№ 865
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000503283 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 264083 от 21.06.2021 год., постановено по гр.д.№ 3297/2018 год. по описа на
СГС, I-7 състав, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на М. В. Ж. сумата от 12 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 56 лева, имуществени вреди, вследствие на пътно-
транспортно произшествие, станало на 27.03.2017 год., заедно със законната лихва върху
главниците, считано от 26.07.2017 год. до окончателното плащане, като искът за
неимуществени вреди е отхвърлен до пълния размер от 26 000 лева, като са разпределени и
разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца М. В. Ж., чрез процесуален представител, в
отхвърлителната част за разликата над 12 000 лева до 18 000 лева, като се излагат доводи за
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен с
оглед получените увреди и търпените болки и страдания. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди
бъде уважен до сумата от 18 000 лева. Претендират се разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс“ АД в осъдителната част над сумата от
4 000 лева до присъдения размер от 12 000 лева, като отново излагат доводи за неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно завишен с оглед
получените увреди и търпените болки и страдания. Моли съда да отмени решението в
1
обжалваната част и постанови ново, с което иска да бъде отхвърлен за разликата над 4 000
лева. Претендира разноски.
Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна.
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страни в производството, имащи право на жалби, поради което са процесуално
допустима. Разгледани по същество са неоснователни.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателите оплаквания, касаещи единствено размера на присъденото от
първоинстанционният съд обезщетение.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на вреди от застраховател, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водач на МПС за което е налице валидна застраховка
по риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
сумата от 4 000 лева/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ - валиден застрахователен договор
по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, причиняване на
неимуществени вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние,
вредоносния резултат и вината на прекия извършител.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд комплексна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице неврохирург се установява, че ищеца вследствие на произшествието
е получил мозъчно сътресение; контузия на главата и тялото и навяхване на врата. Черепно-
мозъчната травма е била лекостепенна, протекла е със зашеметяване, без пълна загуба на
съзнание, умерено изразена и общомозъчна симптоматика. Не са установени клинични и от
образните изследвания данни за травматично увреждане на мозъчното вещество и на
мозъчните обвивки. Като такава тази травмена увреда има медико-биологична
характеристика „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Установява се, че
процесът на възстановяване при правилно лечение и спазване на охранителен режим е 20 до
30 дни. Навяхването на врата е получено по механизма на свръхсгъване-свръхразгъване на
главата, протекло е с болки и ограничени движения на главата и врата, като срокът за
2
възстановяване е средно 14 дни, при наложена външна имобилизация. По отношение
контузията на главата и тялото, то диагнозата е обща и не са отбелязани конкретни зони и
области на травматични промени.
Приета е и допълнителна медицинска експертиза, изготвена от вещо лице невролог и
отоневролог, от която се установява, че около една година след процесното произшествие
пострадалият ищец е приет в Клиника по Нервни болести на МИ на МВР със следните
оплаквания: „около обяд на 18.03.2018 г. получил внезапно прилошаване, замайване, загуба
на зрение в течение на няколко секунди, гадене, позиви за повръщане, сърцебиене, профузно
изпотяване, изтръпване в краката, не бил в състояние да се придвижва самостоятелно,
залитал. Имал забавен и неразбираем говор". Обективно е установен дискоординационен
синдром, стуловищна атаксия и невровегетативен синдром. Експертът заключава, че при
ищеца са налице и следните заболявания - състояние след ЧМТ - мозъчно сътресение;
посткомоционен синдром и посттравмотичен централен отоневрологичен синдром, като те
са свързани с процесната травма, получена при произшествието.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Ц. М., живееща на
семейни начала с ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се
установява, че веднага след произшествието ищеца имал силни болки във врата и
световъртеж, гадело му се и не можел да пази равновесие. След изписването му от
болницата трябвало да носи шина на врата за период от 40 дни. Всичко го дразнело, поради
което седял на тъмно, без никаква светлина. Не можел да се обслужва сам. Година след
произшествието, особено пролет и есен ищецът се чувствал зле, имал световъртежи и
отново постъпил в МВР болница, където провел едноседмично лечение. Изпитвал
притеснения от колегите си.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – март 2017 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалия, сравнително краткия период на възстановяване,
както и че травмите са напълно възстановени и не са оставили последици за неговото
здравословно състояние, и не на последно място съдебната практика за подобни случаи,
намира, че сумата от 12 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части. В необжалваната осъдителна част
решението е влязло в сила.
Съобразно изхода на спора пред въззивния съд, страните нямат право на разноски, поради
което такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264083 от 21.06.2021 год., постановено по гр.д.№ 3297/2018
год. по описа на СГС, I-7 състав в обжалваните части.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4