№ 4956
гр. С, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110134841 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Д. ЮЛ. СТ. срещу „България Ер“ АД, с
която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 7,
пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за сумата от 600 евро /с левова равностойност 1173,50
лв./, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB431 от 16.05.2019 г. по
направление С – Париж, довело до изпускане на връзката с полет DL35 по направление
Париж – Сиатъл – Такома, ведно със законната лихва от 10.02.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 8246/2021
г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че има качеството на пътник по договор за въздушен превоз, съгласно
закупен самолетен билет за дестинация С – Париж/ Шарл де Гол – Сиатъл – Такома – Тед
Стивънс Анкоридж за дата 16.05.2019 г. Твърди, че полет FB431, изпълняван от ответника с
дестинация от С до Париж/ Шарл де Гол е бил с прекачване на летище Париж/ Шарл де Гол
за полет DL35 – Париж/ Шарл де Гол – Сиатъл – Такома на 16.05.2019 г., изпълняван от
авиокомпания „Делта Еърлайнс“. Полетите е следвало да се осъществят по разписание
излитане от летище С на 16.05.2019 г., в 07:10 ч. и кацане на летище Париж/ Шарл де Гол на
16.05.2019 г., в 09:10 ч., следващ полет – излитане от летище Париж/ Шарл де Гол на
16.05.2019 г., в 10:20 ч. и кацане на летище Сиатъл – Такома на 16.05.2019 г., в 12:00 ч.
(местно време). Сочи се, че на 16.05.2019 г. ищцата е била уведомена, че самолетът няма да
излети по първоначално предвиденото разписание, както и, че полет FB431 с дестинация С
– Париж/ Шарл де Гол е пристигнал с около 10 минути закъснение, поради което ищцата е
изпуснала следващия полет. Твърди се, че пристигането до крайната дестинация е било
забавено с над 3 часа след времето по разписание. Ищцата поддържа, че е предявила
извънсъдебна претенция към ответника за изплащане на обезщетение в размер на 600 евро
на 27.05.2019 г. чрез упълномощено от нея дружество – „Клеймхелт“ ЕООД, но до момента
не е предоставен отговор, както и не е доказано наличието на обстоятелство, което да
1
изключва отговорността на ответника. Моли съда да уважи предявения иск. Претендират се
разноските по производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В становището си от 18.11.2021г. ответникът оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че самолетът бил кацнал в 07:05 часа, което било дори по-рано от предвиденото
време – 07:10 часа. Сочи, че липсвали доказателства за уведомяването на ищеца, че полетът
ще закъснее, също и за твърдяното закъснение. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните
по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна
следното:
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по което има
качеството на пътник; явяването си на регистрационното гише в съответствие с указанията
на превозвача за извършване на превоза и размера на претендираното обезщетение.
В доказателствена тежест на ответника е да установи извършването на въздушния
превоз съгласно предварително оповестеното разписание, респективно наличието на
извънредни обстоятелства, обусловили закъснението, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки, респективно валидно извършено плащане
на процесното обезщетение.
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства:
наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на
пътници, по което ищцата има качеството на пътник; явяването на ищцата на
регистрационното гише в съответствие с указанията на превозвача за извършване на
превоза, както и размерът на претендираното обезщетение.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от представените от
ищеца писмени доказателства – бордна карта от 16.05.2019г., издадена на името на ищцата
за оперирания от ответника полет с № FB431 по направление С – Париж и бордна карта от
16.05.2019г. издадена на името на ищцата за полет с № DL35 по направлението Париж –
Сиатъл.
С оглед гореизложеното, по делото е установено обстоятелството, че ищцата Д. ЮЛ.
СТ. е била пътник по договор за въздушен превоз на пътници, сключен с ответното
дружество, с начална точка на превоза – страна-членка на Европейския съюз, че същата се е
явила своевременно на летището в С и й е била издадена бордна карта, както и че
разстоянието между началната и крайната точка на цялостното пътуване /С-Сиатъл/ по
метода на дъгата на големия кръг надхвърля 3500 км.
При това положение, в доказателствена тежест на ответника е да докаже твърденията
си, че е изпълнил полета полета в съответствие с предварително обявеното разписание.
Въпреки дадените му от съда указания с доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че
не сочи доказателства за това да е изпълнил процесния полет по разписание без забава,
ответникът не е ангажирал годни доказателства и доказателствени искания в тази насока.
Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. В заповедното
производство същата е сторила разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено изцяло в брой, или общо 325 лева,
които следва да бъдат присъдени. В исковото производство ищцата е сторила разноски за
2
държавна държавна такса в размер на 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева, платено изцяло в брой, или общо 325 лева, които следва да ѝ бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 7, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, че „България ЕР“ АД, с **** седалище
и адрес на управление: гр. С, Аерогара С, дължи на Д. ЮЛ. СТ., с ЕГН: **********, с адрес:
общ. С, с. И, ул. „**** сумата от 600 евро /с левова равностойност 1173,50 лева/,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FB431 от 16.05.2019 г. по направление
С – Париж, довело до изпускане на връзката с полет DL35 по направление Париж – Сиатъл –
Такома, ведно със законната лихва от 10.02.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
8246/2021 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА „България ЕР“ АД да заплати на Д. ЮЛ. СТ. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 350 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
350 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3