№ 148
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500875 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 102 от 30.06.2021 г. по гр. дело № 728/2019 г., поправено с решение №
142 от 16.08.2021 г., Елинпелинският районен съд е признал за установено на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, че „А” ЕООД дължи на „А1Б” ЕАД сумата 2 321,11 лева – месечни такси
и потребление за използвани услуги за периода от 16.06.2016 г. до 15.12.2016 г. по договор
за използване на мобилни услуги партида № М4046522 от 21.03.2014 г., и сумата 929,89 лева
– неустойка за неизпълнение на договора, заедно със законната лихва върху сумите от
22.07.2019 г. до окончателното им изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца
направените от последния разноски в заповедното производство в размер на 409,02 лева,
както и разноските в производството по чл. 422 от ГПК в размер на 334,98 лева.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство „А.”
ЕООД като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде изцяло отменено. В
жалбата се сочи, че изводът на районния съд за основателност на исковете е основан
единствено на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като изцяло е игнорирал
останалите събрани по делото доказателства. Поддържа се, че съдът въобще не е обсъдил
направените от ответника с отговора на исковата молба възражения, които са приповторени
във въззивната жалба. Ответникът е подал и въззивна жалба срещу постановено от районния
съд решение за поправка на явна фактическа грешка от 16.08.2021 г., в която жалба не са
1
изложени конкретни оплаквания.
В писмения си отговор ответникът по жалбата „А1Б” ЕАД оспорва същата и настоява
за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 728/2019 г. на Елинпелински районен съд е образувано по
предявени от „А1Б” ЕАД срещу „А.” ЕООД искове да установяване съществуването на
вземания на ищеца за сумата 2321,11 лева, представляваща общ размер на месечни такси и
потребление за използване на мобилни услуги по договор партида М4046522 от 21.03.2014 г.
за периода от 16.06.2016 г. до 15.12.2016 г., и сумата 929,89 лева, представляваща неустойка
за неизпълнение на посочения договор, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба, че вземанията произтичат от сключен на 21.03.2014
г. между „М.” ЕАД /предишно наименование на „А1Б” ЕАД/ и ответника „А.” ЕООД
договор за използване на мобилни услуги. Твърди, че за всяка отделна мобилна услуга или
пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови
условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.
Твърди, че за част от мобилните номера договорът бил подновен за нов срок след изтичането
на първоначалния. С приложения към договора от 19.03.2014 г. и от 08.04.2015 г. били
активирани тарифни планове за срок от две години за общо 5 бр. мобилни номера /посочени
в исковата молба/. Твърди се, че договорът съдържа т.нар. клауза за тарифно обвързване,
съгласно която в рамките на срока на ползване абонатът няма право да прекратява договора
и/или да преминава към по-нисък тарифен план. При предсрочно прекратяване на договора
мобилният оператор има право да получи от абоната неустойка в посочен в т. 6.2 от
Приложение № 1 размер съобразно избрания тарифен план за съответните мобилни номера.
Ищецът твърди, че до м. юни 2016 г. ответникът е заплащал използваните услуги, след което
е спрял да плаща. По договора били издадени 6 бр. фактури /описани в исковата молба/ с
период на фактуриране от 16.06.2016 г. до 15.12.2016 г., на обща стойност 2321,11 лв.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответника договорът е бил прекратен
на основание т. 54.12 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1Б” ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на мобилния
оператор, считано от 13.01.2017 г. При прекратяване на договора по вина на абоната
последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в
приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които
срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била определена като сбор от стандартните
месечни такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните СИМ
карти, считано от датата на прекратяване на договора – 13.01.2017 г. до изтичане на
посочения в договора срок за всеки мобилен номер, чийто срок не е бил изтекъл към
момента на прекратяването – 16.04.2017 г. За дължимите неустойки били издадени посочени
в исковата молба 5 бр. сметки в общ размер 929,89 лв.
2
Ищецът твърди, че за претендираните вземания в негова полза срещу ответника била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
586/2019 г. на ЕПРС, срещу която длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на валидно правоотношение между страните по
договор за мобилни услуги – твърди, че подписът на представения с исковата молба договор
не е положен от управителя на ответното дружество. Излага доводи, че договорът
противоречи на чл. 4 от ЗЗП, поради което е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД; че
клаузата за тарифно обвързване е неравноправна, тъй като противоречи на морала и на
добрите нрави. Поддържа, че в цитираното от ищеца Приложение за активиране на всяка
мобилна услуга не се съдържа клауза за заплащане на неустойка в размер на сбора от
стандартните месечни такси за мобилни планове без отстъпка, дължими от абоната за
съответните СИМ карти, считано от прекратяване на договора до датата на изтичането на
срока му, каквато неустойка се претендира от ищеца. Отделно от това навежда довод за
нищожност на така твърдяната клауза като накърняваща добрите нрави, тъй като същата е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, във
връзка с което се позовава на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК. Сочи
се, че клаузата за неустойка създава значително неравновесие между правата и задълженията
на страните – същата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора без да са
уговорени насрещни права за абоната или задълженията на ищеца. Освен това ответникът се
позовава и на сключеното споразумение между „А1” и КЗП, съгласно което при предсрочно
прекратяване на договорите потребителите следва да заплащат неустойка в размер само на
три месечни такси, а не на таксите, дължими до края на срока на договора. Оспорва
исковете и по размер – от представените с исковата молба документи не ставало ясно по
какъв начин са изчислени дължимите месечни такси, както и начислените неустойки.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.
92 и чл. 86, ал 1 от ЗЗД.
Така предявените установителни искове са допустими с оглед предходно развилото
се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца
срещу ответника за исковите суми, срещу която заповед длъжникът е подал възражение по
чл. 414 от ГПК, а ищецът е предявил исковете за установяване съществуването на
вземанията в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От представените писмени доказателства се установява, че ищецът „А1Б” ЕАД /с
предишно наименование „М.” ЕАД/ и ответника „А.” ЕООД са сключили на 19.03.2014 г. и
08.04.2015 г. договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Видно е от
представените приложения към договорите, че на абоната са предоставени общо 5 бр. СИМ
карти, както следва: с договор от 19.03.2014 г. – СИМ карти с телефонен номер
**********, ********** и ********** – всичките с тарифен план „М.Б. 500, за срок от 24
3
месеца; с договор от 08.04.2015 г. – СИМ карти с телефонни номера ********** и
********** – с тарифен план „М.Б. смарт XS ТО; номер ********** – с тарифен план „М.Б.
смарт L ТО; а номера ********** и ********** – с тарифен план „М.Б. смарт XL ТО” –
последните три предмет на предходните договори, за срок от 24 месеца.
Така сключените договори и приложения към тях валидно обвързват страните, като
направеният с приетото заключение на съдебно-почеркова експертиза извод, че подписа,
положен „за потребител” в договора от 08.04.2015 г. и приложение № 1 към него, не е
изпълнен от управителя на ответното дружество Е.Р., не налага обратен извод. Ответникът е
търговец и за него важи презумпцията по чл. 301 от ТЗ. Освен това, установява се от
заключението на СЧЕ, че посоченият договор от 08.04.2015 г. е изпълняван от ответното
дружество – по него ответникът е заплащал дължимите суми за предоставени мобилни
услуги за предходен на исковия период. Това обстоятелство несъмнено сочи за постигнато
между страните съгласие за сключване на договор за предоставяне на мобилни услуги.
Неоснователно ответникът са позовава на нищожност на договора за мобилни услуги
поради противоречие с изискванията на ЗЗП. Ответникът е търговско дружество и
следователно същият не е потребител по смисъла на § 13,т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което са
неприложими установените в този закон изисквания относно потребителските договори.
За дължимите от ответника суми в исковия период от 16.06.2016 г. до 15.12.2016 г., в
който са действали процесните договори за предоставяне на мобилни услуги за
горепосочените мобилни номера, ищецът е издал 6 броя фактури, приложени към исковата
молба, на обща стойност 2321,11 лв. Според заключението на СЧЕ тези фактури са
осчетоводени от ответното дружество – същите са отразени в счетоводните книги и
включени в дневниците за покупки за съответните периоди и за тях е ползван предвидения в
ЗДДС данъчен кредит.
В съдебната практика еднозначно се приема, че счетоводното отразяване на фактурите и
ползването на данъчен кредит по тях съставляват несъмнено признание на получателя на
услугата за възникване на задължението и неговия размер. Ответникът не твърди, а и не са
налице доказателства за плащане на сумите по фактурите, поради което следва да се приеме
за доказано съществуването на вземане на ищеца за незаплатените от ответника суми за
абонаментни такси и потребление на мобилни услуги по сключените между страните
договори за исковия период в общ размер от 2321,11 лв. Следователно, главният иск е
основателен.
В чл. 54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между „А1Б”ЕАД и абонатите
и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „А1Б” ЕАД е предвидено
автоматично прекратяване на договора при забава на абоната на плащането на дължимите
по договора суми повече от 124 дни. В случая е безспорно установено, че ответникът е
заплащал суми по договора дължими за периода до 15.06.2016 г. и не е заплащал никакви
суми за периода след тази дата. Така същият е изпаднал в забава на 19.08.2016 г. /падежа на
фактурата за периода от 16.06 до 15.07.2016 г./, като с изтичане на 124 дни от тази дата, а
именно към 24.12.2016 г. договорът е прекратен, на основание чл. 54.12 от Общите условия.
4
Претендираната от ищеца неустойка в общ размер 929,89 лева според твърденията в
исковата молба се дължи от ответника поради прекратяването на договора по вина на
последния. Видно от изложеното в исковата молба тази обща сума е формирана като сбор от
неустойките, дължими за всеки мобилен номер, предмет на договора, и включва сбора от
месечните абонаментни планове за всяка СИМ карта, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на договора за всеки мобилен номер /съответно по три такси за
първите три номера и по една такса за останалите/ плюс неустойка за т.нар. тарифно
обвързване по т. 6 от Приложение № 1/08.04.2015 г. Този начин на формиране на
претендираната неустойка за всеки отделен мобилен номер е отразен и в представените с
исковата молба 5 бр. сметки /л. 40-44/.
В т. 6.1 от Приложение № 1 към договора от 08.04.2015 г. е предвидена уговорка за
тарифно обвързване, според която абонатът няма право в рамките на срока на договора да
преминава към тарифен план с по-ниска месечна такса от месечната абонаментна такса на
тарифния план, към който е тарифно обвързан. В чл. 6.2 е предвидено, че абонатът има
право да прекрати условията на тарифно обвързване след заплащане на посочени суми /във
фиксиран размер/ съобразно тарифния план, към който е бил обвързан, като в този случай
абонатът следва да подпише анекс, ново приложение или нов договор със срок, не по-кратък
от предходния срок.
В чл. 7.3 от посоченото Приложение № 1 е предвидено, че ако абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от същото, от договора или Общите условия, в това число,
ако по негова вина договорът бъде прекратен в рамките на срока на ползване, операторът
има право да получи неустойка в размер на 100 лв. при срок на ползване 1 година или 200
лв. при сок на ползване 2 години, която се дължи от абоната за съответната СИМ карта.
Съдържанието на горепосочените разпоредби налага извод за наличие на два вида
неустойки поради неизпълнение на задълженията на абоната – едната, дължима на
основание чл. 6 от Приложението за неспазване на клаузата за тарифно обвързване, която се
дължи, ако абонатът в рамките на срока на договора премине към по-нисък тарифен план, а
втората – дължима на основание чл. 7 от Приложението, когато договорът е изцяло
прекратен по вина на абоната. Ищецът твърди, че договорът е бил прекратен на основание
чл. 54.12 от Общите условия поради забава на плащането на дължими месечни суми повече
от 124 дни, следователно не е налице хипотезата на преминаване към по-нисък тарифен
план по чл. 6 от Приложението, на която разпоредба се позовава ищецът при формиране на
претендираната сума за неустойка. Същевременно, нито в договора и приложенията към
него, нито в Общите условия се съдържа клауза за дължимост от абоната на неустойка,
формирана като сбор от месечните такси за мобилните планове, дължими от датата на
прекратяване на договора до изтичане на срока за всеки мобилен номер. В хипотеза като
настоящата - при едностранно прекратен договор по вина на абоната, би следвало да се
дължи неустойка в посочения в чл. 7 от Приложение № 1 от 08.04.2015 г. твърд размер за
всеки мобилен номер, но ищецът не излага твърдения, че претендира неустойка, формирана
по посочения в тази разпоредба начин. Уговорка за неустойка в случай на предсрочно
5
прекратяване на договора поради забава на плащането на абоната, която да се формира по
посочения в исковата молба и издадените от ищеца сметки начин, а именно като сбор от
дължими месечни абонаментни такси от датата на прекратяването до края на посочения в
договора срок и дължими суми за нарушаване на тарифното обвързване, няма предвидена в
договора, приложенията или Общите условия. Това налага извод за недоказаност на
дължимостта на претендираните неустойки и респективно неоснователност на иска по чл.
92 от ЗЗД.
Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта досежно
иска за установяване съществуването на вземане на ищеца за неустойки по процесния
договор за мобилни услуги в размер на 929,89 лв. и вместо него се постанови друго, с което
този иск се отхвърли. В останалата му част, касаеща предявения иск за установяване
съществуването на вземането на ищеца за сумата 2321,11 лв., представляваща месечни
такси и потребление за използвани мобилни услуги за исковия период /в който е действал
процесния договор/, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед отхвърлянето на иска за неустойки решението на районния съд следва да
бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските в
заповедното и исковото производство за горницата над дължимата съобразно уважената част
от претенциите сума от 528,24 лева.
Предвид частичното уважаване на въззивната жалба и направеното от жалбоподателя
искане за разноски, ответникът по жалба следва да бъде осъден да му заплати направените
разноските в първата инстанция съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на
188,50 лв., както и разноските за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер
на 18,86 лв., или общо разноски в двете инстанции в размер на 207,36 лв. Ответникът по
жалба не е представил доказателства за направени разноски в настоящото въззивно
производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 30.06.2021 г., поправено с решение от
16.08.2021 г., постановено по гр. дело № 728/2019 г. на Елинпелинския районен съд, В
ЧАСТТА, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „А”
ЕООД дължи на „А1Б” ЕАД сумата 2 321,11 лева, представляваща месечни такси и
потребление за използвани услуги за периода от 16.06.2016 г. до 15.12.2016 г. по договор за
използване на мобилни услуги партида № М4046522 от 21.03.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 586/2019 г. на Елинпелински районен съд.
6
ОТМЕНЯ решение № 102 от 30.06.2021 г., поправено с решение от 16.08.2021 г.,
постановено по гр. дело № 728/2019 г. на Елинпелинския районен съд, В ЧАСТТА , с която
е признато за установено, че „А” ЕООД дължи на „А1Б” ЕАД сумата 929,89 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на горепосочения договора, както и В ЧАСТТА,
с която „А” ЕООД е осъдено да заплати на „А1Б” ЕАД разноски в заповедното и исковото
производство за горницата над сумата 528,24 лева, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1Б” ЕАД иск за установяване съществуването на
вземане срещу „А” ЕООД за сумата 929,89 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на договор за използване на мобилни услуги партида № М4046522 от 21.03.2014 г.
ОСЪЖДА „А1Б” ЕАД да заплати на „А” ЕООД сумата 207,36 лв. за разноски по
делото.
Решението подлежи не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7