№ 6
гр. Каварна, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Анастасия Г. Митева
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева
Административно наказателно дело № 20233240200248 по описа за 2023
година
С Наказателно постановление № В-004255 от 27.10.2023г., издадено от
ИБ – Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към ГД "Контрол на
пазара" към Комисията за защита на потребителите, упълномощен със
Заповед № 668/06.07.2023г. на Председателя на КЗП, на „УВК“ ООД, със
седалище и адрес на управление с.Дуранкулак, обл.Добрич, общ.Шабла,
поземлен имот 145, извън регулация в землището на с.Дуранкулак, ЕИК
*********, представляван от управителя П. Д. М., ЕГН **********, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер 500
лева на основание чл. 210 от Закона за туризма, за нарушение по чл. 115а във
вр. чл. 115, т. 1 от същия закон.
Наказателното постановление е обжалвано в законоустановения срок
от П. Д. М., в качеството му на управител на „УВК“ ООД, като с жалбата се
моли съдът да постанови решение, с което да го отмени като неправилно и
незаконосъобразно, с изложени аргументи в този смисъл. Твърди, че „УВК“
ООД, не е категоризиран като туристически обект по смисъла на § 129, ал.1 от
Закона за туризма, предназначен е за учебно възстановителна дейност на
служители, клиенти и партньори, както и техни близки на санитерно-
курортен принцип, което показва, че дейността на комплекса не е
туристическа, както било отразено в акта. Дейността на „УВК“ ООД не е и
хотелиерска по смисъла на чл.3, ал.1 от Закон за туризма, тъй като не е
регистриран и категоризиран като туристически обект.
В съдебно заседание жалбоподателя „УВК“ ООД, редовно призован, се
представлява от адв. З. Г. – АК София, който поддържа жалбата.
1
Административнонаказващия орган, редовно призован , не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище, в което се посочва, че
жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Контролиращата страна – РП Добрич, ТО Каварна, редовно призована,
не изпраща представител.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
„УВК“ ООД извършва туристическа дейност в обект – Почивна
станция „Прогрес“, находящ се в с.Дуранкулак, общ.Шабла. Към момента на
проверката, обектът работи и има настанени 18 госта. Обектът е с установена
категория – две звезди, съгласно издадено Удостоверение от Община Шабла
№00393 за обект – Почивна станция „Прогрес“, валидно до 17.09.2024г.
При проверката длъжностните лица са установили, че на цените на
нощувките и допълнителните услуги са изписани в ценоразпис, поставен на
рецепция, на видно място за потребителите, изписан само на български език.
Констатирано е, че търговецът „УВК“ ООД не е изпълнил
административното си задължение, да обяви цените на нощувките и на
другите предлагани услуги и на английски език, съгласно изискванията на
чл.115а от Закона за туризма, във вр. с чл.115, т.1 от Закона за туризма.
Съставен е Констативен протокол № К-2750281 от 24.08.2023 г. от
свидетелката С. Е. Е., препис от който еподписан и връчен лично на
управителя П. Д. М.. В него проверяващата отразила, че проверката е във
връзка с постъпила в КЗП – РД Варна жалба по повод резервация за периода
04.08.- 05.08.2023г. за бунгало, с предварително уговорена цена за нощувка
без закуска 65,40 за двама души. В бунгалото имало хладилник, който не е
използван, а накрая жалбоподателката платила такса „хладилник“, който не е
използван.
При проверката било установено, че „УВК“ ООД извършва
туристическа дейност в обект „Почивна станция „Прогрес“, находящ се в
с.Дуранкулак. Било установено, че на входа на рецепцията е поставена табела
съдържаща следната информация“ „Работно време УВК „Прогрес“ ООД
с.Дуранкулак, на Почивна станция „Прогрес“, изписани дните на седмицата
на английски език от понеделник до петък 8.00ч. до 22.30 часа, утвърдил:
проф.П. М., тел.***“. В близост до входа е поставена табелата, част от
категорийната символика. На видно място е поставено Удостоверение за
утвърдена категория – 2 звезди №00393, издадено от Община Шабла на
17.09.2019г., валидно до 17.09.2024г., капацитет 52 стаи, 100 легла. Поставен
и ценоразпис за нощувки изписан само на български език, както следва: „- без
(нощувка) закуска; - със закуска; - куче на нощувка; - една единствена
нощувка без резервация; допълнителни услуги: - хладилник – 16,05 лева такса
за целия престой, - климатик – 27,25 лева такса за целия престой; - смяна на
спално бельо и почистване – 21,80 лева. Това са цени с вкл.ДДС; утвърдил П.
М.“.
2
На 31.08.2023г. С. Е. Е., в присъствието на управителя П. Д. М.,
съставила Акт за установяване на административно наказание №004255 за
това, че „УВК“ ООД не е изпълнил административното си задължение да
обяви цените на нощувките и на другите услуги, и на английски език,
съгласно изискванията на чл.115а от Закона за туризма, във вр. с чл.115, т.1 от
Закона за туризма.
Акта бил подписан от представляващия П. М., като същият е посочил,
че ще има възражения в законоустановения срок.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което обективните признаци от състава на нарушението са
посочени по идентичен начин с тези в акта. Идентична е и дадената правна
квалификация на нарушението. С него на жалбоподателя на основание чл. 210
от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на
свидетелите С. Е. Е. и Ц. И. Х. които кредитира, като последователни,
логични и взаимно допълващи се, дадени от позицията на незаинтересовани
от изхода на делото лица. В подкрепа на тези гласни доказателствени
средства са и представените по делото писмени доказателства.
С показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Е. се
установяват обстоятелствата за извършената на посочените в акта и
наказателното постановление дата и място на проверката от контролните
органи в обекта на контрол, стопанисван от жалбоподателя по делото.
Безспорно се установява, че дружеството е извършвало туристическа дейност,
че обектът е работел, и на видно място, на рецепцията е имало поставен
ценоразпис с цените на нощувките и на другите предлагани от дружеството
услуги само на български език. Съдът приема за обективни и кредитира
показанията на разпитаната по делото свидетелка, тъй като същата е очевидец
на деянието, показанията й са в логическа последователност, правдоподобни
са и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
В същата насока са и показанията на разпитаната в с.з. свидетелка Ц.
И. Х..
От представеното Удостоверение за категоризация № 00393 от
17.09.2019 г., издадено от Община Шабла, се установява, че обектът е с
утвърдена категория "две звезди", с капацитет 52 стаи /100 легла, валидно до
17.09.2024 година, че се стопанисва от жалбоподателя, поради което
дружеството се явява адресат на задължението за спазване на разпоредбите на
Закона за туризма, включително и на чл. 115а от същия закон.
При така установените фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена от
легитимирано лице (наказания правен субект), при спазване на срока за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 08.11.2023 г., а жалбата
е входирана в КЗП РД Варна на 14.11.2023 г.), и е насочена срещу обжалваем
(подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт.
3
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
При извършената служебна проверка относно компетентността на
длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. издали процесното НП,
не се установиха допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до тяхната незаконосъобразност в тази насока. Този
извод е верен, доколкото съответните териториално и материално
компетентни органи и в кръга на тяхната дейност са съставили и издали двата
документа – актосъставител се явява лице, което е "определено от
председателя на КЗП" с нарочна заповед (л. 42), с което правилата на чл. 37,
ал. 1, б. "б" от ЗАНН и чл. 232, ал. 1, предл. 2 от ЗТ са изпълнени; НП е
издадено от лице, което е "оправомощено от председателя на КЗП" с нарочна
заповед (л. 56), като са спазени разпоредбите на чл. 232, ал. 2 от ЗТ и чл. 47,
ал. 1, б. "б" от ЗАНН.
Съдебният състав прецени, че няма нарушения при съставянето и
връчването на АУАН, доколкото са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на един свидетел, който е
бил и при установяване на нарушението като участник в проверката),
предявен е и е подписан лично от управителя на дружеството лице – П. Д. М.,
като е дадена възможност и за представяне на писмени възражения в
съответния законов срок. Спазени са и разпоредбите на чл. 34, ал. 1, предл. 2
и чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП са съставени (издадени) в
съответните срокове.
При служебната проверка съдът прецени, че двата документа съдържат
всички законови реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, вкл. датата и
мястото на твърдяното нарушение, описанието на нарушението и на
обстоятелствата по извършването му, като са конкретизирани и нарушените
законови разпоредби – тази на чл. 115а от Закона за туризма.
От страна на жалбоподателя не се спори, че в деня на извършената
проверка – 24.08.2023 г., на рецепция, на видно място за потребителите са
поставени цените на нощувките и другите предлагани услуги само на
български език и не е представена информация на английски език, съгласно
изискването на чл. 115а от Закона за туризма, по който начин този търговец е
осъществил състава на това нарушение.
По отношение на основното възражение, въведено от процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че дружеството-
жалбоподател не е категоризиран като туристически обект, извършващ
хотелиерски услуги, съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно чл. 111, ал. 1 от Закона за туризма, хотелиерство или
ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в
категоризирани по този закон туристически обекти, като според чл. 114, т. 1
от ЗТ, лицата извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в
туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. т. 1-3, са длъжни да предоставят
туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на
който е издадено временно удостоверение за открита процедура по
4
категоризиране.
Видно от приложените доказателства, разпита на свидетелите,
посетили обекта, в същият са били настанени 18 госта. Обекта разполага с 52
стаи, със 100 легла за настаняване, видно от издаденото Удостоверение
№00393 от Община Шабла, валидно до 17.09.2024г. В този смисъл съдът
счита, че наведеното възражение от жалбоподателя, че обекта не е
туристически и не развива хотелиерска дейност, е несъстоятелно.
Жалбоподателят, извършвайки туристическа дейност и не изпълнявайки
административното си задължение да постави ценоразпис на цените на
нощувките и другите услугите на английски език е нарушил разпоредбата на
чл.115а от Закона за туризма.
За пълнота следва да се посочи, че в случая не е налице и маловажност
на нарушението по чл. 28 ЗАНН, и съдът намира, че наказващият орган
правилно не е приложил този институт. С оглед характера на засегнатите
обществени отношения случаят не може да се квалифицира като маловажен.
За да е маловажен един случай същият следва да се ограничава от
обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквито процесното
нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността
обстоятелства или изключително такова същия не представлява нарушение с
по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством
кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна
санкция при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл.
28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС № 1/2007 г. се прави по
законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи маловажните случаи на адм. нарушения от тези
обхванати от чл. 6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай
бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на
нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл. 28 от
ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на
нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и
правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а
неговото неизпълнение съответно наказвано.
По гореизложените съображения, съдът счита, че жалбата е
неоснователна, поради което и наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63
ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая
въззиваемата страна е поискал присъждането на разноски в размер на 150
лева за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото,
направеното своевременно искане, съдът следва да ги присъди в полза на
административнонаказващия орган Директор на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със
седалище Варна към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на
5
потребителите.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предложение
трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-004255 от
27.10.2023г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна
към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на потребителите,
упълномощен със Заповед № 668/06.07.2023г. на Председателя на КЗП, с
което на „УВК“ ООД, със седалище и адрес на управление с.Дуранкулак,
обл.Добрич, общ.Шабла, поземлен имот 145, извън регулация в землището на
с.Дуранкулак, ЕИК *********, представляван от управителя П. Д. М., ЕГН
**********, на основание чл. 53 във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232,
ал. 2 от Закона за туризма, за нарушение на чл. 115а от Закона за туризма му е
наложил имуществена санкция 500 (петстотин) лева на основание чл. 210 от
Закона за туризма, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „УВК“ ООД, със седалище и адрес на управление
с.Дуранкулак, обл.Добрич, общ.Шабла, поземлен имот 145, извън регулация в
землището на с.Дуранкулак, ЕИК *********, представляван от управителя П.
Д. М., ЕГН **********, да заплати на Директор на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със
седалище Варна към ГД "Контрол на пазара" към Комисията за защита на
потребителите, упълномощен със Заповед № 668/06.07.2023г. на
Председателя на КЗП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и
петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-
процесуалния кодекс в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на
съобщението, че решението с мотивите е изготвено.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6