Решение по дело №654/2018 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 35
Дата: 23 април 2019 г.
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20182200600654
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  №  24

 

гр. Сливен, 23.04.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

                                                 ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 

            При участието на секретаря Мария Тодорова и прокурора Ваня Белева, като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова ВНАХД № 654 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното: 

 

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адв. П.Н. *** като защитник на обв. И.Д.Т. срещу Решение № 218/20.11.2018 г., постановено по АНД № 592/2018г. по описа на РС – Нова Загора.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал обвиняемия И.Д.Т. за виновен в това, че на 13.09.2018 г. в землището на с. Омарчево, общ. Нова Загора, е управлявал моторно превозно средство – колесен трактор марка и модел „Беларус ЮМЗ“, без номер на рама, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника – престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Със същото решение на основание чл.78а от НК обвиняемият Т. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

Във въззивната жалба първоинстанционният съдебен акт е оспорен със съображения за неправилно приложение на материалния закон. Настоява се за наличие предпоставките на чл.9 ал.2 от НК на обвиняемия да не бъде налагано наказание. Подчертава се, че Т. е на 69 г., признал е фактите по обвинението, а наложеното му наказание, според защитата, е несправедливо. Иска се изменение на решението на НЗРС с приложение на чл.9 ал.2 от НК и неналагане на наказание на обв. Т.. В допълнението към въззивната жалба, след изготвяне на мотивите на НЗРС, защитникът е обосновал подробно твърденията си за допуснати от първоинстанционния съд нарушения. Поддържа се направеното с първоначалната въззивна жалба искане на обв. Т. да не бъде налагано наказание.

В срока и по реда на чл.322 от НПК е постъпило възражение от РП – Нова Загора срещу въззивната жалба на адв. П.Н.. Твърди се неприложимост на чл.9, ал.2 от НК, тъй като същата вече е послужила за прекратяване на наказателно производство за идентично деяние на обвиняемия, извършено през 2017 г. Подчертана е обществената опасност на деянието, поради зачестили ПТП и увеличен брой на други престъпления по транспорта, както и предвид субективното отношение на извършителя към деянието – продължил е да управлява процесното МПС, независимо от предходното наказателно производство за подобно деяние, което е прекратено от РП – Нова Загора на основание чл.9, ал.2 от НК. Иска се потвърждаване решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание пред въззивния съд обв. И.Д.Т., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Защитата поддържа подадените първоначална и допълнителна въззивни жалби.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита изложените в жалбата аргументи за несъстоятелни в конкретния случай, тъй като разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК вече е прилагана по отношение на същия обвиняем за предходно аналогично правонарушение. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като поддържа изцяло доводите във възражението на РП – Нова Загора.

Защитникът на обвиняемия поддържа съображенията в жалбата и допълнението към нея. Счита, че има основание за повторно прилагане на разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК. С позоваване на необходимостта от  справедливост, защитникът моли обвиняемият да бъде освободен от налагане на наказание, претендирайки изменение на решението в посочения смисъл.

В личната си защита обв. Т. заявява, че инцидентът е станал спонтанно, тъй като трябвало да прибере зърно слънчоглед от нивата. Обвиняемият твърди, че е нямал друга възможност, поради което със синовете му напомпали гумите на трактора и на ремаркето и отишли на нивата, за да приберат реколтата. Заради този случай останала непожъната друга нива на обвиняемия с 15 дка слънчоглед. В последната си дума обвиняемият моли да не бъде наказан, тъй като глобата ще ощети бюджета на семейството му.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните, изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес от обжалване на съдебния акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Нова Загора се е развило по реда глава 28 от НПК. Образувано е по внесено от Районна прокуратура – Нова Загора постановление срещу обвиняемия И.Д.Т. за деяние по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 от НК с предложение същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” на основание чл.78а НК.

         Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Обвиняемият И.Д.Т. е правоспособен водач на МПС с придобити категории „В“, „С“, „М“, „АМ“, „ТКТ“, с издадено от ОДМВР гр.Сливен свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 06.02.2019 г.

Обв.И.Д.Т. закупил през 1994 г. колесен трактор „Беларус ЮМЗ“ с регистрационен номер – стар образец Сл Е 20-97 от земеделската кооперация в с.Омарчево, общ.Нова Загора. За покупката е бил съставен надлежен договор и издадена фактура за платената сума. Тракторът бил продаден на обв.Т. заедно със свидетелство за регистрация на МПС – стар образец, в което били отразени преминалите технически прегледи. До 26.06.2017 г. обв.Т. ползвал колесния трактор със старите регистрационни табели, чиито срок на валидност бил изтекъл. Въпреки това той не изпълнил задължението си да регистрира въпросното МПС в Областна дирекция „Земеделие“ по реда на Закона за регистрация и контрол на горска и земеделска техника /обн. ДВ бр.79 от 10.07.2008 г./.

На 26.06.2017 г. обв.Т. отново е управлявал посочения колесен трактор, когато е бил спрян за проверка от служители на РУ – Нова Загора. Тогава било образувано досъдебно производство зм 452/2017 год. по описа на РУ – Нова Загора, преписка № 913/2017 г. /пор.№ 323/2017 г./ по описа на Районна прокуратура – Нова Загора срещу обв.И.Д.Т. за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. С постановление на Районна прокуратура – Нова Загора от 01.08.2017 г. наказателното производство е било прекратено на основание чл.9, ал.2 от НК.

На 13.09.2018 г. обв.И.Т. отново предприел управление на притежавания от него колесен трактор „Беларус ЮМЗ“, въпреки че същият не е бил регистриран по надлежния ред. Обвиняемият управлявал посочената земеделска техника в землището на с.Омарчево, общ.Нова Загора. Докато се придвижвал в източната част на селото, на изхода за с.Питово, бил забелязан от полицейските служители – свид.Н.С., мл.ПИ Д. Д. и мл.ПИ И. Стоянов. Същите видели, че тракторът, управляван от обв.Т., няма регистрационни табели и решили да го спрат за проверка. При извършената проверка обвиняемият предоставил валидно свидетелство за управление на МПС, включително и за категорията, към която принадлежало управляваното от него превозно средство. За колесния трактор не предоставил никакви документи, като обяснил на полицейските служители, че го е закупил през 1994 г. със стари регистрационни табели, които са прекратени служебно през 2006 г.

На място бил извършен оглед на местопроизшествие, за което бил съставен съответен протокол, съгласно изискванията на НПК, при който се установило, че действително въпросният трактор е без регистрационни табели.

Видно от приложена по делото справка от Областна дирекция „Земеделие“ гр.Сливен тракторът „Беларус ЮМЗ“ не е регистриран по реда предвиден в Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

Обвиняемият И.Д.Т. е български гражданин, със средно специално образование, женен, пенсионер, реабилитиран по право.

Горната фактическа обстановка по идентичен начин е възприел и първоинстанционния съд, като същата се установява по безспорен начин от приобщения по надлежния процесуален ред доказателствения материал, събран по делото. Съдът кредитира писмените и гласни доказателства, като намира същите за относими към предмета на делото. Фактите са установени по категоричен начин и не се оспорват от страните.

Правилно при така установената фактическа обстановка с оглед на събраните доказателства първоинстанционният съд е изградил извод, че от обективна и субективна страна обвиняемият е осъществил всички признаци от престъпния състав на чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 13.09.2018 г. в землището на село Омарчево, общ. Нова Загора, е управлявал моторно превозно средство – колесен трактор марка и модел “Беларус ЮМЗ”, без номер на рама, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.

Правилно съдът е приел, че деянието е извършено от обективна страна. Видно от събраните доказателства категорично е установено авторството на деянието, времето и мястото на извършването му. Същото не се оспорва от обвиняемия. Няма съмнение, че обв. Т. не е изпълнил задължението си да регистрира въпросното МПС в съответствие с нормативната уредба. От субективна страна, обвиняемият  е извършил престъплението умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаел е, че тракторът не е регистриран и не следва да го управлява по пътищата, но въпреки това го е привел в движение и управлявал до спирането от полицейските служители.

С оглед на горните констатации, правилно и законосъобразно НЗРС е заключил, че извършеното от обв. Т. деяние представлява престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Единственото възражение направено с въззивната жалба и доразвито с допълнението към нея, съдържа искане за освобождаване от наказание с позоваване на чл.9 ал.2 от НК. Идентичен довод е бил наведен пред първата съдебна инстанция, която е дала убедителен отговор в мотивите към атакувания съдебен акт, отхвърляйки възможността за приложение на посочения законов текст. Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с мнението на контролираната и не може да приеме, че извършеното от обвиняемия Т. разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което се явява непрестъпно, съгласно чл. 9 ал.2 от НК. Налице е формално престъпление, при което осъществяването на признаците на престъплението от обективна и субективна страна разкрива достатъчно висока степен на обществена опасност, за да бъде криминализирано и без да е необходимо да са настъпили някакви други вредни последици. Въвеждането на строги санкции, вкл. за регистрацията и отчета на пътните превозни средства, са част от предприетите от държавата мерки за справяне с увеличения брой на транспортни произшествия, в резултат на грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата. Регистрацията на МПС, в т.ч. на земеделската техника по установения за това ред, е своеобразна гаранция за годността и изправността на машината да се движи по пътищата отворени за обществено ползване, без да представлява опасност или да застрашава живота и здравето на водача, други МПС или случайни хора, намиращи се в близост. Самият обвиняем описва състоянието на трактора – с ненапомпени гуми, неподдържан, а същото обстоятелство е установимо от приложения по делото фотоалбум. Движението на такава техника, чиято годност не е удостоверена чрез надлежна регистрация по установения ред, по път отворен за обществено ползване, макар в изолирани случаи и за кратко време, поставя в риск живота и здравето на хората. Обвиняемият може да е бил спрян от полицейските служители по конкретен сигнал, но това не оправдава действията му – да използва процесния трактор, след като последният не отговаря на законовото  изискване за регистрация. Засилената обществена нетърпимост към нарушенията на правилата за движение по пътищата не може да бъде мотив за оневиняване на лицата, извършващи закононарушения.

Въззивният съд споделя доводите на НЗРС за евентуално приложение на хипотезата на чл. 9 ал.2 от НК, ако важни обстоятелства са налагали управлението на нерегистрираното МПС и обвиняемият не е имал друга възможност, освен да го използва. Настоящият случай не попада в тази категория. Обв. Т. се аргументира с необходимостта от прибиране на реколта от слънчоглед от полето, което събитие не е с непредвидим характер. Обвиняемият е знаел, че не следва да управлява трактора. Знаел е, че извършва престъпление, тъй като за същото деяние и за управлението на същото превозно средство е имало образувано предходно наказателно производство срещу него, когато е приложена разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. В този смисъл и въззивният съд, както първата съдебна инстанция, счита че в конкретния случай не са налице обстоятелствата чл.9 ал.2 от НК да бъде приложен повторно, за което се претендира с въззивната жалба. Касае се за поредно идентично деяние на обвиняемия. По делото е приложено Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство зм 452/2017 год. по описа на РУ – Нова Загора, преписка № 913/2017 г. /пор.№ 323/2017 г./ по описа на Районна прокуратура – Нова Загора, от което е видно, че за същото деяние и за управлението на същото превозно средство е имало образувано наказателно производство срещу обв.Т.. С новото деяние осъществено на 13.09.2018 г. обв.Т. е  демонстрирал отново незачитане на правилата за движение по пътищата, подценявайки значението на задължението за регистрация на земеделската техника по установения ред. Обвиняемият е разчитал на избягването на отговорност, така както в първия случай е бил приложен текстът на чл.9 ал.2 от НК. Повторно приложение на същата разпоредба е лишено от основание, доколкото се касае за идентични обстоятелства, при които е извършено повторното престъпно деяние, без обвиняемият да е развил критичност към правонарушението, за което не му е наложено наказание при първото деяние. Няма обратен аргумент в останалите сочени от защитата обстоятелства – възрастта на обвиняемия, фактът, че е пенсионер и издържа семейство. Този обществен статус би следвало да ангажира с още по-голяма отговорност обв. Т. да спазва правилата на закона и дава подходящ пример на тези, за които се грижи. Обобщено, въззивният съд се присъединява към становището на НЗРС за неприложимост на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, с оглед на всички гореизложени доводи.

 Не се констатира неправилност на първоинстанционното решение и в частта относно наложеното наказание. Установени са релевантните за приложение нормата на чл.78а НК обстоятелства, като в съответствие с материалния закон обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба”. Съобразена е обществената опасност на деянието и обвиняемия, както и другите индивидуализиращи отговорността обстоятелства. При наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, като е преценил конкретните данни за личността на обвиняемия, първостепенният съд правилно е приел, че следва да определи в минималния предвиден в размер наказанието глоба – 1000 лв. Няма пречки за налагането на наказанието, доколкото по отношение на обвиняемия не е било издадено наказателно постановление по административен ред за същото деяние. Наказанието кореспондира с критерия за справедливост и удовлетворява целите на генералната и специалната превенция.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Наложеното наказание е справедливо. Подадената от обвиняемия въззивна жалба съдът намира за неоснователна. Не са налице основания за изменение или отмяна на решението, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд – Сливен

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 218 от 20.11.2018 г., постановено по АНД № 592/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: