Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.05. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести
февруари през две
хиляди и деветнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
ВЕРГИНИЯ
МИЧЕВА-РУСЕВА
при
секретаря Диана Борисова, като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4103
по описа на съда за
2018 г.,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадена от Н.Г.К.,
ЕГН: ********** искова молба,
с която моли ответника ЗАД „А.“ АД ,
ЕИК ******да заплати
обезщетение за неимуществени вреди от 150 000 лева за търпени
болки и страдания от ПТП, настъпило на 15.12.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на деликта –
15.12.2016г. до окончателното изплащане и обезщетение за имуществени вреди от
5123,17 лева заплатени разходи за лечение от датата на деликта
– 15.12.2016г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба
се
твърди, че на 15.12.2016 г. около
18:05 часа
ищецът
Н.Г.К., ЕГН: ********** пътувал с влак посока гр. Горна Оряховища
– гр. Велико Търново, в бързината слязъл на гара „Трапезица“ и след като разбрал,
че не е на гара Велико Търново, тръгнал пеша по пътното платно, което е без
бордюри и тротоари, за да стигне до гарата. Междувременно по същия път в
срещуположна посока към гр. Русе в крайната източна лента на пътя се движел МПС
л.а. марка „Мицубиши“, модел „Колт“
с рег. № ******, собственост на П.Н.Н.и управляван от
Н.С.Б. с несъобразена с пътните
условия скорост,
като при км.
102-300 предизвикал ПТП
с движещият се по пътното платно пешеходец Н.Г.К. и причинил на последния
телесни увреждания.
Непосредствено след
инцидента ищецът бил откаран в МОБАЛ
„Д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново в тежко
състояние. Приет бил за лечение с множество наранявания по тялото и окончателната диагноза: фрактура
на лява подбедрица (счупване на големия и малкия пищял
с разместване на фрагментите), фрактура на осмо и девето ребро в дясно и на
девето ребро в ляво, мозъчно сътресение, състояние на шок. На 23.12.2016г. била
извършена операция - открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация тибия и фабула, като е поставен
интрамедуларен тибиален
пирон. След операцията на подбедрицата се наблюдавали
усложнения, довели до многократно постъпване на ищеца в лечебни и болнични заведения в състояние опасно за живота и в
непосредствена опасност от загуба на ляв долен крайник.
Гражданската отговорност
на водача Н.С.Б.
е била застрахована
при ответното дружество, поради което застрахователят ЗАД
„А.“ АД
дължал да обезщети произтеклите за пострадалия при процесното ПТП ищец вреди.
На 05.07.2017г. ищецът чрез
своя процесуален представител - адв. Р.Ж. предявил
претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане, като към датата на подаване
на исковата молба в съда не е изплатено застрахователно обезщетение.
Ищецът моли съдът
да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати сумата от 150 000 лева – неимуществени вреди и сумата от 5123,17
лева – имуществени вреди, ведно със законните лихви
от датата на пътнотранспортното произшествие до
окончателното им изплащане.
Ответникът е подал отговор
на исковата молба, в който оспорва механизма на ПТП и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС Н.С.Б.,
наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите за ищеца
увреждания. Счита съдебно предявената претенция за завишена и
оспорва искането за присъждане на законна лихва от настъпване на ПТП. Възразява за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, като
твърди, че той с поведението си сам се
поставил в риск от увреждане.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства
с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл. 86
от ЗЗД.
По претенциите с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
Предпоставка за
допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил
претенцията си пред ответното дружество на 05.07.2017 г., а с писмо от 11.07.2017 г. ответникът
е изискал допълнително доказателства, както и удостоверение
за банкова сметка.
***рие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на
чл. 432, ал.
1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане
на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени
вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
В производството не се
спори между страните, че за
управлявания от Н.С.Б. лек
автомобил марка „Моцубиши“, модел
„Колт“ с рег.
№ ****** е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД „А.“ АД към
датата
на ПТП - 15.12.2016 г. и това обстоятелство е отделено като безспорно
между страните с определение от 26.02.2019 г.
(стр. 202 по делото).
Отговорността на
ответното дружество може бъде
ангажирана при наличие на предпоставките
от фактическия състав на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна
връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния водач.
От дадените в съдебно заседание на
26.02.2019г. показания на свидетеля Н.С.Б. и на свидетеля М.И.Ц., както и
приетото и неоспорено експертно заключение на инж. И.А.Т., което бе изслушано и
прието, но без изрично оспорване от страните, става ясно, че процесното ПТП е настъпило в гр. Велико Търново на път I-5
км 102+300 срещу ж.п. гара „Трапезица“ на прав пътен участък в тъмната част на
денонощието с добра метеорологична видимост и с мокро асфалтово покритие. Пътят
е с две платна, разделени с двойна непрекъсната линия, предназначен за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни
ленти за движение. Процесният лек автомобил се е
движел по пътя в дясната пътна лента в посока от гр. Велико Търново към гр.
Русе със скорост на движение 60 км/ч. Приближавайки към мястото на ПТП ищецът
пешеходец се е движел също в дясната пътна лента за посоката на лекия автомобил
със скорост около 3,9 км/ч, на около 1 метър вляво от десния край на платното
за движение за посоката на лекия автомобил, но в противоположната му посока.
Водачът на лекия автомобил не е намалил скоростта си и не е променил посоката
си на движение, в резултат на което е ударил пешеходеца от дясната му страна,
същият е изхвърчал напред и се е установил върху платното за движение.
За посоката на лекия автомобил и преди
мястото на настъпване на ПТП са монтирани пътни знаци Б 26 (ограничаващ
скоростта на движение до 50 км/ч), знак А 38 (тунел) и знак Б 31 (край на
забраната за изпреварване, въведена с пътен знак).
В нарушение на правилата за движение по
пътищата - чл. 20, ал.2, от ЗДвП, водачът на автомобила е управлявал с
несъобразена с пътните условия скорост на движение. В конкретния случай,
преминаването през мокър участък на пътното платно с превишена скорост и в
хипотеза на излизане от тунел в тъмната част на денонощието е криело сериозен
риск от настъпване на пътен инцидент, който риск водачът на автомобила
самонадеяно е пренебрегнал. По данни от делото и съгласно заключението на
експертизата водачът на лекия автомобил се е движил с включени къси светлини,
които са асиметрични и осветяват пространството пред него вдясно от автомобила
странично до 5 метра и напред на разстояние 65-75 метра, а опасната зона за
спиране на л.а. „Мицубиши“ при избраната от него
скорост на движение от 60 км/ч е около 54 метра, т.е. водачът на лекия
автомобил е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара с
пешеходеца и да предотврати настъпването на ПТП. Вещото лице извежда извод, че
дори и водачът да се бе движил с
по-ниска скорост от 60 км/ч, вкл. и с разрешената от 50 км/ч, той пак е имал
възможността да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпване на
инцидента.
С оглед изложеното може да се направи извод,
че водачът на автомобила е реализирал виновно противоправно
поведение, довело до настъпване на инцидента и релевираните
от ответника доводи в противната насока са напълно неоснователни.
Налице са предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество на основание чл. 432,
ал. 1 от
КЗ, чиято гражданска отговорност ответникът не
оспорва, че е била застрахована именно от него.
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда
по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на
неговия размер следва да се
съобразят характера и тежестта на вредите,
интензитетът и продължителността
на понесените болки, проявлението им във времето,
възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
От заключението
на изслушаната и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза
на
д-р К.А.С. се установява,
че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП са получените от
ищеца
Н.Г.К. увреждания: сътресение
на мозъка, счупване на осмо и девето ребро в дясно и девето ребро в ляво и
счупване на двата пищяла на лява подбедрица с
разместване на фрагментите.
Сътресението на мозъка е причинило на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Счупването на осмо и девето
ребро в дясно и на девето ребро в ляво е причинило на пострадалия трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок повече от 30 дни, с счупването на
двата пищяла на лявата подбедрица – трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни.
На ищеца общо са извършени пет операции и
манипулации за периода от 23.12.2016г. до 21.02.2019г. При постъпване
в болницата в гр. Велико
Търново ищецът е бил
в тежко
състояние. След необходимите изследвания е проведено оперативно лечение,
изразяващо се в наместване на счупването на пищяла на лявата подбедрица и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен
пирон и винтове. Следоперативният период обаче е протекъл с усложнения – гнойно
възпаление на мястото на счупването и металната остеосинтеза,
което наложило неколкократна хоспитализация на ищеца
за овладяване на инфекцията и отстраняване на металната остеосинтеза.
При ищеца се е получила псевдоартроза – несрастване
на счупването на лявата подбедрица, което е породило
провеждане на повторно оперативно лечение на счупването, изразяващо се в
отстраняване на нежизненоспособните костни тъкани,
направата на костна пластика и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. При
изписването му е поставена гипсова имобилизация на
лявата подбедрица за срок от 6 месеца, като при
контролен преглед октомрви месец 2018г. е свален гипсът
и е установено отново гнойна фистула. Приет е отново в болницата, където са
изрязали мъртвите тъкани, като месец март 2019г. са предстояли нови контролни
прегледи. Металната остеосинтеза не е извадена.
При проведения личен преглед на ищеца на
10.02.2019г. вещото лице д-р К.А.С. обективно констатира, че при ищецът е
налице накуцваща походка и използване на помощни средства – патерици, без пълно
натоварване на левия крак, деформирана лява подбедрица
като големия пищял е дългообразно изкривен навън,
оперативен белег под капачката отпред с дължина 6 см., а по предновъншната
страна на лявата подбедрица се вижда оперативен белег
с дължина 18 см. На границата между средна и долна трета на лявата подбедица се вижда напречен белег с размери 7/2 см. под
нивото на кожата с липса на тъкан, сраснал се с околните тъкани. При ищеца има
пълна липса на движение в лявата глезенна става,
ограничен обем на движенията в лявата става от 90 градуса при норма от 130
градуса, наличие на уголемени лимфни възли в лявата ингвинална
област, вследствие на инфекцията на лявата подбедрица.
Вещото лице е категорично, че с оглед травмата и провежданото лечение вече
повече от две години, не се очаква пълно възстановяване на долния ляв крайник
при ищеца, движението на глезенната става няма да се
възстанови, тъй като е следствие на продължителното обездвижване и ще се наложи
използване и занапред на помощни средства. За подобряване състоянието на ищеца
ще са необходими провеждането на курсове рехабилитация.
Като съобрази
възрастта на пострадалия – 67 г. към
датата на процесното ПТП, тежестта на уврежданията и наличието на
трайни и тежки последици от тях,
изпитаните физически страдания, които са причинили негативни
емоции, дългото и продължаващо и
към настоящия момент възстановяване, съдът
намира, че 80 000 лева е справедлив размер на обезщетението.
При определяне
размера на обезщетението съдът отчита и напълно кредитира като достоверни показанията на
свидетеля Л.С.К.– съпруга
на ищеца, досежно престоя на Н.К. в болничното
заведение, проведените операции,
полаганите грижи и гледане през време на лечението му, както и промените в
неговото психическо състояние – пристъпи на депресия.
Определянето на
размера на обезщетението е и според лимитите на застрахователните
суми за неимуществени
вреди и конкретните икономически условия към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 15.12.2016 г.,
когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли
вредите.
По претенцията за присъждане на обезщетение
за имуществените вреди, съдът
допусна, изслуша и прие заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза, която кредитира.
Експертното заключение установи, че само част
от направените разходи са били обективно необходими, за да бъде осъществен и
успешно завършен лечебно-възстановителният период при ищеца, а именно разходи в
размер на 5046,26 лева, за които е налице пряка причинно-следствена връзка
между заплащането на разхода от една страна и причиняването на вредите при процесното ПТП.
Когато необходимостта за заплащане на
медицинските разноски са резултат от причиняване на деликт,
те следва да бъдат признати като имуществени вреди и ответникът следва да бъде
задължен да изплати застрахователно обезщетение и за тези вреди, стига те
действително да са заплатени от пострадалия. В конкретния случай са ангажирани
доказателства, че сумата е заплатена от ищеца. По тази причина, доколкото бе
доказана по категоричен начин, претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, следва да бъде уважена до размера от 5046,26 лева, като
основателна, а разликата до 5123,17 лева да бъде отхвърлена.
Разходите в размер на 458,30 лева (съгласно
12 броя разходни документа, представени от ищеца с молба от 29.11.2018г.),
съдът намира, че са действително заплатени от пострадалия, но същият не ги е
заявил своевременно пред съда съгласно предоставената му възможност по чл. 214,
ал. 1 от ГПК – като измени размера на иска си, поради което настоящият съдебен
състав счита, че не може да се произнене по това искане,
с което не е бил сезиран по надлежния за това ред.
Ответникът е направил възражение
за съпричиняване от страна на
ищеца, което подлежи на
разглеждане в настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, съпричиняване
е налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването
на вредите. Приносът на пострадалия
трябва да бъде конкретно установен (решение №
169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не
би се стигнало
до уврежданията. За този факт, доколкото
възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване,
доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност” на делинквента).
Като съобрази
обстоятелствата, при които се е случило
произшествието и безспорният
факт, установен от заключението на съдебната автотехническа
експертиза, че ищецът
Н.К. се е движел в дясното пътно платно на един метър от края на пътя срещу
л.а. „Мицубиши“ с концентрация на алкохол в кръвта
1,00 промил, на място непригодно за пешеходци и при липса на бордюри и тротоари, в
тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи и без светлоотразителна
жилетка или други отличителни знаци, както и че сам е имал възможността на
съзре движещите се срещу него превозни средства и да се отмести встрани, вкл.
да излезе от пътя, съдът намира
за основателно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна
на ищеца,
който настоящия съдебен състав приема за равен на този на делинквента
– 50%. По принцип няма забрана за пешеходците да се движат по пътищата след
употреба на алкохол, но употребата на алкохол, ноторно
известен факт, забавя реакциите и влияе негативно върху преценката на хората. В случая ударът е
настъпил на 1м. от края на пътя. Независимо от наличието на сняг и лед в края
на пътя /видно от фотоалбума, изготвен на ДП, л.58-59 от ДП/, ищецът е следвало
да съобрази поведението си с пътната обстановка – тъмната част от денонощието, мокър
път, дъждовно време, липсата на тротоари и на осветление по пътя или у него,
пътят е извън населено място и водачите на МПС по пътя не очакват пешеходци по
него – и да се движи най-вдясно на пътя, особено ако възприема движещ се срещу
него автомобил. Като не се отместил встрани от пътя при приближаването на
увреждащия автомобил, ищецът е
допринесъл съществено за уврежданията си.
При отчитане
приноса на
ищеца следва да му бъде
присъдено обезщетение в размер на 40 000 лева за претърпени неимуществени вреди и
обезщетение в размер на 2 523,13 лева за претърпени
имуществени вреди.
По исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД
за мораторна лихва върху сумите на претендираните застрахователни обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го
е определил и изплатил в срок считано от
по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства
по чл. 106,
ал. 3 или
изтичането на срока по чл.
496, ал. 1,
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106, ал.
3 от КЗ.
Ищецът е сезирал
ответното застрахователно дружество с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение
на 05.07.2017г.,
като е посочил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицински
документи и негова лична банкова сметка,
***о обезщетението. С писмо от 11.07.2017г.
ЗАД
„А.“ АД е изискал
други допълнителни документи, за
да се произнесе
по основателността на претенцията, в
това число цялото досъдебно производство, актуални медицински документи, както
и удостоверение за банкова сметка ***. Тримесечният срок по чл. 497, ал.
1 от КЗ е изтекъл на 05.10.2017г. От 6.10.2017г. ответникът
е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху
присъденото обезщетение.
По съдебните разноски:
Ищецът не е направил разноски по делото. Не
претендира такива.
Адвокат Р.Ж., която е оказала безплатна
правна помощ на
ищеца, претендира адвокатско възнаграждание на
основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът претендира разноски по списък в
размер на 670лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение
в размер на 450лв. Процесуалният представител на ищеца оспорва размера претендирано юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че на адв.Ж.
се следва адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. Предоставянето
на безплатно процесуално представителство е изрично посочено в представеното по
делото пълномощно /л.94/. Изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г.
за минималните размери адвокатско възнаграждение, на адв.Ж.
се следва възнаграждение в размер на 1805,69лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника
се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Възражението на ищцовата страна за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото е
приключило в едно съдебно заседание, поради което на ответника се следва
възнаграждение в размер на 300лв. Съобразно отхвърлената част от исковете
следващите се на ответника разноски са в размер на 377,47лв. /520лв. по 72,59%/.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
следва да заплати по сметката на съда държавна такса в размер на 1700,93лв. и
разноски в размер на 580лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД
„А.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „******да заплати
на Н.Г.К., ЕГН ********** сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от телесни
увреждания и сумата от 2 523,13 лева, представляващи
имуществени вреди –разходи за лечение, ведно със законната лихва
върху двете суми от 6.10.2017г. до окончателното им изплащане, които вреди са
причинени при застрахователно събитие, настъпило на 15.12.2016г. в гр. Велико Търново от застрахован при ЗАД „А.“ АД по
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна
полица № BG/11/116000178845, период на покритие до 05.01.2017 г., водач Н.С.Б.,
ЕГН **********, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
горниците
до пълния предявен размер ведно със законната
лихва, както и претенцията за присъждане на мораторна
лихва върху присъдените
обезщетения за вреди за периода от
15.12.2016г. до 05.10.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв. ЗАД
„А.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „******да заплати
на адв. Р.Ж., с адрес: *** адвокатско възнаграждение
в
размер на 1805,69лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Г.К.,
ЕГН: ********** да заплати
на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „******сумата от
377,47лв.
разноски за
настоящото
производство.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „******да заплати
по сметка на Софийски градски съд държавна
такса и разноски в размер на 2280,93лв.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: