Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 09 август 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 11.07.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 4219 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А1 България” ЕАД (с
предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) с ЕИК ***,
гр. С., ул. „К.“ № *** срещу З.М.Р. с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че между страните е съществувало валидно
облигационно отношение въз основа на договор за далекосъобщителна услуга
с номер М 2778709 от дата 16.05.2011 г.
В срока на действие на договорите били издадени следните фактури: фактура
№ *********/11.06.2014 г. и фактура № ********* от 10.07.2014 г., в които било
начислено потребление на далекосъобщителни услуги на стойност 21,00 лева, както
и фактура № *********/13.10.2014 г., с която била начислена сумата 179,00 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Поддържа се, че поради
неизпълнение на задължения на ответника за заплащане на предоставени по договора за далекосъобщителна услуга услуги в общ размер на 21,00 лева за
процесния период, ищецът е упражнил
правото си да прекрати договора за далекосъобщителна услуга и да начисли сумата
176,00 лева-неустойка. Сочи се,
че съгласно договора ищецът има право да получи в срок всички начислени суми.
Твърди се също, че клаузата за неустойка е уредена както в договора при
подписването му, така и в общите условия към него. Навеждат се доводи,
че съгласно действащите между страните общи условия неполучаването на фактурата
не освобождава абоната от задължението за заплащане на дължимите суми, както и
че ответникът се е съгласил и е приел общите условия към договора.
Тъй като ответникът не изплатил процесното задължение, на 03.07.2017 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било образувано ч. гр. дело
№ 2955/2017 г. на Врачански районен съд, като с разпореждане по същото съдът
уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 05.07.2017 г., която била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на
уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК
ответникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно
изисканата от съда справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови
договори, поради което е предявен настоящият иск.
Ответникът З.М.Р., чрез особения му представител по чл. 47,
ал. 6 от ГПК адв. А. К., е подал писмен
отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с който се оспорва иска по
следните съображения: искът е недоказан по основание и размер, тъй процесните
фактури за потребени далекосъобщителни услуги се отнасят до период, през който
представеният договор за далекосъобщителни услуги от 16.05.2011 г. не е действал поради изтичане на срока, за
който е сключен; уговорката за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите
нрави; направено е и възражение за погасяване на процесните вземания с
изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. По тези съображения се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 2955/2017 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника З.М.Р. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата
молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал.
1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Искането към съда е да признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата 21,00 лева-главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна
услуга с номер М 2778709 от дата 16.05.2011 г., съгласно фактура №
*********/11.06.2014 г., за отчетен период от 07.05.2014г. до 06.06.2014 г. и
фактура № *********/10.07.2014 г. за отчетен период от 07.06.2014 г. до
06.07.2014 г.; сумата 179,00 лева, представляваща неустойка предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за
далекосъобщителна услуга с номер М 2778709 от дата 16.05.2011 г., съгласно
фактура № *********/13.10.2014 г.; сумата от 53,35 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главното задължение за периода от 14.10.2014
г. до 30.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 03.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
С влязло в сила определение от
09.10.2018 г. по делото съдът е прекратил на основание чл. 233 от ГПК, поради
отказ от иска, исковата молба в частта по отношение на
предявения установителен иск за сумата 53,50 лв.-мораторна лихва за периода от 14.10.2014
г. до 30.05.2017 г. и е прекратил производството по делото в същата част, с оглед на което предметът на делото е установяване само
на вземането на ищеца за далекосъобщителни услуги и неустойка.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен
е договор № М2778709 от 16.05.2011 г. между „Мобилтел“ ЕАД и ответника З.Р. и
приложение № 2 към него за услуги, предоставяне чрез мобилен телефон по тарифен план „Loop Surf“ за телефонен
номер 0883 580 661 за срок от 12 месеца, като ответникът е
декларирал, че е получил копие от Общите условия на мобилния оператор, относими
към предоставените услуги и е запознат с разпоредбите им. Видно от съдържанието
на приложение № 2 към договора – т. 3.1, тарифното обвързване към даден loop тарифен план означава, че в рамките на първата година от
действието на договора, към който се подписва това приложение, абонатът няма
право да променя избрания loop тарифен план,
като премине от този тарифен план към друг тарифен план, т.е. от договорното
правоотношение между страните не произтича задължение за ответника да заплаща
месечна абонатна такса на ищцовото дружество, а единствено задължение да
заплаща потребените през съответния месец мобилни услуги съгласно ценоразписа
на ищеца за избрания тарифен план. По делото не са представени други сключени
между страните договори и приложения към тях.
По
делото са представени приложимите към договора Общи условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на „Мобилтел” ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE. Съгласно Общите условия:
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната, като плащането следва да става в 15-дневен срок от
издаването на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите
от задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че това задължение
на абоната не бъде изпълнено, доставчикът на далекосъобщителни услуги има право
да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на стандартните месечните
абонаментни такси (без отстъпки), дължими от абоната до изтичане на договора.
В
договора от 16.05.2011 г. за мобилни услуги и приложение № 2 към него не е предвидена неустоечна клауза
за неспазване на задължението на абоната да заплаща месечните си задължения по
договора, а е налице неустоечна клауза единствено за неспазване на задължението
на абоната да не променя условията на тарифно обвързване преди изтичането на
срока на действие на договора.
Представени
са фактура № **********/11.06.2014 г. и приложение А към нея, в която е
начислено потребление на далекосъобщителни услуги чрез мобилен телефон на обща
стойност 111,34 лв., в това число сумата 5,75 лв.-месечна такса, фактура № **********/10.07.2014 г. и приложение
А към нея, в която е начислено потребление на далекосъобщителни услуги чрез
мобилен телефон на обща стойност 0,58 лв., изцяло за потребление на
далекосъобщителни услуги, както и сметка
№ **********/13.10.2014 г., в която е начислена неустойка в общ размер 179,00
лв.
От правна страна.
По иска за главница.
За да бъде основателен иска за реално
изпълнение, следва ищецът да докаже както сключването на договора, така и изпълнението
на собствените си задължения, произтичащи от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, включително
изпадането на ответника в забава и нейния начален момент, както и размера на
претенцията си, като в същия смисъл е разпределена доказателствената тежест с
определение от 05.06.2019 г. по делото. В разглеждания случай е доказано сключването на договор № М2778709 от 16.05.2011 г. за услуги, предоставяни
чрез мобилен телефон по тарифен план „Loop Surf“ за
телефонен номер 0883 580 661 за срок от 12 месеца, като ответникът, чрез особения си представител по
чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. А. Кацанкова, своевременно е оспорил твърденията на
ищеца и е изложил доводи, че исковете са недоказани по основание и размер.
По делото липсват доказателства
относно изпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на уговорените
услуги на ответника. Такива доказателства не представляват и представените по
делото фактура № **********/11.06.2014
г., фактура № **********/10.07.2014 г. и
съответните приложения А към тях, тъй като фактурата не е източник на
задълженията на получателя по нея, а само ги конкретизира по основание и размер,
с цел внасяне на яснота в договорните отношения, както и за целите на данъчното
облагане. Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда
доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично
оспорване от страна на ответника, както е в случая, в тежест на ищеца е да
докаже основанието на посоченото във фактурата вземане, което както се посочи
ищецът в настоящия процес не стори.
Поради изложеното
съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство, че е предоставил
на ответника далекосъобщителните услуги, посочени в исковата молба, както и че
е начислил правилно дължимата стойност за тях съобразно договора за
предоставяне на далекосъобщителни услуги и съобразно Общите условия. По делото
е доказано съществуването на облигационни отношения между страните по повод сключен
договор за далекосъобщителни услуги чрез мобилен телефон, но не бе установен
обема на предоставените услуги чрез мобилен телефон, съответно извършването на
разговори, техния брой и продължителност. Представените фактури и сметки бяха
оспорени от ответника и тяхната вярност не бе доказана от ищеца. От
съдържанието на облигационното отношение между страните не се установява и
ответникът да е поемал задължение за заплащане на месечната абонаментна такса
към ищцовото дружество.
Искът за главница е и частично погасен по давност, в
какъвто смисъл е направено възражение от ответника, чрез особения му
представител. Съгласно Общите условия плащането следва да става в 15-дневен
срок от издаването на фактурата, а фактура № ********** е издадена на
11.06.2014 г., падежът по нея е на 26.06.2014 г., а заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 03.07.2017 г., поради което задълженията по тази фактура са
погасени с изтичането на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
С оглед гореизложеното
предявеният иск за главница се явява изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска за неустойка.
Съдът приема за нищожна неустоечната клауза в процесния
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги поради следните
съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд, в хипотезата на двустранен договор, който е за
продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще,
уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно,
включително забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част
от сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът
ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в
бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката,
ако такава неустойка реално е била уговорена. В разглеждания случай предявената
с исковата молба неустойка е компенсаторна такава - за частта от договора,
която се прекратява.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по търг. дело № 995/2011
г. на Върховния касационен съд., ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и
наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния
длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на
неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД и препятства възникването на вземането и на
задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на Върховния
касационен съд. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД)
във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са
неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата
правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Константната
съдебна практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е
категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите
нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка
дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й. В този смисъл: решение
№ 247/11.01.2011 г. по търг. дело № 115/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІ
т. о. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по търг. дело № 1050/2011 г. на
Върховния касационен съд, ІІ т. о.
В изпълнение на служебното задължение за изследване
валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към
пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите
нрави, тъй като претендираният размер, формиран от месечните такси до
изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и
добросъвестност в гражданските отношения. В решение № 219 от 09.05.2016
г. по търг. дело № 203/2015 г. на Върховния касационен съд, І т. о. е
разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има
задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването
(развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите
от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което
обезпечава. Твърдението за наличие на уговорка за заплащане на неустойка в
размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на
срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за
противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с
обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размера на вредата на
мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата)
до края на срока на действие на договора, създава само привидно право на
прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и
неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя
търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от
който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от предишния
потребител не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна
неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника З.Р..
Налице е и друго самостоятелно основание за извода на съда,
че искът за неустойка е неоснователен, а и именно в договора от 16.05.2011 г.
за мобилни услуги между страните изобщо липсва задължение на абоната да заплаща
месечни такси, а неустойката е формирана като сбор от месечни такси за
оставащия срок на действие на договора.
Искът за неустойка се явява
неоснователен и поради следното: Както бе посочено, неустойката е формирана при
условията на разваляне на договора от страна на мобилния оператор. В този
смисъл по аргумент от Тълкувателно решение № 7/13.11.2014 г. по т.д. №7/2013г.
на ОСГТК на Върховния касационен съд, претенцията за неустойка е принципно
съвместима с преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното упражняване на
потестативното право на разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от
развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото не е уговорено друго следва
да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на
общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича
както от изричната регламентация в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, така и по аргумент от
чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, предвиждащ забрана за установяване прекратяването
на писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорените особености на
начина на изчисляване на неустойката, установяването на факта на получаване на
писменото предизвестие от абоната е от значение не само доказването на
основанието, но и на размера на иска. В разглеждания случай по делото не се
твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение. По изложените
съображения съдът намира, че след като кредиторът не се е възползвал от правото
си да прекрати договора по посочения по-горе начин, в неговата правна сфера не
е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Неоснователни са въведените от ищеца
с молба-становище с вх. № 11149/04.07.2019 г. на Врачански районен съд доводи,
с оглед на вече изложените от съда съображения.
По разноските:
При
този изход на делото право на разноски възниква само за ответника, който не е претендирал разноски и не е представил доказателства
за направени такива, поради което съдът не присъжда разноски на страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани
предявените от „А1 България” ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) с ЕИК ***, гр. С., ул. „К.“ № 1
срещу З.М.Р. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 92 от
за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
21,00 лева-главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга,
дължима по договор за далекосъобщителна услуга с номер М 2778709 от дата
16.05.2011 г., съгласно фактура № *********/11.06.2014 г., за отчетен период от
07.05.2014г. до 06.06.2014 г. и фактура № *********/10.07.2014 г. за отчетен
период от 07.06.2014 г. до 06.07.2014 г. и сумата 179,00 лева, представляваща
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга,
дължима по договор за далекосъобщителна услуга с номер М 2778709 от дата
16.05.2011 г., съгласно фактура № *********/13.10.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.07.2017 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед №
2087 от 05.07.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: