№ 885
гр. Бургас, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200804 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на П. И. Ч. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 21-0769-004665/18.11.2021 г., издадено
от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал.
3 ЗДвП, на основание същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за
срок от 24 месеца, а за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10
лева.
С жалбата се твърди, че жалбоподателят не е доволен от обжалваното наказателно
постановление, поради което и се иска неговата отмяна и присъждане на разноски.
Конкретни доводи или оплаквания не се сочат.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото,
жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. С. К. - БАК, като
и двамата завяват, че поддържа жалбата. Пълномощникът допълва, че не е доказано, че
жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, като в тази връзка адв. К. се позовава на
показанията на част от разпитаните свидетели, както и на извършения от съдебния състав
оглед на автомобила на Ч., при който се установи, че версията на полицейските служители е
недостоверна. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски по представен списък.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт *, която счита,
1
че НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. В писмено становище
застъпва позиция за правилност и законосъобразност на издадения санкционен акт, поради
което и се пледира за неговото цялостно потвърждаване. Моли се за присъждане на
разноски, а под евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 гръб – НП е връчено на
жалбоподателя на 16.02.2022 г., а жалбата е депозирана директно в съда на 02.03.2022 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено
следното:
На 27.10.2021 г., около 01.00 часа полицейските служители Г. К. и И. Н.
изпълнявали задълженията си на територията на 05 РУ-Бургас, патрулирайки със служебен
автомобил. По време на движение в ж.к. „Зорница“ по ул. „Св. Панталеймон лечител“ в
посока към бул. „Демокрация“ полицейските служители се разминали с лек автомобил
„Ауди“ с рег. № *, който първоначално намалил скоростта си, а после завил през задния
вход на УМБАЛ-Бургас. Свидетелите се усъмнили в автомобила, включили сирените,
направили обратен завой и го последвали. Когато го настигнали автомобилът бил вече
паркиран на задния паркинг на УМБАЛ-Бургас и до него били собственикът – П. Ч. и
неговите приятели – св. Г. * и *. Полицейските служители били убедени, че именно Ч. е
управлявал автомобила, защото още при разминаването си го били видели, поради което
започнали проверката именно с него.
Междувременно в близост до същото място преминавал авто-патрул на Сектор
„ПП“-Бургас, в състава на който влизал и актосъставителят – В. С. – мл. автоконтрольор към
Сектор „ПП“-Бургас. Св. С. забелязал как полицейският патрул на 05 РУ-Бургас потегля с
включени сирени към задния паркинг на УМБАЛ-Бургас и решил да последва колегите си,
за да види какво се случва. Когато пристигнал на място св. К. и св. Н. му казали, че
жалбоподателят Ч. е управлявал лекия автомобил и поискали от св. С. да му извърши проба
за алкохол. Жалбоподателят отказал да бъде тестван и да си представи документите,
заявявайки че не той е управлявал автомобила, а св. М. *, която малко по-късно пристигнала
на място и потвърдила версията на жалбоподателя. Въпреки това св. С. преценил, че
жалбоподателят е този, който е управлявал автомобила, доверявайки се на заявеното от
полицейските служители, поради което и квалифицирал отказа на Ч. да даде проба за
алкохол и да представи СУМСП и контролен талон, като нарушения по чл. 174, ал. 3 и чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Св. С. издал на Ч. талон за медицинско изследване № 091349, в който
изрично посочил, че лицето може да се яви в МБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на
талона, ако желае да даде кръвна проба. Талонът бил връчен на жалбоподателя, който го
подписал и получил екземпляр от него, ведно със седем броя холограмни стикери (един от
2
стикерите бил залепен за самия талон).
За горните обстоятелства св. С. съставил на Ч. АУАН с бл. № 232831, в който било
посочено, че той е водач на МПС, както и че отказва да бъде тестван за употреба на алкохол
с техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско изследване за явяване в
МБАЛ-Бургас. Актосъставителят квалифицирал горното като нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП. Посочил също, че Ч. не представил СУМПС и талон към него, което квалифицирал
като нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
свидетелите-очевидци – полицейските служители К. и Н., които обаче не подписали акта.
Жалбоподателят подписал акта и получил препис от него, като в графата за възражения
посочил, че не той е управлявал автомобила. В законоустановения срок по чл. 44 ЗАНН
писмени възражения не били депозирани.
Въпреки връчения талон Ч. не се явил в болничното заведение в срок и не дал проба
за изследване.
Въз основа на АУАН на 18.11.2021 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и
2 ЗДвП, наложил на Ч. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и
„Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца и административно
наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр. Бургас, която
към дата 18.11.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно
е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.
189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
3
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
са били допуснати съществени нарушения, опорочили производството и довели до
незаконосъобразен акт. Това е така по следните причини:
Видно от приложения на л. 11 АУАН – той е подписан само от актосъставителя и
нарушителя, но не и от свидетелите по акта. Съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН, след като се състави АУАН той следва да се
предяви поне на един от свидетелите, които са вписани в него също за подписване, след
което актът следва да се предяви на нарушителя да са запознае със съдържанието му и да го
подпише. От процесният АУАН се установява, че липсва подпис и на двамата, посочени за
свидетели. Административнонаказателното производство е динамичен фактически състав.
Процесуалните права и задължения се пораждат от предходно процесуално действие и са
насочени към предприемане на последващо процесуално действие. Съдът намира, че
изискването на закона е гаранция за достоверността на констатациите на актосъставителя и
нарушението му води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на такъв акт НП.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН е императивна и изисква АУАН да бъде предявен на
нарушителя, след като бъде подписан от актосъставителя и поне един от свидетелите
посочени в него. По този начин се гарантира, че посочените в акта свидетели действително
са присъствали при съставянето му, а нарушаването на тази императивна разпоредба създава
съмнение за достоверността на посочените в него констатации, Предвид което по отношение
на това нарушение на административнопроизводствените правила не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, т.к. очевидно не е налице установено по
безспорен начин извършено нарушение.
Неспазването на изискванията на административнонаказателното производство води
до незаконосъобразност на НП и е формална предпоставка за отмяна на процесното НП,
защото опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. В горепосочения смисъл е както правната теория - Лозан
Панов и Ралица Илкова, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр. 52 и стр. 74, така
и съдебната практика- Решение № 879 от 15.2.2017 г. по адм.д. № 11094/2016 г. на
Административен съд – София, Решение № 162 от 25.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3531/2017
г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение от 13.03.2013 г. по н. д. №
119/2013 г. на Административен съд – Монтана и др. В този смисъл е и практиката на
касационната инстанция по напълно аналогични казуси, като например – Решение №
2200/23.11.2018 г. по к.н.а.х.д. № 2295/2018 г. на АдмС-Бургас , където се приема, че: „…
подписа на свидетеля се полага с цел удостоверяване на вписаните в АУАН факти и
обстоятелства, поради което, неподписването на АУАН от страна на свидетеля следва да
се приравни на липса на свидетел, т.е. до липсата на достоверност на фактическите и
4
правни обстоятелства, вписани в АУАН. Така констатираното процесуално нарушение е
от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на
санкционираното лице и водят да незаконосъобразност на наказателното
постановление…“
На отделно и самостоятелно основание, дори да се приеме, че констатираното
нарушение е несъществено, то съдът счита, че вменените нарушения са и недоказани.
По делото са обособени две групи свидетелски показания. Първата са тези на
полицейските служители - К. и Н., които са категорични, че разминавайки се с автомобила
„Ауди“ са успели през прозорците му да видят, че той се управлява именно от
жалбоподателя Ч.. Втората група показания са тези на св. *, * и Д., които са категорични, че
автомобилът е бил управляван от св. Д..
С цел проверка на достоверността на двете групи свидетелски показания в съдебното
заседание на 12.07.2022 г. съдът в присъствието на страните извърши оглед на процесния
автомобил, при което се установи че дори при дневна светлина и включено осветление в
автомобила – лицето на водача не може да се види под никакъв ъгъл, което се дължи на
затъмнените стъкла. Поради тази причина съдът не може да кредитира твърденията на
полицейските служители, че през нощта, на оскъдно улично осветление и при движение на
двата автомобила, са успели през стъклата на процесното МПС да видят добре лицето на
водача и да са категорични, че това е жалбоподателят Ч..
Воден от горното съдът не кредитира показанията на полицейските служители, а се
доверява на изложеното от св. *, * и Д., приемайки че не Ч. е управлявал автомобила. Това
от своя страна предопределя и изводът, че щом жалбоподателят не е управлявал автомобила,
то той не е и „водач“ по смисъла на ЗДвП, поради което и не е бил длъжен да дава проба за
алкохол или да представя СУМПС и контролен талон към него, респективно - че
извършеното от него не съставлява административни нарушения по посочените разпоредби.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 38), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 400 лева с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
5
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по
дела с определен интерес при интерес от 1000 лв. до 5000 лева минималното
възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. – т.е. в конкретния
случай минималното възнаграждение е в размер на 370 лева. В конкретния случай
заплатеният хонорар е близък до минималния, като съответства на фактическата и правна
сложност на делото и извършените от адвоката действия (явяване в няколко съдебни
заседания), поради което и следва да се присъди изцяло.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-004665/18.11.2021 г., издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3
ЗДвП, на основание същата разпоредба, на П. И. Ч. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 24 месеца, а за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ 1* да заплати на П. И. Ч. с
ЕГН: ********** сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и техните представители на
посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6