Решение по дело №570/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 936
Дата: 24 юли 2020 г.
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20207040700570
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   936                                    24.07.2020 г.                                      гр.Бургас

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,               XVІ-ти състав,

на втори юли                                                    две хиляди и двадесета година,

В публично заседание, в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

                                      ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар:Г. Д.

с участието на прокурора: Величка Костова

като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов касационно административно дело № 570 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К.И.Г.- старши полицай в група „ООР“, сектор „ОП“ на 05 РУ на МВР-гр.Бургас, против Решение № 118 от 29.01.2020г., постановено по НАХД № 4563 от 2019 по описа на Районен съд – гр.Бургас. С решението е уважена жалбата на П.С.А. против Заповед за задържане на лице № 3388зз- 38 от 02.02.2018г., издадена от касатора, респективно заповедта е била отменена, а в полза на А. са присъдени направените до момента разноски в хода на производството.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу издадената от него заповед за задържане. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, поради нарушения на материалния закон  и необоснованост. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърденията и прилага като писмено доказателство заверено копие на докладна записка от 02.02.2018г., изготвена от служителят М.Г.- ст.полицай при 05 РУ на МВР-гр.Бургас. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции. Евентуално, с оглед изхода от делото, прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответника по касация.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация- П.С.А., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощен адвокат, който в писмен отговор, както и в заявеното становище в открито заседание, оспорва касационната жалба, като процесуално недопустима. Излагат се съображения за просрочие на оспорването  и се иска оставяне на касационната жалба без разглеждане, съответно прекратяване на делото. Застъпва се становище и за неоснователност на касационната жалба. Претендират се направените по делото разноски, като се иска присъждане както на разноските в хода на касационното производство, така и тези сторени пред първата инстанция, тъй като е осъдено 05 РУ на МВР-гр.Бургас, което не е юридическо лице.

 Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, след като обсъди доводите и становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и въз основа разпоредбите на закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. В тази връзка следва да се отбележи, че доводите на ответника по касация за просрочие на касационната жалба са неоснователни. Това е така, поради следното:

Вярно е, че в протокола от последното открито заседание по делото в РС-гр.Бургас на 29.01.2020г. е записано, че решението е обявено в присъствието на адв.К. и ответника К.Г.. Обаче, в същият протокол липсва отразяване на евентуално разясняване спрямо страните на реда и срока за обжалване на постановеното съдебно решение. Такова отбелязване се съдържа само и единствено в съдебният акт. В последният абзац от диспозитивната част на решението е отразено, че подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.Бургас, в „четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено“. Видно от нарочно изготвеното съобщение /л.31 от първоинстанционното дело/, това съобщение е надлежно връчено на 06.02.2020г. Касационната жалба е постъпила в РС-гр.Бургас на 18.02.2020г., поради което очевидно е спазен 14-дневния срок за обжалване на постановеното решение, считано от връчване на съобщението, както е указано в самото съдебно решение, тъй като жалбата е подадена на 12-тия ден от връчване на съобщението.

С обжалваното решение Районен съд – гр.Бургас е отменил атакуваната заповед за задържане на лице, издадена от касатора, с която на основание  чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), на ответника по касация е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.За да постанови решението си, съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие със законовите разпоредби неговата цел. По същество съдът обосновал извод, че не са налице изискуемите предпоставки за налагане на процесната ПАМ, като това се потвърждава от събраните по делото доказателства, поради което П.А. бил неправомерно задържан за посочения срок.

Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира за НЕОСНОВАТЕЛНИ възраженията, релевирани в касационната жалба.

Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лицепо този ред представлява принудителна административна мярка, която непосредствено засяга правната сфера на адресата. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин осъществен състав на престъпление, по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни (факти от обективната действителност), обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. При наличието на такива данни, полицейският орган, в условията на оперативна самостоятелност може да наложи мярката. Целта на задържането е да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване, т.е. възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова деяние.

Същевременно, настоящият касационен състав намира, че в конкретния случай, в съдебният акт е направен обективен и верен анализ на доказателствата по делото, въз основа на който е обоснован извод, че не са установени изискуемите предпоставки за задържане на това лице. Посочени са обстоятелства за съпричастността на съвсем различно лице, които са неотносими към предмета на настоящото дело, поради което и няма да бъдат обсъждани, защото не се оспорва задържането на това друго лице, а на лицето П.А..

Фактическите основания за задържането на ответника по касация, описани в заповедта са следните „за лицето има данни, че е съпричастен към извършване на домова кражба от адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Симеон“№ 27, вх.1, ет.2, за което е образувано ДП № 431 ЗМ-141 от 2018г. по описа на 01 РУ на МВР-гр.Бургас /чл.195, ал.1 от НК/”.

Събраните в хода на производството доказателствени източници са обсъдени от районният съд, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК настоящата инстанция препраща към тези мотиви на съдебното решение и не следва да ги преповтаря.

Така събраният и анализиран от РС-гр.Бургас доказателствен материал не обосновава наличието на съпричастност на ответника по касация към конкретното престъпление, предмет на посоченото досъдебно производство, поради което действително е налице неяснота относно съдържанието на твърдяните данни въз основа, на които е задържано лицето, а от там и до невъзможност съдът да извърши проверка дали наличните данни попадат в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно да сочат на вероятност, че задържаният е извършил престъпление. Макар правната норма да борави с понятието данни, а не доказателства, съдът намира, че данните са факти от обективната действителност, които освен че трябва да бъдат посочени, съществуването им следва да бъде доказано. Едновременно с това, съдържанието им следва да сочи вероятност, че лицето е извършило престъпление и само при тези обстоятелства задържането ще бъде законосъобразно. Допустимо е органът да се позове и на друг документ, където се съдържа информация, която мотивира акта, но видно от обстоятелствената част на заповедта досъдебното производство, на което се позовава административният орган не съдържа необходимата информация.

Такава обективна информация за съпричастност на ответника по касация не се съдържа и представената пред касационната инстанция докладна записка на служителят М.Г. и също не може да обоснове основанието на осъщественото задържане.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 АПК прилагането на ПАМ по  чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на тази мярка е оправдано само в случаите, когато са налице данни, че има вероятност определено лице да е участвало в извършването на престъпление, тогава в името на обществения интерес е допустимо да се ограничи свободата на лицето. В настоящият случай не се обосновава извода, че действията по задържането на жалбоподателя са необходими, за да бъде разкрито и разследвано извършеното престъпление, именно поради липсата на фактически данни за съпричастността на задържания към описаното престъпление в административния акт. В този смисъл са изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ.

Вярно е, че за прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива конкретни данни по отношение на ответника по касация не са представени и не само не са представени, а административният орган не се е позовал на такива/напр. докладна записка, съставена преди задържането, в която са посочени оперативни данни, обосноваващи извода, че лицето е  заподозряно за съпричастност към конкретното престъпление/, поради което не става ясно какви данни за участието на задържаното лице в извършеното престъпление е имал предвид административния орган при постановяване на задържането.

При тези констатации са налице основания за оспорване по чл.146 от АПК, като е налице противоречие с материалния закон и неговите цели-чл.146, т.4-5 от АПК, с оглед липсата на обективни предпоставки за постановяване на заповедта по чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР. По делото не се установиха конкретни данни, че съществува вероятност жалбоподателят да е участвал в извършването на престъплението, посочено в заповедта.

По изложените съображения, съдът намира, че като е отменил процесната заповед за задържане на лице, издадена от касатора, Районен съд – гр.Бургас е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице сочените в КЖ отменителни основания.

Ответникът по касация претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, но районният съд е присъдил дължимите разноски при този изход от спора сторени в хода на производството до този момент. Искания за изменение на решението в частта за разноските не са били отправяни в срока за обжалване от нито една от конституираните страни по делото. В този смисъл, настоящата инстанция следва да се произнесе само по отношение разноските в хода на касационното производство, които за ответника по касация съставляват само платено адвокатско възнаграждение, доказателства за които се съдържат по делото /л.4 от касационното дело/. По делото са представени доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 400 лева за представителство пред настоящата инстанция. Изготвеният договор за правна защита и съдействие към датата на изготвянето му-29.02.2020г. е съответствал на минималното адвокатско възнаграждение за този вид производство /по Закона за МВР/, съгласно действащата редакция на чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения. Този документ доказващ плащането на сумата от 400 лева е представен с отговора на исковата молба, депозиран в РС-гр.Бургас на 02.03.2020г., поради което макар да е частен документ, датата на изготвянето му се счита за достоверна. Настъпилите постфактум изменения на наредбата, в сила от 15.05.2020г. не могат да бъдат основание за редуциране на възнаграждението, тъй като тази промяна няма обратно действие и не би могло да се приеме, че платеното адвокатско възнаграждение, в минималния размер за съответния вид производство към датата на заплащането му, е прекомерно. В този смисъл, възражението на касатора за сочената прекомерност, с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно и разноските следва да се присъдят в посочения размер.

Колкото до това, кой субект е осъден от БРС да заплати разноските в производството, в полза на П.С.А., ако в диспозитива на съдебния акт е допусната очевидна фактическа грешка, т.е. е осъдено лице, което не е правосубектно /Пето РУ при ОД на МВР-гр.Бургас/, за разлика от юридическото лице ОД на МВР-гр.Бургас, то тази грешка следва да бъде отстранена по предвидения законов ред, съгласно чл.175 от АПК, от съда, който я е допуснал.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК и направеното своевременно искане, следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касация разноски в размер на 400лв., съставляващи платено адвокатско възнаграждение за представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран от изложеното на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР, Административен съд – Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

       ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118 от 29.01.2020г., постановено по НАХД № 4563 от 2019 по описа на Районен съд – гр.Бургас.

 

        ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР-гр.Бургас да заплати на П.С.А., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото пред настоящата касационна инстанция.

 

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

               

 

             2.