да е било жертва на домашно насилие. От разпита на
1
свидетелките на жалбоподателките се доказало как се било променило поведението на
детето за времето, през което баща му се е грижил за него. Съдът не събразил
обстоятеството, че в протокола за проверка на детето от м.март 2020г. от ОЗД-Т., същото
ясно заявило, че не е тормозено от майка си, а едва след това, когато майка му се върнала,
започнало да говори друго. Съдът не се съобразил и същественото разминаване, посочено от
детето при изслушването му в съдебно заседание, че жалбоподателката го тормозила на
28.12.2020г., ден, в който видно от материалите/не е посочени кои/, тя не се била виждала с
него. Жалбоподателката сочи също, че желанието на С. да живее при своя баща, не би
следвало да бъде водещо при вземане на решението, тъй като същото не било категорично, с
оглед ниската й възраст. Въпросът за упражняване на родителските права се решавал с оглед
интереса на детето и желанието на последното било само част от фактическата обстановка.,
съборазявана от съда при вземане на решението. Желанието на детето в случая се
обяснявало с нормалната при разделята на родителите липса на постоянно присъствие на
бащата в живота му, какато и с факта, че на жалбоподателката се падала задачата ежедневно
да общува с детето и в тази връзка да налага дисциплина по отношение на неговото развитие
и учение. Излага, че било необходимо детето да се върне в нейния дом, както и да се
съборазява с нейния родителски капацитет, тъй като обратното би разрушило родителския й
авторитет, който майката пред детето вече нямала. Такъв авторитет не се градял, като по
никакъв начин не се възпрепятстват желанията, емоциите и капризите на децата.
Установило се също, че бащата работел почти през целия ден, като давал и нощни смени,
като за детето се грижела основно баба му по бащина линия.
Жалбоподателката сочи също, че разполагала с всички условия за отглеждане на
детето, грижела се винаги добре за него имала желание и възможност да продължава. Не се
доказали нови обстоятества налагащи изменение на мерките. Моли, обжалваното решение
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената претенция за
изменение на определените с влязло в сила решение №132/17.04.2018 г. по гр.д.
№651/2017г. мерки, бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред
двете инстанции, приема за установено следното:
Страните съжителствали на съпружески начала, като от съжителството си имали
родено едно дете-С.С.И., р. на 26.04.2010г.. С решение №132/17.04.2018г. по гр.д.
№651/2017г. на ВПРС, упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете С. било предоставено на майката, като било опредено местоживеенето на детето при
нея. Определен бил и режим на лични контакти между бащата и детето- всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния ден до 19,00 часа на неделния ден с
преспиване при бащата, по пет дни през Коледната и Великденската ваканции по
2
споразумение между родителите и един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, като бащата бил осъден да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 150лв., считано от 12.09.2017
г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж десето число на
месеца, за който се дължи.
Съгласно изготвения от ДСП-Велики Преслав социален доклад, към момента на
изготвянето му/05.01.2021г./, основни грижи за детето С. се полагали от бащата, като
потребностите според пола и възрастта му били задоволени. Помощ и подкрепа в
отглеждането му оказвали бабата и дядото по бащина линия.
Детето живее при баща си на адрес: гр.В., ул.№, като къщата която обитавали била
собственост на родителите на С.. Къщата ебила тухлена, двуетажна, като първия етаж се
ползва като мазе, а на втория има четири стаи, два коридора, баня, като тоалетната била
външна. Жилището било електрифицирано и водоснабдено. За детето имало обособена
детска стая, обзаведена с всичко необходимо за дете. Хигиенно-битовите условия били
много добри. В жилището живеели и родителите на С.С..
В доклада се сочи също, че детето контактувало с близките си както по бащина, така и
по майчина линия/ в гр.В. житвеят и родителите на М.А., както и нейната сестра/. Детето
имало изграден приятелски кръг в гр.В.. В * клас е учило в СУ“*“-гр.В., а през учебната
2018/2019г. било записано във *клас в ІСУ“*“-гр.Т.. През учебната 2020/2021г. С. била
ученичка в *клас клас в същото училище, като след въвеждане на онлайн обучение, детето
се подготвяло в дома си в гр.Т., където е живяло с майка си под наем. От м.април 2000г., по
устно договаряне на родителите, поради заминаване на майката в чужбина, С. заживяла при
баща си в гр.В., като след възобновяване на присъственото обучение на 04.01.2021г., детето
е продължило да учи онлайн форма към училището в гр.Т., след подадена молба от бащата.
Детето споделило, че при затруднения с учебния материал помощ му оказвали дядо му по
бащина линия, който е пенсиониран учител, и баща му. Физическото и психическото
развитие на детето отговаряли на календарната възраст. Детето имало личен лекар с редовен
имуницационне статус.
Детето било привързано и към двамата родители и бабите и дядовците си, но
споделило, че не желае да живее при майка си.
В заключение е посочено, че детето се отглежда от бащата, като потребноситте, според
възрастта и пола му са задоволени. Майката не желаела да сътрудници с другия родител за
отглеждането и възпитанието на детето, както и за преодоляване на проблеми, свързани с
развитието му, като липсвали диалог и толерантност във взаимоотношенията им. Детето
споделило за осъществено над него психическо и физическо насилие от страна на майката.
Бащата бил подал заявление в ДСП-Велики Преслав за предоставяне на психологическа
помощ и подкрепа на С. от стециалисти от ДЦЗП“Зона ЗаКрила-гр.Шумен.
С доклада са представени и три социални доклада за оценка на постъпил сигнал от
3
ДСП-Т., първият от 10.10.2018г. във връзка с постъпило писмо от директора на І СУ“*“-
гр.Т., че С. и майка й създават много проблеми на учителите и децата от класа/детето се
държало агресивно, а майката многократно изпращала съобщения с обидно съдържание на
преподавателите, влизала в класната стая и се карала на децата, че не играят със С./. Сочи
се, че С. е умно дете, но с лоша дисциплина, все още не е успяла да се адаптира към новата
среда и й липсва баща й, като даденото становище е, че не е необходимо да се отваря случай
в ОЗД-Т. за детето. Вторият социален доклад за оценка е изготвен на 17.10.2019г. във връзка
с получен сигнал в ОЗД от учебното заведение за проблеми с поведението и несъдействие от
страна на майката при повикване от страна на учителите. В същия е отразено, че в училище
детото, с помощта на класния ръководител, започнало да се вписва в класа, както и че
бащата редовно се уведомява да постъпките на детето и се интересува от развитието му. По
думи на учителите, С. била умно дете, но с модела си на поведение копирала нейната майка,
което й пречи да се интегрира успешно в класа и справи с учебния материал.
Третият социален доклад за оценка е изготвен на 20.03.2020г., във връзка с получен
сигнал от националната телефонна линие за деца, с от лицето С.Б. от гр.Т., който е посочил,
че в негово съседство живеела самотна майка с дете на 9 години, като от дома им се чували
викове и странни шумове, които могат да се интерпретират като нанасяне на удари спрямо
детето. Според подалия сигнала, тези действия се повтаряли всяка вечер. Становището на
ОЗД-ДСП-Т. отново е било, че няма риск за живота и здравето на детото и то се отглежда в
сигурна и спокойна среда.
Съгласно служебна бележка от 05.01.12021г., детето С. С.И. през учебната
20201/2021г. е редовна ученичка в *. клас. клас на І СУ“*“-гр.Т., а съгласно служебна
бележка №33/05.01.2021г. същата е посещавала учебните занятия в Школата за
изобразителни изкуства и детска фолклорна школа през учебната 2019/2020г. на ЦПЛР-ОДК
Т..
В хода на пъвоинстанционното производство е представен последващ социален доклад
от ДСП-Велики Преслав/от 19.05.2021г./, съгласно който, детето продължава да живее с
баща си в гр.В., в жилището, собственост на родителите на последния. Същото имало личен
лекар в гр.В. и било с редовен имунизационен статус. Към момента на изготвяне на доклада,
С. вече била ученичка в *клас клас в СУ“*“-гр.В., присъствена форма на обучение.
Съгласно даденото заключение, майката не желае да сътрудничи на другия родител за
отглеждането и възпитанието на детето, както и за преодоляване на проблеми, свързани с
развитието на детето. С. споделила, че майката продължава да упражнява над него вербана
агресия, дори понякога и физическа, изразяваща се в скубане и щипане. Предприети били
мерки за закрила в семейна среда спрямо детето, като бащата е подял заявление в ДСП-
Велики Преслав за предоставяне на психологическа помощ и подкрепа на детето от
специалисти от ДЦЗП“Зона заКрила“-гр.Шумен, които към момента продължавали да
работят с детето, както и за корекци модела на поведение на детето. С бащата също работел
специалист от ДЦЗП“Зона заКрила“. ДСП-Т. били уведомени относно насочване на майката
към подходяща социална услуга в общността, като по данни на ОЗД-Т., майката е насочена
4
към Асоциация „Ная“.
В доклада е отразено също, че майката М.А. се държи некоректно и арогатно със
социалните работници от ОЗД-Велики Преслав и ДЦЗП“Зона закрила“-гр.Шумен, както и с
ИДПС към РУ на МВР-Велики Преслав.Позволявала си обидни квалификации и клевети по
техен адрес, звъняла им по телефона по няколко пъти на ден. Във връзка с подадено
възражение от А. бил сменен социалния работник, водещ случая, а към настоящия момент
била недоволна и обвинавала психолога от ДЦЗП, че е научил детето да я обижда и да
употребява вулгарни думи, като желаела той също да бъде сменен.
Със социалния доклад е представен и доклад от 07.04.2021г., относно детето С. И., от
Детския център за застъпничество и подкрепа “Зона заКрила“-гр.Шумен, съгласно който
работата за подкрепа от страна на центъра на детето продължавала в посока изпълнение на
заявката и съобразно изведените нужди.
В хода на въззивната производство е представен и последващ доклад от детския
център/от 05.07.2021г./, съгласно който работата за подкрепа от страна на центъра на детето
се прекратява предвид изтичане на срока на издаденото направление, както и заявеното
нежелание от страна на дете и родител за продължаване на консултативния процес. В
доклада е отразено, че на проведената на 02.07.2021г. заключителна среща, детето не могло
да отговори на въпроса дали отчита някакви промени след работата си с психолога.
Срещите свързвала с това, че от нея се изисквало да промени отношението към майка си,
като това тя не приемала за своя нужда. Във връзка с поведението си заявила, че с
израстването си ще слуша все повече и че отчита промяна в училищната си успеваемост, за
което била положила усилия.
Посочено е също, че като положителна промяна на С. спрямо майка й може да се
отчете най-вече това, че е спряла да псува и да използва вулгарен език, а бащата е наложил
вечерен час на С., който тя трабвя да спазва, като иначе подлежи на санкция.
По делото е представена и оценка на родителския капацитет на бащата, изготвена от
социален работник при ДСП, ОЗД-Шумен, съгласно която С. посрещал базисните
потребности на детето С., като връзката им не била прекъсвана през годините. Детето го
припознавало като свой родител и значим възрастен, при която желае да живее, тъй като му
осигурява сигурна и спокойна среда. Въпреки фактическата раздяла на родителите между
тях все още били налице конфликтни отношения, свидетел на които ставало детето. С.
декларирал желание и готовност да поеме грижите за детето, осъзнавайки небрагоприятната
среда в която е поставено от конфликтите с майката, но в същото време не проявява
инициативност за подобряване на комуникацията с нея по отношение на важни въпроси,
свързани с детето. Вследствие на това се стигало до делегиране на функции на детето
нетипични за неговата възраст. Това поставяло детето в позиция на равностоен партньор,
който регулира комуникацията между родителите според собствените си настроения и ползи
на фона на социална незрялост и невъзможност за обектива преценка на последиците.
Към социалния доклад е приложена и педагогическа характеристика на С. С.И.,
5
изготвена от І СУ“*“-гр.Т., ведно с придружително писмо изх.№580/24.02.2021г. до ДСП-
Велики Преслав, в което е посочено, че учители и ръководство на училището нееднократно
били поставяни в стресови ситуации от майката на детето. Били обиждани и заплашвани и
водели дълги разговори по нейна инициатива, и в удобно за нея време до късно вечерта, за
сметка на почивката и спокойствието на семействата им. По наблюдение и мнение на
класния ръководител, детето било много по-спокойно и щастливо, откакто живее при баща
си През този период били редуцирани/доколкото би могло да се прецени дистанционно/ и
някои от негативните тенденции в поведението на детето, описани в характеристиката.
Приложена е и психилого-педагогическа характеристика, изготвена от педагогическия
съветник в СУ“*“-гр.В./където учи в момента детето/, в която се сочи, че значими възрасни
за детето, са неговия баща, баба и дядо. Детето е адаптирано към училищната среда и
колектив, съобразява се с установения ред, като спазва нормите на поведение.Не проявява
агресия и няма дивиантни прояви.
Представени са и протоколи от проведени срещи и разговори от социалните работници
с детето, бащата и майката.
Съгласно изготвения социален доклад от ДСП-Т. от 21.05.2021г., майката живела под
наем в апартамент в гр.Т.. Жилището се състояло от спалня, кухня, баня и тоалетна, като
спалнята била стая за детето, обзаведена според неговите нужди. Поддържа се много добра
жилищна хигиена и интериор, като средата била подходяща за отглеждане на дете. Към
момента на изготвяне на доклада, същата работела в „*“ЕООД с основно възнаграждение
900лв., на осемчасов работен ден. В доклада е отразено, че майката притежава необходимия
родителски капацитет и желание да отглежда и възпитава детето, без да е направена
подробна оценка. В доклада се посочва също, че майката е заявила, че бащата се опитвал да
настрои негативно детето към нея и при най-малката забележка от нейна страна, детето
търсело контакт с бащата, като му заявявало, че майката го „тормози, обижда и удря“, което
не отговаряло на истината.
Според заключителния доклад изготвен от Център за социална рехабилитация и
интеграция Асоциация „Ная“ майката имала нужда да прекарва повече време с детето, за да
се възстанови тяхната връзка, съответно имала нужда да възстанови родителските си права,
за да намали страха и тревогите си, че ще изгуби собственото си дете. Направен е и извод, че
същата притежавала качества, които били ключови за доброто възпитание и отглеждане на
дъщеря си. Целите не били зипълнени и консултирането й следвало да продължи.
Съгласно показанията на свид.Е.Е./приятел на ищеца/ детето живее при баща си в
гр.В., като с тях живеят и родителите на последния. Условията при С. били много добри,
като имало всичко необходимо за детето. Помощ в отглеждането на С. оказвали родителите
на ищеца-баща му бил бивш учител и помагал на детето с учебния материал, а майка му- с
домакинство. Детето се чувствало много добре при баща си. Споделяло, че не иска да отива
в гр.Т., защото майка й я тормозела и правела скандали. Сочи също, че ответницата била
конфликтна личност, карала се не само с тях, но и с всички останали. Ищецът работел като
полицай и понякога давал нощни смени, но нямало проблеми, защото родителите му
6
помагали. Имал работа и във връзка с отглеждане на животни, но с нея не бил ангажиран
постоянно. Свидетелят сочи също, че С. карал детето да ходи при майка си и остава при нея
ден-два, но детето не искало. Чул че през 2020г майката отишла да работи в чужбина, но не
знае кога точно се е върнала в България.
Свид.Ю.Б. сочи, че била детегледачка на С. през 2019г. Имала добри впечатления от
детето и майката, но не познавала бащата. Не била виждала пререкания между двете, като
детето винаги било чисто и спретнато. Не била говорила с учителите на С. относно това как
се справя с учебния материал и дисциплината. Свидетелката първоначално заявява, че
ответницата й споделила, че бащата не й дава детето, но след това сочи, че А. й казала, че
когато отишла да вземе детето, то не искало да отиде с нея. Докато гледала С., същата не й
споделяла, че е бита и тормозена от майката. Винаги с нетърпение очаквала баща й да дойде
и да я взема. Сочи, че майката била по-прибързана в говоренето и действията си, по
изнервена, но иначе не била лош човек. Свидетелката сочи също, че съвсем наскоро М. й
пуснала запис, на който се чувало как детето обиждало майка си, като според свидетелката,
поведението на детето преди не било такова. Този запис не е представен по делото от
ответната страна, като няма данни и откога датира същият.
Свид.И.Н. излага, че познавала майката и детото от 2019г., когато работела в заведение
за бързо хранене, близо до школата на детето по народни танци. Постепенно отношенията й
с майката станали приятелски, като контактите им се изразявали в това, че се чували и
виждали, но не си ходели на гости. През 2019г. свидетелката не била видяла нищо
скандално в отношенията на майката към детето и обратно. Майката била изключителен
родител, отдаден на детето и непрекъснато му угаждала. Сочи като причина за заминаването
на ответницата в чужбина оставането й без работа, тъй като наемът и битовите разходи
следвало да се покриват. Освен това С. поддържала стандарт на живот-обичала за излиза на
заведения, не обичала да си хапва в къщи. Тъй като М. нямало да може да задоволи тези
нейни изисквания се принудила да замине за Англия. След завръщането си от чужбина
майката й споделила, че детето не желаело да е при не. Нямала преки впечатления дали
бащата пречи на срещу между детето и майката. Само веднъж ответницата й споменала, че
тя искала детето да остане при нея, но бащата се погрижил детето без преспиване да
пребивава при майката. Свидетелката също излага, че чула терефонен разговор между
ответницата и детето, по време на пътуване със свид.Ю.Б. по повод предварителна среща с
представителя на ответницата, при който детето нагрубило майката, но не си спомняла в
какво се изразява нагрубяването. Не е ясно и дали става въпрос за същия разговор, за който
свидетелства Ю.Б., доколкото последната сочи пуснат й от майката запис, а свид.И.Н. –за
директен телефонен разговор.
Детето С. е изслушано в хода на първоинстанционното производство. Заявява
категоричното си желание да живее при своя баща. От м.февруари 2021г. учела в гр.В., в
училището, в което учила и * клас. Това училище й харесвало, защото имала повече
приятелки и било по-хубаво. Не искала да живее при майка си, защото последната я
обиждала и биела. Баща й изисквал от нея да спазва дисциплина и на нея това й харесвало.
7
Майка й я съветвата, когато децята я бият, да ги бие и тя. Не й казвала да учи и нямала
изисквания да се представя в училище. Всяка вечер когато баща й се прибирал я питал дали
има нещо за писане, което е пропуснала. Дядо й и баща й й помагали при справяне с
материала. С. заявява, че знае , че трябва да поддържа контакти с майка си, но не иска това
да е всяка седмица. Псувала била майка си, защото го заслужавала - била я много, а тя не
можела да каже нищо. Никой не й бил казвал да псува майка си, напротив, баща й правел
забележка, че така не се говори. Лошите думи била чула от класа си и от братовчед си по
майчина линия. Майка й не я ограничавала да ходи при баща си, а баща й също не я
ограничавал да ходи при майка си. Даже баща й я карал да ходи при майка си и да остава да
спи там. Когато се върнала от Англия, майка й не се била променила. Първоначално сичко
било добре, защото й липсвала, но после пак започнала да се изнервя.
Изслушан на основание чл.59, ал.6 от СК, в съдебно заседание, С. заявява, че желае да
се грижи за детето. При него то имало режим, който изпълнявало. Детето било спокойно,
разговаряло с него и споделяло. Когато живеела при майка си С. постоянно се оплаквала от
бой, тормоз, крещене. При него детето се учело и редовно ходело на училище в гр.В.,
посещавало и занималня. Изалга, че когато майката се върнала от чужбина, той насила
накарал детето да отиде при нея и преспи там.
А. заявява, че не се е карала, не била повишавала тон и не била удряла детето. Преди
да замине за Англия С. се обаждала на баща си и твърдяла, че тя я е удряла, без това да е
вярно. Правела това, което говорел баща й и пред хора я наричала с обидни думи. В
училището в гр.Т. нямало никакви проблеми с детето. Бащата по цял ден бил на работа и не
стоял при С.. За нея се грижели баба й и дядо й, но те били възрастни. В момента на
изслушването заявява, че работела в „*“-Т., редовна смяна.
Пред настоящата инстанция, в съдебно заседание на 13.01.2022г., ответницата заявява, че
се е преместила да живее в град Ш., като работи в магазин“*“. В следващо съдебно
заседание/на 10.02.2022г./ заявява, че е прекъснала трудовите си правотношения с този
работодател, като е подала молба за започване на работа в *ЕАД-Н.П.ЕАД-Н.П.. Сочи, че
до работното място имало редовна автобусна линия от и до гр.Ш.. Имала пълната подкрепа
на родителите си и сестра си, които живеели в гр.В.. Брат й, който живеел и работел в
Германия я подпомагал финансово при необходимост.
Съгласно назначената пред настоящата инстанция съдебно-психологична експертиза,
при детето не се установява синдром на родителско отчуждение към когото и да било от
родителите й. Набелязвали се маркери на емоционална незрялост, импулсивност и проблем
с привързаността, повлияващи цялостното функциониране, които ако не бъдат преодолени
биха поставили детето в риск. Актуалното психоемоционално състояние на С. било в
рамките на широката възрастова норма, няма болестни отклонения в психичните сфери.
Причините за емоционалната незрялост били комплексни - възрастта й, недостатъчно добре
развити умения за общуване, преживяване на ситуация на несигурност и нестабилност,
объркващи детето родителски стилове. Към причините за емоционалната незрялост се
добавя и незрелия модел на родителстване от страна и на двамата родители. Вещото лице
8
сочи, че С. С.а имала изградена емоционална връзка и с двамата си родители. В неин
интерес било да живее в среда кореспондираща с добро ниво на обгрижване - физическо и
емоционално, последователен родителски стил, грижа, възпитание. Към настоящият момент
взаимоотношенията родител-дете / спрямо двамата родители/ с оглед на това, че навлизала в
ранно юношество, личностните прояви, влияние на околната среда и предпочитания и
формите на въздействие били непостоянни и нехомогенни. С.а имала изграден
поведенчески модел на общуване с родителите си и други възрастни по типа на „равен с
равен“, което затруднявало нейната автономност, емоционална регулация, а с навлизане в
пубертета ще създава нови емоционални и поведенчески затруднения. Възрастта в която
навлиза, налагали детето да има достатъчно добър и пълноценен контакт и с двамата си
родители, които е добре да съобразят, че дете на 11 години не е достатъчно зряло, за да
обективира и на рационално и на емоционално ниво избора си на значим родител, но е
способно да предусети нуждите си и е достатъчно активно и интелигентно да намери начин
да ги задоволи. Изборите на децата били винаги” по-лесния начин”, бягство от рамките и
изискванията- „там където ще имам повече свобода”.
Пред въззивната инстанция бе изготвен нов социален доклад/от 04.02.2022г./ във
вързка с промененото местоживеене на ответницата. Съгласно същият, майката живее на
адрес: гр-.Ш., ул.№ ет., ап., в жилище под наем, което се състои от две стаи-спалня и хол с
кухненски бокс, обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство. По информация на
майката, спалнята била стаята на С. и тя спяла там когато й гостувала. Хигиенно-битовите
условия в дома били много добри, същият бил електрифициран и водоснабден. А. е
споделила на социалния работник, че към момента работи частно в сферата на почистването
в доход около 1000лв. месечно. Дадено е заключение, че за детето е осигурена сигурна и
безопасна среда на обитаване в дома на майката, като последната заявява готовност и
желание да гарантира здравните, образователните, емоционалните и социалните
потребности на С., да стимулира заложбите и талантите й.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Заявена е претенция за промяна на предоставеното упражняване на родителските права
по отношение на детето С., на майката, поради изменение на обстоятелствата/чл.59, ал.9 от
СК/: когато вземал детето С. в определения му режим на лични контакти то се оплаквало, че
е под постоянен тормоз от страна на майката; детето живеело при баща си от м.април 2020г.,
когато майката заминала да работи в Кралство Великобритания и оттогава полагал грижи за
него, нежелание на детето да живее при майката, която го тормозела.
Съгласно чл.127, ал.2 вр. с чл.59, ал. 9 от СК, при изменение на обстоятелствата, съдът
може да измени постановените по-рано мерки, Основание за изменение са нови
обстоятелства, влошаващи положението на детето , както и обстоятелства, с които би се
подобрило положението на детето при ново разрешение, като промяната може да засяга
обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим или обстоятелства, настъпили
след този момент.
В случая се установи се, че всеки от родителите силно желае детето да живее при него
9
и той да полага грижи по отглеждането и възпитанието му. Установи се също, че бащата
живее с родителите си, в къщата на последните в гр.В., а майката първоначално живеела в
гр.Т., като в хода на процеса/м.септември 2021г./ се е преместила да живее в гр.Ш.. И при
двамата родители, към момента на изготвяне на докладите, има подходящи условия за
отглеждане на детето, като му е осигурена отделна стая и добри хигиенно-битови условия.
Не се спори между страните, а и от приложеното решение №132/17.04.2018г. по гр.д.
№651/2017г. на ВПРС, се установява, че след раздялата им, упражняването на родителските
права по отношение на детето С. е предоставено на майката, която е заживяла с него на
квартира в гр.Т., но бащата не е спирал контакта си с него, като често го е вземал при себе
си в гр.В., включително и извън режима на лични конаткти. Не се спори и че майката е
заминала в Кралство Великобритания в началото на м.април 2020г. с цел работа, поради
което е оставила детето при неговия баща. Същата се е завърнала на 20.12.2020г., но детето
е останало да живее при баща си в гр.В., като живее там и понастоящем. Грижи по
отглеждането му полагал ищецът, с помощта на родителите си..
Предвид това и съдът намира, че безспорно е налице привикване от негова страна
към обстановката и обкръжението в дома на бащата. Още повече, че в хода на процеса
ответницата е напуснала обитаваното от нея и детето, под наем, жилище в гр.Т. и се е
установила да живее в нов град/гр.Ш./ и в ново жилище, също под наем. Предвид това и
съдът намира, че е налице промяна в условията и средата за отглеждане на С. при майката,
като понастоящем по-добра среда за детето се явява тази при баща му. За да достигне до
този извод съдът съобрази и обстоятелството, че не се констатира и майката да се е
установила на трайна работа. По време на производството са установени/социални доклади,
заявено в съдебно заседание/ непрекъснати премествания на майката на нова работа, като
само в хода на въззивното производство е сменила две работни места, като заявява, че
очаква да започне работа на ново място. Всичко това налага една несигурност относно
средата и обстановката при която би живяло детето при майката. Бащата работи като
полицай към РУ на МВР-Велики Преслав от дълги години и има постоянни доходи.
Налице е и промяна в привързаността на детето към родителите, като към настоящия
момент по-силна е връзката между С. и нейния баща /изявленията на детето в хода на
производството и пред социалните работници, показанията на свид.Е.Е., кореспондиращи с
тези изявления, представените социални доклади от ДСП-Велики Преслав, психилого-
педагогическа характеристика, изготвена от педагогическия съветник в СУ“*“-гр.В./.
Промяна има и във възрастта на С. и обема на необходимите за нея грижи. Последната след
месец навършва 12 г. и е относително самостоятелна, поради което не се нуждае от
непрекъснати и непосредствени майчини грижи, още повече че не е получавала такива и на
по-ниска възраст/когато майката е заминала за Кралство Великобритания/. Установи се
също, че С. от м.февруари 2021г. учи в училище в гр.В., като харесва училището и има
много приятели.
Събрания по делото доказателствен материал налага извод и за известно различие във
възпитателските качества на двамата родители. Действително, съгласно заключението на
10
вещото лице по СПЕ, към причините за емоционалната незрялост, които са комплексни -
възрастта и, недостатъчно добре развити умения за общуване, преживяване на ситуация на
несигурност и нестабилност, объркващи детето родителски стилове, се добавял незрелия
модел на родителстване от страна и на двамата родители/в.л. сочи че и двамата родители
излагат негативното си отношение към другия пред детето/ В случая обаче, представените
социални доклади, включително и приложените към тях протоколи за проведени срещи,
показанията на свид.Е.Е., налагат извод за едно трайно конфликтно поведение от страна на
майката, което поведение силно притеснява нейната дъщеря.
При изслушване в съдебно заседание детето също така заявява категорично
осъществяван от страна на майка му психически и физически тормоз/като описва
контректни случки в детайли/, което кореспондира с изложеното от него пред социалните
работници в редица представени по делото доклади, както и пред свид.Е.Е.. Въпреки
липсата на други, преки доказателства в тази насока, съдът намира, че с оглед избягване на
какъвто и да е риск за развитието на детето, в негов интерес е то да живее при своя баща.
Действително, съгласно отразеното в социалния доклад за оценка, изготвен на
20.03.2020г., във връзка с получен сигнал от националната телефонна линие за деца, от
лицето С.Б. от гр.Т., С. е заявила, че не е тормозена от майка си, но впоследствие, видно от
заключението по изготвения в хода на настоящото производството социален доклад, детето
заявява, че когато са я питали е отричала, тъй като се е страхувала от майка си. Не се доказа
и разминаване в казаното от детето , тъй като при изслушването си в съдебно заседание
заявило осъществен тормоз от страна на майката на 28.12.2020г., а в този ден тя не се била
виждала с него.
Не се установи и детето да е променило поведението си към майка си вследствие
въздействие от страна на бащата. Напротив, съгласно отразеното в социалния доклад за
оценка от 17.10.2019г. във връзка с получен сигнал в ОЗД от учебното заведение за
проблеми с поведението и несъдействие от страна на майката при повикване от страна на
учителите, по думи на учителите, С. била умно дете, но с модела си на поведение копирала
нейната майка, което й пречи да се интегрира успешно в класа и справи с учебния материал.
А съгласно и психилого-педагогическа характеристика, изготвена от педагогическия
съветник в СУ“*“-гр.В./където учи в момента детето/, същото е адаптирано към училищната
среда и колектив, съобразява се с установения ред, като спазва нормите на поведение и не
проявява агресия.
Самото дете заявява, че никой не й казвал да псува майка си, напротив, баща й правел
забележка, че така не се говори.
При преценка и на следващия критерий-помощ от други лица, съдът дава
предпочитание на бащата: Установи се, че същият живее със своите родители и получава
непрестанна помощ от последните при отглеждането на детето. Бащата на ответника е бивш
учител и оказва помощ на С. в училищната й подготовка. Не се установи наличие на такава
помощ и по отношение на майката, която определено има нужда от такава, предвид
обстоятеството, че към момента живее в гр.Ш., а заявява в последното съдебно заседание
11
кандидатстване за работа на смени в гр.Н.П.. Родителите на А. живеят в гр.В. и не могат да
и оказват непосредствена помощ.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице изменение на обстоятелствата,
обусловили предходното предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето С., поради което упражняването на същите следва да бъде предоставено на
бащата. Вярно е, че детето е в предпуберитетна възраст и от женски пол В случая обаче,
основен ръководен фактор за съда е интереса на детето. Детето е във възраст, в която се
нуждае преди всички от сигурност и постоянство, които към настоящия момент може да му
осигури неговият баща. Същият е подпомаган в грижите от своята майката, която е от
същия пол. Установи, че бащата е полагал нужните грижи по отглеждането и възпитанието
му и по време на дългия престои на ищцата зад граница, когато детето също е било в
предпуберитетна възраст. Категорично е и желанието на С., че се чувства добре при баща си
и желае да живее при него. Действително, желанието на детето не е обвързващо за съда, но
в случая то е преценено в съвкупност с целия обем от обстоятелства, обуславящи
предоставяне упражняването на родителските права.
Не се установи това му желание, да е вследствие на по-строгия контрол налаган от
майката , съответно по-слабия контрол от страна на бащата. Напротив, съгласно показанията
на свидетелката на ответната страна И.Н., причина А. да замине за Англия било и
обстоятеството, че С. поддържала стандарт на живот-обичала за излиза на заведения, не
обичала да си хапва в къщи, които изисквания майката нямало да може да задоволи след
оставането си без работа. Свидетелката сочи и че майката угаждала на детето за всяко нещо.
В същото време се установи, че бащата е загрижен за образованието на дъщеря си, поради
което и й помага при подготовката на уроците. Същият й е наложил режим, като в този
смисъл се наблюдава подобрение в положителна насока в поведението на детето,
включително и това в училище. Установи се, ча бащата прави всичко необходимо и с оглед
психичното здраве на детето, като и към настоящия момент същото посещава психолог към
ОЗД.. Съдът намира, че този подход , не е укорим, напротив същият е съответен на
възрастта, в която се намира С..
Не се установи, нежеланието на детето да живее при своята майка да е продиктувано и от
поведение на неговия баща. Напротив, съгласно показанията на свид.Е.Е., заявеното от
детето в съдебно заседание и пред социалните работници, С. винаги е карал С. да ходи при
майка си. Не се установи същият да е препътствал контактите на детето с майката, като в
този смисъл надлежни докаателства не бяха ангажирани от ответната страна. Свид.Н. излага
твърдения за един случай, но показанията й не са категорични и непосредствени. Самото
дете, изслушано в съдебно заседание сочи, че баща му винаги го кара да ходи при своята
майка. Последната в съдебно заседание пред настоящата инстанция сама заявава, че се е
виждала с детето и през м.септември, м.октомври, м.ноември и през м.декември 2021г., като
през м.декември детето било при нея 8-9дни, т.е. осъществявания от нея режим е бил в по-
широки граници от определения от съда такъв по привременните мерки.
Установи се, че бащата е искрено и силно привързан към детето, като осигурява
12
необходимите условия за отглеждането му. Детето също е привързано към баща си, като
нееднократно, и в хода на производството, и пред социалните работници е заявявал
категоричното си желание да живее с него. Не се установи това му желание да е
провокирано от заплахи и страх от страна на бащата. Детето е спокойно и отговаря уверено
на поставените му въпроси. Вследствие на своето желание детето е останало да живее при
баща си. Деликатността на възрастта на детето, предопределя необходимостта от социална
среда, в която същото да намира подкрепа и разбиране от родителя, с когото се усеща в по-
висока степен на близост, в случая - с баща си.
Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд касателно
определение режим на лични отношения на майката с детето и определената издръжка,
поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
С оглед изложеното по-горе, доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260045 от 08.07.2021г. по гр.дело №646/2020г. Районен
съд-гр.Велики Преслав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13