РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 593
/ 20.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на двадесет и седми септември през две
хиляди двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ :
ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ
ХУБЧЕВА
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора Г. КАЦАРОВ, като разгледа
докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 609 по описа на съда за 2023, год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
2. Образувано
е по жалба на Г.Д.А. с ЕГН **********,***, с
посочен съдебен адрес ***, срещу Решение № 35 от 12.05.2023г., постановено
по а.н. дело № 20235210200057 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0367-001373 от 30.01.2023г
на Началник група в Районно управление Велинград към ОД на МВР Пазарджик, с
което на Г.Д.А., ЕГН: **********, за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 2 Закона за движението по пътищата, са наложени административни наказания
глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, като на основание Наредба № I з-2539 на МВР се отнемат 12 точки.
Възражения
се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие
с материалния закон при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 348, т. 1, т. 2 и
т. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Поддържа
се, че жалбоподателя не е бил запознат със съдържанието на връченият му акт за
установяване на административно нарушение, доколкото същият бил нечетлив и
въпреки направеното от него искане на следващият ден да получи четлив
екземпляр, такъв не е бил предоставен. Счита се, че по този начин, след като не
му е връчен акта то, той е бил реално лишен от възможността да подаде своето
Възражение и то не по негова вина. Според жалбоподателя, в случая е било
нарушено правилото на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН.
Възразява
се също така, по отношение на предположенията в първоинстанционното съдебно решение
за това, че актът бил съхраняван неправилно и затова бил нечетлив и че фактът
на поисканото на следващия ден четливо копие не предполагало наистина
нечетливост на акта споделям следващите доводи.
Иска се
отмяна на постановеното съдебно решение, като се отмени процесното наказателно
постановление. Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по производството.
3. Ответната
Областна дирекция на МВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“ не взема становище
по касационната жалба.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, поради което
първоинстанционното решение, следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
5.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите :
6. Районен
съд Пазарджик е бил сезиран с жалба,
предявена от А., срещу Наказателно постановление № 22-0367-001373 от 30.01.2023
г., издадено от Началник на група в Районно управление Велинград към ОДМВР,
Пазарджик, с което нему, за нарушение и на основание на чл. 174, ал. 3,
предложение второ от ЗДвП са наложени глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца. Същото е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 721115 от 03.01.2021г.,
съставен от М. Е. П., на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Велинград към ОДМВР,
Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 09.11.2022
г. в 14:27 часа в Велинград, бул. Съединение до №39А в посока на движение пл.
Македония, Г.А. управлява лек автомобил „Фолксваген
Кадди“ с рег. №РА3485КН, лична собственост, като при извършена полицейска
проверка, водача е изпробван с Дрегер АЛКОТЕСТ 7510, ARNA-0197 който отчел 0.30
промила в издишания въздух. Резултата от извършения тест бил показан на водачът А., като той е бил
поканен за проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози посредством техническо средство „Дрегер Drug Test 5000,
ARME-0072“. Изготвен и ТАЛОН за изследване №125174, №А055985 на стикера от
пътна полиция МВР. А. отказал теста за наркотични вещества или техни аналози и
отказал получаване на талон за медицинско изследване във ФСМП, Велинград.
Деянието
е квалифицирано, като нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП –
отказва тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози;
Акта е връчен
е на неговия адресат на 09.11.2022 г., без да са заявени каквито и да е
възражения. Съставен е Талон за изследване № 12574 от същата дата, в който е
указано, че А. следва да се яви в срок до 45 мин., във Филиал за спешна медицинска помощ
Велинград за извършване на медицинско и химическо изследване. В талона е
отбелязано, че А. отказва да му бъде извършен тест за наркотици или техни
аналози с „Дрегер Drug Test 5000. Екземпляр от документа е връчен на неговия
адресат в хипотезата на отказ да бъде получен, без да са заявени забележки или
възражения.
7. Описаните
в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянията са изцяло
възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в издаденото от
него наказателно постановление, с което на основание на чл. 174, ал. 3, пред. второ
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 2000,00 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца.
8. В
хода на първоинстанционното съдебното производство, като доказателства са били
приобщени :
-
Справка за нарушител/водач Г.А., от която е видно, че свидетелство за
управление на МПС, категория „В“ му е било издадено на 09.09.2005 г., като от
този момент насетне, спрямо него са
издадени 11 наказателни постановления, 2 електронни фиша и са постановени две
принудителни административни мерки;
- Заповед
№ 8121з – 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи с която са
определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП, като на
основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от Закона за движението по пътищата
са определени полицейските органи, на които са предоставени правомощия да
издават наказателни постановления за нарушения на Закона за движението по
пътищата, като в т. 3.9 от същата са посочени началниците групи в РУ ;
-
Справка за нарушител/водач И. К., от която е видно, че свидетелство за
управление на МПС, категория „В“ е било издадено на К. на 29.04.2002г., като за
този период спрямо него са издадени две наказателни постановления, включително
процесното и са постановени две принудителни административни мерки;
- два
броя диска, съдържащи видеозапис от камера, монтирана в служебен автомобил №СВ9079НН
В
съдебно заседание е бил разпитан, като свидетел, съставителя на акта за
административно нарушение, както и посочения в акта свидетел М. М. Е.. В
показанията си те са посочили фактите и обстоятелствата свързани с извършване
на проверката на А., съставянето на акта за нарушение и медицинския талон.
Представено
по делото е копие от процесния акт за установяване на административно нарушение,
текста на който не е ясно различим. Представено е и Искане вх. № 367000-11036
от 10.11.2022 г. от А. *** да му бъде връчено четливо копие от акта за
установяване на административно нарушение.
9. За да потвърди обжалвания в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че наказателното постановление е издадено от снабдения с правомощията за това контролен орган, като в хода на административно наказателното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. В акта за установяване на административното нарушение и в обжалваното наказателно постановление обективните признаци от състава на нарушението са описани необходимата и достатъчна степен, която позволява на жалбоподателя да узнае обвинението и да организира защитата си. Спазена е процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението, който жалбоподателят лично е получил и със съдържанието, на което е бил запознат от свидетеля М. П..
За неоснователно
и недоказано е счетено възражението на А., че му е връчен нечетлив екземпляр от
акта за установяване на нарушението. В решението, действително е направено
предположение, че „… е възможно съдържанието му да станало трудно четимо поради
неправилно съхранение от жалбоподателя след връчването му, още повече че
липсват каквито и да е било възражения за нечетливост на акта при връчването му….“.
Все в този смисъл е прието, че за да е самостоятелно основание за отмяна,
нарушението на процесуалните правила следва да съществено. При това положение е
счетено, че процесното противоправно деяние е установено по несъмнен начин,
фактите и обстоятелствата свързани с неговото извършване са доведени до знанието
на А..
Като
краен резултат от решаващия съд е било прието, че жалбоподателя е поканен да
бъде изпробван по нормативно установения ред с техническо средство, но е
отказал. Счетено е, че поради отказа му да се подложи на проверка, липсва
протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози по
чл. 5, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или
техните аналози концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата, на
наркотични вещества или техни аналози. Посочено в решението е, че въпреки това на
А. е осигурена и алтернативната възможност да се подложи на медицинско
изследване, за което му е издаден талон съгласно приложение № 1 към чл. 1, ал.
3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., от която възможност, той не се е възползвал,
отказвайки да получи екземпляр от талона.
Счетено
от съда е, че отказът за изследване с техническо средство предприето от А., представлява
самостоятелно извършено административно нарушение, като е ирелевантен въпросът
дали след него водачът ще даде или не кръвна проба.
Според
съда, наложените наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца са с във фиксиран от закона размер, който не
може да бъде намален, явява се справедлив и е адекватен на тежестта на
извършеното и е достатъчен за постигане на целите на административните
наказания по чл.12 ЗАНН. Прието е също, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е
неприложима в настоящия случай.
ІV. За
правото :
10. Според
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Правилото
на чл. 45, ал. 5 от ЗАНН(действащата понастоящем редакция) изисква,
при подписване на акта на нарушителя да се връчи препис от него срещу разписка,
а в акта да се отбележи датата на неговото подписване. При връчване на препис
от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да
отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за
приключване на административно наказателното производство.
11. В
рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по
отношение на възраженията, възведени в първоинстанционното производство, които
всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по
делото доказателства.
Въз
основа на правилно установените факти, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и административно наказателния и на
процесуалния закони.
Както
фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
12.
Относно поддържаните в касационната жалба възражения, е необходимо да се посочи
следното :
Каза
се, според правилото, възведено в чл. 45, ал. 5 от ЗАНН, на нарушителя следва
да се връчи препис от акта за установяване на административно нарушение срещу
разписка, като в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Неспазването
на това изискване, без съмнение следва да се квалифицира като съществено
нарушение на административно производствените правила и е самостоятелно
основание за отмяна на издаденото при тези условия наказателно постановление.
В
конкретния случая, несъмнено това
процесуално правило е било спазено впълнота. На А. е бил предоставен оригинала
на акта за установяване на административно нарушение, разяснено му е било
неговото съдържание, правата и задълженията които той има във връзка със
съставянето на акта. Акта е саморъчно подписан от А., без да са заявени каквито
и да е резерви или възражения. Значението на подписването на акта от неговия
адресат е именно това – че той е запознат с неговото съдържание и в случая няма
възражение по отношение на писмено обективирани текст.
След
подписването на оригиналния документ, неспорно на А. е връчено копие от същото,
което е прието от него също без да са заявени каквито и да е възражения. Едва
два дни по-късно, А. е решил, че приетото от него копия на акта е нечетливо и е
искал да му бъде предоставено четливо копие. Факт е, че в закона няма норма,
която да задължава административния орган, след като е вече връчил препис от
акта на нарушителя, по-късно при поискване да предоставя второ или трето копие
от същия. Няма пречка обаче и това да бъде сторено. В случая очевидно,
административния орган е счел, че след като вече е връчил препис от акта на
нарушителя и последния не е заявил конкретни възражения, то изискванията на
процесуалния закон са изпълнени и не е необходимо последващо предоставяне на
ново копие от вече връчения препис от акта. Каза се, това решение на
административния орган не противоречи на пряко изискване на процесуалния закон
и само по себе си не нарушава нормативно установени права на нарушителя, след
като той е бил запознат срещу саморъчен подпис с оригинала на писмения
документ.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35 от 12.05.2023г., постановено по а.н. дело № 20235210200057 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: (П)
ЧЛЕНОВЕ
: 1. (П)
2. (П)