О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 20.07.2020 г.
Софийски градски
съд, Наказателно отделение, IX въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като разгледа докладваното
от мл. съдия Тачева в.н.о.х.д. № 2548 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по въззивен протест и
допълнение към същия от прокурор при Районна прокуратура – Варна, срещу присъда от 13.11.2019 г. по н.о.х.д. №
10155/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-и състав.
С присъдата подсъдимият И.З.К. е признат
за невиновен в извършването на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2 и
т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
Във въззивния протест и допълнението
към него са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на присъдата.
Твърди се, че присъдата е постановена в разрез със събраните доказателства, а
изводът на съда за обективна несъставомерност на деянието е материално
незаконосъобразен.
Иска се присъдата да се отмени и да се
постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение. Събиране на доказателства във въззивното производство не се искат.
Както въззивният протест, така и
допълнението към него отговарят на изискванията за съдържание по чл. 320 от НПК, подадени са в законоустановения за това срок и са насочени срещу акт,
който подлежи на инстанционен контрол, но не са депозирани от лице, което има
право на протест.
За да може да се произнесе по процесния
казус, настоящият състав трябва да даде пояснения, свързани с движение на
настоящето производство между съдебните инстанции.
Първоначално, съдебното производство по
делото, н.о.х.д. № 1460/2017г., е било образувано пред Районен съд – Варна по
внесен обвинителен акт, изготвен от Д. В., прокурор при Районна прокуратура –
Варна, срещу подсъдимия И.З.К. за престъпление по по чл. 210, ал. 1, т. 3,
предл. 2 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от
НК.
С определение № 96/12.10.2017г. на
трето наказателно отделение на ВКС, на основание чл. 43, т. 1 от НПК, делото е
изпратено по компетентност на Софийски районен съд.
Софийски районен съд двукратно е
прекратявал съдебното производство и е връщал делото на Районна прокуратура –
Варна за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Независимо, че делото вече е
било с променена подсъдност, Районна прокуратура – Варна на два пъти е внасяла
обвинителния акт в Районен съд – Варна. Съдът прекратявал съдебното
производство и изпращал делото на местно компетентния съд, а именно Софийски
районен съд.
В производството по н.о.х.д. № 10155/2018
г. по описа на Софийски районен съд са участвали прокурорите Н., К. и Д. от
Софийска районна прокуратура. По това дело не е участвала прокурор В., която е
изготвила обвинителния акт, като за нея не е била налице хипотезата на чл. 147
от ЗСВ, а именно да е била командирована по съответния ред за участие в
конкретно наказателно производство.
Производство пред Софийски районен съд
е приключило с присъда от 13.11.2019 г. по н.о.х.д. № 10155/2018 г. на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 17-и състав, с която подсъдимият И.К. е
оправдан по повдигнатото обвинение.
След постановяване на присъдата, в
срока за обжалване, чрез Софийски районен съд, до Софийски градски съд, с копие
до Окръжна прокуратура – Варна, е постъпил протест и допълнение към него, който
е изготвен от прокурор В., съставител на обвинителния акт. Същият е процесуално
недопустим, тъй като е подаден от лице, което няма право на протест по смисъла
на чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК. Аргументите за това на мнозинството на
настоящия състав са следните:
Местно компетентният съд се определя
при условията на чл. 36, ал. 1 от НПК и може да бъде променен само и единствено
в производство по реда на чл. 43 от НПК от Върховния касационен съд. Веднъж
променена подсъдността следва делото до окончателното му приключване с влязъл в
сила съдебен акт. Компетентността на отделните прокуратури е съответна на
компетентността - родова, местна и
функционална на съответните съдилища.
От изложената хронология по развитието
на делото, според правилата на чл. 36, ал. 1 от НПК /след промяната по реда на
чл. 43 от НПК/, местно компетентният съд да разгледа делото е Софийски районен съд. Съответната прокуратура
на този съд се явява Софийска районна прокуратура /по аргумент на чл. 126, ал.
1 от КРБ и чл. 136, ал. 1 от ЗСВ/.
Участие в съдебно производство следва да
вземе наблюдаващият прокурор от съответната на компетентния по правилата на
местната и родова подсъдност първоинстанционен съд или друг прокурор от същата прокуратура,
определен да го замества от административния ръководител при условията на чл.
144, ал. 2 от ЗСВ. В случаите, когато наблюдаващият прокурор не е от
съответната прокуратура и той е изготвил обвинителния акт по делото, той може
да участва в съдебно заседание единствено при условията на чл. 147 от ЗСВ /виж.
Решение № 300/05.11.2014г. по н.д. № 940/2014г. на трето НО на ВКС; Решение №
481/20.02.2013г. по н.д. № 1492/2012г. на първо НО на ВКС; Решение №
76/19.07.2018г. по н.д. № 256/2018г. на трето НО на ВКС/. В този смисъл и
становище на ОСНК на ВКС, проведено на 08.12.2016г. Макар и същото /това се
отнася и за цитираната практика/ да няма задължителна сила за съда, мнозинството
на настоящия състав се съобрази с него. В конкретния случай компетентен да
подаде протест срещу присъда, постановена от Софийски районен съд е прокурор от
Софийска районна прокуратура, така и прокурор от определената прокуратура /РП –
Варна/, на която е възложено разследването и където е изготвен обвинителния
акт, за когото е издадена командировъчна заповед за участие в конкретното дело.
Протестът на прокурора при Районна
прокуратура – Варна, който е изготвил обвинителния акт по делото срещу присъда
на Софийски районен съд, без да е бил командирован, е подаден от лице, което
няма право на протест, тъй като това право е извън правомощията на Районна
прокуратура – Варна. Местната компетентност на последната е съответна на тази
на Районен съд – Варна и не се отнася до дела, подсъдни на Софийски районен
съд. Компетентността на прокурора, включва повдигане на обвинение, поддържане
на същото и подаване на протест. И трите функции, правомощия, на прокурора
изразяват самото му участие по конкретното дело - от повдигане на обвинение до
окончателното приключване на наказателното производство. Както стана ясно по –
горе, ВКС е променил местната подсъдност и е изпратил делото, иначе подсъдно на
Районен съд- Варна, на Софийски районен съд. Именно поради това, местно и
функционално компетентен по смисъла на чл. 318 и сл. от НПК е съответният
първоинстанционен съд, който се определя с оглед правилата на местната и родова
подсъдност, а не съответстващият съд на прокуратурата, наблюдаваща досъдебното
производство. По делото няма данни прокурор В. да е била командирована нито
пред първата инстанция, нито пред въззивния съд. Поради това, мнозинството на
този съдебен състав намира, че протестът не може да образува въззивно
производство за проверка на първоинстанционната присъда, тъй като не отговаря
на изискванията за допустимост.
Независимо от изложените по – горе
съображения, настоящият съд няма самостоятелни правомощия да върне протеста и
допълнението към него /т. 2 на ТР № 5/21.05.2018г. по т.д. №5/2017г. на ОСНК на
ВКС/. Вместо да администрира делото, първоинстанционният съд е следвало да
упражни правомощията си по чл. 323, ал. 1, т. 3 от НПК, с всички произтичащи от
това последици.
Воден от тези съображения и закона, мнозинството
на настоящия съдебен състав намира, че, въззивното производство следва да се
прекрати и делото да се върне на Софийски районен съд, който да върне протеста
и допълнението на подателя му, като изрично му укаже, че връщането подлежи на
протестиране по реда на глава двадесет и втора от НПК.
С оглед изложеното, Софийски градски
съд, Наказателно отделение, IX въззивен
състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производството по в.н.о.х.д. №
2548/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, IX въззивен състав.
ВРЪЩА
делото на Софийски районен съд за администриране на протеста.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /о.м./
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ към определение № 2498/20.07.2020г. по ВНОХД
2548/2020г. по описа на СГС – НК, 9 въззивен състав
С
определение от 20.07.2020г. Софийски градски съд – Наказателна колегия, 9
въззивен състав прекратява съдебното производство по ВНОХД 2548/2020г. по описа
на състава и връща делото на Софийски районен съд за администриране на протест
от прокурор при Районна прокуратура – град Варна чрез връщането му поради липса
на процесуална легитимация на подалия протеста прокурор. Не споделям
възприетото от мнозинството на въззивния състав мнение по отношение на
неналичието на активна легитимация на прокурор от Районна прокуратура – град
Варна да атакува акта на Софийски районен съд.
Прокурор
Даниела Вълчева – прокурор при Районна прокуратура – град Варна е изготвила и
внесла във Варненски районен съд обвинителен акт срещу И.З.К. за твърдени
осъществени от него деяния в периода 17.03.2008г. – 11.04.2009г. в град Варна,
квалифицирани като престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал.1, т.3 вр. чл. 209,
ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Обвинителният акт е внесен в Районен съд – град
Варна и по него било образувано НОХД 1460/2017г. по описа на Районен съд –
Варна. Съдът е преценил, че самият подсъдим и немалка част от свидетелите по
делото пребивават на територия, местно подсъдна на Софийски районен съд и е
изпратил делото на Върховен Касационен съд, за да се произнесе по разглеждането
му от друг равен по степен съд. С определение от 12.10.2017г. ВКС - ІІІ НО е
удовлетворил позицията на компетентния по местоизвършване на деянието Варненски
районен съд и е определил, на основание чл. 43, т.1 НПК, делото да се разгледа
от Софийски районен съд. Така по обвинителния акт на прокурор при ВРП е
образувано НОХД 10155/2018г., което на 13.11.2019г. е приключило с присъда на
СРС-НК, 17 състав, с която подсъдимият И.К. е признат за невиновен и оправдан
по обвинението за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.3, пр.2 и т.5 вр.
чл.209, ал.1 НК. Срещу съдебния акт е подаден протест от внеслия обвинителния
акт прокурор при Варненската районна прокуратура, който след запознаване с
мотивите на съда е допълнен от същия прокурор. Протестът и допълението са
подадени в срок и делото е изпратено на въззивната инстанция за осъществяване
на контрол върху присъдата на Софийски районен съд по реда на глава ХХІ НПК.
Не споделям
позицията на мнозинството от настоящия въззивен състав, че протестиращият
прокурор би имал право на протест единствено в ситуация, в която той е участвал
в производството пред районен съд или е бил командирован по реда на чл. 147 ЗСВ
за участие в съдебните заседания. Действително, в съдебното производство пред
Софийски районен съд са участвали само прокурори от Софийска районна
прокуратура, която е съответна на Софийски районен съд, но това не преклудира
възможността на внеслия обвинителния акт прокурор при Варненската районна
прокуратура да изрази несъгласието си със съдебния акт и да задвижи въззивен
контрол на акта. Всъщност наказателно-съдебното производство е започнало и се е
развило именно, защото е стартирано с акта на прокурор при Варненска районна
прокуратура, разгледан и от Софийски районен съд, но не поради некомпетентост
на районна прокуратура – Варна да проведе досъдебно производство или внесе
обвинетелен акт поради невярна преценка на своята местна подследственост във
връзка с местоизвършване на деянието /инкриминирани са посегателства, извършени
на територията на град Варна/, а поради дадената възможност от процесуалния
закон за определяне от ВКС на равен по степен друг съд, в чийто район пребивава
подсъдимият и/или по-голяма част от свидетелите с цел приключване на съдебното
производство в разумни срокове и преодоляване на ненужни разноски по делото. С
даването на указания към първия съд от страна на настоящия да върне протеста
като недопустим, според мен се препятства възможността на прокурор, внесъл
обвинителен акт, единствено въз основа на който акт е стартирало и е факт
настоящото съдебно производство, да изиска проверка на този акт и то за деяния,
осъществени на територия, за която той е местно компетентен. В разпоредбата на
чл. 318, ал.1 НПК е визирано, че производството пред въззивната инстанция се
образува по протест на прокурора без да бъде изрично отразено, че това трябва
да е съответен прокурор /съответен на съда напр./. Когато е налице подобно
изискване законодателят изрично е посочил това – в разпоредбата на чл. 161,
ал.1 НПК, чл. 164, ал.1 НПК или чл. 223, ал.1 НПК напр. В случая това изискване
не е налице, още повече, че протестът се изготвя персонално и от внеслия
обвинителния акт прокурор, осъществявайки функцията си да повдига обвинение и
да поддържа същото. Всъщност той е и прокурорът, който може да оттегли
протеста, тъй като изрично в разпоредбата на чл. 324, ал.1 НПК е посочено, че
може да бъде оттеглен от прокурора, който участва в заседанието във въззивната
инстанция или от прокурора, който го е подал. Действително функциите на
прокурора са да повдига обвинение, да поддържа същото и да депозира протест при
несъгласие със съдебния акт, касаещ обвинението, но поради спецификата в
структурата на прокуратурата, отличаваща се с нейната единност и
централизираност, не би следвало да се препятства възможност на прокурор,
повдигнал обвинение, но не изпълнявал функцията по поддържането му, да подава
впоследствие протест. Сочените в определението от 20.07.2020г. аргументи за
необходимата местна и функционална съответност на прокуратурата към съответния
съд биха били относими в ситуация, в която прокурор от прокуратура, различна от
тази, която е внесла акт и съответна на съда, приключил делото, внесе протест
или прокурорът не е родово компетентен на съда. Ако бъде възприета залегналата
в определението логика, то не би следвало да бъде допустим и протест, подаден
от прокурор при Софийска районна прокуратура, внесъл обвинителен акт, но
неучастващ в съдебните заседания по делото пред Софийски районен съд, както и
ако негов колега в хода на съдебните прения не е поддържал внесеното обвинение.
Не може да бъде използвано и като аргумент постановеното в т. 4 на Тълкувателно
решение № 1 от 29.06.1999г. по НД 3/1998г. на ОСНК на ВКС и мотивите за това, в
които се коментира, че „прокурорите имат местна, предметна и функционална
компетентност, която отговаря на структурата на съдилищата, към които е
изградена всяка прокуратура“ и „техните правомощия са съобразени с нивото на
компетенции за съответната прокуратура“ - тези разсъждения касаят родовата
компетентност на съответния прокурор и невъзможността той да атакува пред
касационната инстанция акт на въззивен съд по производство, по което той не е
бил командирован като прокурор от първостепенната прокуратура. Всъщност това е
в подкрепа на тезата, че докато за легитимация пред по-горен съд е необходимо
командироване на прокурор от по-долна прокуратура, то такова не е необходимо
при еднакви по степен, но различни съд и прокуратура. Още повече, аз застъпван
позицията, че неспазване на правилата на местната подсъдност, в принципен план,
само по себе си не е основание за отмяна на акта, тъй като това представлява
преодолимо нарушение на процесуалните правила, неопорочаващо крайния съдебен
акт и не е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи априори
до отмяна на постановената присъда. Ако законодателят изрично бе възложил само
на прокурор на местно съответна на съда прокуратура да изготвя протест, а
такова право да не притежава прокурорът изготвил обвинителния акт при спазени
от него правила за местна компетентност, когато делото е възложено на друг
равен по степен съд на основание чл. 43, т.1 НПК, то изрично би го разписал в
процесуалния закон, както това е направил с параграф 9 от ПЗР на ЗИДНПК в сила от 06.03.2012г., където
изрично е посочил, че „образуваните съдебни поризводства по дела, подсъдни на
специализирания наказателен съд, по които не е даден ход на съдебното
следствие, се прекратяват от съдията-докладчик и се изпращат на съответния
прокурор“ /б.м. прокурор при Специализирана прокуратура/. Такова изрично
поставено условие от законодателя няма за конкретиня случай /всъщност самият
съдия-докладчик от Софийски районен съд е връщал делото на Районна прокуратура
– Варна, а не на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса/ и според мен е
ирелевантно дали е била издадена или не заповед за командироване на подалия
протеста прокурор пред първата инстанция при положение, че именно той е
стартирал със своя обвинителен акт наказателно – съдебното производство,
разгледано и приключило от равен по степен, но друг състав по причини,
несвързани с неправомерност на действията или компетенциите на този прокурор,
при липса на процесуална забрана в чл. 318 и сл. НПК за това.
Тези мои
разбирания ме мотивират и да подпиша определението на настоящия състав с
особено мнение, считайки, че протестът и допълнението към него са допустими,
подадени от активно легитимирана страна и способни да стартират въззивно
наказателно – съдебно производство пред Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Димитрина
Ангелова/