№ 9924
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110157616 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ПЛ. М. П., в качеството му на собственик, е бил
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ...,
апартамент, заемащ целия втори етаж. Твърди, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е
доставял в имота на същия топлинна енергия, чиято цена последният не е заплатил, поради
което моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ПЛ. М. П. му
дължи следните суми: сумата от 2268,84 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда - 15.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 258,08 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.08.2019 г. до
07.05.2021 г., сумата от 69,05 лв., представляваща цена на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -
15.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 12,65 лв., представляваща лихва
за забава върху цената на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
01.07.2018 г. до 07.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 34187/2021 г. по описа на СРС, 87 състав.
Претендира разноски.
Ответникът ПЛ. М. П. е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
1
предявените искове по основание и размер и моли, същите да бъдат отхвърлени, като
въвежда и възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б
от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Според пар. 1, 41 б, б. „а“
(изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) „потребител на енергийни услуги“ е
краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчика. Съгласно нормата на
пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Като се съобрази посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за
доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика,
респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и
лицето, което купува ТЕ за битови нужди.
Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС
„собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен
за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“. Договорът между
третото ползващо лице и топлопреносното предприятие не се презумира само с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване,
например с молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот от 26.06.2009 г.,
от който е видно, че Мако П. П. и съпругата му Л. А. П.а са дарили на своя син ПЛ. М. П.
правото на собственост процесния недвижим имот, като дарителката Л. А. П.а си е запазила
пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота до края на живота си. Не
се твърди и доказва учреденото право на ползване на Л. А. П.а върху имота да е погасено
2
поради смърт или поради неупражняването му в петгодишен срок /чл.59, ал.3 ЗС/. Съгласно
нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в
което я е приел.
Тази конкуренция на права следва да бъде разрешена чрез систематическо тълкуване
на разпоредбите на чл. 153, ал.1 и 3 ЗЕ и §1, чл. 42 от ДР на ЗЕ, като се съобрази и
възприетото в посоченото по-горе ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС. За собственика и
ползвателя въз основа вещно право на ползване не е предвидена солидарна отговорност,
нито по силата на законова разпоредба, /както е например в чл. 25, ал. 2 СК/, нито в общите
условия на ищеца, следователно и разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, че всеки солидарен
длъжник е отговорен за цялото, е неприложима. Видно от легалната дефиниция на закона, и
при систематическо тълкуване на посочените две разпоредби, се налага изводът, че при
конкуренция на вещни права, потребител на енергията се явява лицето, което реално ползва
имота. /в този смисъл и решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
В подкрепа на този извод е и правилото на неоснователното обогатяване - комуто
ползите, нему и вредите. При наличие на неоспорени доказателства, че лицето Л. А. П.а е
титуляр на вещно право на ползване върху имота и при липсата на други доказателства за
собственост или право на ползване върху останалата идеална част, следва изводът, че
ответникът ПЛ. М. П. не следва да отговаря за задълженията за доставена топлинна енергия
и дялово разпределение.
Исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главни дългове, то и
акцесорните претенции за лихви следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 500 лв., представляваща сторените от последния
съдебно – деловодни разноски за адвокатско въэзнаграждение в настоящото исково
производство.
Предвид изхода на правния спор, ответникът има право на разноски и за заповедното
производство, но доколкото такива не са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Ищецът няма право на разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково
3
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
..., срещу ПЛ. М. П., ЕГН **********, с адрес: ..., ет. 2, установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за признаване за установено в отошенията между страните, че ПЛ. М. П. дължи на
/фирма/ следните суми: сумата от 2268,84 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в имот с абонатен № ..., находящ се на адрес: ..., апартамент,
заемащ целия втори етаж, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда - 15.06.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 258,08 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.08.2019 г. до
07.05.2021 г., сумата от 69,05 лв., представляваща цена на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -
15.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 12,65 лв., представляваща лихва
за забава върху цената на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
01.07.2018 г. до 07.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 34187/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК /фирма/, ЕИК ... със седалище и адрес
на управление ..., да заплати на ПЛ. М. П., ЕГН **********, с адрес: ..., ет. 2, сумата от
500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4