Присъда по дело №2136/2022 на Районен съд - Бургас

Мотиви към присъда №137 постановена по НОХД №2136 по описа на
БРС за 2022 г.

Производството по делото е образувано по повод внесен в Районен съд-
Б. обвинителен акт от Районна прокуратура–Б., с който е повдигнато срещу Р.
З. З. с ЕГН ********** от гр.Б. обвинение за извършено престъпление по
чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК за това, че на 31.07.2021 г., в с. В., общ. К., обл.Б.,
чрез нанасяне на удар с тротоарна плочка в областта на десен горен крайник,
причинил средна телесна повреда на Й. Л. К., роден на ... г., в гр. Б.,
изразяваща се в разместено счупване на базата на пета метакарпална кост,
което е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за
срок след 2 (два) месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Пострадалият Й. Л. К. пожела от съда и бе конституиран в качеството
на частен обвинител, а за негов повереник конституира адв.П.П. С.-М. АК-Я.
Частният обвинител чрез своя повереник счита, че съдът следва да
осъди като виновен подсъдимия, като му наложи предложеното от прокурора
наказание. Претендира за направени съдебно-деловодни разходи в размер по
адвокатско пълномощно.
Прокурорът поддържа обвинението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК от
обективна и от субективна страна. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер от една
година, изпълнението на което да отложи на основание чл.66 ал.1 от НК за
срок от три години, както и да го осъди да заплати направените в хода на
досъдебното производство разноски.
Редовно призован за открито съдебно заседание подсъдимият З. се
явява лично с неговия упълномощен защитник. Подсъдимият дава обяснения
в хода на съдебното следствие, сочи нови гласни доказателства, не се
признава за виновен, заявява, че не пострадалия е той и е бил бит, вследствие
на което са му нанесени телесни повреди и по двете ръце, заради което е
понесъл операция. В хода на ДП е представил медицинска документация.
Моли съдът да го оправдае.
Защитата на подсъдимия З. моли съда да го оправдае, тъй като счита, че
деянието не доказано по несъмнен начин. Навежда доводи, че всички
разпитани по делото свидетели, с изключение на Н. угодно за обвинението–
държавното и частното, си спомнят за нараняванията само на К, но не и
нараняванията на подсъдимия. Счита, че тези свидетелски показания са
противоречиви. Моли за оправдателна присъда.
След съвкупна и поотделна преценка на събраните в наказателното
производство доказателства, съдът намира за установена следната:

1

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :

Подсъдимият Р. З. З. с ЕГН ********** е роден на ...
На 31.07.2021г., свидетелят Й. Л. К., роден на ...г., в гр. Б. се намирал в село В., общ.
К., обл. Б., където бил на гости в дома на свидетелите И. П. Х., майка на свидетелката Р. Х.
З. и Д. Г. Д.. Свидетелката З.а и подсъдимият Р. З. З. били съпрузи, но отношения между тях
били влошени и били в процедура на развод. На гости също така бил и свидетелят С. И. Л..
Всичките седели на маса, намираща се в двора на къщата.
Около 22,00 часа, видели до оградата на двора на къщата човек, който ги снимал с
мобилен телефон. След това разпознали този човек като подсъдимият Р. З. З., който на
висок тон извикал: „Ще ви запаля, ще ви избия!“, „Кой е тъпкачът на жена ми“. От масата
станал свидетелят Д. Д. и се насочил към подсъдимият З., поради това, че се притеснил от
агресивното поведение на подсъдимия, с цел да го успокои. След него от масата станал и
свидетелят С. Л.. Подсъдимият З. блъснал с ръце свидетеля Д. Д., който паднал на земята.
След като видял, че свидетелят Д. Д. пада на земята към тях се насочил и пострадалият Й. К.
Подсъдимият З. излязъл на улицата, взел от земята тротоарна плочка и се насочил към
пострадалия Й. К, който в това време помагал на свидетеля Д. Д. да стане от земята. След
като подсъдимият З. се приближил до пострадалия К, понечил да нанесе удар с плочката
към главата на пострадалия Й. К, който инстинктивно вдигнал дясната си ръка за да се
предпази, като ударът с плочата попаднал в дясната му ръка, в областта на дланта и
пръстите. Непосредствено след удара, пострадалият изпитал остра болка. След нанасянето
на удара, подсъдимият З. веднага избягал.
В хода на разследването по делото била изготвена съдебно-медицинска експертиза,
от заключението на която е видно, че на свидетеля Й. К била причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в разместено счупване на базата на пета метакарпална кост, което е
довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок около два месеца
при обичаен ход на оздравителния процес.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от целия събран по делото
доказателствен материал, разгледан поотделно и в съвкупност, а именно от показанията на
свидетелите - Й. Л. К, И. П. Х., Х. З.а, Д. Г. Д. и С. И. Л., както и прочетените показания по
реда на 281 ал.5 вр. а.1 т.1 и т.2 предложение второ от НПК показания на свидетелите К и
Л. дадени в хода на досъдебното производство, заключението на съдебно-медицинска
експертиза, както и от другите писмени доказателства събрани по същото досъдебното
производство.
Съдът кредитира показанията на разпитаните поделото свидетели К, Х., Д., З.а и Л.,
като ги намира за последователни и безпристрастни. Съдът счита, възражението на защитата
на подсъдимия, че свидетелските показания са пристрастни поради близките приятелски
отношения между свидетелите за неоснователно. Всички свидетели в почти еднаква
последователност разказаха пред съда какво са възприели вечерта около 22,00 часа на
31.07.2021г. Всички са очевидци на действията на подсъдимия. Свидетелите Х., З.а и Л.
твърдят, че са видели и последицата от нараняването на пострадалия К на другия ден и са
категорични, че ръката му била подута и че изпитвал болки. Не така стоят нещата при
подсъдимия. Същият твърди, че вечерта е бил бит от К и останалите мъже от компанията.
Вследствие този побой и двете ръце в областта на китките му били счупени. Върнал се в
2

дома на свидетеля Н. и там му окозоли помощ. Въпреки че в същата вечер и след като
употребил алкохол управлявал МПС по магистралата и се прибрал в Б.. За рентгенова
снимка и преглед при лекар отишъл след два дни и тогава му били направили операция и на
двете ръце. Тази теза съдът не кредитира, като я намира за изцяло и само защитна. Защитата
пожела да бъдат събрани и още гласни доказателства. Разпита по желание на подсъдимия
свидетеля Х. Н., в дома на който въпросната вечер се е прибрал след инцидента подсъдимия.
От показанията на свидетеля Н. съдът не можа да събере доказателства, които да
разколебават обвинителната теза, тъй като свидетелят потвърди, че не е видял нищо от
инцидента, подсъдимият е ходил в дома му за да търси жена си и после не се е връщал. Не
разбрал подсъдимият да е бил пострадал същата вечер. Това е в противоречие с обясненията
дадени от подсъдимия. Те са в противоречие и с останалите събрани по делото
доказателства–гласни и писмени. Съдът дава вяра и заключението не вещото лице по
изготвената съдебно -медицинска експертиза. Това, че на третия ден след инцидента вещото
лице при прегледа не е установило синина на мястото на нараняването не разколебава
последицата за разместено счупване на базата на пета метакарпална кост, довело до трайно
затруднение движението на десен горен крайник за срок от два месеца при обичаен ход на
оздравителния процес.
С оглед установеното от фактическа страна съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Изложената и установена по несъмнен начин в хода на разследването фактическа
обстановка сочи на осъществен от подсъдимия Р. З. З. от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл. чл.129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК.
От обективна страна, на 31.07.2021г., в с. В., общ. К., обл. Б., чрез нанасяне на удар с
тротоарна плочка в областта на десен горен крайник, причинил средна телесна повреда на Й.
Л. К., роден на ... г., в гр. Б., изразяваща се в разместено счупване на базата на пета
метакарпална кост, което е довело до трайно затруднение движението на десен горен
крайник за срок след 2 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
От субективна страна деянието по настоящото наказателно производство е било
извършено при форма на вината „евентуален умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК,
обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на престъплението, допускал е
настъпването на общественоопасните последици и се примирил с това. Подсъдимият З.
съзнавал, че нанася удар с тротоарна плочка в областта на главата на К, но впоследствие
последният за да се предпази е вдигнал ръката си, в резултат на което действие ударът се
насочва към опакото на дланта му и по този начин му причинява средна телесна повреда,
като пряко не целял този резултат, но е допускал, че е възможно да причини телесна повреда
и се е примирил с това.

ОТНОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При определяне на наказанието съдът съобрази следното :
Обществената опасност на деянието не е по-висока в сравнение с
3

обичайната за този вид престъпления. Обществената опасност на дееца З. е
ниска с оглед чистото му съдебно минало. Като умишлено престъпление
нанасянето на средна телесна повреда следва да се очертае и мотивът за
нейното извършване. При срещата си с пострадалия подсъдимият не е целял
да му нанесе телесна повреда, по-скоро е искал да предизвика скандал на
бившата си съпруга, тъй като е изпитвал ревност. Поведението му при
срещата си с нея обаче е било агресивно и това не е оставено без намесата на
присъстващите –собственикът на дома –свидетелят Д. Д., който за да не се
стига до инцидент е мислил да избегне конфликт, но при бутането му от
подсъдимия и падането му на земята е станало ясно, че инцидентът е бил
неизбежен. По тази причина в защита на домакина са се намесили
пострадалият К и свидетелят Л.. Тъй като към пострадалия К подсъдимият е
изпитвал особено силно озлобление породено от ревност, той изцяло е
насочили агресията си към него като е искал да го нарани, без да е имал
предвид точно това, което впоследствие се е получило като нараняване.
Съдът взе предвид и емоционалното състояние на подсъдимия в
процесната нощ, мотива му и като прецени, че същият за да се защити от
тримата мъже, но не и в състояние на неизбежна отбрана, е действал
инстинктивно като не е целял точно този резултат, но е допускал, че е
възможно с действията си да причини телесно нараняване и се и примирил с
вероятния резултат. Предвид изложеното съдът счита, че наказанието следва
да бъде определено към минимума отразен в нормата на чл.129 ал.2 вр. ал.1
НК, а именно три месеца лишаване от свобода.
С оглед съдебното минало на подсъдимия и с оглед факта, че целите на
наказанието могат да бъдат постигнати и без подсъдимият да го изтърпи
ефективно, съдът на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението от три
месеца лишаване от свобода за срок от три години.
С това наказание според състава могат да бъдат постигнати целите на
чл.36 от НК.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

Осъди подсъдимия Р. З. З. с ЕГН ********** на основание чл.189 ал.3
от НПК да заплати разноските по делото направени в хода на досъдебното
производство в размер на 117,00 (сто и седемнадесет ) лева за изготвената
експертиза в полза на бюджета на ОДМВР-Б..
Осъди подсъдимия на основание чл.189 ал.3 от НПК Р. З. З. с ЕГН
**********да заплати разноските по делото направени в хода на съдебното
производство в размер на 20,00 лева за възнаграждение на вещо лице и 5,00
лева държавна такса за изпълнителен лист.
Осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител Й. Л. К. с ЕГН
********** направените по делото разноски в размер от 500 (петстотин) лева
4

представляващи адвокатски хонорар по адвокатско пълномощно.

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Приетите в хода на съдебното следствие два броя фотоснимки
представени от защитата следва да останат по делото за срока на неговото
съхранение, след което да бъдат унищожени с унищожаване на същото.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	137
Дата:	30 септември 2022 г.
Съдия:	Мая Николова Стефанова

Дело:	20222120202136
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 юни 2022 г.

Присъда по дело №2136/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите