Решение по дело №1457/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 170, ал.3 от ППЗИНС, във връзка с §4б, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и е образувано по жалба на Д. Ю. С. против Заповед № Л-1681 от 28.06.2024 г. на За Началник Затвора Пловдив, с която считано от същата дата жалбоподателят е спрян от работа от длъжността „Работник кухня“ в Затвора гр.Пловдив.

В жалбата се твърди, че не са налице основания за спиране от работа, че не е налично сърдечно заболяване, което да мотивира това. Иска се отмяната и.

В съдебно заседание, лишеният от свобода Д. Ю. С., редовно призован се явява лично, като по изложени съображения поддържа подадената жалба и моли съда да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – За Началника на Затвора Пловдив, редовно призован, се представлява от инсп.В. Р., редовно упълномощен по делото, която по изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.

Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на производството е поставено с подаване на жалба от 05.07.2023 г. от Д. Ю. С., в която се сочи, че на 28.06.2024 г. е спрян от работа със Заповед на Началника на Затвора Пловдив.

По делото е приложена административна преписка, от която се установява, че на 13.06.2024 г. лекар-ординатора към МЦ Затвора Пловдив предложил спиране от работа на лишения от свобода Д. С. от работа като работник – кухня с оглед тежкото му здравословно състояние /кардиологично заболяване и захарен диабет/ и с оглед силно завишените температури на въздуха – над 35 градуса. Това становище било изготвено във връзка с подадена молба от жалбоподателят чрез Началника на Затвора гр.Пловдив до Окръжна прокуратура гр.Пловдив за прекъсване изпълнението на наложеното му наказание с оглед влошено здравословно състояние. Към тази молба били приложени медицински документи, като от Епикриза 29.11.2022 г. от кардиологично отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.Кърджали се установява окончателна диагноза нестабилна стенокардия с придружаващо заболяване артериална хипертония. Представен бил и амбулаторен лист от 13.05.2024 г. от д-р Ж. Д., от който се установява основна диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания : стар инфаркт на миокарда, други видове стенокардия, инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения, смесена звукопроводна и невросензорна глухота – двустранна.

Със Заповед № Л-1667/28.06.2024 г. Началника Затвора гр.Пловдив възложил на гл.инспектор К. М. С. да проведе приемно-разпределителна комисия на 28.06.2024 г. Видно от Протокол № 3839 от 28 юни 2024 г. комисията решила да предложи спиране на Д. Ю. С. от работа. На 28.06.2024 г. била издадена от гл.инспектор К. С., За Началник Затвора Пловдив оспорената Заповед № Л-1681.

В хода на съдебното производство жалбоподателят представил медицински документи от 09.07.2024 г.

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация, а с чл. 41, ал. 3 от НК е регламентирано, че положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

Според чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода участват в трудовата дейност основно с цел ресоциализацията им, като работата, която изпълняват се определя от администрацията, съгласно изрично посочените критерии по чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 от ППЗИНЗС. Лишеният от свобода с оглед спецификата на правното му положение, не е страна по трудово правоотношение, тъй като правоотношение между равнопоставени субекти не възниква между него и администрацията на Затвора. Действително ЗИНЗС препраща към трудовото законодателство и Кодекса на труда, но само относно условията на труд и продължителността на работния ден на лишените от свобода, както и за имуществената им отговорност за неуредените в специалния закон въпроси (аргумент от чл. 173, ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 79, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 127 от ЗИНЗС; чл. 168, чл. 169, ал. 1 и чл. 172 от ППЗИНЗС). Правата и задълженията на лишения от свобода, полагащ труд са уредени в ЗИНЗС и детайлизирани в ППЗИНЗС и не се определят от някое от основанията за възникване на трудово правоотношение, измежду които и трудов договор.

Предвид нормите на чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 164 от ППЗИНЗС, както назначаването, така и прекратяването на трудовата дейност на лишения от свобода е правомощие на началника на затвора, който действа в условията на оперативна самостоятелност по целесъобразност. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, доколкото Началника на Затвора Пловдив е делегирал изрично правомощията си на гл.инспектор С. за дата 28.06.2024 г.

В случая няма спор, че на жалбоподателя е било възложено да работи като работник кухня. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 170, ал. 3 във връзка с ал. 2. Следователно административният акт е в изискуемата писмена форма – арг. чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа фактически и правни основания за издаване на акта.

При издаване на оспорената заповед не е извършено съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Очевидно е в случая, че издаденото становище от лекаря-ординатор към МЦ на Затвора гр.Пловдив е било във връзка с подадена от самия жалбоподател молба за прекъсване изпълнението на наложеното му наказание поради влошено здравословно състояние. За такова са били налични и медицински документи към датата на изготвяне на становището. Следва да се подчертае, че към 28.06.2024 г. липсва медицинска документация, която да подлага на съмнение становището на лекаря на Затвора Пловдив от 13.06.2024 г. Такива има от дата последваща датата на издаване на заповедта – 09.07.2024 г., но те не могат да бъдат преценявани към датата на издаване на оспорената заповед, тъй като е нямало как да бъдат отчетени от административния орган при решаване дали да издаде такава или не.

Както се посочи по-горе, целта на полагания от лишените от свобода труд, е поправяне и превъзпитание, за разлика от труда по КТ и ЗДСл, където целта е получаване на възнаграждение, трудов и осигурителен стаж. Лишените от свобода нямат качеството на работници или служители на началника на затвора, отношенията между страните не са трудовоправни и за тях не настъпват последиците, които по силата на закона настъпват при отмяна на заповед за уволнение на работник или служител.

Уредба на режима на извършване на трудова дейност от лишените от свобода граждани се съдържа в ЗИНЗС и Правилника за приложение на ЗИНЗС /ППЗИНЗС/.

Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС "по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа". Ал. 2 от с. з. предвижда, че "по възможност предпочитанието на лишения от свобода към конкретен вид работа се удовлетворява". Съгласно ал. 3 от с. з. "участието в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание". Буквалното и систематично тълкуване на тези разпоредби обосновава извод, че лишените от свобода извършват трудова дейност доброволно с оглед постигане на по- общата цел на наказанието - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави /арг. от чл. 36, ал. 1 от НК/. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ППЗИНЗС "участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, придобиване и повишаване на професионална квалификация иресоциализацията им". Тази дейност съгласно нормативната уредба се явява по- скоро форма на социализация и ангажиране на поправителния потенциал на лицата за адаптирането им към обществото след изтърпяване на наказанието. Именно затова е предвиден стимул под формата на намаляване на наказанието с признаването на два дни работа за три дни лишаване от свобода – чл. 41, ал. 3 от НК. Стимулира се също така обучението по време на изтърпяване на наказанието съгласно чл. 178, ал. 4 от ЗИНЗС, който предвижда, че на лишените от свобода, които не работят и са включени в общообразователно обучение, курсове за придобиване на специалност или за повишаване на квалификация, както и в специализирани програми за въздействие, се зачитат работни дни за времето на присъствието им на учебни занятия.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че правоотношенията по полагане на труд от лишените от свобода не са трудовоправни, съответно страните нямат качеството на работник и работодател. По тази причина, нормата на чл. 175, ал. 2 от ЗИНЗС не препраща към трудовото законодателство в частта му на възникване и прекратяване на трудовите правоотношения, а препраща към условията по престиане на труд. Следователно освобождаването от работа не се приравнява към дисциплинарно наказание, като преди издаването на заповедта за началника на затвора при освобождаване от работа на лишен от свобода, работещ в настоящия случай в обслужващата и комунално-битовата дейност в Затвора Пловдив не възниква задължение същият да прилага специалните правила на чл. 93 и сл. ЗДСл в качеството му на дисциплинарно наказващ орган, респ. чл. 193, ал. 1 от КТ в качеството му на работодател.

Оспорената заповед съответства на материалния закон. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ППЗИНЗС в случаите по ал. 2 или при обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа участието в трудова дейност се прекратява с писмена заповед на съответния началник. Очевидно е, че в случая с оглед доказателствата по делото водещ мотив за спиране от работа е влошеното здравословно състояние на Д. С., което от своя страна следва да се приравни на обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа.

Предвид горното съда приема, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед.

Предвид законосъобразността на оспорената заповед, останалите претенции на жалбоподателя за възстановяване на предишната му работа и за признаването за времето, през което е бил лишен от работа за работни дни по смисъла на чл. 41 от НК и чл. 178, ал. 1 от ЗИНЗС не следва да бъдат обсъждани. За пълнота съдът отбелязва, че зачитането на положен труд съгласно чл. 41, ал. 3 от НК по реда на чл. 178, ал. 1 от ЗИНЗС за намаляване срока на присъдата, се извършва от администрацията само при реално положен труд. Зачитат се само действително отработените дни по реално положен труд. Съдът /в случая съответният окръжен съд/ е компетентен единствено при отмяна на работни дни по реда на чл. 443 и сл. НПК. По аргумент от чл. 189 и чл. 191 от ППЗИНЗС, зачитането е правомощие, предоставено на администрацията на затвора, което се упражнява при оперативна самостоятелност и същото е обусловено от конкретна субективна преценка за изпълнение на трудови норми или уплътняване на работно време. Тази преценка не подлежи на съдебен контрол, вкл. и по реда на чл. 257 АПК, тъй като нормата на чл. 189 от ППЗИНЗС не предвижда пряко задължение за действие на административния орган. Съгласно чл. 5 от ЗИНЗС вр. чл. 41, ал. 5 от НК прокуратурата упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията, съгласно чл. 146 от ЗСВ. Ето защо и евентуално искане, произтичащо от спорове относно зачитане на положен труд, би било подведомствено на прокуратурата.

Соченото дотук дава основание да се приеме, че жалбата на Д. С. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Д. Ю. С. против Заповед № Л-1681 от 28.06.2024 г., с която считано от същата дата жалбоподателят е спрян от работа от длъжността „Работник кухня“ в Затвора гр.Пловдив..

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС.