№ 119
гр. Пловдив, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225000600244 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХXI от НПК.
С Присъда №26003/29.03.2022г., постановена по НОХД №264/2020г., Окръжен
съд – Пазарджик е признал подсъдимия Б. А. Г. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 е
осъден на две години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият Б. А. Г.
е осъден да заплати на „*" ЕООД сумата от 150 750.96лв., представляващи претърпени
от деянието имуществени вреди, ведно с лихвата за забава, считано от 04.01.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски за адвокатско
възнаграждение по Договор от 13.06.2020г. в размер на 1 500лв. В тежест на
подсъдимия са възложени и направените по делото деловодни разноски.
Недоволен от присъдата, подс. Г., чрез адв. Л., я атакува с оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност, необоснованост. Твърди се, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила - липса на мотиви, превратно
тълкуване на доказателствата, незаконосъобразен отказ за събиране на съществени за
1
предмета на доказване доказателства, които нарушения са довели и нарушение на
материалния закон. Прави се искане присъдата да се отмени и да се постанови нова, с
която подс. Г. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение,
или, алтернативно – присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане
от друг състав на окръжния съд.
В съдебно заседание подсъдимият и защитника му поддържат жалбата и
направените с нея искания по изложените съображения, които подробно, аналитично и
подредено се доразвиват в пледоариите.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище за
правилност и законосъобразност на атакуваната присъда във всичките й части, поради
което пледира да се потвърди, а подадената жалба като неоснователна да се остави без
уважение.
Представляващият гражданския ищец адв. П., моли присъдата да се потвърди като
счита предявеният граждански иск за основателен и доказан по размер, оспорва и
защитната претенция за настъпила погасителна давност за предявяването му.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по
делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и
служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания
съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК,
намери за установено следното:
Депозираната от подсъдимия Б. А. Г. жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, а по същество и ОСНОВАТЕЛНА в контекста на
застъпената в жалбата и в пледоариите пред тази инстанция теза за допуснати
съществени процесуални нарушения.
При изготвяне на съдебния акт е допуснато процесуално нарушение - съществено
и неотстранимо от настоящата инстанция, което е довело до нарушаване правата на
подсъдимия и мотивира приложението на чл.335, ал.2 от НПК - отмяна на присъдата и
връщане на делото на ОС – Пазарджик за разглеждането му от друг състав на съда.
Прочитът на мотивите към атакуваната присъда показва първо, че фактическите
констатации на ОС / от л.2 – л.25 от номерацията на мотивите/ представляват буквално
възпроизвеждане на отразените в обвинителния акт факти, като дори са преповторени
допуснатите от изготвилия обвинителния акт прокурор технически и правописни
неточности. Съдът, като арбитър в процеса, дължи критичен анализ на предявените на
подсъдимия факти, които следва да се преценяват и през призмата на застъпената в
процеса защитна теза. А последната е останала без отговор. Окръжният съд е
2
пренебрегнал всички защитни доводи, с които е бил сезиран: - че в правомощията на
подсъдимия като управител на „*" ЕООД не е влизало задължението да следи за
поставяне на водомери, респективно, за отчитане на показанията им и събиране на
дължимите средства за използвана вода; - че към инкриминираният период на
извършване на деянието изобщо не е имало водоснабдяване на хотелски комплекс „*“
*, а към 29.09.2013г. такъв обект не е съществувал; - че неправилно е изчислена
имуществената вреда от действията на подсъдимия; - че от доказателствата по делото
не може да се изведе умисъл в поведението на подс. Г..
Във връзка с инкриминираните по делото служебни правомощия на подсъдимия
е казано само, че Г. : „не е предприел необходимите законови и обичайните гаранции
за опазване имуществото на дружеството“ - фраза, лишена от каквото й да е
съдържание и смисъл, което прави невъзможно и за подсъдимия, а и за настоящата
инстанция, да разбере какви действия по служба подсъдимият като управител на „*"
ЕООД е следвало да предприеме, респективно, какви не е предприел, за да се счете, че
умишлено не е положил достатъчно грижи за имуществото на предприятието, което е
ръководел. Няма дори и декларативно изявление, че Г. е имал задължението да следи за
свързването на нови обекти към водопреносната мрежа, за правилното отчитане на
ползваната от такива обекти вода и за заплащането й. Такъв коментар е бил
задължителен, още повече в контекста на наличните по делото гласни и писмени
доказателства, че други лица са били натоварени с посочените задължения, съобразно
длъжностните им характеристики, а на подсъдимия не е предявявано обвинение за
това, че не е осъществил дължимият контрол върху тези лица / по смисъла на чл.219,
ал.2 от НК/. Цитиран е в мотивите чл.23 от Общите условия за доставка на ВиК услуги
на потребителите, който обаче касае единствено начина на отчитане на потреблението
на вода, но в тези условия не са разписани правата и задълженията на управителя на
ВиК оператора - „*" ЕООД* – подс. Г., за да се приеме, че от тях следва извод за
виновно поведение на подсъдимия. А въз основа на какво друго окръжният съд е
стигнал до този извод от мотивите не става ясно.
В противоречие с приетото за установено във фактите / преписани от
обвинителния акт/, че хотелски комплекс „*“ * е изграден на терен, закупен декември
2013г. от „*“ ООД, което дружество се е снабдило с разрешение за строеж едва през
2014г., с присъдата е прието, че инкриминираното деяние е осъществено, считано от
29.09.2013г. Въпреки многократните и ясно изложени възражения на защитата на
подсъдимия срещу посочената дата, в мотивите към присъдата отново не е казана и
една дума защо е приета за начална дата на извършване на деянието инкриминираната
с обвинителния акт.
Обстойни и мотивирани са били и оплакванията срещу експертизата, изчислила
размера на причинената от деянието имуществена щета, която щета е елемент от
състава на престъплението. По този въпрос съображенията се изчерпват отново с едно
3
изречение / л.33 от номерацията на мотивите/, сякаш никой срещу оценката на щетите
не е възразил.
Неглижирането на фактически усложненият, съставляващ и сериозно правно
предизвикателство казус, личи ясно и в коментара относно доказателствената
съвкупност. Обсъждайки обясненията на подсъдимия, окръжният съд се е задоволил да
посочи, че те са опровергани, но не и от кои други доказателства по делото, като са
цитирани показания на свидетелите С. и П., в които не се съдържат
противопоставящите се на обясненията факти. В същото време, по отношение на
показанията на другите свидетели окръжния съд е казал или, че не следва да се
обсъждат задълбочено, или, само е възпроизвел казаното от тях, без да го анализира и
без да посочи връзката на съобщените факти с предмета на делото, както и кои от
гласните доказателства кредитира, по какви съображения и какви фактически и правни
изводи от тях извлича. Една значителна част от разпитаните свидетели са посочили, че
поставените в следствие на авария тръби не са достигали до хотелски комплекс „*“,
поради което от последният не е използвана вода. Права е защитата на подсъдимия да
се оплаква, че тези свидетели, на които се гради защитната теза, изобщо не са
коментирани в мотивите, нито самостоятелно, нито в контекста на останалите
доказателства по делото, не е посочено кредитират ли се или не и по какви
съображения.
Изводите за субективната съставомерност на деянието отново са преписани от
обвинителния акт и допълнени с буквален препис на изготвената по делото от вещото
лице Г. техническа експертиза. Следва да се припомни, че експертизата не е
доказателство и от нея не може да се извлича субективното отношение на дееца към
извършеното. Експертизата е способ за доказване и не може и не следва експертните
изводи да заместват правните изводи и анализа, които именно съдът следва да направи.
Окръжният съд е дължал коментар на изрично наведеното пред него възражение, че
доказателствата за субективна съставомерност на деянието по делото няма. Но,
отговор и на това възражение в мотивите не се открива, не се открива отговор и на
оплакването, че използваната от съда експертиза на вещото лице Г. е назначена и
изготвена по друго досъдебно производство и използването й е недопустимо.
Стандартите, на които следва да отговоря един съдебен акт отдавна са
установени, обект са на многобройни теоретични разработки, намиращи практическо
приложение в изобилна съдебна практика по този въпрос. Налице е един изискуем се,
по смисъла на чл. 305, ал.3 от НПК, минимум от лични съображения, които всеки съд
следва да изложи в мотивите към присъдата и ясно да посочи как е формирано
вътрешното му убеждение, за да може адекватно и ефективно да се упражни правото
на въззивно обжалване и/или протестиране.
Мотивираността на съдебния акт е обект на защита по чл.6 параграф 1 от
4
ЕКЗПЧОС, като в решенията на съда в Страсбург неизменно се приема, че липсата на
мотиви за вземане на едно решение винаги ограничава достъпа до съд и правото на
жалба / решение по делото Ajdaric v Croatia - 2011г./. В контекста на установения в чл.
6 от КЗПЧОС нормативен регламент, практиката на Европейския съд по правата на
човека /ЕСПЧ/ е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да
излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, въз основа на
реализираната от тях процесуална и доказателствена дейност, което предпоставя
пълноценното упражняване на правото на обжалване. Разбира се, всеки съд разполага
с абсолютното право сам и по собствено убеждение да интерпретира доказателствата
по делото, да даде своя оценка на фактите и доказателствата, от които те се
установяват, но следва да очертае ясно и разбираемо процеса, в рамките на който е
формирал това свое вътрешно убеждение и да го мотивира, като то следва да почива
върху доказателства и доказателствени средства, събрани и проверени по реда и със
средствата, предвидени в НПК. Въззивният съд може и е длъжен да проконтролира
взетото решение и да изложи собствени мотиви, но ако за първи път изложи мотиви и
обсъди доводите, наведени от страните, на практика ще ги лиши от задължителното
произнасяне на две инстанции по релевантните факти и по приложимото право.
Посоченото до тук мотивира този съдебен състав да отмени присъдата и да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който да проведе обективно,
всестранно и пълноценно съдебно следствие и да постанови съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.
Връщането на делото за ново разглеждане обезсмисля произнасянето по другите
наведени от защитата на подс. Г. възражения, които следва да се поставят на
вниманието на новия съдебен състав, който ще разгледа делото и е длъжен да се
произнесе по тях.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 от НПК,
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда №26003/29.03.2022г., постановена по НОХД №264/2020г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Пазарджик за ново разглеждане, от друг състав
на съда, от стадия на провеждане на разпоредително заседание по реда на чл.247 и сл.
от НПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест, като за постановяването му
да се съобщи на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6