№ 1986
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110106482 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от Г. В. СТ. , ЕГН **********, с адрес: гр.
София, кв. ***, срещу „ч.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. ***, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 14086,12 лв., представляваща сбор от неизплатени
нетни трудови възнаграждения за периода от м. 07.2018 г., вкл., до м. 03.2020
г., вкл., дължими по трудов договор № 15/05.06.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.05.2021
г., до окончателното изплащане на възнаграждението, сумата от 1828,80 лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и
2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.05.2021 г., до окончателното изплащане на
обезщетението, сумата от 1173,84 лв., представляваща обезщетение за забава
върху дължимите трудови възнаграждения, начислено за периода от
01.07.2020 г. до 26.04.2021 г., както и сумата от 152,40 лв., представляваща
обезщетение за забава върху дължимото обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, начислено за периода от 01.07.2020 г. до 26.04.2021 г.
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на трудов договор №
15/05.06.2017 г. е била назначена при ответното дружество на длъжността
„главен енергитик“. Излага, че в периода от м. 07.2018 г. до м. 03.2020 г. е
полагала труд на посочената длъжност, но не е получавала трудово
1
възнаграждение, както и че трудовото правоотношение е прекратено по
взаимно съгласие на страните, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, за което е
издадена заповед № 25/30.06.2020 г. Поддържа, че следващото й се нетно
трудово възнаграждение за целия период от м. 07.2018 г. до м. 03.2020 г.,
вкл., възлиза в общ размер на 14086,12 лв., която сума не й е заплатена от
ответника. Отделно счита, че последният й дължи и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. от по 914,40 лв. за всяка
година или общо 1828,80 лв. за 24 дни неползван отпуск. Излага, че поради
забавата на ответника същият следва да й заплати още мораторна лихва в общ
размер на 1326,24 лв., от която 1173,84 лв. върху дължимите трудови
възнаграждения и 152,40 лв. върху дължимото обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, и двете начислени за периода от 01.07.2020 г. до
26.04.2021 г.
По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото, както и определяне на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й
представител адв. В.С., оттегля част от предявените искове, поради което и на
основание чл. 232 ГПК с протоколно определение от 22.11.2021 г.
производството е прекратено в частта по оттеглените претенции с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. в размер на 1828,80
лв. и обезщетение за забава върху него в размер на 152,40 лв. за периода
от 01.07.2020 г. до 26.04.2021 г. Ищцата поддържа исковата молба в останала
й част и моли за уважаването им, както и за допускане на предварително
изпълнение на съдебното решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните,
възникнало въз основа на процесния трудов договор и прекратено по взаимно
съгласие, считано от 01.07.2020 г. Признава, че за процесния период от м.
07.2018 г. до м. 03.2020 г. дължи на ищцата нетни трудови възнаграждения в
общ размер на 13733,30 лв., респ. оспорва размера на иска за разликата до
пълния предявен размер от 14086,12 лв. Оспорва като неоснователен иска за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. в размер
на 1828,80 лв., както и иска за мораторна лихва върху търсеното обезщетение.
В тази връзка поддържа, че ищцата е ползвала полагащия й се отпуск.
Заявява, че периодичното плащане на дължимите трудови възнаграждения на
ищцата не е преустановено, поради което изразява съгласие за провеждане на
процедура по медиация и моли при определяне на разноските да бъде
приложената разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа изложеното в
отговора становище по същество.
2
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване на по делото са отделени следните
обстоятелства: 1.) че между страните е сключен трудов договор №
15/05.06.2017 г., трудовото правоотношение по който е прекратено на
01.07.2020 г. по взаимно съгласие на страните, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ, за което е издадена заповед № 25/30.06.2020 г.; 2.) че в периода от м.
07.2018 г. до м. 03.2020 г. ищцата е полагала труд по посоченото трудово
правоотношение с ответника; 3.) че за този период ответникът не е заплатил
на ищцата дължими нетни трудови възнаграждения в общ размер на 13733,30
лв. Тези обстоятелства се потвърждават и от приобщените писмени
доказателствени средства – трудов договор (л. 7) и заповед за неговото
прекратяване (л. 8). От съдържанието на договора се изяснява още, че ищцата
е заемала при ответното дружество длъжността „главен енергетик“ при
уговорено основно месечно трудовото възнаграждение в размер на 670 лв.,
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (37 г. 3
мес. и 29 дни към датата на сключване на договора на 05.06.2017 г.) - 22,2% и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
дружеството (37 г. и 1 мес. към същата дата) – 3,2 %, всички платими до 25-то
число на следващия месец.
Приобщена е и ангажирана от ответника справка, изготвена и
подписана от главния счетоводител на дружеството (л. 26), според която
неизплатените трудови възнаграждения на ищцата Г.С. за процесния период
от м. 07.2018 г. до м. 03.2020 г. възлиза на 13733,30 лв. Отразените в
справката суми съответстват и на приобщените месечни фишове за трудови
възнаграждения (л. 30-34).
Представени са и платежни нареждания за заплатени в полза на ищцата
работни заплати за следните суми: сумата от 200 лв., платена на 29.12.2020 г.,
сумата от 100 лв., платена на 28.10.2020 г. (л. 27), както и сумата от 200 лв.,
платена на 28.04.2021 г. (л. 29).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 75 и сл.) и изслушването на вещото лице
по реда на чл. 200 ГПК в открито съдебно заседание (л. 97) се установява, че
неизплатените на ищцата трудови възнаграждения за процесния период от м.
07.2018 г. до м. 03.2020 г., вкл. възлизат в общ брутен размер на 17697,92 лв.,
респ. 13733,20 лв. нетен размер, а мораторната лихва върху просрочените
нетни възнаграждения (без натрупване) – 1174,46 лв. за периода от 01.07.2018
г. до 26.04.2020 г. (л. 94). Според заключението дължимите осигурителни
вноски, удържани по ведомост на работника, и осигуровките за сметка на
работодателя се погасяват периодично от „ч.М.“ АД към ТД на НАП – Варна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
3
правна страна следното:
След частичното прекратяване на производството по делото са останали
за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за незаплатени
трудови възнаграждения и лихва за забава върху тях.
Основателността на претенциите е обусловена от наличието на
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.)
валидно възникнало трудово правоотношение между страните, 2.) реално
положен от ищцата труд в процесния период, 3.) настъпила изискуемост на
задължението на ответника за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение и 4.) неизпълнение на същото, респ. допуснатата забава.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи
съдебно предявените вземания, както и техния размер. По отношение на
неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно
твърдението на ищцата, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно
изпълнение.
Не е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени
доказателствени средства, че в процесния период от 01.07.2018 г. до
31.03.2020 г. страните са били в трудово правоотношение, възникнало по
силата на сключен помежду им трудов договор № 15/05.06.2017 г., както и че
в този период ищцата реално е полагала труд като главен енергетик при
ответното дружество като неин работодател. Следователно за последния е
възникнало насрещното парично задължение по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане
на уговореното в договора трудово възнаграждение за извършената работа и
на неговия падеж до 25-то число на следващия месец. Последно
претендираното трудово възнаграждение за м.03.2020 г. е станало изискуемо
на 25.04.2020 г., която дата предхожда подаването на исковата молба на
05.05.2021 г., съответно и възнагражденията за предходните месеци са с
настъпила изискуемост.
Безспорно е, че ответникът не е заплатил на ищцата дължимите
възнаграждения, поради което по делото са доказани всички елементи от
фактическия състав, правопораждащ съдебно предявеното вземане за
главница и предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ е доказан по основание.
Размерът му се установява от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно изготвено,
правилно и обосновано. Според същото за разглеждания период от м. 07.2018
г. до м. 03.2020 г., вкл. неизплатените възнаграждения са в общ нетен размер
на 13733,20 лв. Видно от приложенията към заключението, при изчисляване
на посочения размер на дължимата сума вещото лице е взело предвид
извършените от ответника частични плащания в общ размер на 500 лв., за
които са представени платежни нареждания от 28.10.2020 г., 29.12.2020 г. и
4
от 28.04.2021 г., като е приспаднало същите от най-старото дължимо
възнаграждение за м. 07.2018 г.
До така доказания размер на дължимите трудови възнаграждения от
общо 13733,20 лв. искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 14086,12 лв. претенцията подлежи на отхвърляне. В полза
на ищцата следва да бъде присъдена и законна лихва върху неизплатената
главница, считано от датата на исковата молба – 05.05.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. второ ГПК следва да бъде
постановено предварително изпълнение на решението в частта за
присъденото трудово възнаграждение.
Според трудовия договор паричното задължение на работодателя за
заплащане на възнаграждението на ищцата е с определен ден на изпълнение
до 25-то число на следващия месец, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
изр. първо ЗЗД ответникът е изпаднал в забава в деня след изтичането му,
тоест на 26-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи
съответното възнаграждение. Така началото на неговото просрочие за
дължимите възнаграждения за процесния период от м.07.2018 г. до м.03.2020
г. е на 26.08.2018 г. От тогава е възникнало и акцесорното му задължение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва. В случая лихвата е претендирана от следващ забавата момент, а
именно от 01.07.2020 г., като тази дата следва да бъде взета предвид като
начален момент на начисляване на лихвата, с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, според който обемът на
дължимата защита и съдействие се определя от страните (чл. 6, ал. 2 ГПК).
Съгласно експертното заключение от 01.07.2020 г. до края на исковия
период - 26.04.2021 г. мораторната лихва върху неизплатените трудови
възнаграждения без натрупване възлиза на 1174,46 лв. Тази сума надвишава
претендирания размер на лихвата от 1173,84 лв., поради което и акцесорната
претенция е основателна и следва да бъде изцяло уважена, като се присъди в
полза на ищцата търсената сума.
По разноските:
Съдът намира искането на ответната страна за присъждане на разноски
при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК за неоснователно. Посочената разпоредба
предвижда освобождаване на ответника от отговорността му за разноски при
две кумулативни предпоставки, а именно: същият да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска. В разглеждания казус ответното
дружество не е изплатило на ищцата дължимите суми, станали изискуеми
преди датата на исковата молба, което е породило правния й интерес от
предявените осъдителни искове, респ. именно бездействието на ответника е
обусловило необходимостта от търсената съдебна защита. Фактът, че не е
било преустановено периодичното плащане на сумите, на който се позовава
ответната страна (без съответни доказателства), е ирелевантен, тъй като
според чл. 81, ал. 2 ЗЗД неразполагането на длъжника с парични средства за
5
изпълнение на задълженията му не го освобождава от отговорност.
Следователно ответникът е дал повод за завеждане на делото и нормата на чл.
78, ал. 2 ГПК е неприложима.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, всички дължащи се
такси и разноски в общ размер на 799,33 лв., от които общо 599,33 лв. за
държавни такси по уважените искове и 200 лв. за разноски за възнаграждение
на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид изхода на спора и направеното от процесуалния представител
на ищцата искане по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на
адв. В.А. С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на страната в размер на
977,21 лв., определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочената сума
следва да бъде възложена в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани, въпреки частичното отхвърляне на главния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ч.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. ***, да заплати на Г. В. СТ. , ЕГН **********, с адрес: гр.
София, кв. ***, сумата от 13 733,20 лв. (тринадесет хиляди седемстотин
тридесет и три лева и двадесет стотинки), представляваща сбор от
неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода от м. 07.2018 г. до м.
03.2020 г., вкл., дължими по трудов договор № 15/05.06.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.05.2021 г., до окончателното изплащане на възнаграждението, както и
сумата от 1 173,84 лв. (хиляда сто седемдесет и три лева и осемдесет и
четири стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 01.07.2020 г. до 26.04.2021 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск главен иск за неизплатени
трудови възнаграждения в частта за разликата над присъдената сума от 13
733,20 лв. (тринадесет хиляди седемстотин тридесет и три лева и двадесет
стотинки) до пълния предявен размер от 14 086,12 лв. (четиринадесет
хиляди осемдесет и шест лева и дванадесет стотинки).
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта за присъденото трудово възнаграждение, на основание чл. 242, ал. 1,
предл. второ ГПК.
6
Присъдените суми може да бъдат изплатени в полза на ищцата Г.
В. СТ. по посочената от нея банкова сметка с IBAN *** открита в
„Банка ДСК“ АД с титуляр адв. В.А. С..
ОСЪЖДА „ч.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна, сумата от 799,33 лв. (седемстотин деветдесет
и девет лева и тридесет и три стотинки) за дължимите държавни такси и
разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ч.М.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, бул. ***, да заплати на адв. В.А. С., вписан в АК-Варна със
служебен адрес: гр. Варна, ул. ***, сумата от 977,21 лв. (деветстотин
седемдесет и седем лева и двадесет и една стотинки) за адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищцата Г. В. СТ., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7