№ 91
гр. Асеновград, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20215310200604 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 09.09.2021г. от СТ. П. Т. , с ЕГН **********
с адрес гр. Пловдив, ул. „Преслав “№ 28, чрез адв. Т.Т. от АК Пловдив, против
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5208350 от ОДМВР Пловдив, с който
за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на СТ. П. Т. , с ЕГН ********** с адрес гр.
Пловдив, ул. „Преслав “№ 28 е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 50 лв.
Жалбоподателят СТ. П. Т. не се явява лично по делото, както не се явява и
упълномощения от него повереник адвокат Т.Т.. Чрез отразеното в жалбата и
допълнително депозираното на 28.10.2021г., се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна,
като се претендират и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания електронен фиш е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение или алтернативно при уважаване на жалбата да се
намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до минимума предвиден в
закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш е бил издаден срещу СТ. П. Т., за това, че на
23.08.2021г. в 09.16 часа в гр. Асеновград, на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ срещу номер 125-
127 в посока на движение на контролираните МПС от юг към север, при максимално
разрешена в населено място скорост от 50 км/ч и отчетен/приспаднат толеранс на
измерената скорост от минус 3% в полза на водача, същият като водач на МПС лек
автомобил “Тойота Ланд Круизер“ с ДК№ РВ 4447 ВТ, е извършил нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566,
като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 64 км/ч и превишаване на
разрешената скорост с 14 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то бил
установен жалбоподателят и на същият била наложена глоба в размер на 50лв.
Съставения фиш е бил връчен срещу подпис на нарушителя на 02.09.2021г. /справка от
адм. нак. преписка /
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства от разпита на св.
ХР. ХР. К. и писмените такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив,
удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация
на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че свидетелят ХР. ХР. К. работи като
полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. Безспорно по
делото се установи това, че на 23.08.2021г. св. К. е бил на работа дневна смяна и около
09.00 часа се намирал на ул. „Цар Иван Асен ІІ“ срещу номер 125-127. Тъй като пътния
участък се е намирал в района на границите на населеното място, то ограничението на
скоростта на движение на МПС там е било до 50 км.ч. До посоченото мястото св.К. се
придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК, който в последствие бил
позициониран и ориентиран с предната си част срещу идващите от към центъра на гр.
Асеновград автомобили. В предната част на купето на автомобила било монтирано
АТСС TFR1-М № 566, което при включен режим е контролирало движещите се в
посока от юг към север МПС-та. В 09.16 часа намиращо се в работен режим
техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип № 26749 /копие от
дневник към адм.нак. преписка / на движещо се МПС- автомобил с ДК№ РВ 4447 ВТ,
който преминал със скорост от 67 км/ч, при разрешена скорост до 50 км/ч.
Констатациите на св. К. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 566, били
отразени в съставения от него, с дата от 23.08.2021г. протокол, както и описани в
2
нарочен дневник за отчитане на скоростни режими заснети с техническо средство
/копие към адм. нак. преписка/. Освен това заснетите на този ден с устройството
клипове били свалени и запазени за по-нататъшна обработка и анализ. На по-късен
етап, информацията от работата на АТСС от 23.08.2021г. била обработена, като се
установило, че заснетия в 09.16 часа видеоклип № 26749, съдържа запис на движещ се
автомобил МПС “Тойота Ланд Круизер“ с ДК№ РВ 4447 ВТ собственост на СТ. П. Т..
Именно превишението на скоростта от 14 км.ч., след приспадане на толеранс от 3 км.ч,
е станало причина да се издаде обжалвания електронен фиш, като същия бил връчен на
СТ. П. Т., като собственик на въпросното МПС.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.” Направените възражения относно допуснати процесуални нарушения
свързани с издаването на ел. фиш се явяват неоснователни. При анализа на събраните
по делото доказателства, не се установяват и допуснати от контролния орган
нарушения при работата му с АТСС, които също да водят до изводи относно отмяна на
обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното АТСС е било
закрепено в купето на служебния автомобил с ДК№ РВ 7519 ВК. Съгласно дадената
легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било мобилно
такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и временно разположено
на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес.” Представеният по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа нормативно
изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима
на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде
извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В
протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за задействане - в случая
3
“П”, което означава приближаващ. Горното означава, че спрямо полицейския
автомобил, заснетия автомобил е приближаващ. В случая не е оспорен и факта на
управление на лекия автомобил от страна на нарушителя на посочените в ел.фиш
време и място. Като е налице и пълно съответствие със снимковия материал приложен
към админ. нак. преписка.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 23.08.2021г., са
отразени номер на първо статично изображение-26744 и номер на последно статично
изображение-26755. От същия протокол се установява, че за времето от 09.00 часа до
10.00 часа на 23.08.2021г., по време на наряда на полицейския служител, с това АТСС
се били направени общо 12 клипа, като клипа от 23.08.2021г. заснет в 09.16 часа, с
номер 26749 въз основа на който е издаден оспорвания фиш е бил между тях.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №3-33-31
от 22.03.2021г. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
22.03.2022г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 23.08.2021г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип“. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, а и в последствие е преминало
такава проверка, както през 2020г. а така и през 2021г., като неговата годност е
удължена вече до 22.03.2022г. то следва извода, че заснемането на нарушението е било
извършено с разрешено и валидно техническо средство.
По делото не са ангажирани доказателства жалбоподателя СТ. П. Т. да е
упражнил правото си да декларира писмено, че установеното на 23.08.2021г.
нарушение при движение на собствения му автомобил е извършено от друг водач,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Следователно, установената от закона
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика
(законния представител на юридическото лице, собственик), то именно собственикът
(законният представител на юридическото лице собственик) на МПС-то се смята за
извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.
Направеното възражение във връзка с приложението на чл.39, ал.2 вр. ал. 4 от
4
ЗАНН, се явява неосновното, като то следва да бъде оставено без уважение. От текста
на чл.39, ал.4 от ЗАНН, се установява, че в „случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш“. Същия следва да се тълкува във връзка с чл. 85а ЗАНН и
чл.39 ал.2 ЗАНН. От текста на чл.85а от ЗАНН става ясно, че "Доколкото в този закон
няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.е. в случаи от категорията на
процесния ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП. В този смисъл следва да
се тълкува и текста на чл. 165, ал.3 от ЗДвП (обн. ДВ, бр. 19 от 2015 г.), приет в
съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС, съгласно
който на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение за приемане на
наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на тази разпоредба е
приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (обн. ДВ, бр. 36/19.05.2015 г.), с която са
уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред
обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. В цитирания подзаконов
нормативен акт са регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни
технически средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право
да ги използват, които са в съответствие с мотивите в ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на
ВАС. Към датата на извършване на процесното деяние, нарушения от тази категория
могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш чрез използване
на стационарни АТСС и мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. Налице е нова нормативна уредба, съгласно която електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато
нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при спазване изискванията на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. От доказателствата по делото се установява, че
процесното нарушение е констатирано при спазване на всички съществени условия,
регламентирани в наредбата. От текста на чл.39, ал.2 от ЗАНН се установява, че „За
маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им,
когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да
налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се
издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на
нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на
глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да
плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска
5
администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати
доброволно глобата“. От това може да се направи извода, че за конкретния случай
приложението на чл. 39, ал.2 вр. ал. 4 от ЗАНН, свързано с издаване на „обикновен“
фиш вместо електронен такъв, не се явява задължително за съответния
административно наказващ орган, а от друга за конкретния нарушител, не са и налице
предпоставките за прилагане на този текст. От значение за приложението на чл.34, ал.2
вр. ал.4 от ЗАНН, се явяват не само предвидения в закона размер на глобата и начина
на установяване на нарушението, но и това дали същото може да се квалифицира, като
маловажно такова. От намираща се на листи от 18 до 21 от съд.дело справка от ПП и
КАТ при ОД на МВР Пловдив, се установява, че до настоящия момент спрямо
жалбоподателя Т. са издадени общо 22 наказателни постановления за различни
констатирани спрямо него множество нарушения по ЗДвП, а освен това, спрямо
същото лице, отделно има издадени 61 електронни фиша, всички свързани с
нарушаване и превишаване на режима на скоростта. Тези обстоятелства едва ли могат
да се пренебрегнат и да обосноват извода относно квалификация на случая като
„маловажен“. Наличната отрицателна предпоставка, явно е била отчетена от АНО, като
същия правилно е счел, че в случая следва да процедира съобразно правилата посочени
в чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП, а не тези по чл.39, ал.3 вр. ал. 4 от ЗАНН.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателят е осъществен съставът на вмененото му административно нарушение.
Нарушението за което е ангажирана неговата отговорност, касае превишаване на
разрешената скорост, която за път в населено място за което е налице общото
ограничение до 50 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена
разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството
доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като
автомобилът на нарушителят Т. е заснет при движение със скорост от 64 км/ч, с
автоматизирано техническо средство, като при определяне на размера на точната
скорост и глобата е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване
на скоростта. Неоснователни се явяват в тази насока и възраженията относно точния
размер на приспаднатия толеранс. В действителност в съдържанието на обжалвания
електронен фиш, АНО е посочил, че от определената скоростта на движение вместо 3
км.ч. е приспаднал 3% толеранс в полза на водача. Това обаче не представлява
съществено нарушение, което да обоснове извод относно отмяна на ел.фиш. В същия
фиш, определяйки размера на превишената скорост, която е фиксирана от 64 км.ч.
АНО явно все пак е съобразил, че приложимия толеранс следва да е 3 км.ч. а не 1,92
км.ч. / каквато стойност е равнозначна на 3 % при заснета скорост от 64 км.ч./.
Направеното възражение в тази насока също се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че
6
нарушението е в населено място и превишението се явява с 14 км.ч. над допустимата
скорост, то на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил изцяло
съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то
наказанието е определено на основание чл.182,ал.1,т.2 от ЗДвП. Същия предвижда, че
„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва,
както следва: за превишаване от 11 до 20 км/ч. с глоба 50 лв. За съдът не е налице
възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 50 лева, като
може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да
бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки
спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата
и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран от горното Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5208350 от
ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на СТ. П. Т. , с
ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, ул. „Преслав “№ 28 е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА СТ. П. Т. , с ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, ул. „Преслав “№ 28, да
заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7, сумата от
80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
7
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
8