Решение по дело №91/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 135
Дата: 18 март 2022 г.
Съдия: Георги Богомилов Янев
Дело: 20221210200091
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Благоевград, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20221210200091 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена жалба на АС. К. АНДР. с
ЕГН:**********с адрес: *** против НП№21-1116-001145/06.12.2021 година,
на Началник група ,,Пътна полиция,, към ОДМВР - гр. Благоевград, с което
на жалбоподателя за нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.
183 ал.1 т.1 пр. 1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10/десет/лева, за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, на
основание чл.183 ал.1,т.1пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, на
основание 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
необосновано, неправилно и следва да бъде отменено, тъй като е издадено
при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез упълномощен адвокат, подържа
жалбата и моли за отмяна на атакуваният акт. Претендира за разноски.
Административно-наказващият орган началник група към ОДМВР гр.
Благоевград и Районна прокуратура – Благоевград не изпращат представител
и не изразяват становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 17. 11 .2021г., около 10:40ч., в с. Черниче, на ул. ,,Георги Димитров,,,
актосъставителят М. в присъствието на св. К., съставил АУАН на АС. К.
1
АНДР. за това, че управлява товарен автомобил с марка- КАМАЗ 53212, с
рег.№**, държава България, като след извършената проверка на ОДЧ и РСОД
се установило, че МПС-то е с прекратена регистрация по чл. 143 ал.15 от
ЗДвП от 22.09.2019г. и не е регистрирано по надлежния ред. Водачът не
представя СУМПС и К.Т към него, не носи СРМПС, с посочени нарушения
по чл.100,ал.1, т.1 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП и чл.140, ал.1 ЗДвП. Актът е
съставен на място и подписан от А. без възражения.
По случая е образувана прокурорска преписка с №9391/2021г.
При извършената проверка в автоматизираните информационни системи
било установено, че спреният автомобил е с прекратена служебна
регистрация. На място младши автоконтрольор М. К. М. съставил АУАН
серия GA№374400/17.11.2021г. по описа на сектор ,, Пътна полиция,, при ОД
на МВР Благоевград, а именно за извършени нарушения по чл. 140 ал 1 пр.1
от ЗДвП, чл. 100 ал. 1т. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1т.2 от ЗДвП.
При направената справка с РСОД и дежурен ОДЧ в 02РУ Благоевград е
установено, че автомобилът е служебно де регистриран на 22.02.2019г. във
връзка с чл. 143.15 ЗДвП. Установено било, че служебната деригистрация се
извършвала автоматично от автоматизираната информационна система след
като е изтекъл едномесечен срок от придобиването на МПС, в който новият
собственик не е изпълнил задължението си да регистрира превозното
средство. По отношение на товарен автомобил ,,КАМАЗ,, модел ,,53212,, с
рег.№** е регистриран договор за продажба-документ №14085/16.10.2009г.
За извършената служебна деригистрация, по ЗДвП не се изисква да бъде
уведомен предстоящият собственик на моторното превозно средство на
основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
В хода на проверката са снети писмени обяснения от А., в което сочи, че на
17.11.2021г. около 10.40 часа е спрян от полицаи, докато управлявал товарен
автомобил ,,КАМАЗ,, модел ,,53212,, с рег.№** А. заявил, че не бил
уведомяван от сектор ,,Пътна полиция,, при ОД на МВР Благоевград за това,
че товарният автомобил е дерегистриран. В обяснението си А. е твърдял, че е
забравил да отиде в сектор ,,Пътна полиция,, при ОД на МВР Благоевград да
регистрира товарния автомобил.
След преценка на събраните доказателства с постановление от
26.11.2021г. прокурор на РП-Благоевград, преценил, че извършеното не
покрива признаците на престъпление по НК, поради което постановил отказ
да образува наказателно производство и изпратил материалите на
административнонаказващият орган с оглед преценка данни за
административно нарушение.
Въз основа на това постановление и съставеният АУАН, началник-група
към ОДМВР- Благоевград с-р ,,Пътна полиция,,- Благоевград, издал
обжалваното НП№№21-1116-001145/06.12.2021, с което жалбоподателя за
нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1,2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
10/десет/лева, за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183
ал.1,т.1пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 10 /десет/ лева, за нарушение по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, на основание 175,
ал. 3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на
основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал, а именно гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните свидетели М. и К., които макар и да не си
спомнят подробност сочат, че жалбоподателя е спрян за проверка, като било
установено след направена справка, че автомобила е с прекратена
регистрация, което на практика означава, че не е регистрирано по надлежния
ред, както и от приобщаване към доказателствения материал писмени
доказателства: Писмо изх. №111600-1192/20.01.2022г.,АУАН №374400 от
17.11.2021г.,Протокол за доброволно предаване от 11.01.2022г., Обяснение от
АС. К. АНДР., докладна записка №1116р-7030/18.11.2021г.от М.М.,
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
26.11.2021г. с вх.№9391/2021г. на Районна прокуратура-Благоевград, Заповед
с рег.№8121з-515/14.05.2018г. на МВР, Справка за нарушител/водач, копие с
регистрационен талон на товарен автомобил Камаз5312с рег.№**. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетелите, тъй като са
логични, последователни, пресъздават пряко възприети от приложените по
делото писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира и
надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите по извършената
проверка и направените при нея констатации относно дата, мястото и
обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изяснява посредством
показанията на посочените свидетели и събраните в хода на проверката
писмени доказателства.
По отношение показанията на свидетелят Петър А., съдът отказва да ги
кредитира. Заявеното от този свидетел е в противоречие със събраните по
делото писмени доказателства, от които се установява, че собственик е
ЕТ“А.А.“, а не Петър.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията
и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съдът установи от правна страна
следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество
неоснователна, по следните съображения:
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на административното нарушение, съставените АУАН и НП
съдържат ли императивно определените от закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването, компетентността на актосъставителят, има ли извършено
деяние, което да представлява да представлява административно нарушение
по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно /умишлено или
непредпазливо/, наказателното постановление издадено ли е при спазване на
императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
Процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се
установи, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно като в тези случай
3
съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че АУАН и атакуваното НП са
издадени от компетентен орган - длъжностно лице, разполагащ с изрично
делегирана от закона и представената по делото заповед за материална
компетентност видно от Заповед №8121з-515/14.05.2018г., на директор на
,,ОДМВР,,- гр. Благоевград. В хода на административно наказателното
производство, не са допуснати съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила, което да налага отмяна на НП.
Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните реквизити на чл.42 ал.1 т. 6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от
ЗАНН, при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП, спазени са изискванията визирани
в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити, в това
число и описание на нарушението-дата, място, обстоятелствата, при които е
извършено същото и правната му квалификация. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да засегнат правото му на защита и които в
този смисъл да водят до издаване на незаконосъобразен акт, поради което
възраженията са неоснователни.
Вменените административни нарушения и обстоятелствата, при които са
извършени са описани пълно и ясно в АУАН, посочена е правилно правната
квалификация нарушаваща законовите разпоредби от обективна страна е
безспорно доказано .
По отношение нарушението на чл. 100 ал. 1, т. 1 ЗДвП.
От обективна страна, на процесната дата и място А.А. е управлявал товарен
автомобил «Камаз», като при проверката не могъл да представи СУМПС и
контролен талон към него, в каквато насока са показанията на разпитаните по
делото свидетели.
От субективна страна Шоргов е осъществил състава на административното
нарушение виновно, тъй като същият е знаел, че е управлява МПС без
контролен талон и СУМПС, съзнавал е, че с действията си нарушава
императивно установени в ЗДвП задължения, предвиждал е обществено
опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган е съобразил приложимата в случая
правна норма и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пред. 1 и пр. 2 от ЗДвП е
санкционирал жалбоподателя с административно наказание “Глоба” в размер
на 10.00 лева.
Съгласно посочения законов текст, наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т.
1. не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен
талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство.
4
Административнонаказващият орган е съобразил приложимата в случая
правна норма и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП е
санкционирал жалбоподателя с административно наказание “Глоба” в размер
на 10.00 лева, която е единствената предвидена за това нарушение санкция,
поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДП
От обективна страна, на процесната дата и място А. е управлявал товарен
автомобил «Казаз», като при проверката не могъл да представи свидетлство
за регистрация на МПС, в каквато насока са показанията на разпитаните по
делото свидетели.
От субективна страна А. е осъществил състава на административното
нарушение виновно, тъй като същият е знаел, че е управлява МПС без
свидетелство за регистрация на същото, съзнавал е, че с действията си
нарушава императивно установени в ЗДвП задължения, предвиждал е
обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното
настъпване.
Административнонаказващият орган е съобразил приложимата в случая
правна норма и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пред. 3 от ЗДвП е
санкционирал жалбоподателя с административно наказание “Глоба” в размер
на 10.00 лева.
Съгласно посочения законов текст, наказва се с глоба 10 лв. водач, който: т.
1. не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен
талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство.
Административнонаказващият орган е съобразил приложимата в случая
правна норма и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е санкционирал
жалбоподателя с административно наказание “Глоба” в размер на 10.00 лева,
която е единствената предвидена за това нарушение санкция, поради което
НП в тази му част следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
За нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП:
Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП по пътищата отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява от обективна страна, че
на 17.11.2021г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. Това се установява от показанията
на св. М. и св. К., същите са категорични, че са спрели въпросния автомобил,
и по време на проверката са установили водача, като след извършената
справка е установено, че автомобила е с прекратена регистрация.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по
управление на моторното превозно средство-автомобил по пътищата
отворени за обществено ползване, който не е регистриран. От субективна
страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вина-
жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си /че
управлява МПС, нерегистрирано по установения ред/ и пряко целял това.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е бил
5
надлежно информиран за прекратяване на регистрацията. В случая
приложение намира разпоредбата на чл.143, ал. 15 от ЗДвП / в сила от
27.12.2017г/, съгласно която-служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяване на
регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което не е било необходимо контролните
органи да информират А. за прекратяване на регистрацията /законът не им
вменява и такова задължение/. Всеки гражданин е длъжен да познава закона,
поради което и няма как да сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че
регистрацията на автомобила ще бъде прекратена, в следствие на бездействие.
Районният съд намира, че отказа на прокурора да образува наказателно
производство срещу жалбоподателя за извършено престъпление по чл.345,
ал.2 от НК и аргументите за това не обвързват административнонаказващият
орган. Действително прокурора разполага с правомощие да повдига
обвинение, но за престъпления, предвидени в особената част на НК и
преценката на същия, обективирана в нарочно постановление, доколкото тя
се отнася за наличие на извършеното престъпление, а не за административно
нарушение, за каквото е санкциониран жалбоподателят не може да обвърже
наказващият орган. Административно наказващият орган следва да извърши
самостоятелна преценка за наличието на административно нарушение,
съобразно предвиденото за това от законодателя, каквито между другото са и
указанията на прокурора в конкретния случай.
Инкриминираното деяние е подробно описано с посочване на
съставомерните му признаци и обстоятелствата, при които е извършено,
посочени са нарушената законова разпоредба и съответната й санкционна
норма, послужила като основание за наложеното наказание в размер, който е
определен в законоустановения минимум от 200. 00 лева. Не е налице
твърдяното от жалбоподателят несъответствие между фактическото описание
на нарушението и посочената за нарушена правна норма. АУАН и НП
съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
поради което за жалбоподателя не е съществувала неяснота за какво
конкретно нарушение е повдигнатото му обвинение. В този смисъл, същият е
могъл адекватно да реализира и организира защитата си в пълен обем.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДв. П, допуска по пътищата, отворени
за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нарушението на тази забрана е обективирано
като административно нарушение в санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, съгласно която се наказват с лишаване от право да управляват моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
6
водачи, които управляват моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Обстоятелството, че управляваният от А. т.а.“Камаз“ ** е със
служебно прекратена регистрация при условията на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
се установява от представените по делото писмени доказателства –
Постановление на РП – Благоевград. От последната е видно, че същото е било
предмет на прехвърлителна сделка, обективирана в договор за покупко –
продажба 0 14085 от 16.10.09г., след което МПС не е било пререгистрирано
от последващия му приобретател в срока по чл. 145, ал. 3 от ЗДвП, считан от
16.10.09г., поради което от е с прекратена регистрация. МПС със служебно
прекратена регистрация безспорно представлява нерегистрирано такова,
въпреки наличието на табели с регистрационен номер. Разпоредбите на чл.
143, ал. 15 от ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.,
предвиждат служебно, прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. От текста на
двете разпоредби се установява, че при наличие на така описаната хипотеза,
службата по регистрация на превозни средства следва да направят
отбелязване в автоматизираната система, но никъде не е регламентирано
законовото задължение да уведомяват нарушителите за направеното
отбелязване. Същевременно с чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000
г. е регламентирано, че при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4
или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Не е
предвидено, обаче, задължение за уведомяване на приобретателя при
извършена на основание 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
служебно прекратяване на регистрацията на съответното МПС. Задължението
за извършване на регистрация в двумесесечен срок от придобиването на МПС
е регламентирано по ясен начин с разпоредбата на чл. 145, ал. 3 ЗДВП, като с
чл. 143, ал. 15 на същия закон и чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. са регламентирани последствията от бездействието на
приобретателят на МПС. По делото не е спорно, че процесното МПС е
придобито на 16.10.09г. г., за което има сключен договор за покупко-
продажба на МПС с рег. № 14085/16.10.09г. и до датата на проверката –
17.11.21 г. същото не е било пререгистрирано, поради което са настъпили
7
последиците от служебно прекратяване на регистрацията. Като
правоспособен водач и собственик на автомобила, жалбоподателят следва да
е наясно с правилата за движение по пътищата, включително с това, че по
пътищата, отворени за обществено ползване следва да се управляват само
регистрирани по надлежния ред ППС, както и че в този случай, отговорността
за неизпълнение на това задължение, е на водача. Освен това, законовата
разпоредба на чл. 140 от ЗДвП, като общо правило на поведение не изисква
конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т. е. то
може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината.В
таза насока са неоснователни доводите на защитата, и представеното
свидетелство за регистрация първа част, че МПС се води на друг собственик.
Действително по този талон собственик е ЕТ „БМХ – Благой Христов“, но
това е така , защото МПС не е прехвърлено КАТ, след като е закупено от
А.А..
С оглед изчерпателността, съдът намира за необходимо да отбележи,
че на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на А. са отнети 10
контролни точки за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Отнемането на
точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква "екс
леге" по силата на законовата норма, а не по силата на нормите на Наредбата.
Същата няма самостоятелен характер и е поставена от закона в зависимост от
извършваното нарушение, което само отчита, както като брой, така и по
тежест, само за някои нарушения - изрично посочени, отнемането на
контролни точки, като техния брой е в зависимост от тежестта на
нарушението. Самото отнемане на контролните точки е въпрос на изпълнение
на акта, а не самостоятелно наказание и не подлежи на преценка за
законосъобразност.
Извършеното нарушение е на формално извършване и ангажирането на
наказателната отговорност на жалбоподателя не е обвързано от настъпването
на каквито и да е било вредни последици, от друга страна същото не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този
вид. В конкретния случай с управляването на нерегистрирано по предвидения
ред на автомобил е засегната държавната политика по регистрация на МПС и
осъществявания контрол върху същите, представляващ и част от превенцията
за извършване на престъпления и административни нарушения. Ето защо
8
съдът намира, че в конкретния случай н е приложима разпоредбата на чл.28
от ЗАНН, а възраженията в обратна насока са неоснователни.
С оглед изхода на делото съдът следва да остави без уважени искането от
страна на адвокат Мудев за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание на чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№21-1116-
001145/06.12.2021година, на Началник група към ОД МВР - Благоевград, с
което на АС. К. АНДР. с ЕГН:**********, *** за нарушения 100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр. 1,2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10/десет/лева, за нарушение
по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1,т.1пр. 3 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение
по чл. 140 ал.1 от ЗДвП, на основание 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са
отнети общо 10 точки.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. Мудев за присъждане на сторените
разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Благоевград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9