Определение по дело №1620/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4214
Дата: 15 септември 2025 г. (в сила от 15 септември 2025 г.)
Съдия: Антония Якимова
Дело: 20253100101620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4214
гр. Варна, 15.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антония Якимова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело №
20253100101620 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от С. Б. Б. срещу Д.
М. П..
След извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 130
ГПК съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията за
редовност и предявеният иск е допустим, поради което е разпоредил препис от
същата, ведно с приложенията към нея, да се изпрати на ответната страна за
отговор.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба.

С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът
пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл.
140 ГПК, в хода на която намира следното:
По допустимостта на производството:
Исковата молба, уточнена с последваща молба на л. 23 от делото, има
изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени
приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна.
Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и
тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърдения за
наличие на мандатно правоотношение между тях и неизпълнение на
задълженията на ответника по него. Възраженията на ответницата за
недопустимост на иска поради „освобождаване от отчетна сделка“ касаят
основателността на претенцията.
Процесуалните представители на страните са надлежно упълномощени
съгласно представени по делото пълномощни (за ищеца – на л. 12 от делото и
за ответника – към отговора на исковата молба).
Правният интерес на ищеца от предявения осъдителен иск следва от
твърденията му за наличие на изискуемо притезание срещу ответника, което
последният не удовлетворява.
1
Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията
за родова и местна подсъдност на делото съгласно чл. 104 и чл. 105 от ГПК.
Предвид наличието на нормативно установените процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск
и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за
допустимо.
По предварителните въпроси:
Предявеният иск не попада в приложното поле на особените искови
производства по Част трета от ГПК, поради което същият следва да бъде
разгледан по реда на Глава XIII от ГПК.
По доказателствата:
Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателствени
средства - надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи,
са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и
относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до
приемане, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.
Следва да бъде отхвърлено като неотносимо доказателственото искане
на ответницата за приемане на представените към отговора на исковата молба
документи, касаещи здравословното й състояние и болничния й престой в
периода м.12.2024 г. – м.04.2025 г., следващ релевантните за спора събития и
факти.
Като неотносими следва да бъдат отхвърлени и направените в отговора
доказателствени искания за приобщаване на приложената снимка на
ответницата, както и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред Национална система тел. 112, доколкото обстоятелствата, които страната
цели да установи с тези доказателства, са ирелевантни по делото.
На основание чл. 190 от ГПК ищецът следва да бъде задължен да
представи намиращи се у него документи, а именно: предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2024 г., сключен с купувача
Л.С.Т, всички сключени анекси към предварителния договор, както и договор
за посредничество, сключен между ищеца и „Хоум Ту Ю България“ АД във
връзка с продажбата на процесния апартамент. На страната следва да бъде
предоставен срок за изпълнение на задължението, както и да й бъдат указани
последиците при неизпълнение.
На ответницата следва да бъде предоставена възможност да доведе в
о.с.з. поисканите двама свидетели, като бъде отложено произнасянето по
допускането им до разпит след изясняване фактическата страна на спора и
преценката за относимостта и необходимостта на свидетелските показания.

На основание чл. 140, ал. 6 ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните
бъде съобщен проект за доклад по делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 21.10.2025 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се
2
призоват страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО:

Предмет на разглеждане е предявен от С. Б. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. **********, против Д. М. П. , ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. *************, осъдителен иск с правно основание чл. 284,
ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 154 113 лв., представляваща неотчетена
от ответницата сума, получена от нея, в качеството й на пълномощник на
ищеца, като продажна цена по договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в НА № 13, том II, рег. № 6007, дело № 196 от 30.07.2024 г. на
нотариус М.П с рег. № 579 на НК, по който продавач е ищецът С. Б. Б., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 22.07.2025 г., до
окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик по наследство на
апартамент с идентификатор № 00182.500.523.1.2 по КК, находящ се в
***************, с площ от 77,60 кв.м., заедно с прилежащите изби № 4 и №
1, ведно с избен коридор, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и тавана.
Сочи, че е вдовец и живее сам. Поради напредналата му възраст и влошено
здравословно състояние не можел да се грижи и поддържа имота си и отделно
имал нужда от парични средства, поради което решил да го продаде. В
началото на 2024 г. при търсене на купувач с него се свързала ответницата,
която му заявила, че има познати в „Хоум Ту Ю България“ АД и следвало да
сключи договор за посредничество с тях във връзка с продажбата. По този
повод страните започнали да контактуват и да се срещат, като постепенно
отношенията им прераснали в приятелски и ответницата заявила, че ще се
грижи за него и ще го подкрепя при решаването на всякакви проблеми. На
11.03.2024 г. ищецът, с помощта на брокерската фирма, сключил
предварителен договор за продажба на имота при цена от 172113 лв., като в
деня на подписването му получил задатък в размер на 18000 лв. Впоследствие
обаче здравословното му състояние се влошило и на 28.05.2024 г. бил
опериран, като лечението му продължило в домашни условия в периода
22.05.2024 г. – 24.08.2024 г. Затова и купувачът по предварителния договор се
съгласил да подпишат анекс за удължаване на срока за изповядване на
сделката пред нотариус след възстановяването на ищеца. Въпреки подписания
анекс обаче ответницата заявила на ищеца, докато той все още бил лежащо
болен и зависим от възстановителни медицински процедури, че трябва срочно
сделката да бъде изповядана, за да може с получените средства ищецът да
покрива лечението си и да заплати важни възстановителни операции, без
които ще настъпят фатални за здравето му последици, както и поради
възможността да дължи предвидените в предварителния договор неустойки за
забава. Заявила му също, че, за да се случи всичко това бързо и безпроблемно,
трябва да я упълномощи да го представлява при подписване на нотариалния
акт и да получи продажната цена по нейна банкова сметка, тъй като той е
обездвижен и не може да ходи до банката да тегли средства за заплащане на
всякакви необходими разходи, вкл. и за лечението му. Ответницата обещала
още, че щом купувачът плати дължимия остатък от продажната цена, тя ще го
3
нареди по банковата сметка на ищеца, като остави някаква малка сума за
заплащане на неговите разходи. Ищецът се съгласил и при тези условия между
страните бил сключен неформален договор за поръчка, като на 26.07.2024 г.
ищецът подписал пълномощно в полза на ответницата, което било нотариално
заверено от посетилия на място дома му нотариус. На 30.07.2024 г. бил
сключен окончателен договор за покупко-продажба между купувача по
предварителния договор и ищеца, представляван от ответницата, като негов
пълномощник, за което бил съставен нотариален акт № 13, том 2, рег. № 6007,
дело № 196/30.07.2024 г. на нотариус М.П с рег. № 759 в НК. В същия ден по
банкова сметка на ответницата била преведена от купувача сумата от 9873 лв.,
а останалата част от продажна цена в размер на 144 420 лв. била преведена пак
по нейната банкова сметка след предоставен на купувача банков кредит от
„Банка ДСК“ АД. Така общо получената от ответницата за сметка на ищеца
сума от продажбата на имота възлизала на 154 113 лв. След получаването на
същата ответницата прекъснала всякаква комуникация с ищеца и отказала да
му предаде получените парични средства.
По изложените съображения ищецът отправя искане за осъждане на
ответницата да му заплати получената от нея неотчетена продажна цена в общ
размер на 154113 лв., ведно със законна лихва. Претендира и разноски по
делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че по волята на
ищеца, изразена в пълномощното от 26.07.2024 г., изрично е освободена от
отчетна сделка при изпълнение на правата й по пълномощното, поради което
намира иска за недопустим, евентуално – неоснователен. Оспорва като
неверни твърденията на ищеца във връзка със запознанството им. Поддържа,
че двамата са се запознали през м. януари 2023 г., когато ищецът й предложил
приятелство по интернет, и от началото на м. март 2023 г. двамата заживели
заедно в съжителство без брак, в нейното жилище, като тя поемала
домакинската работа и по-голямата част от издръжката на общото им
домакинство. Сочи, че на 22.05.2024 г. ищецът посетил собственото си
жилище, където паднал и си счупил таза. След като разбрала за инцидента, тя
веднага отишла на място, обадила се на тел. 112 и организирала превоза на
ищеца с линейка до Спешното отделение на Окръжна болница. Той бил приет
в ортопедичното отделение на болницата, където на 29.05.2024 г. бил
опериран. Междувременно ответницата всеки ден му ходила на свиждане в
болницата и му носила нужните лични вещи, храна, лекарства и консумативи.
Пак тя платила дължимите суми в болницата и с частна линейка преместила
ищеца до препоръчания от медицинските лица рехабилитационен център в гр.
Девня. Ищецът останал там в периода от началото на м. юни 2024 г. до края на
м. август 2024 г., като ответницата продължила да се грижи за него, да
заплаща и осигурява лечението му.
Поддържа, че тя не е имала никакво първоначално участие при
договарянето и подписването на предварителния договор между ищеца и
„Хоум Ту Ю България“ АД, като ищецът сам посетил сочения посредник през
м. декември 2023 г. Впоследствие се оказало, че баджанакът на сина на
ответницата, с който ищецът се запознал на семеен празник на 26.12.2023 г.,
бил брокер при същия посредник и той му обещал да го изтегли при себе си и
4
да направи сделката с негово участие. Ответницата твърди, че не е знаела за
тези уговорки и не би ги одобрила, понеже разделяла служебните от личните
отношения. Поддържа, че не е била нейна и идеята тя да участва по сделката.
Това било самостоятелно решение на ищеца, с което той впоследствие я
запознал и помолил да приеме, като изричното му желание било парите от
продажбата на собствения му апартамент да бъдат предадени на ответницата
(по нейна банкова сметка) и да останат за нея, като форма на благодарност и
върнат от него заем за грижите и финансите, които дотогава тя е положила за
него. Затова ищецът поискал от представител на посредника „Хоум Ту Ю
България“ АД документите да бъдат оформени по този начин, като текстът на
пълномощното бил съгласуван между ищеца, брокерката на купувача и
служители от нотариалната кантора, отново без участието на ответницата.
Последната твърди, че е присъствала само при подписването на
пълномощното, понеже брокерката поискала да дойде с нея, за да носи
документи и да плати нотариалната такса. Подписването се състояло в
болницата в гр. Девня, където бил настанен ищецът. Последният бил в пълно
съзнание, прочел и подписал без забележки пълномощното пред помощник-
нотариуса. Ответницата поддържа, че тя не е знаела точния текст на
пълномощното. Било й известно само, че трябва от името на ищеца да
приключи и подпише сделката, за да не пропусне той срока за изповядването й
и да се налага да връща получения задатък в двоен размер. Едва след като
взела пълномощното от нотариалната кантора, разбрала, че има право да
задържи за себе си получената сума по сделката, което било изрично записано
в т. 11 от пълномощното. Впоследствие ищецът й разяснил, че иска парите да
са само за нея, което той приемал като върнат дълг за получените грижи и
финансова подкрепа във връзка с лечението му. Казал й, че е сам в живота и
затова така е решил, като я молил да приеме и приключи сделката от негово
име, но в нейна полза. Споделил й също, че възнамерява в бъдеще да остави на
нея и други негови имоти, от благодарност за общия им съвместен живот и
приноса й за него.
Ответницата поддържа, че в последния ден от уговорения срок съгласно
анекса към предварителния договор сделката била изповядана пред нотариус,
като тя подписала нотариалния акт от името на ищеца и парите били
преведени по банковата й сметка. Тогава ищецът бил още в болницата и не
искал тя да му дава парите по банков път, нито й посочил негова банкова
сметка, където да ги преведе. Напротив – напомнял й, че парите са за нея и не
й иска отчет. Междувременно ответницата продължавала да се грижи за него и
да му оказва нужната финансова подкрепа.
Към края на м. август 2024 г. ищецът бил изписан от болницата и
отишъл отново в жилището на ответницата, където двамата живеели като
семейство. Съжителството им приключило през м. септември, като причина за
това било поведението на ищеца, който неочаквано упражнил спрямо
ответницата физическо и психическо насилие, след което й изпратил
съобщение да не го търси, понеже вече е при друга жена, и в крайна сметка
след няколко дни се изнесъл. Между двамата останала само телефонна и
интернет кореспонденция, в която ищецът й отправял обиди, заплахи и
неверни обвинения.
По изложените съображения ответницата счита, че е получила
процесната сума на правно основание, въз основа на официален документ,
5
какъвто се явява пълномощното с нотариално заверен подпис и съдържание,
поради което не дължи връщане на средствата. В условията на евентуалност
прави възражение по чл. 95, предл. второ от ЗЗД за забава на кредитора-ищец
поради неоказване на необходимото съдействие, изразяващо се в непосочване
на банковата му сметка, по която тя може да преведе дължима сума,
последната платима само по банков път съгласно Закона за ограничаване на
плащанията в брой.
По същество отправя искане за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски по делото. Моли също за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, следните
обстоятелства: 1.) че на 26.07.2024 г. ищецът е подписал приложеното към
исковата молба пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието
му; 2.) че на 30.07.2024 г. е сключен договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 13, том II, рег. № 6007, дело № 196 от 30.07.2024 г. на
нотариус М.П с рег. № 579 на НК, по който продавач е ищецът С. Б. Б.,
представляван при изповядване на сделката от ответницата Д. М. П., като
негов пълномощник; 3.) че ответницата е получила по собствената й банкова
сметка процесната сума в размер на 154113 лв. като продажна цена по
договора за покупко-продажба от 30.07.2024 г., както и 4.) че сумата в размер
на 154113 лв. не е предадена (отчетена) от ответницата на ищеца.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване
факти, съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, се разпределя между
страните по следния начин:

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи следните факти, от които
произтичат претендираните от него права, а именно: че между страните е
сключен договор за поръчка, съчетан с упълномощителна сделка, по силата на
който ответницата Д. М. П., в качеството й на довереник и пълномощник на
ищеца С. Б. Б., се е задължила да получи от името и за сметка на ищеца, в
качеството му на доверител и упълномощител, процесната сума в размер на
154 113 лв., представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 13, том II, рег. № 6007, дело № 196 от 30.07.2024 г. на
нотариус М.П с рег. № 579 на НК, и да предаде (отчете) на ищеца
получената сума в изпълнение на поръчката.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да установи фактите, на които
основава своите възражения, вкл. че уговорката между страните е била тя да
получи за себе си продажната цена на имота – като дарение и връщане на заем,
предоставен във връзка с лечението му; както и забавата на ищеца като
кредитор.

УКАЗВА на страните възможността им в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото и дадените им указания,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
6
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.


● ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени
средства по делото приложените от ищеца към исковата молба документи.

● ЗАДЪЛЖАВА ищеца С. Б. Б., на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, в
срок до датата на откритото съдебно заседание да представи по делото
заверен за вярност препис от следните документи, намиращи се у него, а
именно: предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
11.03.2024 г., сключен с купувача Л.С.Т, всички сключени анекси към
предварителния договор, както и договор за посредничество, сключен между
ищеца и „Хоум Ту Ю България“ АД във връзка с продажбата на процесния
апартамент
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в
цялост и в срок, съдът може да приеме за доказани фактите, за установяването
на които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства,
на основание чл. 190, ал. 2 във вр. чл. 161 ГПК.

● ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответницата Д. М. П. да води в
о.с.з. поисканите двама свидетели, като ОТЛАГА произнасянето по
допускането им до разпит след изясняване фактическата страна на спора.

● ОТХВЪРЛЯ като неотносимо доказателственото искане на
ответницата Д. М. П. за приемане на представените към отговора на исковата
молба документи, както и за приобщаване на приложената към отговора
снимка.

● ОТХВЪРЛЯ като неотносимо доказателственото искане на
ответницата Д. М. П. за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред Национална система тел. 112, за снабдяване с посочената в отговора
информация.


УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие, при отправено искане от страна на
ответника съдът може да прекрати делото и да възложи в тежест на
ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска на основание чл. 238, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ГПК, че
страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
7
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Когато задължените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 41, ал.1 и ал. 2 ГПК, че
страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната
е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на
спора, който има преимущество пред спорното исково производство, като
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора си и чрез
процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безвъзмездно
в Център за медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него, като в
процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на
страните. Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи
се от медиатор, избран от страните - трето неутрално, безпристрастно и
независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Споразумението по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има
силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от съответния районен
съд след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и
добрите нрави.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба заедно с приложенията към него.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8