№ 30
гр. Бургас , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Даниел Н. Марков
ГЕОРГИ Х. ИВАНОВ
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100600304 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 260032 от 08.02.2021 г., постановена по НОХД №
4124/2020 г. Районен съд, гр. Бургас е признал подсъдимия Н. П. Г. с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 05.06.2020 г. в гр. Бургас, около 15:20
часа, на бул. „Димитър Димов“ до блок „Лазурен бряг“, е управлявал л.а.
„Фиат Пунто“, с рег. № А 8970 НН, без съответното свидетелство за
управление на МПС, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 15-0769-
005015/08.02.2016 г., издадено от Началник на група „ПП“ при ОД на МВР –
Бургас, влязло в сила на 13.07.2019 г. за извършено такова деяние, поради
което и на основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на
„лишаване от свобода“ за срок от две години и три месеца и „глоба“ в размер
на 500 лева.
С присъдата на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗИНЗС е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия
1
наказание.
Осъдил е подсъдимия Г. да заплати в полза на държавата, по сметка на
Районен съд – Бургас, сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По делото е постъпила въззивна жалба от Н.Г., чрез адв. А.С. от БАК –
защитник на подсъдимия, с която се излагат съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за явна
несправедливост на наложените наказания. Намира, че първоинстанционният
съд не е взел под внимание, че НП № 15-0769-005015/08.02.2016 г. е погасено
по давност, поради което подзащитният му е нямало как да извърши
деянието, в което е обвинен, а именно в едногодишен срок от наказването му
по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление. На следващо място сочи, че нито в обстоятелствената част на
обвинителния акт, нито в постановения съдебен акт се съдържат достатъчно
фактически обстоятелства, които да сочат осъществяване на изпълнителното
деяние на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. Моли се присъдата да бъде
изцяло отменена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Н.Г. се
явява лично. Защитникът му – адв. С. поддържа изцяло жалбата и
аргументите застъпени в нея. Счита, че от събраните по делото доказателства
може да се направи извод за абсолютна давност за погасяване на
наказателното преследване на подсъдимия, тъй като наказателното
постановление е връчено на 13.07.2019 г., а самото деяние е извършено на
05.03.2015 г. Също така намира, че на досъдебното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като наблюдаващият прокурор,
респективно наказващият орган е следвало да спре наказателното
производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, като на основание чл. 70
и сл. от ЗАНН е трябвало да се възобнови административнонаказателното
производство. Прави се искане въззивният съд да приеме, че наказателното
постановление е нищожно, респ. към момента на връчването му същото не е
съществувало, като се приеме, че Г. не е извършил престъплението, за което е
обвинен.
2
В дадената му последна дума, подсъдимият предоставя на съда да
прецени.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас моли присъдата на
първоинстанционния съд, като правилна, законосъобразна и справедлива, да
бъде потвърдена изцяло. Счита, че изпълнението на наказателното
постановление не е погасено по давност, като в чл. 82, ал. 2 от ЗАНН е
регламентирано, че давността започва да тече от момента на влизане в сила на
акта, с който е наложено наказанието. По делото по безспорен и категоричен
начин е установено, че наказателното постановление е влязло в законна сила
на 13.07.2019 г. – седмица след като е било връчено на подсъдимия.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл. 313 и чл. 314 от
НПК, намира за установеното следното:
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства
в тяхната съвкупност, изяснил е обстоятелствата по делото, въз основа на
което е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка и
правна квалификация на деянието, а именно:
Подсъдимият Н. П. Г. е роден на ****** г. в гр. С., с постоянен адрес в
************ и настоящ адрес в *************. Същият е *****, *****
гражданин, *****, ******* образование, работи в ********, ЕГН **********.
Видно от приложената справка съдимост Г. е ********.
Подсъдимият Г. е неправоспособен водач.
С наказателно постановление № 15-0769-005015/08.02.2016 г., издадено
от Началник на група „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, Г. бил наказан по
административен ред за нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управление на МПС
без да е правоспособен водач. Постановлението било връчено лично на
подсъдимия на 05.07.2019 г. и тъй като не било обжалвано влязло в сила на
13.07.2019 г.
На 05.06.2020 г. Р.С. и свидетелят Д.Д. – полицейски служители при 05
РУ на МВР гр. Бургас били на работа и изпълнявали служебните си
задължения. Около 15:20 часа на същата дата на бул. „Димитър Димов“, до
3
блок „Лазурен бряг“ полицейските служители спрели за проверка л.а. „Фиат
Пунто“ с рег. № А 8970 НН, управляван от подсъдимия Г.. Последният не
можал да представи свидетелство за управление на МПС. Тогава Р.С. и
свидетелят Д. поискали съдействие от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас,
като на място пристигнал свидетелят Н.К. – мл. автоконтрольор. След
направена справка чрез ОДЧ се установило, че подсъдимият е
неправоспособен и управлява автомобила с влязло в сила в едногодишния
срок наказателно постановление. На Г. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение, който той подписал без възражения.
Така изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена,
като се е позовал на показанията на свидетелите Н.К. и Д.Д., дадени на
съдебно следствие, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2, предл. 2 от НПК – дадени от двамата свидетели на досъдебното
производство, НП № 15-0769-005015/08.02.2016 г., издадено от Началник на
група „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, АУАН № 690796, справка за
нарушител/водач, справка за съдимост, както и от останалите писмени
доказателства.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на свидетелите – полицейските служители Н.К. и Д.Д., като и по
мнение на въззивния съд, показанията им са логични, последователни и не са
в противоречие помежду си, както и кореспондират с останалите
доказателства по делото.
Неоснователни са възраженията на защитата, че наказателно
постановление № 15-0769-005015/08.02.2016 г., издадено от Началник на
група „ПП“ при ОД на МВР – Бургас е погасено по давност, тъй като
наказателното постановление е връчено на 13.07.2019 г., а самото деяние е
извършено на 05.03.2015 г. Релевантните факти покриват признаците на
състава по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което и правилно
първоинстанционният съд е квалифицирал извършеното от подсъдимия
деяние, като осъществяващо от обективна и субективна страна състава на
посоченото престъпление. Основният въпрос от значение за
съставомерността на деянието, а именно дали подсъдимият е управлявал
МПС без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от
4
наказването му по административен ред, е бил правилно решен от първата
инстанция. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд,
обсъждайки приложимото право относно погасителната давност, е приел, че
НП № 15-0769-005015/08.02.2016 г. е било връчено лично на подсъдимия на
05.07.2019 г., като същото не е обжалвано по реда на ЗАНН и е влязло в
законна сила на 13.07.2019 г. Следва да се има предвид, че има разлика между
неспазен срок за издаване и срок за връчване на наказателно постановление.
Връчването има отношение към началото на срока на обжалване, и по
отношение на възможността за позоваване на изтекла относителна или
абсолютна давност за наказателно преследване – 3 години, респективно 4
години и половина – чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от
ЗАНН. В Тълкувателно постановление № 1 / 27.02.2015 г. на ВАС на Р
България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е направено
разграничение между погасяване на възможността на администрацията да
реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на
възможността й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното
наказание. В същото постановление се посочва, че макар погасителните
основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 от
ЗАНН, и по чл. 82 от ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на
правоохранителен акт, а във втория – след влизането му в сила, и имат
различно правно значение – в първия случай компетентният орган губи
възможността да реализира което и да е било от правомощията си по
правоотношението, а във втория – да реализира изпълнението на наложената
санкция.
Относно направеното от страна на защитата възражение, че на
досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
а именно, че наблюдаващият прокурор, респективно наказващият орган е
следвало да спре наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 5
от НПК, като на основание чл. 70 и сл. от ЗАНН е следвало да бъде
възобновено административнонаказателното производство, настоящият
състав намира същото за неоснователно. В чл. 70 и сл. от ЗАНН са посочени
кои влезли в сила актове и на какво основание подлежат на възобновяване,
сроковете и лицата, които могат да искат възобновяване на
административнонаказателното производство. Случаите, в които
5
наблюдаващият орган, респективно наказващият орган е компетентен да иска
възобновяване са изрично посочени, като настоящият не попада в нито една
от посочените хипотезите, поради което възражението на защитата и в тази
част се явява неоснователно.
За посоченото деяние законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, като смекчаващо вината
обстоятелство трудовата ангажираност на подсъдимия. Като отегчаващи
вината обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че са
налице данни за други противообществени прояви от страна на Г., като видно
от справката за съдимост същият е осъждан многократно, включително и за
престъпления по чл. 343в, ал. 2 от НК, както и наличие за други наказания за
различни нарушения на ЗДвП, като видно от представената справка за
водач/нарушител на Г. са му издавани многобройни АУАН, Наказателни
постановления, фишове, ЗППАМ, включително и са водени наказателни
производства, приключили с присъди и решения. Всичко това дава основание
на съда да приеме, че у подсъдимия е налице системност и упоритост,
насочени към нарушаване на правилата за движение по пътищата, визирани в
ЗДвП, поради което и наложените преди това наказания не са постигнали
целите, посочени в чл. 36 от НК.
С оглед на така посочените характеристични данни за личността на
подсъдимия Г., както и спецификата на конкретното деяние, настоящата
инстанция счита, че наложеното от първоинстанционния съд наказание по
вид и размер е правилно определено при условията на чл. 54 от НК. Правилно
и обосновано първоинстанционният съд е наложил и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на петстотин лева. Така отмерена
санкцията е справедлива и напълно съответна на обществената опасност на
деянието и на дееца. Същата е достатъчна да мотивира подсъдимия да се
поправи, превъзпита, да преосмисли и да коригира за в бъдеще поведението
си, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото.
При извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
6
изменение или отмяна на присъдата.
Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваната присъда следва
да бъде потвърдена, поради което на основание чл.338 от НПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260032/08.02.2021 г. по НОХД №
4124/2020 г. на Районен съд – гр. Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7