Р Е Ш Е Н И Е
№ 1267 27.09.2018г.
град Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На дванадесети септември година 2018
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: Мариана Колева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 2126 по описа на съда за 2018
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по повод жалбата на «Б.» ЕООД, БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. *********, представлявано от К.Т.К., ЕГН: ********** против
наказателно постановление № 1602/31.07.2017 г., издадено от заместник-директора
на ТД на НАП-Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на
Изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение
на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на
основание чл. 185 ал.2 ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция, в
размер на 3000 (три хиляди) лева.
В
съдебното заседание, за дружеството - жалбоподател, не се явява представител. Не
изразяват становище, не сочат доказателства. В жалбата се иска да бъде отменено
наказателното постановление на заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, като
незаконосъобразно.
За
ТД на НАП гр.Бургас редовно призовани, не се явява представител. Не
изразяват становище, не сочат доказателства.
Актосъставителят,
редовно призовани се явява лично. Потвърждава изложеното в акта.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена
от надлежен представител на легитимно да обжалва лице и депозирана в
законно-определения 7-дневен преклузивен срок, по чл. 59 ал.2 ЗАНН пред
материално и териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и производството пред РС-Бургас е редовно образувано.
Съдът,
с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
При
извършена проверка на 10.07.2017 г. в 16,00 ч. от орган по приходите при ТД на
НАП на търговски обект- шатра за масаж, находящ се в к.к. «С.б.», пред хотел «Е.»,
стопанисван от «Б.» ЕООД, с ЕИК ******, проверяващите установили, че
дружеството извършва услуги - масажи в търговския обект, заплащани в брой, без да
има регистриран ЕКАФП в ТД на НАП.
За
установеното нарушение, на 10.07.2017 г, актосъставителят, в присъствието на свидетел, съставил акт за
установяване на административно нарушение № F316743 от 14.07.2017 г, в
присъствието на представляващия дружеството - жалбоподател, в който нарушението
е квалифицирано като такова по чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
В
срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, не били направени писмени възражения.
Въз
основа на АУАН и като е взел предвид събраните в административното производство
писмени доказателства и доказателствени средства, АНО издадал и атакуваното
наказателно постановление № 1602/31.07.2017 г. В него е описана същата
фактическа обстановка и е направена правна квалификация по по чл.7 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС. За констатираното
нарушение и на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател,
била наложена имуществена санкция, в размер от 3000 лева.
Горната
фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от показанията
на разпитания актосъставител и от писмените доказателство, прочетени и
приобщени от административнонаказателната преписка.
Съдът
кредитира показанията на актосъставителя, като ги намира за безпристрастни и
логични. Същите се подкрепят от представените писмени доказателства и
доказателствени средства.
От
правна страна съдът установи следното.
На
първо място, както актът, така и НП са издадени от компетентни органи, в кръга
на правомощията им по закон аргумент от заповед № ЗЦУ-1582 от 23.12.2015 г. на
Изпълнителния директор на НАП, като и двата акта са издадени в
законоустановените в ЗАНН срокове.
В
настоящия казус, административното нарушение е с правна квалификация по чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал.4 от ЗДДС.
Посочената
от наказващия орган за нарушена разпоредба на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18,
задължава лицата по чл. 3 от същата наредба да монтират и въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на
започване на дейността на обекта. Лица по чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 са
всички лица, които извършват продажби на стоки и услуги във или от търговски
обект. Наредбата е издадена във връзка с приложението на чл. 118 от ЗДДС, на
основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ, като текстът на тази норма е възпроизведен в чл. 25 от
Наредба № Н-18. По смисъла на ал. 1 от нормата лицата, задължени да използват
ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от
документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите,
когато плащането е по банков път, а ал. 3 на същия член сочи, че фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането.
В
конкретния случай, контролните органи са констатирали липса на монтиран и
въведен в експлоатация ЕКАФП, с изградена постоянна връзка с НАП и отговорен за
нарушението лице е именно жалбоподателят - търговец, като следва да се добави,
че допуснатото нарушение в случая не е неиздаването на фискален бон, а въобще
липсата на ЕКАФП в обекта, в който обаче са се извършвали услуги - масажи. Към
процесното нарушение е неприложима хипотезата на чл.28 от ЗАНН, предвид
обществените отношения, защитата на които се гарантира чрез Наредба Н-18 и
предвид неотразяването на приходи в полза на фиска. От данните по делото не
може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена
опасност от другите нарушения от съответния вид. С оглед останалите
обстоятелства във връзка с извършеното нарушение, правилно и в съответствие с
чл. 27, ал.2 от ЗАНН и с оглед постигането на целите по чл. 12 от ЗАНН,
наказващият орган е определил административното наказание в минимален размер,
като е взел предвид всички обстоятелства във връзка с осъществяването на
нарушението.
Ето
защо, правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, като му е наложена санкция в минималния предвиден от
законодателя размер от 3000 лева.
По
изложените по-горе съображения и с оглед липсата на доказателства, сочещи
обратното, съдът счита обжалваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 предложение трето от ЗАНН, Районен
съд Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 1602/31.07.2017 г., издадено от заместник-директора на ТД на
НАП-Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния
директор на НАП против «Б.» ЕООД, БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, представлявано от К.Т.К., ЕГН: **********, с което на
дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 185 ал.2 ЗДДС, на дружеството
е наложена имуществена санкция, в размер на 3000 (три хиляди) лева.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.