Решение по дело №8433/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София 30.11.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа гр.д. №8433 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството  е образувано по искова молба на А.К.К. ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си адв.Й.Д. от САК, съдебен адрес ***, партер срещу Г. ф. БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да й заплати сума в размер на 150 00лв. – главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на майка й Ю.Т.П., настъпила при ПТП от 24.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на изтичане на тримесечния срок  от предявяване на доброволната претенция – 30.06.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се разноски.

            Ищцата твърди, че на 24.10.2016г. около 11.40ч. на път II – 64, в посока на движение от гр.Карлово към гр.Пловдив, Е.Ю.П. е управлявал л.а. „Мерцедес 300 ДТ“ с рег.№*******.  Заедно с него на задната седалка на автомобила пътувала Ю.Т.П.. Поради движение с несъобразена скорост П. загубил контрол над автомобила, преминал през лентата за насрещно движение, напуснал пътя и се ударил в дърво, след което автомобила се преобърнал. Пътничката Ю.П.загинала на място. Било образувано ДП №696/2016г. по описа на РУП Карлово под наблюдение на ОП Пловдив. Загиналата е майка на ищцата.  Последната твърди, че никой и нищо не е в състояние да компенсира мъката и болката които изпитва. Майка й била нейна опора и пример.

            Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП за процесния лек автомобил  не е била налице валидна застраховка гражданска отговорност и на осн. чл.557 ал.1 т.2 б.а от КЗ ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по процесната претенция.

            Твърди, че на 31.03.2017г. е предявила доброволна претенция за определяне и изплащане на обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди. С Решение №1-3/12.01.2018г. Г. ф. я уведомил, че отказва да й изплати обезщетение, с което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

            Преписи от исковата молба и приложенията към нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.

            В законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло основателността на предявения иск. Счита размера като прекомерно завишен. Оспорва датата, от която се претендира лихва за забава, счита, че тази дата следва да бъде датата на депозирането на исковата молба. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателката на ищцата, с твърдение, че е била без поставен обезопасителен колан.

            На осн. чл.219 ал.1 ГПК е поискал да бъде конституиран като трето лице помагач на ответника Е.Ю.П. ЕГН ********** ***, водач на л.а., с който е причинено ПТП.

            Съдът е връчил препис от писмения отговор на  ищцата с указания по чл.372 от ГПК. Постъпила е Допълнителна ИМ. Взема се становище по възраженията на ответника. Не са представени допълнителни писмени доказателства, както и не са направени доказателствени искания.

            Съдът е връчил препис от допълнителната искова молба на ответника, който е упражнил правото си да депозира допълнителен писмен отговор.

            Поддържа направените възражения.

            От фактическа страна съдът приема за установено следното.

            Ищцата е представила констативен протокол за ПТП с пострадали лица №85 от 24.10.2016г., според който на 24.10.2016г. около 11.40ч. на пътя между гр.Карлово и гр.Баня, водачът на л.а.Мерцедес 300ДТ Е.Ю.П. на прав участък губи контрол над собствения си автомобил, навлиза в лентта на насрещно движение, излиза вляво от пътя и се блъска в крайпътно дърво. Установява се, че за процесното МПС не е била сключена задължителна застраховка ГО.

            Представени са по делото протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум.

            Ищцата е поискала с молба от 13.10.2017г. обезщетяване от ответника като е представила и представените и пред съда документи.

            С писмо от 19.10.2017г. ответникът е поискал представеняне допълнително писмени доказателства, подробно изброени.

            С писмо от 12.01.2018г. ГФ е отказал изплащане на претендираните от К. неимуществени вреди с мотив, че представените доказателства са недостатъчни за определяне на размера им.

            Според изслушаната по делото САТЕ на вещото лице инж.А.М.,  причината за настъпване на ПТП е високата скорост на движение на автомобила, определена в размер на 94км/ч., като ПТП е било предотвратимо при скорост от 60км/ч. Според вещото лице поради високата скорост на движение на автомобила, рязката употреба на спирачки и органите за управление на автомобила при навиване на волана, водачът е загубил контрола върху МПС и е излязъл извън платното за движение в ляво, след което се е ударил в дървета с преден десен калник и десни врати странично. След удара автомобилът се ударил в дърво напречно с тавана, налице е отскачане на автомобила назад и завъртане около дървото. Вещото лице обяснява следния механизъм на ПТП – ударът на автомобила е в дърветата след банкета, където имало неравност, при което МПС се завърта и удря в дърветата с предна дясна част и когато застава напречно се удря в тавана особено силно в задна част след края на тавана около задно стъкло и задна седалка, където тавана се деформира надолу и удря пътничката на задна седалка. Според вещото лице ударът на пътничката е от деформацията на купето и дори при поставен предпазен колан не може съществено да се намали силата на удара, като при деформация на купето  и тавана, колонките където се закрепва предпазния колан също се деформират особено при задна дясна врата и пътничката има свободно движение на тялото при завъртането на автомобила, която е и изпаднала от автомобила от дясната му страна.

            Според изслушаната по делото СМЕ на вещото лице д-р А.М. причината за настъпване на смъртта на Ю.Т.П. е съчетана травма – закрита гръдна травма, закрита коремна травма и травма на крайниците, които травми са довели до остра вътрешна кръвозагуба. Травмите отговарят да са получени при процесното ПТП. Пострадалата се е возила на задната седалка на автомобила в дясно. Според вещото лице при констатираните деформации по автомобила дори и да е била пострадалата с поставен предпазен колан, пак би настъпил смъртен изход.

            За доказване на претенцията си са ангажирани от ищцата гласни доказателства чрез разпит на свидетеля О.Р.О.- свекър на ищцата, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК.

            При анализа на показанията му безспорно следва да се отчете наличието на съпричастност към загубата в живота на ищцата. Потвърждава се твърдението за близки взаимоотношения между майката и дъщеря й А., която много тежко приемала загубата, тъй като майка й  била нейна подкрепа,  често се виждали – през седмица, две. А. полагала грижи за майка си, споделяла всичко с нея, много я обичала. Ю.се грижела за децата на ищцата. Когато станала катастрофата и починала майка й, А. изпаднала в депресия, затворила се, вече не била щастлива, станала нервна, не излизала, повечето стояла в къщи. Преди да почине майка й била много весела, били хубаво семейство. Сега ищцата била много променена и страдала.

            При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното.

            Предявен е иск по чл.557 ал.1 т.2 б.а, чл.558 ал.5 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ от посоченото ПТП по вина на водач на МПС, който към датата на настъпването му не е имал валидно сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност за управлявания от него автомобил.

            Правата на ищцата произтичат от обстоятелството, че вследствие на процесното произшествие са й причинени неимуществени вреди /болки, страдания от загубата на нейната майка.

            Механизмът на ПТП е изяснен с протокола за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, албум и заключението на САТЕ.

            Нарушени са чл.5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДВп, според които водача Е.П. с поведението си е създал опасност за живота и здравето на участниците в движението, не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал. При избиране скоростта на движението не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на видимост, и не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Не е намалил скоростта си и не е успял да спре при възникналата опасност за движението.

            При доказан фактически състав на деликта съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за  справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.

            Вследствие на настъпилата смърт на майката на ищцата, последната е преживяла скръб, която не е преодоляна и до момента. От показанията на разпитания по делото свидетел, които съдът кредитира изцяло като основани на непосредствени впечатления, се установява, че ищцата е била изключително близка с майка си, виждали се често, чували се непрекъснато, разчитала е на нея морално, помагали си взаимно, тя бил за ищцата осезаема  подкрепа. Внезапната загуба за ищеца е била съпроводена със значителни болки и страдания, чиито интензитет не е намалял, въпреки изминалите няколко години.

            При преценката на обективния размер следва да се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите целия живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г. пост. по т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС, пост.по т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на емоционално ниво, така  и от гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.

            При определяне на размера на обезщетението съдът отчита, че със смъртта на майка си ищцата е загубила внезапно изключително близък до себе си човек със значимо присъствие в живота й. Подкрепата, съветите и възможността да споделят важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна. Установи се, че трудно превъзмогва мъката си. Независимо, че ищцата вече има свое семейство тази внезапна загуба се отразява в настоящи й живот, като я прави тъжна, депресивна, нервна.

            Като съобразява така събраните доказателства съдът счита, че като справедлив размер на обезщетението трябва да се приеме сумата от 120 000 лева. Тази сума адекватно отстранява всички доказани негативни изживявания /сегашни и бъдещи/ от описаните увреждания.

            Обезщетение от 150 000лева за процесните вреди би било прекомерно. 

            Относно претенцията за лихва за забава.

            Съгласно чл.558 изр. последно от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл.497 КЗ.

            В процесния случай по отношение на претенцията за присъждане на лихви върху претендираните неимуществени вреди, ответникът не е изпаднал в забава. В рамките на посочения в чл.496 ал.1 КЗ срок той се е произнесъл по претенцията на ищцата. Молбата на ищцата е входирана в Г.Ф.на 13.10.2017г. с вх.№24-01-655 и е образувана щета №210325/13.10.2017г. С писмо от 19.10.2017г. ГФ е поискал представяне на допълнителни писмени доказателства. С писмо от 12.01.2018г. е отказал изплащане на обезщетение за неимуществените вреди. Исковата молба е входирана в съда на 25.06.2018г. При така изложеното,съдът приема,че върху определеното обезщетение в размер на сумата от 120 00лв. следва да се присъди законната лихва до окончателното й изплащане считано от 25.06.2018г. Установява се, че ГФ се е произнесъл  по претенцията в тримесечния срок, ето защо лихва за забава ще бъде присъдена от датата на предявяване на исковата претенция.

            По разноските.

            При този изход на спора и обстоятелството, че ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 4800лв., както и разноски от бюджета за вещи лица в размер на 300лв., платими по сметка на СГС.

             На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.5 вр.§2а от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на адв.Р.М. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 4716лв. с ДДС.

            На осн. чл.78 ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 60лв. съобразно отхвърлената част от иска.

 

На основание изложеното Софийският градски съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Г.Ф.*** БУЛСТАТ ******* със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.К.К. ЕГН **********, сумата от 120 000лева /сто и двадесет хиляди/, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие смъртта на майка й Ю.Т.П., настъпила при ПТП от 24.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата претенция в съда 0 25.06.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението като за разликата над 120 000лв. до претендирания размер от 150 000лв. за неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

            ОСЪЖДА Г.Ф.*** БУЛСТАТ ******* да заплати по сметка на СГС сумата от 4800лв. за държавна такса, както и разноски от бюджета за вещи лица в размер на 300лв.

            ОСЪЖДА Г.Ф.*** БУЛСТАТ ******* да заплати на осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.5 вр.§2а от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  адв.Р.М. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 4716лв./четири хиляди седемстотин и шестнадесет/ с ДДС.

            ОСЪЖДА А.К.К. ЕГН ********** да заплати на Г.Ф.*** БУЛСТАТ ******* сумата от 60.00лв./шестдесет/, съобразно отхвърлената част от иска.

            Решението е постановено с участието на трето лице помагач Е.Ю.П..

            Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: