П Р О Т О К О Л
Гр. Русе, 29.12.2020 г.
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
При
участието на секретаря: ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА
И Прокурора
........ сложи за разглеждане дело АНД № 2305 по
описа за 2020 година, докладвано от Председателя.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ЗА ВТОРО РПУ РУСЕ – уведомени, не изпращат представител.
НАР. Т.А.К. –
уведомен, явява се лично.
СВИД. Г.С.И. - уведомен, явява се лично.
СВИД. М.З.П. – уведомен, явява се
лично.
ЗА Р Р П -
уведомени, не изпращат представител.
Председателят на състава запита
страните за становище по въпроса следва
ли да се даде ход на делото:
НАР. Т.А.К. - Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 272 ал.1 ал.3 от НПК Председателят на
състава провери самоличността на явилите се лица, както следва:
Т.А.К. – 46 г.,
бълг.гр., неженен, средно обр., неосъждан,
не работи, ЕГН: **********
Г.С.И. – 80 г., бълг.гр., вдовица, основно обр., неос., без родство, ЕГН: **********
М.З.П. – 42 г.,
б.г., несемеен, средно обр., неос, без
родство, ЕГН: **********
На основание чл. 273 ал.1 от НПК Председателят на състава
отстрани свидетелите от залата.
На основание чл. 274 ал.1 от НПК Председателят на състава разясни на нарушителя
правото му на отвод срещу Председателя на състава и съдебния секретар и той
заяви, че не желае такъв.
На основание чл. 274 ал.2 от НПК
Председателят на състава разясни на нарушителя правата му предвидени в НПК.
СЪДЪТ докладва постъпилият Акт за
констатирана проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 2, ал.1 УБДХ от Второ
РУ при ОД на МВР - гр. Русе извършено от нарушителя Т.А.К..
НАР. Т.А.К. – Запознах се сега с акта и разбрах за какво
съм обвинен. Подписал съм акта. Нямам искания по доказателствата.
Пристъпи се към разпит на нарушителя и
свидетелите:
НАР. Т.А.К. – Разбирам в какво ме обвиняват. Не желая да
дам обяснения. Бях пил и не помня нищо. Може с кучето нещо да е станало, аз
така без нищо няма да скоча да правя такива работи. Друг път не ми се е
случвало такова нещо.
СВИД. Г.С.И. - (напомни й се отговорността на основание чл.
290 от НК и тя обеща да каже истината)
На 26.12.2020 г. бях излязла да
разхождам кученцето си по ул. „Комсомолска“ към светофара на Товарна гара.
Кучето е бездомно, прибрах го от улицата, не е много голямо, то дори и не лае, комшийките казват, че не го
чуват даже. Кучето не беше на каишка, вървеше си до мен. Виждам простир на
първия етаж на бл. „Тулча“ и един мъж се
приближи до простира и отскубна две дрешки, които бяха простряни на него. Аз вървя по тротоара. Видях, че мъжът пусна
тези дрехи до стената на блока и остана при тях, а аз продължих. В един момент
чувам женски глас като казва: „Няма ми ги от простира две дрехи“, тогава аз се
обърнах и казах на жената: „Ето, този мъж ги отскубна от простира и ги хвърли
долу.“. Тръгнах отново, но със страх, защото видях, че мъжа тръгна да пресича,
за да излезе на тротоара. Аз се уплаших и тръгнах да вървя по-бързо. Той се
приближи до мен и аз сложих бастуна на
рамото му и казах повече да не приближава към мен. Той замахна, изблъска бастуна
и започна да ме блъска с юмруци. Юмруците попадаха по гърдите ми. Толкова бях
изплашена, че от последния удар, който получих паднах на земята, главата ми
издрънча. Не мога да преценя колко бяха ударите, но не бяха един или два. Мъжът
каза: „Аз ще живея още 20 години, ще ви убия, и тебе ще те убия“. Наричаше ме
„курва“, заплашваше, че и мен ще убие.
Молих го да не ме бие, аз съм на 80 години жена. Когато бях паднала на
земята той вече започна да ме рита с краката си. Ритниците му попадаха в коленете
ми, в дясното ми коляно най-вече. Кученцето ми избяга. Когато ми каза, че ще ме
убие, аз вече бях седнала на земята. Видях един младеж, който имаше маска на
лицето и качулка на главата. Обърнах се към него и му викам: „Господине, помощ, помощ. Елате ми
помогнете.“. Момчето дойде, хвана ми ръката и ми помогна да стана с голям зор,
защото аз бях като труп. Изправи ме. Когато се изправих видях кученцето, то
дойде при мен само и точно в този момент нарушителят така го изрита, че след
това се наложи да отидем при ветеринарен лекар. На другия ден кученцето получи
епилептични припадъци, говорих с ветеринаря по телефона, исках той да дойде у
нас да го види, но той каза, че е болен и не може. Обясних му по телефона какво
му има на кученцето и той ми каза, че ще му направи лекарство, но да отидем да
го вземем. Попитах го за какво са тези хапчета за кученцето и той ми каза за
епилепсия, за тумор, четири работи изброи. След като мъжът изрита кученцето аз се опитах
да пресека ул. „Комсомолска“, за да отида на другия тротоар, но той тръгна
отново след мен. Настигна ме и отново започна да ме блъска в резултат, на което
аз отново паднах. В резултат на това имах отоци по лицето. Отидох на лекар
същия ден и ми правиха рентген.
Нарушителят клекна до мен и аз отново започнах да му се моля да не ме бие. Аз
бях паднала на самото платно и точно в този момент мина един автомобил,
заобиколи ме и замина. Аз се опитах да го помоля за помощ, но той ме
подмина. От там насетне вече нищо не си спомням, само чух, че някой каза „И
полицията дойде.“. Не мога да кажа кой извика полицията, аз не съм я викала.
Един от полицаите, които дойдоха ми помогна да стана. Те извикаха Бърза помощ,
която дойде, взе ме и ме откара в Спешното, там ме пратиха на рентген. Нямам
счупвания, имам множество натъртвания, лакътя ми е син. Коляното ми е подуто,
но пред лекарите тях не бях казала за лакътя и коляното, защото към него момент нямах болки. Тези болки се
появиха впоследствие. Полицията ме откара после в къщи. Въобще не съм виждала
нарушителя, не го познавам. Не мога да кажа дали нарушителят е бил пиян. Живея сама, нямам близки освен кученцето.
Съседката ми помага.
СВИД. М.З.П. - (напомни
му се отговорността на основание чл. 290 от НК и той обеща да каже истината)
На 26.12.2020 г. се прибирах, вървях
надолу по ул. „Студентска“,
посока Руската гимназия. Като се обърнах видях, че госпожата (свид. Г.И.) беше
паднала долу на земята. Видях господина (нар. Т.К.), който беше до нея, видях
как я ритна с крак. Аз видях само един ритник, но жената беше на земята като се
обърнах. Господинът обиждаше жената, а тя викаше за помощ. Говореше й думи от типа: „Знам те какъв си боклук,
познавам те.“. Не съм чул да я нарича „курва“. Не си спомням дали я е
заплашвал. Всичко стана много бързо. Като видях това аз се приближих до тях,
попитах какво става, жената беше на колене и ме помоли да й помогна да се
изправи. Аз отидох, подадох й ръка и я вдигнах. Жената охкаше, трудно се
изправи, с едната ръка държеше бастун. Като я изправих жената тръгна да пресича
ул. „Студентска“. Впоследствие се появи едно малко черно кученце до нея. Видях
как господина ритна кученцето и то направо хвръкна на улицата. Извадих си
телефона и щях да се обаждам на тел.
112, но в този момент видях, патрулна кола на кръстовището, метнах с ръка и тя
дойде. Впоследствие дойде и друг
патрулен автомобил. Това е, всичко стана много бързо. Не мога да кажа дали
нарушителят е бил употребил алкохол. Имаше някаква разправия за някакви дрехи,
но не можах да разбера. Когато дойде полицейския патрул отидох с тях за да пиша
обяснения. За мен не е нормално това
поведение на нарушителя. Когато е дошла Бърза помощ вече си бях тръгнал.
НАР. Т.А.К. – Нямам
други искания.
ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
НАР. Т.А.К. - Нямам какво да кажа.
Председателят на състава даде ПОСЛЕДНА ДУМА на нарушителя.
НАР. Т.А.К. – Нямам какво да кажа.
СЪДЪТ, след като съобрази
събраните по преписките
доказателства и събраните гласни такива по
делото намира, че са налице условията на
чл. 6, ал.2 от УБДХ. Конкретното деяние извършено от нарушителя К. не
обективира признаците на чл. 1 от УБДХ, а неговия интензитет, продължителност, обстоятелството,
че на деянието са станали свидетели минаващи граждани намира, че се обективират признаците на чл.
325, ал. 1 от НК, а именно едро хулиганство,
което се преследва по реда на НК.
По изложените
съображения Съдът намира, че производството по настоящото дело следва да се
прекрати, делото да се изпрати на прокурора, който освен събраните днес гласни
доказателства, да издири и всички онези, които съпътстват поведението на нарушителя,
за които данни има в настоящата
преписка: удрянето по входната врата на съседен блок, свалянето на дрехи от
простира и др.
Съдът намира, че съдебното производство следва да бъде
прекратено както и предвид обстоятелството, че прокурора в резолюцията си от 29.12.2020
год. е
посочил, че се касае за дребно хулиганство без да посочи каквито и да е мотиви налагащи този негов извод.
Така мотивиран и на основание чл. 6, ал.2 от УБДХ СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по АНД № 2305/2020 г.
по описа на РС-Русе, втори наказателен състав.
ИЗПРАЩА делото на Районна прокуратура - Русе по
компетентност.
Определението е ОКОНЧАТЕЛНО.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15:40 часа.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съд.заседание.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: