№ 132
гр. Варна, 16.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Т.ова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Т.ова Въззивно частно търговско
дело № 20233001000059 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №3440/23.12.2022г. по описа на СОС на Е. Р.
М., ЕГН **********, село Боил, общ. Дулово, подадена чрез пълномощник адвокат Н.
Д., срещу определение №222 от 02.12.2022г., постановено от Окръжен съд – Силистра,
с което производството по т.д. №26/2022г. по описа на СОС е спряно до
приключването с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на
разследването, водено по досъдебно производство № 344/2021 г.по описа на ОД на
МВР Русе, пр.пр. 3444/2021 г- по описа на ОП Русе, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Като твърди, че по делото липсват писмени доказателства за твърдените факти и
обстоятелства относно наличието на наказателно производство, разглеждано от съд,
вследствие на внесен обвинителен акт, съответно липсват процесуални пречки за
установяване в хода на гражданското производство на всички елементи от състава на
непозволеното увреждане, за което са направени съответните доказателствени искания,
жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за
спиране на исковото производство. Моли за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.
Срока по чл.275, ал.1 от ГПК е спазен, ищецът – жалбоподотел е освободен от
задължение за предварително внасяне на държавни такси по делото. Предмет на
обжалване е съдебен акт, временно преграждащ развитието на исковото производство
(чл.274, ал.1, т.1 ГПК).
При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.
Частната жалба е надлежно администрирана. В срока по чл.276, ал.1 ГПК
насрещната страна – ответникът „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, е
подала писмен отговор вх. №193/23.01.2023г., в който обосновава становище за
нейната неоснователност. Като твърди, че образуваното и водено досъдебно
производство и предстоящото за провеждане наказателно съдебно производство във
1
връзка с осъщественото ПТП е в състояние да събере и отчете в най-пълен обем факти
и обстоятелства, които да подложи на изследване, на базата на чието обсъждане може
да се стигне до извод дали е осъществен наказателен състав на престъпление по НК
или водачът на МПС няма вина за настъпването на ПТП, като влязлата в сила присъда
би била задължителна за гражданския съд – чл.300 ГПК, ответникът счита, че с оглед
правилността на протичане на гражданския процес е правилно производството да бъде
спряно още на този етап от съда до приключването на наказателното дело, което ще се
образува.
За да се произнесе по същество, съставът на въззивния съд съобрази
следното:
Производството по т.д. №26/2021г. по описа на Окръжен съд- Силистра (СОС) е
образувано по предявени от ищеца Е. Р. М., ЕГН **********, от село Боил, общ.
Дулово, искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ), във
вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл.429, ал.2, т.2 от
КЗ, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД за осъждане на ответника „Дженерали Застраховане”
АД, ЕИК *********, седалище град София, да му заплати обезщетение за
неимуществените вреди, причинени му при ПТП, настъпило на 14.09.2021г. около
21:00 ч. на път II-21 (Русе-Тутракан-Силистра) на км. 24 +700, между л.а. марка
„Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № Р 2468 КН, управляван от Е.Е.В., и т.а. „Фолксваген
ЛТ 28“ с рег. № СС 9469 АН, управляван от Е. Нури Шабан, по вина на водача Е.Е.В.,
ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответното застрахователно дружество по застрахователна полица
№BG/08/121000680367 от 11.03.2021 година.
По повод и във връзка с искането на ответника, обосновано още в отговора на
исковата молба и поддържано и в първото по делото заседание от 25.11.2022 г., за
спиране на исковото производство до приключване на наказателното производство,
водено във връзка с процесното ПТП, съдът двукратно е изискал справка за хода и
движението на образуваното ДП № 344/2021 г. по описа на ОДМВР – Русе. (пр.пр.
№3444/2021 г. по описа на ОП Русе).
С писмо вх. №3158/02.12.2022г. Окръжна прокуратура – Русе е уведомила съда,
че по ДП 3444/2021г. на Окръжна прокуратура - Русе са налице достатъчно
доказателства за виновността на Е.Е.В. в извършване на престъпление по чл.343, ал.4,
вр.чл.343, ал.3, пр.2, б.“б“, пр.2, вр.ал.1, б “в“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Поради
това е необходимо разследващият орган, след конституиране на пълния кръг от
пострадали лица, да пристъпи към привличане на Е.Е.В. в качеството на обвиняем.
Основавайки се на този отговор, съдът е приел, че наличието на данни, че
вредоносното деяние осъществява състав на престъпление, като разследването вече е
започнало, е основание за спиране на гражданския процес, за да бъде съобразено
решението по претенциите за обезщетяване на вреди с крайния изход на образуваното
по случая наказателното производство. Поради това с обжалваното понастоящем
определение №222 от 02.12.2022г. е спрял исковото производство на основание чл.229,
ал.1, т.5 ГПК.
Определението е неправилно.
Трайна и последователна е съдебната практика по приложението на чл.229, ал.1,
2
т.4 и т.5 ГПК, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне
само при тъждество на делинкветна, деянието и неговата противоправност, предмет на
доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу
което е образувано наказателно производство. Еднозначно се приема, че пречка за
надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно
производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и
извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени
твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното
обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда
на чл.124, ал.5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да
бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание
чл.124, ал.1, т.4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В този смисъл са определение № 616/21.07.2014г. по
т. д. № 1732/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 290/01.09.2020г. по ч. т. д. №
1303/2020г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 316/24.06.2016г. по т.д. № 887/16г. на
ВКС, ІІ т.о., определение № 280/01.07.2019г. по ч.т.д. № 852/19г. на ВКС, І т.о.,
решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, и редица други съдебни
актове на ВКС.
В случая от твърденията на страните и получената справка се установява
единствено, че се извършва разследване по досъдебно производство №3444/2021г., по
което няма привлечено лице в качеството на обвиняем. С оглед на това не може
обосновано да се приеме, че е налице тъждество между твърденията на ищеца за
извършено от застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Мерцедес Ц 200
ЦДИ“ с рег. № Р 2468 КН Е.Е.В. противоправно деяние и деянието, за което е
образувано и се води досъдебното производство. Твърдението в писмото на Окръжна
прокуратура – Русе, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на Е.Е.В. в
извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр.чл.343, ал.3, пр.2, б.“б“, пр.2, вр.ал.1, б
“в“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, и предстои привличането му като обвиняем е крайно
недостатъчно за направата на преценка, че в случая е налице пълна идентичност между
деянието, предмет на досъдебното производство, и противоправното деяние, от което
се твърди, че са настъпили неимуществените вреди за ищеца, обуславящи
гражданската отговорност на деликвента, респ. на ответното дружество – негов
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на авТ.обилистите. Впрочем,
справката не съдържа данни и за конкретното деяние, за което се води разследването -
не са посочени конкретни фактически положения, при което е извършено соченото
престъпление – дата, място, начин, противоправни последици, др. под.
С оглед горното преценката на първоинстанционния съд, че в случая е налице
основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК и производството по делото следва да бъде
спряно, основана единствено на факта, че се води досъдебно производство, без
конкретни данни за деянието и лице, привлечено като обвиняем, се явява
преждевременна. Обжалваното преграждащо определение се явява неправилно и
следва да бъде отменено като делото се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №222 от 02.12.2022г. на Окръжен съд – Силистра,
постановено по т.д. №26/2022г. по описа на СОС, с което производството по делото е
спряно до приключването с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване
на разследването, водено по досъдебно производство № 344/2021 г.по описа на ОД на
МВР Русе, пр.пр. 3444/2021 г- по описа на ОП Русе, на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Силистра за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4