№ 15789
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110141954 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника В. Д. Н.
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 351,46 лв, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 24.10.2019г., ведно със законната лихва от
24.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 46,28 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до
09.01.2023г., сумата от 6,01 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
вземането за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до
09.01.2023г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в
гр. София, жк. „Люлин“, блок ..., вх.1, ет. 8, ап.33, аб. № 334567 и за които е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3564 от 2023г. по
описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че предявените суми са
1
дължими от ответника. Претендира разноски.
Ответникът В. Д. Н. е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
през процесния период да е собственик или носител на вещно право на ползване по
отношение на процесния имот. Твърди, че ангажираните от ищеца писмени
доказателства в насока установяване на облигационната връзка са недостатъчни и
неотносими. Излага съображения, че ищецът не е ангажирал доказателства за
отправена покана за заплащане на главницата за ТЕ и дялово разпределение, съответно
намира акцесорните претенции за обезщетение за забава за неоснователни. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главниците и съответно
на акцесорните претенции. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на сторените в производството разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Бруната" ООД не изразява
становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 3564/2023г. по описа на
СРС, 81 състав, по което на 23.02.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу В. Д. Н. да заплати на заявителя следните суми: сумата от 2676,38 лв,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 352,49 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
горната главница за периода от 15.09.2020г. до 09.01.2023г., сумата от 34,83 лв.,
представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на
вземането, сумата 6,01 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
вземането за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до
09.01.2023г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в
гр. София, жк. „Люлин“, блок ..., вх.1, ет. 8, ап.33, аб. № 334567.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.
414 ГПК, е възразил по отношение на следните вземания: за сумата от 351,46 лв,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 24.10.2019г., ведно със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 46,28 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
горната главница за периода от 15.09.2020г. до 09.01.2023г., сумата от 6,01 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 09.01.2023г., съответно в указания
2
му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо
него за оспорените размери, за които е издадена заповедта.
По отношение на останалата част от вземанията, за които ответникът не е
възразил, а именно: за сумата 2324,92 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 306,21 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от
15.09.2020г. до 09.01.2023г., за сумата от 34,83 лв., представляваща главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.12.2019г. до 30.04.2022г., ведно
със законната лихва от 24.01.2023г. до изплащане на вземането, както и за сумата 96,91
лева, представляваща разноски пропорционално на неоспорената част от вземанията,
в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
3
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът е оспорил
4
наличието на облигационни отношения с ищеца, при твърдения, че не е собственик,
нито вещен ползвател по отношение на процесния имот. За изясняване на спорните по
делото обстоятелства е приета извадка от декларация по чл.14 ЗМДТ /лист 136-138/.
В документа като собственици на процесният апартамент № 33, находящ се в гр.
София, жк. „Люлин” № ..., вх. 1, ет. 8, са отразени С.К.В. и В. Д. Н. /ответник/, както и
дата на придобиване на същия - 05.05.1997г. Следователно по мнение на настоящия
състав, в декларацията се съдържат индиции, че ответникът В. Н. е придобил правото
на собственост именно върху недвижимия имот, за който се поддържа, че е
възникнало договорно правоотношение с предмет продажба на ТЕ за битови нужди.
Тези изводи на съда намират подкрепа и в процесуалното поведение на ответика в
производството по ч.гр.д. № 3564/2023г. по описа на СРС, 81 състав, в рамките на
което същият е оспорил претенциите само по размер и е признал част от
претендираните от ищцовото дружество суми за ТЕ, за които е издаден изпълнителен
лист, с оглед на наведеното възражение за изтекла погасителна давност, поддържано и
в настоящото исков процес. Ответникът В. Н. не е представил доказателства да се е
разпоредил с имота, съответно с оглед на гореизложеното съдът намира, че в
качеството си на собственик, има и качеството потребител на топлинна енергия,
респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето
й.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на ""Бруната" ООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните
собственици от 17.09.2002г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на
етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение
следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не
твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в
качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
5
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. В допълнение
е посочено, че в имота за процесния период не е имало отоплителни тела и узаконен
водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че топлата вода е изчислявана
на база брой /1 лице/ потребители по 140л/ден на човек съгл. чл.69, ал.2, т.2 от Наредба
№ Е-РД-04-1. От същото се изяснява, че дължимата от ответника сума за процесния
период 01.05.2019г. до 24.10.2019г. за доставена топлинна енергия, изчислена
съобразно приложимата методика е общо 412,90 лева. Съдът намира, че заключението
на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй
като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които
са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на
топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват
обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност се явява основателно. Приложимата погасителна давност спрямо процесните
вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно
вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода
от 01.05.2019г. до 24.10.2019г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция /ДВ, бр.
28/28.03.2020г., в сила от 13.03.2020г. /, спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. /
нормата на чл. 3, т. 2 е изменена, като отпадат "и други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД
на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г. / е
предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната
редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в "Държавен вестник". Ето защо, за периода от 13.03.2020г. до
21.05.2020г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид
това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се
приеме, че към датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК, когато искът се
счита предявен – 24.01.2023г., е изтекла погасителната давност за месечните вземания,
претендирани за периода от м.05.2019г. до м.10.2019г. включително. Следователно
исковата претенция за главница за ТЕ като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
6
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. С оглед неоснователността на главния иск за ТЕ, следва да бъде
отхвърлен и акцесорният такъв за лихва.
По отношение на главницата за извършена услуга дялово разпределение, следва
да се приеме, че ответникът не дължи обезщетение за забавено плащане, тъй като
липсват представени доказателства, обуславящи извода, че потребителят е бил поканен
или че е следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва
основание за отговорност за неизпълнение в срок.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение имат ответникът. Същият е
представляван безплатно на основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съответно
процесуалните му представители имат право на адвокатски възнаграждения за
осъщественото представителство в исковото и в заповедното производства. Съдът
следва да определи адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна
помощ, което да отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на
спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост
насрещната страна да понесе тежестта на разноските на насрещната страна (разумност
и обоснованост на разноските). Предвид гореизложеното и при съобразяване на
обстоятелствата, че липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на случая,
отчитайки служебно известните на съда обстоятелства (броя на производства със
сходен предмет, по които адв. Илчев и адв. Билева предоставят безплатна правна
помощ на ответниците/длъжниците на този ищец, т.е. процесуалните представители са
добре запознати както с материалноправните, така и с процесуалноправните аспекти
на делата), определя адвокатско възнаграждение, в размер на сумата от 400 лева за
исковото производство и в размер на сумата от 50 лева за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от „Топлофикация София”
ЕАД ЕИК *********, срещу В. Д. Н., ЕГН **********, обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът В. Д. Н. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
сумата от 351,46 лв, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019г. до 24.10.2019г., ведно със законната лихва от
7
24.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 46,28 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от 15.09.2020г. до
09.01.2023г., сумата от 6,01 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
вземането за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до
09.01.2023г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 33, находящ се в
гр. София, жк. „Люлин“, блок ..., вх.1, ет. 8, ап.33, аб. № 334567 и за които е издадена
заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3564 от 2023г. по
описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. И. И., ЕГН **********, САК,
сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ответника В. Д. Н. в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. К.И.Б., ЕГН ********** САК,
сумата от 50,00 лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на длъжника В. Д. Н. в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на "Бруната" ООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8