Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260102
гр. ВРАЦА, 30.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение,в публичното заседание на 14
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г. Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Мирослав
Досов
при участие на секретар
Галина Емилова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`423 по
описа за 2020 год.,за да се произнесе взе предвид:
Адв. М. Д. от ВрАК като
пълномощник на Ц.Н.М. ***, е подал въззивна жалба против решение№ 387/10.07.2020 г по
гр.д.№7/20 г по описа на ВРСъд.
В жалбата се навеждат доводи ,че
обжалваното решение е незаконосъобразно
и неправилно.
Твърди се ,че решението на ВРСъд е
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Посочва се ,че
незаконосъобразно решаващият съдия бил приел в мотивите към атакуваното решение, че жалбоподателят е бил уведомен за извършената цесия по чл. 99
ал.3 от ЗЗД с подаване на исковата молба. Цитираните 2 бр. решения на ВКС в този смисъл били
инцидентна практика, докато ТР
№123/24.06.2009 г по т.д.№12/09 г на ТК по реда на 290 от ГПК,което било
задължително за съдилищата в РБългария и правно релевантно за действието на
цесията посочвало, че единствено съобщението до длъжника от стария кредитор
т.н. цедент, а не и съобщението от новия
кредитор- т.н. цесионер ,се счита уведомяване на длъжника за тази цесия.
Освен това според жалбоподателя при
предсрочна изискуемост на кредита не били представени доказателства от
ответника,че е изпълнил задължението си
да го уведоми като кредитополучател за предсрочна изискуемост на целия
кредит преди депозиране заявлението по
чл. 410 от ГПК.
Моли се да бъде отменено решението на ВРСъд като незаконосъобразно и
предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК- отхвърлен. Претендират се
разноски.
С въззивната жалба не се сочат нови
доказателствени искания пред въззивната инстанция.
В срока за отговор на въззивната
жалба АКПЗ/Агенция за контрол на
предсрочни задължения/ ЕООД гр.София са депозирали писмен отговор ,чрез проц.
си представител юрисконсулт И. Т.,с
който оспорват въззивната жалба и заявяват ,че е неоснователна, недоказана и неотносима към правния спор. Твърди се ,че
решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С отговора се навеждат доводи ,че
при прехвърляне на право по силата на договор за цесия е достатъчно
постигане на съгласие между цедента и цесионера по съществените условия,а
цедираният длъжник не участвал в договора и неговото съгласие не е необходим
елемент от договора.
С отговора не се правят нови доказателствени искания.
Съд. състав приема ,че въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с
право на обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по
същество същата е н е о с н о в а т е л н а по
следните съображения:
Пред ВРсъд е подадена искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. *** срещу Ц.Н.М. с ЕГН **********
***.
В исковата молба се твърди, че
между „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК *** и ответника Ц.М. съществува валидно
облигационно отношение въз основа на договор
за кредит „Бяла карта” с № ***/10.05.2016 г и общи условия на „Интеркарт
Файнанс“ АД с ЕИК *** за издаване и използване на кредитна карта „Бяла Карта”,
представляващи неразделна част от договора, в изпълнение на които „Аксес
Файнанс“ ООД е предоставил на ответника банков кредит под формата на револвиращ
кредитен лимит в размер на 700,00 лева. С анекс от 10.05.2016 г. към договора за
кредит „Бяла карта” страните са уговорили да бъде увеличен размерът на
кредитния лимит на 900,00 лв. В рамките на утвърдения кредитен лимит, по време
на действие на договора и съгласно условията, предвидени в него и в Общите
условия ответникът е ползвал сумата 900,00 лв. чрез кредитната си карта, като
непогасената главница е 891,38 лв.
Заедно с подписването на договора за кредит, кредитодателят предоставил на
кредитополучателя кредитна карта Access Finans/iCardCard/Visa, издадена от
„Интеркарт Файненс“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода на картата,
като кредитополучателя можел да усвои максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Страните
подписали и приложение № 1 към договора за кредит-общи условия за ползване на
международната платежна карта, които съдържали и тарифа за дължимите такси за
ползване на горепосочената кредитна карта. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал.
1, т. 2 от сключения договор за кредит, върху усвоения размер кредитополучателя
дължал договорна лихва в размер на 0,12 % на ден, като на посоченото основание
на длъжника е начислена договорна лихва в размер на 200,14 лв. за периода от
28.05.2016 г. до 06.10.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от
договора за кредит в случай, че кредитополучателя не погаси текущото си
задължение за съответния месец
(минимална погасителна вноска), същият следвало да представи обезпечение
по чл. 16 от договора, като при неизпълнение на основание чл. 21 от договора
кредитополучателят дължал неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена
главница. Съгласно чл. 22, ал. 4 от договора при забава за плащане на текущото
задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора кредотополучателя дължал
разходи за събиране на вземанията в размер на 2,50 лв. за всеки ден, като на
това основание на ответника са начислени разходи и такси за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на 8,00 лв. В разпоредбата на 21, ал. 1 от
договора било предвидено, че ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане
на минимална погасителна вноска с повече от 10 дни, кредитодателят има право да
обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение по договора.
Съгласно приложение № 1 от 26.06.2019 г. към рамков договор от 11.11.2016
г. за прехвърляне на вземания ищецът изкупил задълженията на ответника Ц.М. по
процесния договор за кредит към първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД. Със
заявлението по чл. 410 от ГПК ищецът е навел твърдения, че ответникът е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора
на 06.10.2018 г., както и че ответникът е уведомен за извършената цесия по реда
и условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Поради неизпълнението на
ответника, на 13.11.2019 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410
от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 4616/2019 г. на
Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед № 2792 от
15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което е предявен настоящия иск.
Искането към ВРсъд е да признае за установено по отношение на М.,
че дължи на ищеца сумата 891,38
лева-главница по договор за кредит „Бяла карта” с № ***/10.05.2016 г.;
сумата 200,14 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 28.05.2016 г. до 06.10.2018 г.; сумата 8,00 лева, представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране на задължението по чл. 21, ал. 5 от договора; сумата 73,28 лева, представляваща
мораторна лихва върху главното задължение за периода от 07.10.2018 г. до
08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 2792 от 15.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4616/2019 г. на Врачански районен съд.
С исковата молба е отправено искане към съда уведомлението за
прехвърляне на вземането (цесията) по горепосочения договор да бъде връчено на
ответника заедно с преписа от исковата молба и доказателствата. Претендира
разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
С влязло в сила определение от
07.02.2020 г. по делото съдът на основание чл. 232 от ГПК, поради оттеглянe на
иска, е прекратил производството по делото в частта по отношение на предявения
акцесорен установителен иск за разходи и такси за извънсъдебно събиране в
размер на 8,00 лв.
В
срока за отговор на ИМ Ц.Н.М.,
чрез пълномощника си адв. М.Д., е подал писмен такъв по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани по следните съображения: заявителят не
е изпълнил задължението си, вменено му с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК да уведоми
надлежно длъжника преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, че упражнява
правото си да обяви задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми,
съответно дори към момента на подаването на исковата молба кредиторът не е
надлежно упражнил правото си по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции да обяви предсрочна изискуемост, както и не е уведомил редовно
длъжника за сключването на процесния договор за цесия.
Пред въззивната инстанция не са
събирани допълнителни доказателства.
С оглед доказателствата по делото въззивният съд приема от фактическа страна
следното:
От представения договор за кредит „Бяла карта“ от 10.05.2016
г. между третото по делото лице „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК *** и ответника се
установява,че Ц.Н.М. е получил от „Аксес Файнанс“ ООД револвиращ кредит в
максимален размер на 700,00 лева,
като с подписване на договора кредитополучателят е удостоверил получаването му.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят е поел
задължение да върне предоставения му кредит при посочените конкретни клаузи в горецитирания договор като годишния
лихвен процент на заема е в размер на 43,2 %. Определени са и клаузи за дължими
парични суми при неизпълнението и непогасяване на отпуснатия кредит.
От приложения анекс от 22.06.2017 г. е видно, че е изменен договора за кредит от 10.05.2016 г.
само в частта относно кредитния лимит, като същият е променен от 700,00 лева на
900,00 лева.
Видно е ,че по силата на рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 11.11.2016 г. ,„Аксес Файнанс“ ООД-продавач и ищецът по
делото “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД-купувач ,са
постигнали съгласие продавачът да прехвърли на купувача свои ликвидни и станали
изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите принадлежности, включително
изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или за потребителски кредити
„Бяла карта“, сключени от продавача с физически лица, като тези вземания ще се
индивидуализират в приложение № 1 към този договор, което ще бъде съставяно на
хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни.
По делото е представено приложение № 1 от 10.02.2017г. към горепосочения
рамков договор, което съдържа конкретни данни за процесното вземане на „Аксес
Файнанс“ ООД към ответника, което е цедирано на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД.
Представено е и пълномощно, с
което по силата на § 4, т. 4.5 от рамковия договор за прехвърляне на
задължения, цедентът упълномощава
цесионера да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от негово име всички
длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за продажба от 11.11.2016 г.,
за извършеното прехвърляне на техните задължения.Такова нарочно уведомление
до ответника М. не е приложено по делото, но към исковата молба обаче е
приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, с което процесуалния
представител на ищеца по делото уведомява ответника Ц.М. за извършената цесия.
При така изложената факт. обстановка се
налагат следните правни изводи:
1.Правилно и законосъобразно
решаващият съдия е приел, че ответникът е бил надлежно уведомен от ищеца за
извършената цесия по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, тъй като уведомлението е
връчено от цесионера на длъжника като приложение към исковата молба. Цитираните
две решения на ВКС не са инцидентна , а трайна практика наложена от гражданските облигационни отношения , а с цитираното
от адв.Д. във въззивната жалба решение на ВКС от 2009 г.се посочва ,че правно релевантно до длъжника за извършената
цесия е това съобщение от цедента, а не
и от цесионера/в случая ищеца/.Но в
казуса по делото е представено надлежно пълномощно, с което ищеца като цесионер е упълномощен от стария
кредитор/цедент/ да уведоми всички негови длъжници за извършената цесия. В
случая ответникът е уведомен за нея с получаване приложението- уведомление с исковата молба каквато е трайната съд.
практика .
2.Основателно е твърдението на
жалбоподателя, чрез пълномощника му, че като длъжник не е бил уведомен предварително
за предсрочната изискуемост на кредита, преди да бъде подадено заявлението за
издаване заповед за изпълнение и не била спазена т.18 от ТР №4/13 г от 18.06.2014 г. По делото няма доказателства
предсрочната изискуемост да е доведена до знанието на длъжника, а още по-малко
да му е обявена съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС. Законосъобразно ВРС е приел, че твърдението, на ищеца, че предсрочната изискуемост е
обявена чрез кратко текстово съобщение на посочен от ответника телефонен номер
(стр. 66-70 от делото), е недоказано.
Същевременно обаче е настъпил крайният падеж на вземанията процесния договор и
съгласно задължителната съдебна практика-Тълкувателно
решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит ,поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. чл.
422, ал. 1 от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на
вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният
договор за кредит и правното основание не се променя. Следователно, след като
всички вноски по процесния договор са падежирали – някои преди подаване на
заявлението, а останалите – след това, ответникът дължи връщане на заетата сума-главница.
Претенцията за неплатена главница се явява основателна и следва да бъде
уважена. Неплатената част от това вземане е 891,38 лв., за която сума искът за главница следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от 13.11.2019 г.
Според ТР№8 от 2017 г на ОСГТК на ВКС не би следвало при развиващото се в хипотезите
на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково производство, пред банката като кредитор
с вземане по чл. 417, т. 2 ГПК, да съществуват пречки кредитора да получи по всяка от въведените със заявлението
претенции - главница, възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси
и други суми, чието възникване и изискуемост са доказани в исковото
производство, стига тези суми да са в рамките напосочените в заявлението
размери. В случая е доказана
дължимостта на неизплатената главница ,
договорната лихва и лихвата за забава по размер, тъй като ответникът не е
оспорил изрично размера на процесните вземания . Затова иска е основателен и следва
да бъде уважен и за сумата 200,14 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 28.05.2016 г. до 06.10.2018 г., както и искът за сумата 73,28 лева, представляваща мораторна
лихва върху главното задължение за периода от 07.10.2018 г. до 08.11.2019 г.
При гореизложеното въззивната жалба е неоснователна , а
решението на ВРС следва да бъде потвърдено като
ВОС се присъединява изцяло към подробно изложените мотиви.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8
от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП на
" АКПЗ" ЕООД гр.София се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Водим от горното Врач. Окр. съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение№387/10.07.2020 г по гр.д.№ 7/20 г по описа на ВРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Ц.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. *** сумата 100/сто/
лв юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
На осн. чл. 280 а.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател :
Членове: 1/ 2/