Определение по дело №69/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството пред БОС е ВЪЗЗИВНО, по реда на Глава 21 НПК, и е образувано по жалба на Д.М.К.,от с.Б. К., община Я. – подсъдим в първоинстанционното производство по НОХД № 325/2010г по описа на РСР, срещу ПРИСЪДА № 2790/14.06.2010г по същото дело.

С атакуваната присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия (сега жалбодател) за виновен по предявеното му обвинение за извършено на 08.10.20021г в м.”Велийца”,в землището на с.О., община Б. престъпление по чл.196,ал.1,т.2 НК във връзка с чл.195,ал.1,т.2 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК във връзка с чл.29,ал.1, б.”А” НК, за това, че на посочената дата и място е отнел от владението на Д.А.О.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои два броя крави и два броя телета, на обща стойност 1435лв (хиляда четиристотин тридесет и пет лв.), като вещите са били оставени без постоянен надзор, а деянието е било извършено при условията на опасен рецидив – след като дееца е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 47/1997г по описа на РС –Т., с която му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две ) години и 6 (шест) месеца, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл.66 НК. С настоящата присъда за извършеното деяние на подсъдимия, при условията на чл.373,ал.2 НПК и чл.58 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три ) години, което е намалено с една трета, т.е. подсъдимия следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две ) години.Постановено е това наказание да бъде изтърпяно ефективно, при строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.59 НК е приспаднато времето през което подсъдимия е бил задържан под стража, считано от 20.11.2009г . КС атакуваната присъда подсъдимия е осъден да заплати и сторените деловодни разноски в размер на 94,60лв.

Във въззивната жалба се твърди, че наказанието е завишено.

Пред въззивната инстанция подсъдимия се явява лично и със служебен защитник. Последният поддържа жалбата и настоява за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна, с твърдения, че същата е постановена при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че не е установена датата на деянието и стойността на вещите. Иска присъдата да бъде отменена и делото –върнато за ново разглеждане. Подсъдимият поддържа и оплакването си за прекалено високо наказание.

Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна, а постановената присъда –за правилна и законосъобразна, поради което настоява за нейното потвърждаване.

През въззивната инстанция бяха събрани нови писмени доказателства относно съдебното минало на подсъдимия и изтърпените от същия наказания.

След като се запозна със събраните пред първата инстанция доказателства и доводите на страните и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт (в изпълнение на задължението си по чл.314 НПК) въззивния съд приема следното :

Жалбата е подадена от надлежно лице, в установения законов срок и до компетентния съд, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна.

Първоинстанционния съд е провел съкратено съдебно следствие, по искане на подсъдимия ,който е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на това самопризнание и на събраните пред първата инстанция доказателства, които го подкрепят и след тяхната задълбочена оценка първоинстанционния съд е приел за установена фактическа обстановка, съответстваща на изложената в обвинителния акт, която по същество се споделя и от въззивната инстанция. Въз основа на собствената преценка на доказателствата, въззивния съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е българин, български гражданин (известен е и с имената Д. М. К.), вдовец, със средно образование, няма постоянна работа. Към момента на извършване на инкриминираното деяние, същия е бил неколкократно осъждан за престъпления от общ характер, а именно:

1).С Присъда № 88/13.02.1986г ,постановена по НОХД № 841/1985г по описа на РСР, подсъдимия е признат за виновен в престъпление по чл.204,б.”А” НК,извършено в периода м.март –м.април 1985г ; за престъпление по чл.194,ал.1 НК, извършено на 19.09.1985гг и за престъпление по чл.129,ал.1 НК, извършено на 19.09.1985г. За тези деяния, след определяне на отделни наказания, му е наложено ОБЩО НАКАЗАНИЕ „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две ) години, при първоначален общ режим.Присъдата е влязла в сила на 02.06.1986г, а съгласно писмо № И -14790/28.07.2010г на ГД „ИН” (прието като доказателство пред въззивния съд) това наказание е изтърпяно за времето 18.06.1986г- 25.06.1987г , като подсъдимия е бил освободен по реда на чл.70 НК.

2). С Присъда № 82/22.02.1989г по НОХД № 740/1988г по описа на РСР подсъдимия е признат за виновен за престъпление по чл.195,ал.1,т.4 НК във връзка с чл.26,ал.1 НК, извършенов периода м.март –м.май 1988г . За това деяние му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година , при първоначален „строг” режим. Тази присъда е влязла в сила на 30.05.1989г, а съгласно писмо № И -14790/28.07.2010г на ГД „ИН” (прието като доказателство пред въззивния съд) това наказание е изтърпяно за времето 14.06.1989г- 27.12.1989г , като подсъдимия е бил освободен по реда на чл.70 НК.

3). С Присъда № 14/25.06.1997г по НОХД № 47/1997г по описа на РС –Т. подсъдимия е признат за виновен в престъпление по чл.330,ал.1 НК ,извършено на 22/23.08.1992г. За това деяние му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и 6 (шест) месеца, при първоначален „общ „ режим. Тази присъда е влязла в сила на 10.07.1997г, а съгласно писмо № И -14790/28.07.2010г на ГД „ИН” (прието като доказателство пред въззивния съд) това наказание е изтърпяно за времето 26.08.2004г -15.11.2006г.

Пострадалият Д.А.О. и св. Е. М., с която този пострадал живеел на съпружески начала, се занимавали с отглеждане на животни. На 08.10.2001г двамата извели на паша в м.”Велийца” в землището на с.О. две крави и две телета, като кравите били с тегло около 300кг и възраст 6-7г едната,а другата – около 270кг и възраст 5 години. Телетата съответно били мъжко с тегло около 120кг и на възраст 8 месеца и женско – с тегло около 170кг и възраст 1 година. След като извели животните на паша, свидетелите Д.А.О. и Е. М. ги оставили да пашуват свободно,без надзор, а самите те започнали да прибират земеделска реколта от друга тяхна нива ,находяща се наблизо. По същото време подсъдимия (който към онзи момент живеел в с.Б. К., находящо се наблизо) бил излязъл да събира гъби. Минавайки през м.”Велийца” същия видял пашуващите животни и забелязал ,че няма пастир край тях, поради което решил да ги открадне, тъй като имал нужда от пари. В изпълнение на това си намерение подсъдимия завързал животните с въже и ги подкарал по черен път към с.Ч., община В. Примечер достигнал до това село и оставил животните в ливада, недалеч от селото. На следващия ден подсъдимия отишъл в гр.В., където предложил на св.Г. (занимаващ се с изкупуване на месо) да му продаде кравите и телетата. Двамата се споразумели К. да получи на части общо 1500лв, като цялата сума следвало да бъде окончателно изплатена, след като подсъдимия представи паспортите на животните. За договорката подсъдимия (представил се с имената А. М. К.) издал и писмена бележка от 11.10. 2001г (л.21 от ДП). След постигане на договорката подсъдимия и св.Г., с лекотоварен автомобил „ЖУК”, собственост на бащата на последния, отишли на мястото където се намирали животните и ги натоварили, след което се върнали във В. В следващите дни подсъдимия получил от св.Г. сумата от 800лв. След няколко дни св.Г. решил да продаде кравите, поради което ги натоварил на автомобила и се насочил към с.К., община Б., където вързал животните за автомобила, за да бъдат видяни от евентуални купувачи. По късно св.Г. оставил животните и отишъл да зареди в гр.Б. Междувременно св.Д. О., разбрал от свои съселяни, че крави ,подобни на неговите се предлагат за продажба, поради което отишъл в с.К. и след като разпознал животните си, си ги прибрал. На следващият ден св.Д. О., заедно с полицейски служители посетили дома на св.Г., където намерили и телетата, като последните били предадени с протокол за доброволно предаване от св.Н. П. (живуща на семейни начала със св.Г.). Впоследствие същите били върнати на пострадалия.

Съгласно заключението на оценителната експертиза (приета при първото разглеждане на делото в съда) стойността на кравите и телетата към датата на деянието е общо 1435лв.

Гореописаната фактическа обстановка като цяло е възприета и от първоинстанционния съд , който излага подробни съображения относно всяко едно от доказателствата по делото и не е необходимо тези съображения да се приповтарят. Тази фактическа обстановка се подкрепя от самопризнанието на подсъдимия ,дадено по реда на чл.371,т.2 НПК ,но същевременно категорично се доказва и от всички доказателства, събрани на досъдебното производство – показанията на св. Д. О., Е. М., Г. и П. и писмените доказателства по делото. Липсва каквото и да било доказателство, което да оборва или да не е в подкрепа на възприетата фактическа обстановка.

Въз основа на тази правилно установена фактическа обстановка правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд , че деянието на подсъдимия осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196,ал.1,т.2 НК във връзка с чл.195,ал.1,т.2 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК и във връзка с чл.29,ал.1,б.”А” НК. Касае се за кражба на чужди движими вещи, извършена при опасен рецидив.

Безспорно са налице всички елементи на престъпния състав от обективна и субективна страна. От обективна страна е безспорно доказано извършването на изпълнителното деяние – подсъдимия е отнел от владението на св.Д.О., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои ,двете крави и двете телета, които са били оставени да пашуват, като по категоричен начин е прекъснал досегашната фактическа власт върху тези вещи и е установил своя такава. От обективна страна са налице и квалифициращите признаци на кражбата – откраднатите вещи са били оставени без постоянен надзор, на обществено доверие (животните са оставени свободно да пашуват, без пастир, който да ги наблюдава и пази непрекъснато) ,поради което е налице квалифициращото обстоятелство по чл.195,ал.1,т.2 НПК. Налице е и квалификацията деянието да е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1,б.”А” НК – безспорно е, че настоящото деяние е извършено на 08.10.2001г, след като подсъдимия вече е бил осъден с присъда № 14/25.06.1997г по НОХД № 47/1997г по описа на РС –Т.,влязла в сила на 10.07.1997г, за тежко умишлено престъпление от общ характер (по чл.330,ал.1 НК, което е тежко по смисъла на закона с оглед предвиденото наказание),за което деяние му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер над 1(една) година (а именно -2 години и 6 месеца), чието изпълнение не е било отложено по реда на чл.66 НК. Т.е. от обективна страна са налице всички признаци,квалифициращи сегашното деяние на подсъдимия като такова по чл.196,ал.1,т.2 НК във връзка с чл.195,ал.1,т.2 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК и във връзка с чл.29,ал.1,б.”А” НК.

От субективна страна, както правилно е приел и първоинстанционния съд е налице пряк умисъл – дееца е съзнавал, че отнема чужди вещи, както и че липсва съгласието на досегашния им владелец. Налице е и специалната цел за присвояване на откраднатите вещи, която категорично се доказва от действията, които подсъдимия е предприел по отношение на вещите – съшия ги е укрил от пострадалия (като ги е завел в с.Ч.), впоследствие се е разпоредил с тях продавайки ги на св.Г.Деецът е съзнавал и своите предходни осъждания ,представляващи квалифициращи обстоятелства към настоящото деяние.

С оглед на изложеното извода на първоинстанционния съд относно извършеното от подсъдимия деяние и неговата правна квалификация е правилен и законосъобразен.

По оплакванията срещу присъдата.

Оплакванията на защитника са свързани с твърдения за непълнота във фактическата обстановка. Следва да се посочи, че съгласно постулатите на ТР № 1/2009г на ОСНК такива оплаквания са по начало недопустими, тъй като представляват по същество опит за оттегляне на направеното от подсъдимия самопризнание, а това е недопустимо. Ето защо в хода на въззивната проверка по отношение на присъда, постановена в условията на съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК ,въззивния съд не може да допуска и да събира нови доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения, изложени в обвинителния акт (така т.8 от цитираното ТР 1/2009г ОСНК). А поради това въззивната проверка в този случай е насочена към проверка на правилността на първоинстанционния съд по допускане на съкратеното съдебно следствие. Единствено ако са нарушение условията за провеждане на съкратено съдебно следствие това би било основание за отмяна на присъдата. В случая въззивния съд намира, че съкратеното съдебно следствие е законосъобразно допуснато и проведено – било е налице искане от страна на подсъдимия; съдът е изпълнил задължението си по чл.372,ал.1 НПК и му е разяснил правата; налице е ясно изразено признание от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти; налице е и определение на първоинстанционния съд по реда на чл.372,ал.4 НПК, с което е обявил на страните, че ще ползва самопризнанието при постановяване на присъдата. Ето защо са били спазени всички процесуални норми ,свързани с допускането и провеждането на съкратеното съдебно следствие. А както бе посочено по-горе –в хода на същото са събрани доказателства, които категорично подкрепят фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Поради това оплакванията на защитника, са необосновани и не могат да бъдат споделени.

Оплакването на самия подсъдим е във връзка с размера на наказанието, като същия счита ,че наложеното му наказание от 2 (две) години лишаване от свобода е завишено. Въззивният съд намира и това оплакване за неоснователно. При определяне на наказанието първоинстанционния съд се е съобразил с нормата на чл.373,ал.2 НПК и е приложил нормата на чл.58а НК. Съгласно чл.58а, ал.1 НК в този случай съдът първо определя вида и размера на наказанието, което намира за справедливо за конкретното деяние, след което намалява така определения размер с 1/ 3 (една трета). В конкретният казус, първоинстанционният съд правилно е преценил, че с оглед характера на престъплението, стойността на отнетите вещи, дългия период от време, изминал от извършване на деянието ,съдебното минало на подсъдимия (извън осъждането, водещо да приетата понастоящем квалификация), наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но при условията на чл.54 НК. Категорично не са налице такива смекчаващи вината обстоятелства, които да бъдат определени като многобройни или изключителни по характер. Поради това определяйки наказанието в размер на 3 (три) години „Лишаване от свобода” първоинстанциония съд е отсъдил едно справедливо наказание, при това спазвайки и правилото да не се влошава положението на осъдения (с оглед обстоятелството, че настоящото първоинстанционно производство се явява второ такова ,след възобновяване на делото от ВКС). Впоследствие – намалявайки размера на определеното наказание с 1/3 (една трета) и налагайки наказание в размер на 2 (две) години „Лишаване от свобода” първоинстанционния съд отново е приложил правилно материалния закон. В случая въззивния съд не намира каквито и да било основания определеното наказание да бъде намалявано (а оттук да се намали размера и на наложеното наказание). Както бе посочено – упоритостта на подсъдимия в извършването на престъпления, липсата на каквото и да било поправяне след предходните осъждания ,категорично изключва възможността наказанието да бъде определено под минимума, предвиден за това деяние. А поради това не са налице и основания за изменение на присъдата в тази насока.

Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че не са налице основания изпълнението на сега наложеното наказание да бъде отлагано. В тази насока въззивния съд намира за необходимо да отбележи, че самото поправяне и превъзпитание на дееца, както и възпирането му от извършването на други престъпления прави наложително изолирането на подсъдимия от обществото и то за по дълъг период от време. В съответствие със законовите норми първоинстанционния съд е постановил сега наложеното наказание да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим.

При извършената служебна проверка не се установиха други основания за отмяна или изменение на атакуваната присъда, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло.

След влизане на присъдата в сила първоинстанционния съд следва , по реда на чл.306,ал.1,т.1 НПК , да се произнесе и относно евентуалното приложение на чл.27 НК, предвид обстоятелството, че деянието, предмет на настоящото производство е извършено след като дееца е бил осъден ,с влязла в сила присъда , на наказание „Лишаване от свобода” , но преди да е изтърпял това наказание (става въпрос за наказанието, наложенона подсъдимия именно по НОХД № 47/1997г по описа на РС –Т.)

Предвид гореизложеното и на основание чл.338 НПК във връзка с чл.334,т.6 НПКвъззивния съд

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО ПРИСЪДА № 2790/14.06.2010г, постановена по НОХД № 325/2010г по описа на РСР.

Решението е окончателно.